петък, 30 юли 2021 г.

МИРИС НА КАТАСТРОФА

 Разюзданата пропаганда със заплахите от „врагове“ се случва преди катастрофата

Игор Ейдман, 29 юли 2021 г.

Знаете ли на какво ми напомня цялата тази разюздана пропаганда за „непобедимите“ ракети „без аналог“ в света, с безкрайни разкази за „народа победител“ и заплахите от „врагове“?

Ще научите:

„И на вражеската земя ще победим врага

С малко кръв, със мощен удар! "

И тогава се случи катастрофата от 1941 г .:

"Проклета да си

четиридесет и първа година -

и ти, пехота, замръзнала в снега. "

В историята на Русия никога не са се хвалили толкова неограничено, не са се хвалили с властта си, не са се хвалили с победите си, не са се опитвали да унижават съперниците си толкова, колкото преди националните катастрофи.

„Миналото на Русия беше удивително, настоящето й е повече от великолепно, а що се отнася за бъдещето, то е по-високо от всичко, което най -смелото въображение може да си представи“ – така бюрокрацията оценяваше ситуацията в империята на Николай I в навечерието на кримската катастрофа.

Неограничена „ура“-патриотична, освен това и расистка пропаганда съпровождаше началото на катастрофалната руско-японска война. „Япончетата“ бяха представяни като някакви нечовеци, с които руските герои могат лесно и бързо да се справят.

И през 1914 г., в навечерието на Първата световна война, няколко години преди разпадането на империята, поражението във войната, преди убийството на царското семейство, скръбният ум на руския император се отдаваше на благочестиви мечти: „Загубвам си ума, когато мисля за перспективите пред Русия, ние ще станем най-великия народ, най-великата държава, и всичко по света ще се прави с наше разрешение“.

И сега от всички руски телевизионни екрани се излива „ура“-патриотичен високоградусен самогон, от който пиещите изпадат в състояние на възторжен идиотизъм, който кара пияният да върши самонадеяни и безумни постъпки –  да се къпе в бурно море или да се перчи сам пред голяма и силна компания. В резултат на това напилите се глупаци ги набиват.

Това се е случвало много пъти в историята на Русия и вероятно ще се случи и сега.

УБИЕЦ ЛИ Е FACEBOOK?

 

Джордж Фридман, 21.07. 2021 г.

Социалните медии започнаха като странност, израстваща от друга странност – Интернет. Те се превърнаха в мощна глобална сила, която играе важна роля за формирането на общественото мнение, а инструментализирани от националните правителства станаха средство за оформяне на отношенията между тях и обществото. Компаниите, собственици на социални медии са се превърнали в огромни икономически сили, оформящи начина на работа на икономиката. Този процес е в ход от години и сега е достигнал точката, в която президентите се изправят срещу тези компаниите като врагове, потенциално по-силни от тях. Това не е ново, но е далеч по-проблематично от всякога.

Попитан миналата седмица за дезинформацията по отношение на COVID-19 в социалните медии, президентът Джо Байдън каза, че Facebook убива американците. Това е доста сериозно обвинение, доказващо моята теза, че в края на социалния и икономическия цикъл общественият дискурс и президентите се разминават. Обвинението се корени във факта, че във Facebook се публикуват твърдения срещу ваксините и той им позволява да останат там. Това от своя страна убеждава читателите да не се ваксинират и тези хора от своя страна биват убивани от COVID-19.

Ясно е, че много от потребителите на Facebook, които са били готови да се ваксинират, са променили решението си, след като са прочели противоречиви публикации и новини. На този етап от американската история изглежда, че истината за ваксините е под ключ и по тази причина, както и в други случаи, се превръща във въпрос на левицата и десницата. Левицата виртуално се ваксинира, а от дясно гневно не го правят. Сблъскват се добродетел и ярост. Идеята, че има проблеми с ваксините, които могат да излязат наяве по-късно, се третира като ерес, а това, че COVID-19 може да ви убие се опровергава с твърдения, че данните са фалшифицирани. За протокола - аз съм ваксиниран, но все още е възможно да имплантират микрочипове в мозъка ми. Налице е дълбоко разделение по темата за ваксините и двете страни имат конституционно право да излагат своите аргументи.

