понеделник, 30 септември 2019 г.

ДАЛАВЕРИТЕ НЕ СА ОТ ДНЕС …..

Стенографски запис
Среща-разговор на министър-председателя с екипи на министерствата по повод сключени необезпечени договори за обществени поръчки при предходния кабинет - 14 април 2010 г.
.........................
Министерство на отбраната


АНЮ АНГЕЛОВ: Общите задължения заедно чуждестранните договори са над 600 милиона по договори, които са сключвани в периода 2005-2009 г. включително, месец юни. На практика те са били обезпечени за времето, когато са сключвани, но не е отчетено, че всъщност това са многогодишни договори, които важат буквално до 2012, до 2011 г. и се оказват необезпечени. Това е една част от договорите.
Другата част от договорите обаче са сключвани по материален план, който е утвърден от тогавашния министър на отбраната Николай Цонев, обаче по този материален план не е имало осигурено финансови средства и в резултат на това имаме договори, на които в момента общата им сума е, както вече казах, 600 милиона.
Тук са г-жа Гласнова, която беше понижена в експерт, тъй като директорката на „Бюджет и финанси” е боледувала дълго време, тя носи отговорност, в периода, когато я е замествала, госпожа Гласнова е подписвала. Тук основно са финансови контрольори, които са разписвали за всеки договор, че съответният договор е финансово осигурен. Това са г-жа Богданова, г-н Чурешки и за съжаление, тук липсват финансов контрольор - Изпълнителна агенция „Социални дейности”, която е в болнични от шест месеца и не можем да я освободим по принцип. Тя също е подписвала. Но имаме и големи задължения, които не са осигурени – Военномедицинска академия. Тук е директорът на тяхната Правна дирекция.
БОЙКО БОРИСОВ: Какви са задълженията там?
АНЮ АНГЕЛОВ: Отделно не съм ги сумирал, но те могат да кажат какви задължения са.
ДИРЕКТОР: Към 31 декември 2009 г. са 89 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: 89 милиона? За какво?
АНЮ АНГЕЛОВ: Консумативи, лекарствени препарати.
ДИРЕКТОР: Десет милиона за извършен текущ ремонт, от порядъка на 7 милиона са за външни услуги, 4 милиона за храна.
БОЙКО БОРИСОВ: За медицинско оборудване колко са?
ДИРЕКТОР: За медицинско оборудване са 15 милиона.
БОЙКО БОРИСОВ: А за хеликоптера „Кугър”  колко е?
ДИРЕКТОР: Той не е към нас.
АНЮ АНГЕЛОВ: Ние сега имаме да плащаме 10-и, 11-и хеликоптер, които са теглили средства от месеците след юли са ги прехвърляли 112 милиона в първото тримесечие, като обосновката е била – госпожа Гласнова знае, тя ги е подписвала някои от тях – да осигурят плащане до 10-и, 11-и “Кугър”. Не са изхарчени за това и сега ние дължим 34 милиона от миналата година.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие ли сте, госпожо?
ГЛАСНОВА: Да, аз съм изготвяла финансовата обосновка, когато сме изисквали средствата от Министерството на финансите.
БОЙКО БОРИСОВ: За какво ги изискахте?
ГЛАСНОВА: Сега не мога да си спомня. Евентуално за плащането на “Кугър”-а. Трябва да го погледна.
АНЮ АНГЕЛОВ: Така са искани. Писма са искани.
БОЙКО БОРИСОВ: Отивате, поглеждате го и ще се върнете обратно, като си опресните паметта да ми кажете за какво сте искали да изтеглите предварително тази огромна сума от 112 милиона от бюджета преди изборите точно. Искам да ми го напишете.
ГЛАСНОВА: Юли месец, точно преди изборите.
АНЮ АНГЕЛОВ: Януари-февруари са теглени.
ГЛАСНОВА: Тогава аз съм била заместник-директор, но директорът си е бил.
БОЙКО БОРИСОВ: Къде е директорът?
ГЛАСНОВА: Тя е освободена. И началника на Бюджетния отдел мога да попитам.
БОЙКО БОРИСОВ: Не, няма да попитате. Отидете, нека да Ви го напишат писмено, да ви го напишат, началникът на Бюджетния отдел да напише: „Беше ми поискано да го преведа” и Вие съответно сте го превели, за да платите каквото са ви казали.
АНЮ АНГЕЛОВ: И най-интересното е, че от Министерството на финансите със съвършено лека ръка са им разрешавали това преместване на средствата, като съгласно Закона за държавния бюджет това трябва да става само в изключителни случаи, при извънредни ситуации.
БОЙКО БОРИСОВ: Военномедицинска академия – тези разходи за тях в бюджета на Министерство на отбраната ли са?
ДИРЕКТОР: Нашият бюджет е включен в състава на...
АНЮ АНГЕЛОВ: Но нямаме средствата.
БОЙКО БОРИСОВ: Имали ли са тогава средства, за да направят всичкото това обезпечение в бюджета?
АНЮ АНГЕЛОВ: Не, те са надхвърлили отделения бюджет с над 100 милиона, ако не ме лъже паметта.
БОЙКО БОРИСОВ: Кой е началник на това отделение?
АНЮ АНГЕЛОВ: Имате по план 55 милиона, в края на годината са изхарчени 152 милиона на практика.
БОЙКО БОРИСОВ: Така ли е, или не е така?
