понеделник, 26 ноември 2018 г.

ВМЕСТО ПРИТЧА.

„…а той (Желю Желев – бел.моя) самият обещава да съдействува чрез …разработките, които съчиняват сътрудниците му. Така се демонстрира загрижеността му без фактически да съдействува за решаване на проблема. Доста умело преследва целите си … Повечето хора възприемат видимостите, не проникват в същността, и невероятно безропотно се подчиняват на манипулации.. Част от печата е на негова страна…Изобщо все повече интелигенцията, която не приема БСП и се разочарова от СДС, намира в него свия център. Удивява ме как лесно обществеността прие за един от първите държавници Ренета Инджова… Само преди година, кой я бе чувал? Желю я наложи като своя близка ….;три месеца управлява без да постигне нищо от амбициозната си програма….; след това името й се налага като алтернатива и на БСП, и на ръководството на СДС; печатът поема указанието и утвърждава имидж на госпожата като кмет, премиер, президент. А тя с нищо не е показала особен интелект,политически качества и управленски опит.” (Илчо Димитров, В правителството на …., дневник, стр.247)
Поуки:
1.В България всичко тече, но нищо не се изменя;
2.На „Дондуков” № 2 нищо ново, а текстът, с незначителни корекции, ще пасне и за последния обитател;
3.Преди да плюете новата вицепремиерка си спомнете, че доста видни управленци са се появили от нищото;
4.Когато слушате назидателни проповеди от телевизионния екран си давайте сметка, кой е авторът им;
5.Внимавайте с алтернативите и смяната на системата. Народът го е казал: „Не се радвай но нов началник (нови алтернативи) и малко прасе, защото не знаеш каква свиня ще стане (какви свинщини ще бъдат сътворени)!”
 


четвъртък, 22 ноември 2018 г.

НЯМА ДА МИ ОМРЪЗНЕ....



1 юли 1995 г. – понеделник
Младите репортерки не четат – те си записват на пресконференциите,  едно не чули, друго не разбрали, те информират според указанието на шефовете с
..Изобщо всичко се среща на нож, всяка промяна се отрича … (за реформите – бел. моя). 
..Още по-опасното е: все по-голямата мощ, която добива четвъртата власт“ – медиите, които манипулират общественото мнение чрез едностранна информация, телевизионни коментари и преследват открито политически цели. Журналистиката не може да бъде осъждана; това се смята за посегателство над свободата на печата (а днес и над телевизиите и Интернет – бел. моя). Нейната безконтролна и безотговорна власт се упражнява все повече от „капиталисти“ (а днес не само и преди всичко не само от тях – бел. моя), които подкрепят или минират различни политически сили и които никак не се смущават да утвърждават неистини и клевети.
P.S. Няма да ми омръзне да публикувам цитати от книгата на Илчо Димитров, макар че мъдрите му слова май не достигат да нашенскитечугунени глави!

понеделник, 19 ноември 2018 г.

