събота, 30 септември 2017 г.

ЩО ТАКА FACEBOOK-ари?



Преди време публикувах следващия текст-загадка. При превода умишлено пропуснах всички думи, които навеждат на мисълта, че текстът се отнася до Русия, а приликите с нашенската действителност ОСТАВЯМ НА ЧИТАТЕЛЯ. Реакцията на Facebook-арите беше вяла. Получих 3-4 коментари (единият от сина ми), лайкове и предположения за авторството – от Ленин, през Буров, до неизвестен български политик (истината за автора е показана след текста).
„Властта прилича на пияницата и неговото семейство. На опозицията е отредена ролята на съпруга, която се мъчи да вкара своят мъж в правия път, макар и да съзнава пълната безперспективност на усилията си.
Добавете надпис
Хората трябва да бъдат държани в добро настроение и с чувство, че са част от цялото и от процеса на движение напред, без значение на накъде води това движение. Важен е процесът, а не резултатът. Важното е хората да бъдат сплотени по въпроса, че този път е единствено възможния. И ако някой предлага друг път, макар и не толкова равен, но ориентиран към определена нова цел, път, който води към промяна, към по-ефективна икономика, дежурният отговор е:  „Този път не ни е нужен, ние си имаме свой!” Това е парадигма, която от десетилетия определя политиката, макар и  да създава напрежение в обществото и проблеми със самореализацията на хората. Подобен политически патернализъм е типичен за семейството на пияницата, в което мъжът пие, а съпругата му го гледа мълчаливо. Той няма чувство за срам, манипулира, лъже  и винаги някой друг му е виновен.  Животът на пияницата е подчинен единствено и само на собствените му потребности – пропива си заплата, взема заеми, които никога те връща…. Той краде, буйства и много рядко се замисля, че не всичко с него е в ред, че нещо трябва да се промени, но накрая си казва: „Защо да се променям?”  Опозицията изпълнява ролята на съпруга на пияницата.Тя иска да го превъзпита, опитва се да събуди съвестта му, макар и да съзнава своята безпомощност. Ролята на порасналото дете се в това семейство изпълнява от народа. На него или му четат морални лекции  или го пренебрегват. Но опитите всеки да го привлече на своя страна са постоянни.  Така живеят пияницата и съпруга му, властта и опозицията. Властта не мисли за бъдещето, важното е, че днес има за пиене и това е достатъчно. И опозицията живее ден за ден, Няма какво да предложи. Надеждата и е някой ден да превъзпита пияницата Децата се опитват да се приспособят, едни просто си отиват, другите от време на време протестират, а трети се правят, че нищо не виждат. Някои зоват за бунт, но повечето разбират, че това не е най-добрата идея, пък и този спектакъл вече е гледан…. Днешните политически баталии, както и преди са борба между личности, а не между идеи…Като че ли всичко в живота се повтаря, понякога събитията ти се струват твърде важни, за тях говорят всички, само дето не вярва, че нещо ще се промени ….” 

вторник, 19 септември 2017 г.

БЕЗ КОМЕНТАР.....



Цитат от otbrana.com,19.09.2017 - „Премиерът Орешарски не е искал моето мнение за Грипен, а за съвсем друг самолет, за една делегация, която беше на посещение в България. И аз съм го дал. Това е по най-добрия начин досега организирана процедура, по всички международни правила и стандарт за равнопоставеност, прозрачност и обективност.” Това казва ген. Румен Радев по повод на атаките срещу него, докато той е в Ню Йорк.

Възможни хипотези поради разминаване на фактите от 2017 (изказването в Ню Йорк) и документите от 2014 г. (публикувани от 24 часа", електронен вариант на 18.09.2017 г.):
1.Документите са фалшиви;
2.Спирдон Спирдонов е оплескал съобщението в otbrana.com
3.СААБ не произвежда „Грипен”;
4.Бригаден генерал Радев е разбрал неправилно искането на премиера Орешарски и му е предоставил нещо, което той не е искал;
5.Президентът Радев страда от амнезия, за това какво е подписвал преди 3 (три) години;
6.Документите са автентични.
При хипотеза 1 – съд до дупка на този, който e създал FAKE документите и този, който ги е тиражирал.
При хипотеза 2 остракиране на Спирдон Спирдонов.
При хипотези 5 и 6 г-н Радев трябва да си замълчи, даже и когато се намира в Ню Йорк!
 



петък, 15 септември 2017 г.