ДИРЕКТОР: Това е така, както каза министър Ангелов. Първоначалният бюджет е за около 55 милиона. Това е практика, която е продължавала в последните няколко години и винаги в края на годината е правена корекция на база на извършените допълнителни постъпления в бюджета, от други пера.
АНЮ АНГЕЛОВ: От други пера са плащани всъщност тези разходи.
БОЙКО БОРИСОВ: Това може ли? Нали има Закон за бюджета, който разписва перата по какво може да харчим парите?
ДИРЕКТОР: По чл. 34 от Закона за бюджета, това е извършено на база на месечните приходи и постъпления от Здравната каса. Това е напълно законно и е извършена тази корекция. Към този бюджет, който е официално отпуснат по Закона за бюджета от 54 милиона, всеки месец около 3,5 милиона се получават като приходи от Здравната каса, които се трансформират като трансфер и с тях се коригира. Значи, в рамките на годината около 30 милиона още се явяват като приходи. Те са в бюджета.
АНЮ АНГЕЛОВ: Те всъщност са извън бюджета им, но много голяма е разликата. Те получават по 3,5 милиона на месец горе-долу. Дванадесет месеца по 3 милиона са 26 милиона. Те са близо 100 милиона. Доста от тях не са разплатени все още.
ДИРЕКТОР: Оттам тръгна проблемът. Ние по принцип до миналата година всичките ни бюджети са били коригирани в края.
АНЮ АНГЕЛОВ: Сега има втори одит там, изпратил съм втори одит.
ДИРЕКТОР: Исках да обясня схемата. Така че, този бюджет просто е заложен нереално. Такава е била практиката през последните 7-8 години.
БОЙКО БОРИСОВ: Нереални бюджети?
ДИРЕКТОР: Нереални бюджети. Тъй като реално покрива само заплатите. И е било масова практика до миналата година, до 2009 г. да се отпуска бюджет, който да покрива единствено само заплатите, съвсем малка част от издръжката. Всяка останала дейност, която се финансира от страна на министерството, е благодарение на приходите, които е реализирала Военномедицинска академия и, разбира се, че с преструктуриране на някои от разходите на самото министерство. Те са оценявали винаги досега тази ситуация и са правили, разбира се, вътрешно преразпределение и са отпускали пари.
БОЙКО БОРИСОВ: Как се получава тази разлика?
ДИРЕКТОР: От последната година и половина. Последната година просто нямаме никакво финансиране.
БОЙКО БОРИСОВ: А вие продължавате да харчите?
АНЮ АНГЕЛОВ: Те продължават да правят съответно ремонти. Затова имаме сега тази хубава Военномедицинска академия. Но на практика това са други средства, които са прехвърлени в техен интерес.
ДИРЕКТОР: В момента в този бюджет, дори за 2010 г., той е 64 350 000 – от него само за заплати отиват към 60 милиона. А не мога да гарантирам нито за медикаменти, нито за консумативи, нито за лекарства.
БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в парите, които имаме да додаваме?
АНЮ АНГЕЛОВ: 644 милиона. От тях 231 – за въоръжение и техника.
БОЙКО БОРИСОВ: Всичките тези господа написали ли са обяснения, казали ли са откъде идват проблемите и всичко останало?
АНЮ АНГЕЛОВ: Знаем ги проблемите какви са. Те са написали обяснения. Считам, че в бъдеще няма да допускат такива нарушения.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие алармирали ли сте тогавашните началници, че това не е редно да се прави, казвали ли сте им, че това е нарушение на закона?
ГЛАСНОВА: То си имаше комисия, когато се изготвя материалният план с всички програмни ръководители и второстепенни ръководители, които дават необходимостта и съответно тази комисия има представители в Бюджетната дирекция, която казва: Бюджетът е такъв, на вас е толкова бюджетът, в рамките на този бюджет вие трябва да се ограничите.
БОЙКО БОРИСОВ: А те защо не са се ограничили?
АНЮ АНГЕЛОВ: Тук е договорът Странджа-2, например. Госпожа Богданова като финансов контрольор го е разписала.
БОГДАНОВА: Да, аз съм го разписала.
АНЮ АНГЕЛОВ: Той осигурен ли е финансово?
БОГДАНОВА: Финансов контрол – това е предварителен контрол по законосъобразност преди поемане на задължение и съгласувателния подпис от директора на дирекция „Планиране”, „Програмиране” или „Финанси” – различни наименования търпи дирекцията – удостоверява, че към момента на поемане на задължения има финансово осигурени средства.
АНЮ АНГЕЛОВ: Всъщност има взаимозависимост.
БОЙКО БОРИСОВ: Те са ви излъгали, че има, на практика, така ли?
АНЮ АНГЕЛОВ: На практика тя се доверява на нейния подпис.
БОЙКО БОРИСОВ: Това написала ли го е?
БОГДАНОВА: Абсолютно. Даже постановените и към момента действащи вътрешни правила в Министерство на отбраната…
БОЙКО БОРИСОВ: Добре, отивайте да си вършите работата!
P.S. Нямам представа кой е т.нар. в стенограмата „ДИРЕКТОР”. Във ВМА може би знаят!?!