ЗА МОРАЛА, ЗАПЛАТИТЕ, ЖУРНАЛИСТИТЕ И ПРОЧИЕ КАРТИНКИ ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО…

……

29 юни 1995 г. - четвъртък
Жан - за промените в ГУА (Главно управление на архивите – бел.моя); казах му, че съм приятел на Стефан, но не бих реагирал, ако съм убеден, че промени се налагат; той и Гиргинов си гледат работата, те са хора, които се приспособяват и сега проявяват лоялност към управлението; Андрей Пан­тев*би дал повече популярност на учреждението, но неговата сила не  е администрацията – би могла да му се предложи друга работа, щом държи да е шеф (посочих Народната библиотека, Центъра за европеистика). Изненадан бях като разбрах, че Андрей сам е поискал този пост – те със Стефан са колеги от института, били са даже приятели външно създават впечатление за нормални отношения, но следи от съперничество се чувствуват (на млади години - за жени; после - от Андрей, загдето Стефан е умеел да бъде приятел с хора,  Андрей се е стремял, но поради характера си не е успявал). Разбрах, че ГУА строи жилищен блок, в който Андрей се надява да получи апартамент…  
….неприятен прием; после разправии, главно около изпита по български език за езиковите гимназии тестова задача, ще ми се наложи да уволня виновните.
…..церемония за присъединяването към Колективния трудов на „Подкрепа“ и НУС (независимия учителски синдикат) - лидерите им слагат подписите си, разбрали, че нищо не губят…
…..Преди всяко заседание на правителството става среща на министрите с журналисти. Обикновено аз не съм им особено интересен …. Този  път подраних, колеги още нямаше, та се струпаха около мен – млади, хубави репортерки, гонещи нещо сензационно (говориш ли по-сериозно не те и разбират). Една хубавелка ме пита: „Депута­тите критикуват министрите, че не се срещат с електората. Вие сре­щате ли се?“ Отговарям: „Често“. Тя продължава: „Радват ли Ви се?“ Отговарям: „Главно жени са в училището. Как няма да се радват да се срещат с такъв красив и умен мъж. Вие не ми ли се радвате?“ Няма­ше какво да каже освен: „Радвам Ви се“ при общия смях. В „Труд“ в уводна статия ме обявяват за „отличник“ в кабинета (в подигравате­лен тон), поради бързината на промените, но в насока към миналото, чрез които училището били превърнато в „хибрид между манастир­ска килия и център за предказармена подготовка“.
30 юни 1995 г. - петък
Юнската заплата: 38 549 лв. (с добавката за прослужени години), удръжки - 9 хил. ДОД и 3-те хил. за фонда „Детство“. Професорската заплата е към 15-16 хил. (с докторската степен); на Бела пенсия­та - към 3 хил. (т.е. моята брутна месечна заплата е равна на нейната едногодишна пенсия). Почти всичко изхарчваме ние двамата; спестя­ванията ни са скромни; не правим едри покупки, но и не се лишаваме от нищо, което ни се ще (а щенията ни са съвсем обикновени).
До Георги Първанов във ВС на БСП изпратих писмено изложение с аргументи срещу промените в ГУА, в духа на това, което приказвах при Жан. А в министерството се занимавам с уволнение - на проф. Герганов, шеф на тестовия център, и една инспекторка, на двама от регионални инспекторати - последно предупреждение. Оказа се, че тестът на изпита за езиковите училища е съвсем объркан, огромно е възмущението сред родители и в печата – срещу министерството, а и срещу мен. Този път е оправдано, тъй като сгрешеният тест свидетелствува за ниско управленско равнище, а и за склонност да се експериментира е децата в такива решаващи моменти като конкурсните изпити. В съобщението за печата не споменах имената на наказаните, но журналистите настояват –  ТЕ ПЪК ЖАДУВАТ ЗА КРЪВ. А аз не исках отговорността на институцията (пък и моята) да се прикрие, като се насочи яростта към преките виновници. …
В печатната база на министерството (бивша печатница „Георги Димитров“) - удобни помещения, много добра организация, директорът изглежда разумен – изобщо с удоволствие се запознах с нея. Открих една заслуга на Николай Василев** като министър - запазил я е по времето, когато всичко се придаваше на приватизация; изглежда е имал лични сметки. Отново се сблъскат със силното проникване на „Отворено общество“ в системата на министерството: директорката на издателството на Соросовата фондация е в борда на директорите (тя е снаха на акад. Димитър Ангелов***; синът му е направен от Николай Василев шеф на научния институт без да е хабилитиран; боя се, че необходимостта да го отстраня, ще ми радвали отношенията с бащата, когото ценя. Изобщо фамилията е лесно приспособяваща: всички бяха в БКП добре поставени, сега всички са се интегрирали към новата система; двамата племенници: Симеон е посланик в Париж, Ангел е председател на СБЖ...)****. Разбрах, че книжарницата на „Отворено общество“ до пл. „Славейков“ е в помещение на министерството, предоставено пак от Николай. Наредих да се прекрати договорът и се открие там книжарница за научна и учебна литература; сега книгите се продават главно по тротоарите и малцина са продавачите, които биха се заели с такава литература. …." (стр.235-237)
Картинките са от миналото, ама май ги има и днес? Знам ли?
Бележки:
*-професорът е известен телевизионен месия и моралист.
**-днес проф. Николай Василев е покойник, син е на академик Кирил Василев (1918-2014), философ, АБПФК, партизанин и политкомисар на Партизански отряд „Колю Шишманов“, който е в състава на Втора родопска бригада „Васил Коларов“.
***-историк, роден през 1917 г., починал през декември 1995 г. Специализира византология в Мюнхен, син на професора по римско и гражданско право Симеон Ангелов. Доктор по византийска история, от 1979 г. - академик.
****-убеден съм, че някои от посетителите на блога ми ще се опитат да обвинят и мен в приспособенчество. Де да беше така! Вероятно нямаше да ме принудят да си подам оставката на 50-т годишна възраст, и след това да си вадя хляба почтено, като редови преподавател с нормален годишен хорариум от часове,  даже и след преживения инсулт. Днес подобни обвинения към скромната ми личност ще бъдат още по-абсурдни – получавам си месечната стипендия от НОИ, не членувам в политически партии и не завися от нито една от тях.