Публикации в The Hill за Цецо Беглецо*


В България законът "Глобален магнитски" може да направи реална промяна, Бил Ричардсън, 13.09.2017



През юни Hill публикува моето мнение за потенциала на новия федерален закон – Global Magnitsky Act (GMA), който има за цел да накаже диктаторите, деспотите и техните съзаклятници, които лишават гражданите от основните човешки права чрез мъчения, принудително изчезване, и убийства или чрез корумпираното изземване на доходоносни им частни активи.
Държавата конфискация на успешен бизнес е разпространена в много от страните на постсъветския блок, между които и България страна, която според оценките на многобройни международни агенции и организации е най-корумпираната държава в Европейската общност. По тази причина не е чудно, че България ще се случи пример за корупция в рамките на GMA.
В случая са включени включихме две лица – главния  прокурор на страната и предприемчив член на Парламента, които с в основата на умишленото фалиране на четвъртата по големина българска финансова институция – Корпоративна търговска банка (КТБ). Посочените действия вероятно са насочени срещу мажоритарния собственик на банката Цветан Василев, след като последният започна да подкрепя една антикорупционна реформаторска политическа партия, която си поставя за цел борбата с българската клептокрация.
Той бе обвинен в престъпление в злоупотреби, въпреки огромните доказателства, че абсолютно никакви активи на банката не са изчезнали. След като семейството на Цветан Василев потърси убежище в Сърбия, за да избегне по-нататъшно политическо преследване, българските власти обвиниха съпругата му за пране на пари при закупуването на къща със семейни средства през 2012 г., въпреки убедителната документи, че парите на съпруга й са били законно придобити.
Когато и тези опити за тормоз се провалиха, българските  длъжностни лица започнаха нов кръг за отмъщение срещу семейството на Василев, като съобщиха, че дъщеря му, живееща в Обединеното кралство, ще бъде обвинена в престъпление, свързано с прането на пари, което също е измислено.
Българските власти полагат неимоверни усилия, за докажат, че нямат да се спрат пред нищо, за да накажат Цветан Василев и неговото семейство.
Моята организация – Центърът за глобално ангажиране „Richardson”, работи за  използването на GMA като мощно оръжие за борба с корумпираните правителства. Благодарен съм за възможността да положа тези усилия и съм удовлетворен да кажа, че в това отношение не сме сами. Двадесет други неправителствени организации открито назовават служителите на световната автокрация като виновници за убийствата на собствения им народ.
Имената на посочените служители може и да са непознати, но не и в страните, срещу които официални лица са насочени санкциите на GMA - Южен Судан, Азербайджан, Мексико, Саудитска Арабия, Китай и Русия (и разбира се в допълнение и България) записи по правата на човека.
Заявленията за нарушаване на правата на човека са все още висящи в държавните и финансовите отдели, а администрацията (на САЩ – бел.моя) разполага със 120 дни от получаването на препоръки от Конгреса, за да определи дали идентифицираните потисници ще бъдат лишени от разрешение от право да пътуват до САЩ или да използват нашата или международна банкова система.
Трябва да подчертая Великобритания и Канада са приели закони за наказване на институционалното потисничество, които са сходни с нашия   GMA.
От моята юнска статия в „Hill” има значителен напредък в усилията ми да изградя подкрепа за усилията за санкциониране на българските длъжностни лица по GMA.
В сътрудничество с известната фирма „Джеферсън Уотърмен Интернешънъл" във Вашингтон са подадени две молби за санкциониране срещу онези, чието поведение съдържа достатъчно доказателства за техните корумпирани действия: главният прокурор на България Сотир Цацаров и Деян Пеевски, медиен магнат и предприемач, който държи или е има съмнителни участия във фирми като "Булгартабак", за които има съмнения, че поддържат контрабанда на тютюневи изделия с терористични организации.
Засега България запазва възможността да си възвърне загубената международна репутация като предприеме решителни действия срещу корупцията на високо равнище.
С бъдещото си председателство на Европейския съюз премиерът Борисов има шанс да се противопостави на чумата на институционалната корупция в България и да започне нова ера на политическа почтеност.
Случаят на Цветан Василев се превърна в най-яркия пример за политическо преследване в страната. Борисов трябва да бъде разумен и да започне процеса на саниране, като възпре отмъстителните политически наказания, засягащи семейството на Василев.
Но времето тече, и това за действия на Борисов за коригиране на голяма национална несправедливост ще продължи до тогава, докато правителството на САЩ не предприеме санкции срещу Цацаров и Пеевски.
Справка за автора: Уилям (Бил) Ричардсън е бивш губернатор на Ню Мексико от Демократическата партия от. Бил е посланик на САЩ в ООН и секретар по енергетиката по време на администрацията на Клинтън и член на Камарата на представителите. Като дипломат и специален пратеник Ричардсън има четири номинации за Нобелова награда за мир. Има успехи в освобождаването на заложници и американски военнослужещи в Северна Корея, Куба, Ирак и Судан. Ричардсън е служил с Цветан Василев Атлантическия съвет  на САЩ (справка за съвета виж по-долу – бел.моя). По случая с Василев е  ангажиран чрез Центъра за глобално ангажиране, носещ неговото име.
Справка за  Атлантическият съвет на САЩ: Това е неправителствена организация, която насърчава конструктивното лидерство и ангажираност в международните отношения въз основа на централната роля на атлантическата общност за справяне с глобалните предизвикателства. Съветът е основан през 1961 г. Десетте регионални центрове и функционалните програми на Съвета допринасят за формирането на съвременни политически решения и насърчават трансатлантическите стратегии за напредък на международната сигурност и глобалния икономически просперитет. Централата на Атлантическия съвет е във Вашингтон, САЩ.
„Български банкер търси помощ от САЩ по закона Магнитски”, Меган Уилсън, 03.08. 2017 г.


