САМО ФАКТИ. ХРОНОЛОГИЯ НА ВИРУСНАТА БОМБА СЪС ЗАБАВЕНО ДЕЙСТВИЕ

Джим Герайти, 24 март 2020

https://www.nationalreview.com/the-morning-jolt/chinas-devastating-lies/ (тук статията може да бъде прочетена в оригинал).

2019 година

6 декември: The Lancet (ежеседмично рецензирано общомедицинско научно списание, основано през 1823 г.) съобщава, че първите симптоми (на заболяването причинено от COVID) са се проявили при първия пациент в Ухан на 01.12. След пет дни съпругата  му, която не е посещавала пазар проявява симптоми на пневмония и е приета на болнично лечение.

21 декември:  Лекарите в Ухан започват да отбелязват клъстер от случаи с пневмония, дължаща се на неизвестен причинител.

25 декември: Медицински персонал от две болници в Ухан е карантиниран по подозрения, че са се заразили с пневмония.

Към края на декември New England Journal of Medicine съобщава, че според болниците в Ухан е регистриран експоненциален ръст на заболели, които не могат да бъдат свързани с местния пазар за морски дарове.

 30 декември: Д-р Ли Вънлян е изпратил съобщение до други лекари, в което ги предупреждава за възможен взрив от заболявания, напомнящи ТОРС.

31 декември: Градската комисия по здравеопазване в Ухан заявява: „Не са установени случаи на предаване на заболяването от човек на човек и за заразяване на медицински персонал.“

Три седмици по-късно Китай се свързва със Световната здравна организация.

Тао Лина, експертка в областта на здравеопазването и бивша сътрудничка на Шанхайския център за контрол и профилактика на болестите заявява пред  South China Morning Post: „Мисля, че можем да се справим със заразяването на неговия първоначален стадий, имайки предвид нашата система за контрол на болестите и нашата медицинска система.“

2020 година

1 януари: Бюрото за обществена сигурност привиква д-р Ли Вънлян, обвинявайки го в разпространение на слухове. След два дни докторът подписва заявление в милицията, в което признава своята грешка и обещава да не извършва в бъдеще противоправни действия.  По същия повод са арестувани още седем души, чиято съдба не е известна.

На 1 януари от „Службата по здравеопазване“ в провинция Хубей звънят на сътрудник на компанията свързана с генно инженерство  и му заповядва да се прекратят изследванията върху новия вирус и да унищожи всички съществуващи образци.“ Според New York Times, по данни на телефонните компании в Китай, в този ден 175 000 души са напуснали Ухан.

По данни на фирмата OAG, 21 държави имат преки авиовръзки с Ухан. През първото тримесечие на 2019 г. в САЩ са пристигнали 13 267 пътници от Ухан, средно около 4 442 на месец.

2 януари: Изследване в Ухан открива връзка с пазара на морски дарове в града само при 27 от 41 пациенти. В края на месеца изследването потвърждава, че има доказателства за предаване на 2019-nCoV от човек на човек, и че съществува опасност вирусът да придобие способност за по-ефективно предаване от човек на човек.

Уханският институт по вирусология завършва картата на генома на вируса. Правителството на КНР не съобщава за това още една седмица. институт

3 януари: Китайското правителство предприема мерки за прекратяване на разпространението на каквато и да е информация за вируса. Примерно около месец след първите случаи в Ухан, Робърт Редфийлд, директор на Центъра за контрол и профилактика на болестите, получава предварителните  отчети за новия коронавирус. Уведомен е Съвета за национална сигурност при президента. Здравните власти  в Ухан продължават да твърдят, че предварителните изследвания не доказват предаване на вируса от човек на човек и че няма заразен медицински персонал.

4 януари: Хо Пак Люн от Хонконгския университет за наука и технологии предупреждава, че градът е длъжен да внедри най-строг мониторинг на новата вирусна пневмония, която е поразила десетки китайци и най-вероятно се предава от човек на човек.

5 януари: Здравните власти  в Ухан продължават да твърдят, че предварителните изследвания не доказват предаване на вируса от човек на човек и че няма заразен медицински персонал.

6 януари: New York Times публикува първата статия за вируса, в която се съобщава за 59 души в Ухан, които са заболели от нещо подобно на пневмония. В статията е цитирано мнението на Ван Линфа, експерт по инфекциозни болести от Медицинското училище в Сингапур, който изразява съжаление от отказа на китайските учени да обсъждат проблема с взрива от заболявания в Ухан. Но предупреждава, че не е необходимо да преминавам в режим на паника.

Центърът за контрол на заболяванията (ЦКЗ) обявява посещенията на Китай за опасни, но от най-ниска степен. Пътуващите за страната са предупреждавани да избягват живи и мъртви животни и контактите с хора.

ЦКЗ предлага на Китай да помогне със специалисти, но китайското правителство отказва. Независимо от това в групата на СЗО, която трябва да пристигне в Китай на 16 февруари са включени двама американски експерта.

8 януари: Китайските власти съобщават, че са изолирали новия вирус, но продължават да твърдят, а след тях и световните СМИ, че липсват доказателства за това, че вирусът лесно се предава от човек на човек и че при заразяването не са регистрирани смъртни случаи.