Въпросът е дали те имат право да публикуват доводите си във Facebook, оставяйки настрана твърденията, че някой, който добросъвестно спори срещу ваксинацията, е убиец, или че публикуването на тезите му прави Facebook убиец. В крайна сметка всичко се свежда до това какво е Facebook, който отдавна твърди, че не е издател, а платформа за публикуване на статии. Ако действително беше такъв, Facebook можеше да каже, че просто публикува статии и на двете страни по даден въпрос. Но в близкото минало той отказваше да публикува определени материали, които според него съдържат явни неистини. Тъй като платформата се утвърди като пазител на истината, натискът върху нея е от страна на президента, който твърди, че тъй като делото срещу ваксината е лъжа, Facebook не трябва да публикува статии по темата. Проблемът е, че лъжата на един човек е истина за друг, дори когато този човек е президент. Facebook попадна в заплетено положение, когато започна да отсъжда истината и лъжата. Аз лично нямам квалификация, за да имам мнение, нито пък Марк Зукърбърг има подобна квалификация. В медицината днешната истина може да се превърне в утрешната очевидна глупост. Случвало се е.

Проблемът с Facebook е, че той иска да бъде редактор. Редакторът избира и преглежда статиите относно  тяхната кохерентност и истинност. Теоретично вестниците се управляват от редактори, които са обучени и имат опит да изискват както истинност на материалите, така и неутралното им представяне. Но Facebook е категоричен, че предоставя услуга, а не е издател, така че няма как да осъществява редакторски   контрол. Само че той упражнява контрол до степен, до която го принуждават външни сили –правителството или приятелите на Зукърбърг. Той забранява определени възгледи не от редакционни принципи, а от бизнес съображения, в стремежа да увеличи максимално аудиторията и приходите си.

Facebook, Twitter и другите социални медийни платформи на практика се превърнаха в мощни сили. Подобно на телефона и електричеството, те станаха почти универсална необходимост, основно средство както за комуникация, така и за разпространение на мисли. Направиха това, както вече казах, подражавайки на телевизията и радиото. Facebook, Twitter и другите социални медийни платформи, предоставяйки безплатно програмиране, създадоха огромна аудитория. След това те дадоха достъп до нея на рекламодателите, стига да могат да плащат значителни такси за тази привилегия. Телевизията и радиото разглеждат забавлението като средство за увеличаване на аудиторията, която могат да продадат на рекламодатели. Рекламата беше и е бизнес. Но телевизията беше ограничена в този бизнес, тъй като федералното правителство наложи определени правила относно приличието и новинарски предавания.

Facebook се справи по-добре. Той се занимаваше с предоставяне на аудитория на рекламодателите, но вместо да купува скъпи развлечения, насърчаваше публиката да ги създава. Социалните медии се превърнаха в място за събиране на хора, за да споделят мислите си, да разговарят със света. Ако искаха да говорят с родителите си, щеше да им бъде нужен само имейл. Но ако искаха да говорят със света, те трябва да  публикуват своите мисли така, че да привлекат най-много читатели. Това беше блестящ скок от необходимостта да се плаща за забавление до разрешаване на потребителя да го предоставя. Социалните медии обраха всички пари, а не ги разделиха с Холивуд.

Проблемът е, че светът, като цяло, съдържа голям брой психопати и четенето на това, което тези психопати пишат, е далеч по-интересно, отколкото четенето на мислите на изтъркани драскачи като мен. Тези хора са най-необуздани и привличат много голямата публика. И тази публика ще купува продукти, които ще им позволят да станат милионери след три месеца. Facebook не се интересува какво се рекламира, стига да не е очевидно незаконно. Няма редактор, който да контролира нещата, така че писането не трябва да е осветляващо, последователно или дори разумно. Важно е писането да привлече достатъчно зрители и да продаде достатъчно реклама, т.е да създава богатство. Вселената започна да се върти в социалните медии.

Но социалните медии предоставиха безплатно право за публикуване на мисли, които създават споменатата аудитория, докато редакторите във вестниците ги блокираха като безотговорни или порочни. Изведнъж тези и други крайни групи имаха достъп до света и колкото по-странни бяха мислите им, толкова по-голяма беше аудиторията им и толкова повече пари падаха. И нещо се случи. Маргиналните елементи на обществото вече имаха достъп до огромна аудитория и техните идеи се преместиха от периферията към центъра. По-точно, нямаше един, а имаше много центрове и в тях много хора започнаха да вярват на странни и неестествени идеи, докато социалната система, която включваше и изключваше идеи, се разпадна.

Истина е, че Facebook и останалите социални медии изкарват прехраната си, като приветстват всички, които идват, но особено приветстват идиотите със способността им да пишат и да привличат огромен брой други идиоти, на които могат да се продават безполезни неща и които им вярват, че лудостта се върти с педали.

