ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД 100-ГОДИШНАТА КИТАЙСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

 

Frédéric Lemaître (Pékin, correspondant),

 Brice Pedroletti

„ККП се отказва от всякакви ревизии, като по този клони към тоталитаризъм", пише Le Monde.

(...) „Китай от няколко дни живее в ритъма на честването на 100-годишнината от основаването на комунистическата партия през юли 1921 г. Церемонията, председателствана от генералния секретар на комунистическата партия Си Дзинпин, ще се състои на 1 юли на площад Тянанмън.“ – пишат авторите на статията.

 „Въпреки че през последните няколко седмици на нея бяха поканени десетки хиляди китайци и стотици чуждестранни дипломати и журналисти, официалната информация за съдържанието й не изтече. Участниците трябва да бъдат ваксинирани и да прекарат предишната вечер в хотел, определен от партия , да си направят PCR тест през вторник, а китайците трябва да не са напускали столицата поне през предходните 15 дни. Тези тежки условия за участие трябва да им позволят да станат свидетели - отдалеч - на това, което всички очакват – речта на Си Дзинпин на площад Тянанмън“, пише в статията.

(...) „Парадоксално е, че Китай се изолира от света, чийто център се стреми да стане център. По същия начин лидерите му възнамеряват да управляват живота на своите съграждани в най-малките подробности – „партията преди всичко“, по думите на Си Дзинпин, оставайки при това съвършено чужди един за друг. Може да поспорим, че само един на хиляда китайци, а и може би и много по-малко, може спонтанно да цитира имената на седемте членове на Постоянния комитет на Политбюро на ККП, седемте души, които ръководят страна и които в четвъртък вероятно ще се наредят на уважително разстояние от първия от тях, единственият, който привлича подобно на фар – Си Дзинпин“, коментират журналистите.

 (...) „Логично да е да се предположи, че в четвъртък Си Дзинпин трябва да подчертае успехите – „чудеса“, по думите му – постигнати от комунистическата партия след завземането на властта през 1949 г. Победата в „борбата с бедността“, "несъмнено ще заеме видно място, както и технологичният напредък на Китай. Някои изложби, отбелязващи стогодишнината на партията, вече приемат за даденост, че китаец е на път да стъпи на Марс“, пише Le Monde.

 (...) „Китай се присъедини към Световната търговска организация през декември 2001 г. Тогава Съединените щати бяха убедени, че страната ще стане демократична, просто защото такава система е най-рентабилна икономически и е популярна сред хората. Днес, по случай стогодишнината на ККП Китай възнамерява да изпрати на останалия свят обратното послание: „Социализмът с китайски характеристики“ – това е безпрецедентен успех в историята на човечеството“, посочват авторите на публикацията.

 „От това логично произтичат две послания –  враговете на комунистите са врагове на Китай и тази държава не трябва да получава наставления от никого. Година след приемането на Закона за защита на националната сигурност в Хонконг на 30 юни 2020 г., Пекин вече дори не се преструва, че следва формулата „Една държава, две системи", продължават журналистите.

 „ККП най-накрая може открито да отбележи годишнината от основаването си в Хонконг, което ще даде път на правилното разбиране, че ККП е единствената управляваща партия в Китай и че САР (Специален административен район])Хонконг е част от Китай“, обясни пред китайските медии преди няколко дни историка Тан Фей.

 „След Хонг Конг ще последва ли Тайван? (...) Дали Си Дзинпин ще определи обединението, за което призовава, като „мирно“? Ще заплашва ли, ако не произнесе този епитет? Генералният секретар на ККП не е от подстрекателите на войни, както го описват някои. Той знае, че конфликтът със Съединените щати може да промени съдбата му. Но Пекин настоява за необходимостта от такова обединение, осъзнавайки, че когато дойде моментът за равносметка, разгорещените китайски националисти няма да пропуснат да го обвиняват, че не го е направил“, разсъждават журналистите.

 „Според наблюдатели друг сериозен риск за Си Дзинпин е този за неговото наследяване. През 1982 г. Дън Сяопин, опитвайки се да избегне грешките на маоизма и култа към личността, ограничи мандата на китайския президент до два последователни петгодишни мандата. През 2018 г. Си Дзинпин прекрати тази система. Много хора си представят, че той иска да управлява до 2027 или 2032 г.“, продължават журналистите.

„На конференция в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO) в Париж на 24 юни, историкът Мишел Бонен каза, че траекторията, следвана от ККП при Си Дзинпин, показва бързо придвижване към тоталитаризма. Според него „Дън Сяопин спаси ККП, като отхвърли заблудите за маоизма. Прекият резултат от това е укрепването на моралния дух в ККП. По този начин, преди Ху Дзинтао, ставаше дума за несъвършена диктатура. Сега има опасност китайският тоталитаризъм да стане твърде съвършен и да загуби своята гъвкавост.“

RUSSIAN MERCENARIES ARE DRIVING WAR CRIMES IN AFRICA, U.N. SAYS

 

By Declan Walsh, 27.06.2021,The New York Times

Според доклад на следователи на ООН до Съвета за сигурност, получен в The New York Times, „руските наемници в Централноафриканската република (ЦАР), които са били обявени за невъоръжени съветници, всъщност ръководят боевете, включително кланета над цивилни“.