СМЪРТТА НА ЖЕРАВА С ХИЛЯДА КРИЛА

Източник: https://republic.ru/posts/15590

Вместо послепис
Посвещавам тази публикация на фалита на компанията „Томас Кук”, след като е била на туристическия пазар 178 години и най-вече на българските хотелиери, които ще пострадат от това. Посвещавам я и на предизборните обещания на сюрията кандидати за славата, пардон – за кметове на гр. София и най-вече на техните фенове, с които изобилстват доста Facebook-групи. На последните им напомням за „супата, която духахме” през 1996-1997 г.
Някога примерът със „смъртта на жерава с хиляда крила” беше елемент от лекциите ми пред слушателите и студентите логистици.
Как е сега – не зная.
Следва разказа за смъртта на JAL:
„Японската корпоративна култура доведе до фалит на най-големия въздушен превозвач в страната.


Любителите на разсъждения, че капиталистическата икономика може успешно да се комбинира с азиатските ценности на колегиалност и колективизъм, бяха силно разочаровани. Оказва се, че различните „характеристики на националната корпоративна култура” могат да се толерират само доколкото страната е в състояние да ги компенсира с други предимства, като например млада и евтина работна ръка. Но рано или късно населението застарява, става все по-богато, започва да бъде мързелува и тогава трябва да избирате: или по-нататъшно развитие, или азиатски ценности. Най-голямата японска авиокомпания – Japan Airlines (JAL), както можа, отлагаше този избор. И накрая трябваше да го плати с фалит и болезнен план за цялостно преструктуриране.
ПОМЕТЕНА ОТ НОВАТА МЕТЛА
Сривът на Japan Airlines се превърна в най-големия фалит в нефинансовия сектор на Япония след Втората световна война. Това не беше само авиокомпания, а ключов елемент от японското икономическо чудо. Основана през 1951 г., JAL растеше заедно със страната. Тя возеше членове на императорското семейство, премиери и дори папата. До 2000 г. по отношение на продажбите, компанията беше четвъртият въздушен превозвач в света и най-големият в Азия. През фискалната 2008 г. JAL превози 52,9 милиона пътници (три четвърти от тях на вътрешни линии) и 1,2 милиона тона товари и поща.
Лидерството обаче не беше лесно. В периода 2001-2009 г. правителството на Япония три пъти спаси тромавия гигант JAL от фалит с бюджетни пари. Последният път –  през юни 2009 г., със заем от 900 милиона долара от Държавната банка за развитие на Япония. Нещата се объркаха много преди кризата – 2009 г. беше четвъртата нерентабилна година на компанията за последните пет години.
Неформалните договорености с кредитори и висши служители биха могли да удължат агонията на най-големия въздушен превозвач в Япония в продължение на много години, но кризата преобърна политическата система на страната и опозицията дойде на власт за първи път от половин век. Въпреки недоволството на ръководството и големите банки – кредитори на JAL, новият премиер Юкио Хатояма настоя за най-прозрачната процедура за несъстоятелност на авиокомпанията чрез съда.