Въпросът не е да се премахнат социалните медии, а да се изключат идиотите. С течение на времето ще се появят закони, забраняващи глупавите идеи. Проблемът е, че правителството е това, което ще решава, че движението срещу ваксините е лоша идея, ще взема решения за това, кое само повдига настроението и кое е идиотско, и това е последното нещо, което бащите-основатели (на САЩ – Н.К) искаха. Те искаха обществото, а не правителството, да контролира глупостите. С идеите, които според мен са ужасни и се превръщат в мощни сили, не трябва да се разпорежда държавата. Байдън може да вярва, че хората, които не се ваксинират, грешат, но той не трябва да се опитва да им запушва устата. Освен това, Демонът е изпуснат от бутилката. Рекламирайки или не, надарените и лудите ще се съберат в мрежата. Facebook просто е твърде демократичен, а аз, както бащите-основатели съм фен на истинската демокрация. Това е битката, пред която е изправен Зукърбърг. Може да се върне в Харвард, за да посещава пропуснатите курсове по история.

четвъртък, 29 юли 2021 г.

НЯМА НА КАКВО ДА СЕ СМЕЕМ!

 

Байдън е прав – трудно се прогнозират действията на разпадаща се система

Ел Мюрид, 29.07.2021 г.

Путин има „истински проблем“ – той „седи на върха на икономика, която разполага с ядрени оръжия, петролни кладенци и нищо друго“, каза президентът на САЩ Байдън. Според него самият Путин е наясно с това, което го прави „още по -опасен“.

Това изявление беше публикувано у нас с подтекст – що да му обръщаме внимание на този американец, който не е съвсем адекватен. По-добре да се посмеем. Въпреки че всъщност няма на какво да се смеете.

Нормалната икономика е взаимосвързан комплекс. Архаичната икономика се стреми към затворено натурално стопанство на принципа „ние всичко си произвеждаме сами“. Съвременната икономика е отворена система със специализация на националните икономики и разделение на труда. В Русия няма нито едното, нито другото. И нека бъдем откровени – при сегашния режим това положение ще се влоши.

Следователно, от една страна, Русия не си е самодостатъчна. Производствените вериги са буквално прекъснати - както от обективни обстоятелства (разпада на СССР), така и от субективни (приватизацията доведе до факта, че олигарсите откраднаха онези области на кооперативните връзки, които носят печалба, а това, което не носи печалба, беше просто унищожено. Това показва вече забравената история в Пикальово [1])

От друга страна, отворената руска икономика вече не е възможна. Отчасти защото младите реформатори на Чубайс-Гайдар я изградиха като суровинен придатък към световната икономическа система, а суровинният придатък страда от един принципен проблем – ниска степен на преработка на продукта за износ и от там много малка добавена стойност. Малкият икономически ресурс, даже при идеално ръководство на страната, просто не позволява маневриране и изграждане на каквото и да е.

Но надгробната плоча над отворената икономика на Русия бе поставена от външнополитическите упражнения на Путин, който по неизвестни причини си въобрази, че е политик от световна класа. Без да има и най-малки основания за това – нито от ресурсна, нито от интелектуална гледна точка.

А и в морално-волеви план руският каудильо не е кой знае какво. Когато един лидер посреща всяка криза със скок в храстите или в бункера, откъдето наблюдава проблема и го прехвърля за решаване от други, тогава диагнозата е очевидна.

В резултат на това руската икономика не е нито едното, нито другото. Технологичното изоставане е само част от проблема й. Основният проблем е липсата на модел за нейното развитие. Плюс общата ситуация на катастрофа, при която властите несистематично вземат хаотични решения, ускоряващи и влошаващи дезинтеграцията. В този смисъл Байдън може в частност да греши, но той е абсолютно адекватен в общата оценка и характеристиките на руската икономика. И показва очевидна загриженост – трудно е да се предвидят действията на разпадаща се система. Катастрофата винаги е проблемна именно поради своята фундаментална несигурност. И веселото крякане на руската пропаганда по повод думите на Байдън едва ли може да се нарече подходящо. В крайна сметка тази несигурност засяга преди всичко нас. 

P.S. Докато превеждах материала на Анатолий Несмеян, от главата ми не излизаше мисълта за разпадащата се политическа система в България. Защо ли?

Бележка:

[1]-В периода 2008-2009 г. в града, разположен в Ленинградска област с население 19 490 души, избухва тежка икономическа криза, съпроводена с бунтове. Тя е причинена от спирането на производството в трите най-големи предприятия – „Пикальовски глиноземен завод“ (собственост на компанията „Базел Цимент“, свързана с компаниите на олигарха Олег Дерипаска), „Пикальовски цимент“ (собственост на компанията „Евроцимент груп“) и „Метахим“ които са свързани в една технологична верига.