В доклада, пише в статията на The New York Times, са описани подробно престъпленията на наемниците, свързани с намесата на Русия в делата на тази бедна, но богата на полезни изкопаеми страна, в която, в продължение на почти десетилетие, се води гражданска война,

 „Те са ръководили правителствените сили в сражения по време на офанзива за изтласкване на въстаниците от няколко града през януари и февруари“, се казва в доклада. Руските агенти не само са извършвали престъпления, но и „са се разположили в големи минно-добивни центрове на страната с големи запаси от диаманти.“

Според доклада от разследването, базиран на фотографски доказателства и конфиденциални показания на свидетели и местни чиновници, „нарушенията на руснаците и правителствените сили включват случаи на прекомерна употреба на сила, безразборни убийства, завземане на училища и мащабни грабежи, включително и срещу хуманитарни организации“.

 (...) „Въпреки че руските власти твърдят, че никога не са имали в страната повече от 550 инструктори, следователите на ООН са установили, че понякога броят им е достигал до 2100. Няколкото компании, наемащи инструктори, са свързани с Евгений Пригожин, който е близък на Путин и който е обвинен през 2019 г. от САЩ във финансиране на „информационната война“ и подкопаване на американските избори през 2016 г. “

(...) Изданието съобщава, че докладът на ООН ще бъде публикуван тази седмица.

В статията се казва – „в края на декември новосформираният въстанически алианс се опита да срине изборите и след това започна военна офанзива срещу столицата Банги в опит да завземе властта. Офанзивата се провали и в средата на януари правителството започна мащабна контраатака, която изтласка бунтовниците от няколко големи града.“ Според свидетели на разследващите от ООН „невъоръжените руски инструктори са ръководили войските на ЦАР при настъплението срещу различни градове и села, след което са последвали обвинения в зверства срещу цивилни“.

Според доклада „въстаниците принудително са мобилизирали деца-войници, нападали са миротворци, ограбвали са хуманитарни организации и са изнасилвали жени. През декември руските наемници в сферата на сигурността са открили огън по камион, който се приближаване до контролно-пропускателен пункт в град Гримари (градът е разположен в префектурата Уака на ЦАР република, на около 200 километра от столицата Банги – Н.К.), при който са убити трима цивилни а петнадесет са ранени. След това, през февруари, руснаците ръководят правителствените сили при атаката на  джамията Таква в град Бамбари (градът е в същата префектура – Н.К.), в която сред вярващите са се укрили въстаници. Най-малко шест цивилни са убити, когато руснаците, стреляйки щурмуват джамията. В доклада е документирано убийството от руските войски на още петима цивилни, включително двама инвалиди, обвинени в кражба на пари, мотоциклети и други ценности по време на претърсвания на къщите.“

„Руските официални лица отричат, че техни сили са стреляли по цивилни лица или са вършили злоупотреби. Координаторът на руската военна мисия в Банги е казал на разследващите, че бунтовниците са използвали джамията Таква като огнева позиция. Но е отрекъл руснаците да са влизали в сградата или да са откривали огън по цивилни“.

 (...) „Преди това Пригожин е свързван с операции на наемници в Африка, поради съпричастието му към групата „Вагнер“ –  частна военна компания, имаща отношение към войните в Либия и Сирия. Думата „Вагнер“ е използвана за обозначаване на присъствието на Русия в ЦАР, където компании, свързани с Пригожин използват наемници и сключват изгодни договори за добиване на полезни изкопаеми и логистика. (...)“

(...) Докладът на ООН отбелязва, че „руските инструктори са се разположили в ключови минно-добивни центрове в страната“, но не предоставя повече подробности. През март обаче друг орган на ООН обвини компания, свързана с Пригожин, за участие в извънсъдебни екзекуции, насилствени изчезвания и изтезания. В писмо до директора на Lobaye Invest, руска компания в Банги, работна група на ООН, изучаваща използването на наемници, пише: „На няколко пъти беше забелязано, че частните наемници са пряко замесени в бойни действия и дори са претърпели видими телесни повреди, поради раняване. … Постъпващите съобщения дават основания да се предполагат сериозни нарушения на правата на човека, включително изнасилвания, извънсъдебни убийства, преднамерени убийства, изтезания, насилствени изчезвания, и други нарушения от руски служители, действащи съвместно с правителствените войници, пише в писмото на работната група. (...)“.