Бивш български банкер настоява да бъде първият случай, чиято съдба да се решава по силата на Global Magnitsky Human Rights Accountability Act – закон, приет от Конгреса, който позволява на правителството на САЩ да налага санкции в отговор на нарушаване на правата на човека и корупция.
Цветан Василев, който някога е обявен за най-влиятелния човек в България от Форбс, твърди, че страната му го преследва с фалшиви и политизирани обвинения.
Наскоро той подписа шестмесечен договор с вашингтонската фирма JWI Inc. за US$50 000 долара, която да го подпомогне при подаване на  заявление, което да бъде разгледано съгласно Закона „Магнитски”. Този закон позволява на американското правителство да налага санкции на всеки, който, наред с други неща, си позволява да отмъщава на хора, подали сигнал за корупция в правителството.
Василев е обвинен повече от българското правителство в пране на пари и злоупотреби, свързани с провала на Корпоративна търговска банка (КТБ), на която е бил мажоритарен акционер. България, която е член на Интерпол, международна полицейска организация, която оперира в 190 държави, издирва  на Василев с червена бюлетина за „злоупотреби в публични средства в особено големи размери, представляващи особено сериозен случай”.
„По същество моделът на КТБ ... е механизъм, чрез който група хора, водени от Цветан Василев, успяват да привлекат държавни средства за управление в банката”, заявиха български прокурори в изявление по-рано тази година, по повод друг обвинителен акт срещу Василев и още 17 от банката.
Правителството твърди, че Василев и други банкови длъжностни лица са присвоили над US$1,5 млрд.от КТБ, което Василев отрича.
Сега Василев е наел консултантски и адвокатски кантори, за да убеди Вашингтон, че е бил несправедлив обвинен.
Преди да подпише договора, с който се задължава да представлява Василев, Джоузеф Августин, изпълнителен вицепрезидент на JWI Inc., отлетя за Сърбия, за да се срещне с бившия банкер.
Сагата включва сложна мрежа от обвинения както от българското правителство, така и от контрааргументи от Василев, които датират от няколко години. Днес, в постсъветската епоха България държи рекорд по равнища на корупция.
Въпреки че Августин, който е работил близо три десетилетия в ЦРУ и говори руски, твърди, че намерението му е било само да посети Василев и да слуша – без обещания за каквото и да е представителство – той каза пред Hill, че след серия от разговорите е убеден в невинността на Василев.
Сега Августин помага на бившия банкер да получи закрила по Закона  „Магнитски” (Покойният Сергей Магнитски е адвокат, на когото руското правителство предявява няколко наказателни обвинения, след като Магнитски разкрива факти за данъчни измами в размер на US$ 230 млн. По-късно той умира в руски затвор при мистериозни обстоятелства).
Първият „Магнитски” акт, приет през 2012 г., се съсредоточава върху санкции срещу руснаците. Global Magnitsky Human Rights Accountability Act, подписан през декември (2016), разшири възможностите на САЩ да отказва визи и достъп да американската банкова система на лица от всяка държава.
По него все още няма подадени официални заявления, тъй като потенциалните кандидати очакват указания от Държавния департамент и Министерството на финансите
Бившият губернатор от Ню Мексико господин Бил Ричардсън също се включи в делото Василев чрез своята организация с нестопанска цел Център за глобално ангажиране „Ричардсън”.
Ричардсън каза пред Hill, че се познава с Василев от времето когато двамата са работили за Атлантическия съвет на САЩ. Центърът на Ричардсън се занимава с различни въпроси – включително подпомагане на политическите затворници и работа по опазването на дивите животни по света. В момента разширява дейността си  областта на правата на човека, включително случаите попадащи под юрисдикцията на Magnitsky Act.