След като цената на акциите на JAL падна от двеста и отгоре йени в края на 2009 г. на седем йени в началото на 2010 г., 14 от членове на съвета на директорите, начело с председателя, доброволно подадоха оставка. На 19 януари компанията подаде молба за несъстоятелност пред окръжния съд в Токио. Сега правителствен фонд ще реорганизира авиокомпанията, а процесът ще се ръководи от Kaзуо Инамори, един от най-богатите хора в Япония, който преди това управляваше Kyocera Corporation, специализирана в производството основно на телекомуникационно оборудване.
ИЗХВЪРЛЕНА ОТ КОРАБА НА СЪВРЕМЕННОСТТА
Сега общият дълг от JAL надхвърля 25 милиарда долара, но компанията планира да стане отново печеливша през 2012 г. За целта ще са необходими около 3,3 милиарда долара бюджетни инжекции, отписване на 8 милиарда долара дългове от основните кредитори и кредитна линия за още 6,5 милиарда долара.
Но парите не са основното. Компанията ги получаваше в изобилие и преди, но те не й решиха проблемите. Новото правителство възнамерява да се справи с JAL веднъж завинаги. Един голям превозвач като All Nippon Airways очевидно не е достатъчен за втората по големина в света икономика, така че JAL ще бъде преструктуриран много сериозно, като бъде очистена от губещите й разраствания, известни под името „спецификата на японските корпорации”.
Характерно за японския модел на гигантски конгломерати е, че можете да пътуване до хотела „Мицуи” с трамвая „Мицуи” и, лежейки на леглото произведено от „Мицуи”, да прочетете книга, издание на „Мицуи”. Този модел работи лошо в света на тоталната специализация. Следователно JAL ще трябва да намали наполовина империята си, като се отърве от 53 от 110 от своите дъщерни дружества. Туристическите агенции, хотелите и други непрофилни глупости на компанията ще бъдат съкратени. В същото време тя ще трябва да се откаже от около петдесет губещи дестинации, които е поддържала главно за престиж.
Ще пострада и концепцията за пожизнено наемане на служители. Отначало JAL планираше да съкрати 6800 служители, след това 7300, след това 8400. Сега се говори за необходимостта от уволнение на 15700 от 47000 служители на компанията. Тук новото ръководство на авиокомпанията може да има по-сериозни затруднения от осигуряването на нови милиарди долари заеми. Суровите трудови закони на Япония, за разлика от, да речем, американските, забраняват едностранно прекратяване на трудов договор от работодател дори в случай на фалит. Затова ненужните работници първо ще трябва да бъдат убедени в необходимостта да бъдат съкратени.
Но най-страшната жертва, която трябва да направи JAL, това е характерното за Азия уважение към възрастните хора. Щедрите планове за пенсиониране на компанията бяха много актуални през 60-те години, когато щастливата съдба на няколкото десетки пенсионери от JAL насърчи хиляди млади работници да направят всичко възможно, за да останат при такъв щедър работодател. Но сега самата компания е достигнала възрастта за пенсиониране и през това време е натрупала близо 9000 корпоративни пенсионери. Не е лесно да останете конкурентоспособни с такава 20% пенсионна надбавка. Следователно пенсиите на бившите и настоящи служители на JAL ще бъдат намалени с една трета, което ще спести около 2,2 милиарда долара годишно. Работниците приемат това намаление без възражения. Те са наясно, че в Япония процентът на хората над 65 години е най-високия в света (21%) и при тези условия въпросът за традиционните ценности остава на втори план.”