ПРИЧИНИ ЗА НЕДОВЕРИЕТО

 

Най -големият проблем на науката на ХХI век е, че тя сама се прецака

Алексей Рощин, 21.08.2021 г.

(с незначителни съкращения и обилни коментари от моя милост

Споровете около ваксинацията не стихват, а напротив, те стават все по -ожесточени. В социалните мрежи хората ясно са се разделили на „ваксъри“ и „антиваксъри“, а битките между двете непримирими „армии“ не стихват и за ден. Първите обвиняват противниците си в „мракобесие“ и „неверие в науката“, вторите наричат ​​всички ваксинации нищо друго освен „непозната каша“ и се кълнат, че няма да позволят да им се инжектира „нещо, което никой не знае какво е“ (за мен „кашата“ е само с ваксините за COVID-19, в полезността на останалите вярвам  безпрекословно – Н.К.) .

Привържениците на ваксинацията се позовават на ежедневно нарастващия брой на „болните“ и „умрелите“ в Русия от COVID, които започнаха да растат веднага след среща на Байдън и Путин, сякаш я бяха чакали (в България броя на заразените и постъпили в болници в началото на служебното правителство на Радев спаднаха, но след избирането на 46-я Парламент започнаха да нараства, и те изглежда това чакаха – Н.К.), и задават на сакралния въпрос (досущ като у нас – Н.К.) – „колко още хора трябва да умрат, за да се ваксинирате?“

А противниците на съществуващите ваксини срещу COVID-19 в България, като моя милост, се позовават на неопровержими факти, че независимо от близо 70% обхващане на населението с ваксини, броят на активните случай в страната са 77707 (0,85% спрямо целокупното население), а на много тежките – 1,442 (0,0159% спрямо целокупното население), докато за България (със 17,65% имунизирано население с поне една доза по данни от 22 август) тези показатели са съответно – 20848 (1,41% спрямо целокупното население)  и 197 (0,0039% спрямо целокупното население) – Н.К.

В същото време, ако в медиите и в социалните мрежи има тотално преобладаване от страна на „ваксарите“ – в т. нар. „реален живот“ е обратното. Ако преди началото на безпрецедентната кампания за масово принудително ваксиниране, тези, които не са били ваксинирани и не са бързали да се ваксинират, са били 90%, след месец натиск, заплахи и плашене остават значително повече от 80%. Руският народ показва известния си инат (българският също – Н.К.) – даже при преобладаващото господство на врага във въздуха (сиреч в информационното пространство), ако и да отстъпва, то отстъпва много бавно, отстъпва с бой, дори и под заплахата да си загуби работата (Господи Боже, колко позната картинка – Н.К.) …..

…..

Клоуни около изгорелия цирк

За да разберем популярния скептицизъм, просто трябва да погледнем ситуацията без розовите очила на интелектуалец, осъден доживотно да бъде влюбен в науката. И тогава няма да видим помпозно облечени жреци край Храма на науката – а тъжни и объркани клоуни, които вчера уверяваха целия свят, че „всичко е под контрол“ и са на път да осигурят на човечеството безсмъртие – но под влиянието на само една китайска инфекция внезапно се отказаха от всички позиции, принудиха целия свят да понесе огромни икономически загуби, нарушиха целия обичайния начин на живот, не се справиха с нищо в крайна сметка и сега, поради липса на каквото и да било друго, се опитват да продават на обществеността вече неефективната идея за „реваксинация през целия живот срещу COVD-19“ – знаейки, че от това той няма да изчезне.

Не е изненадващо, че публиката реши да не участва повече в този фарс и набързо се напусна от представлението. Театърът щеше да е пълен провал, но ... някакви хора в униформа блокират проходите и изходите. Полицаи! Невиждано нещо – полицията не пуска публиката да се прибере у дома, нарежда й да се върне на местата си и да догледа „творческото докрай“ докрай, и в същото време да го аплодира.

В България репресията още не е започнала, но в заповед РД-01-712/19.08.2021 г. на здравния министър има неприкрит намек, ако не в такава степен и за цялото общество, то поне за част от него. Най-вероятно няма да ни карат да аплодираме, но за маркирането, подобно на добитъка, не съм убеден – Н.К.

         В резултат на това по целия свят виждаме трогателна връзка между „жреците на науката“, високопоставени бюрократи и прогресивна интелигенция от всякаква порода, които по пътя на плашенето, страха и административна принуда се опитват да компенсират бързо намаляващата си популярност в очите на широката общественост.

Интелектуалците обикновено се позовават на „науката“, тъй като не могат да разберат, че нейният престиж в очите на обикновените хора е сериозно, почти необратимо подкопан.