Крайният резултат не трябва да бъде санкциониране”, казва Мики Бергман, вицепрезидент на Центъра за глобална ангажираност „Ричардсън”. Той се надява, че „само заплахата за успех в един-единствен случай ... е достатъчна, за да повлияе на поведението ... (на правителството – бел.моя). Това ще бъде мощен начин да покажем, че глобалният Global Magnitsky Human Rights Accountability Act работи”.
Правителството на България, член на НАТО и част от Европейския съюз, предяви на Василев множество обвинения. Сред тях се казва, че е управлявал престъпна организация в КТБ, където е бил мажоритарен акционер. КТБ  някога е бил четвъртият по големина кредитор в България, но е обявен в несъстоятелност......Български прокурори нахлуха в офисите на банката.....
Василев и съпругата му  избягаха в Сърбия, която не е член на ЕС и няма договор за екстрадиция с България. Съдилищата в Белград не  изпълниха молбата на България за екстрадиция.
Тези, които представляват Василев, казват, че в центъра на заговора срещу него са двама души: Делян Пеевски, медиен олигарх и член на българския парламент, и Сотир Цацаров главен прокурор на България.
Според Бялата книга на JWI Василев се опита да се бори с корупцията в правителството, , като подкрепи политически групи и партии, които настояват за политически реформи.
Българската телеграфна агенция съобщи, че Пеевски, който е взел доста голям заем от КТБ, за да финансира медийната си империя, е отказал да го изплаща. Той отрече твърденията и каза, че всички заеми са изплатени.
В българските медии се появиха съобщения, че Пеевски наема убийци, които да ликвидират Василев. Пеевски отправи подобни обвинения срещу Василев. И двамата твърдят, че това не е вярно.
Когато през 2014 г. избухва враждата между двамата, политикът обвини бившия си съюзник Василев, че за да прикрие собственото си престъпление  обвинява другите.
„Удобното извинение е Пеевски да се използва за прикриване и замазване на проблеми. Според Ройтерс, Пеевски  е казал пред българския новинарски сайт по онова време: Г-н Василев трябва да отговори и на други въпроси”. Държавният департамент издаде годишния си доклад за инвестиционния климат в България и в други страни по света. Докладът за 2017 г. гласи, че „съдебната власт в България продължава да се ползва с най-малко доверие в страната. Широко са разпространени твърденията за корупция и неправомерно политическо и бизнес влияние”. Тези изявления за корупция дават увереност на  адвокатите на Василев, че е възможно да получат помощ от американското правителство. Президентът Тръмп е изпратил писмо до Конгреса през април, в което заявява, че иска да се занимава със случаите, попадащи под юрисдикцията на Global Magnitsky Human Rights Accountability Act. „Моята администрация – заявява той – ще участва активно в идентифицирането на лица и организации, спрямо които може да се приложи законът, както и в събиране на доказателства, необходими за прилагането му”. Августин, който представлява Василев, е оптимист, че делото ще бъде успешно. Заявлението на Василев трябва да бъде изпратено до Държавния департамент. Щом Държавният департамент приключи собственото си разследване на дело и се съгласи, че трябва да се придвижи напред, той ще го изпрати на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите, която се занимава със санкции. След като OFAC провери заявлението, което може да отнеме неизвестен период от време, то тогава може да стигне до бюрото на президента за одобрение. „Постъпих в ЦРУ, говорейки руски, познавам тази част на света. ... Как прилагате това умение в частния сектор? Ние сме свикнали да се занимаваме с определени правоохранителни органи, знаем как да работим с тях. Оценките ни за хората са доста точни” –  каза Августин – Хората разчитат на нас, на способността ни да работим с правозащитната и разузнавателната общност. Това е нещо, което правим”.
*-двете статии се публикуват със съкращения.
Не се наемам да коментирам фактите, споменати в публикациите.