В официално становище на СЗО се казва:  „Идентификацията на новия вирус за толкова кратко време показва нарасналите възможности на Китай да се справя с нови епидемични взривове  …СЗО не препоръчва някакви конкретни мерки, които да се спазват от посетителите на Китай… Не се препоръчват ограничения на пътуванията до Китай и ограничаване на търговските връзки“.

10 януари: д-р Ли Вънлян вдига температура и е приет на болнично лечение на 12 януари.  Поради влошаване на състоянието му е приведен в интензивно отделение.

New York Times цитира поредното заявление на здравните власти в Ухан, които продължават да отричан предаването на вируса от човек на човек.

11 януари: Според градската комисия в Ухан  съобщава, че при медицинското изследване на 739 контактни, вкл. 419 медици не са установени признаци на заболяване. Съобщава се също, че от 3 януари 2020 г. няма регистрирани нови случаи, както и че при необяснимите случаи на заразяване с пневмония явно има връзка с пазара за морски дарове в града, но че предаването на заразата от човек на човек не е доказано.

Открита е регионална конференция на партийните лидери в провинция Хубей, в която влиза и Ухан. Тя продължава 4 дни, но на нея и дума не се обелва за коронавируса.

13 януари: В Тайланд е изолиран коронавирус при 61 годишна китайка, пристигнала в страната от Ухан. Болната не е била на пазара за морски дарове в града, но е посещавала по-малки пазари за мъртви и живи животни в Ухан.

14 януари: Здравните власти в Ухан продължават да настояват на своето – няма данни да се предава от човек на човек.

СЗО повтаря тяхната оценка.

15 януари: Япония съобщава за първи случай на коронавирус. Министерството на здравеопазването заявява, че заболелия не е посещавал никакви пазари в Ухан, но е имал контакт с неизвестен китайски пациент с пневмония.

Здравните власти в Ухан започват да го увъртат, казвайки, че не може да се  изключат единични случаи на предаване от човек на човек, но рисковете са незначителни.

17 януари: ЦКЗ и Департаментът (министерството) на вътрешната сигурност на СОЩ обявяват, че пътници от Ухан ще бъдат проверявани за наличие на симптоми за заразяване с коронавирус на летищата в  Сан-Франциско, Ню-Йорк и Лос-Анджелис, на които кацат най-много самолети от Ухан.

Градската комисия по здравеопазване в Ухан съобщава, че са проследени 763 случая на близки контактни със заболели, като при 665 наблюдението е прекратено, тъй като при тях не е открито заразяване.

18 януари: Секретарят (министъра) на Департамента (министерството) на здравеопазването Алекс Азар за първи път обсъжда с Тръмп въпросите за коронавируса. Неназовани източници съобщават на Washington Post , че президентът е прекъснал разговора, за да получи информация по отношение на електронните цигари.

Властите в Ухан разрешават на 40 000 семейства да проведат новогодишни банкети.

19 януари: Китайската национална комисия по здравеопазването – вирусът може да бъде спрян и контролиран. СЗО – няма достатъчно данни за достоверни изводи относно начините за предаване на вируса (от човек на човек), за неговите клинични проявления, за степента на разпространение…. Не е ясен и произхода му.

20 януари: Здравните власти в Ухан в ежедневното си комюнике за мониторинга на заболяването за последен път отричат предаването на вируса от човек на човек.

Националната комисия по здравеопазване на Китай  съобщава, че при два случая в провинция Гуандун е установено предаване на вируса от човек на човек, както и за заразяването на медицинския персонал, който е контактувал с тях.

Wuhan Evening News, най-големия вестник в Ухан за първи път от 5 януари, съобщава за вируса на първа страница.

21 януари: ЦКЗ обявил за първия заразен с коронавирус в Snohomish County, щат Вашингтон, който шест дни преди това се е върнал от Китай.

Към този момент милиони китайци вече са напуснали Ухан, разпространявайки вируса в страната и в чужбина.

22 януари: Генералният директор на СЗО продължава да хвали КНР, председателя Си и министър председателя Ли и мерките, които са предприели срещу заразата.

Делегацията на СЗО в Ухан прави извода, че новите набори за тестване на национално равнище свидетелстват за това, че вирусът в Ухан се предава от човек на човек и че трябва да се обръща особено внимание на хигиената на ръцете, безопасността на хранителните продукти и при възможност да се избягват масови мероприятия.

На заседанието на Извънредния комитет на СЗО се изказват различни мнения относно епидемията, но единодушно се решава, че събитието в Ухан не е повод за използване на процедурата PHEIC (декларация на СЗО за извънредна ситуация).

Президентът Тръмп в интервю за CNBC на Международния икономически форум в Давос: „У нас всичко е под контрол“.

23 януари: Китайските власти съобщават за първи стъпки по въвеждане на карантина в Ухан. Между другото, по повод Китайската нова година милиони граждани са го посетили и напуснали.

Нови случаи на заразени в Сингапур и Виетнам.

24 януари: Виетнам съобщава за предаване на вируса на човек от човек, Япония, Южна Корея и САЩ – за втори случаи на заразени. Вторият случай в САЩ е в Чикаго. В следващите дни се регистрират новозаразени в Лос Анджелис и Аризона.

1 февруари: Тестовете на д-р Вънлян са положителни. След шест дни докторът умира.

4 февруари: Кметът на Флоренция призова жителите на Италия да прегърнат китайците  и да ги поддържат в борбата им с коронавируса.  Член на Associazione Unione Giovani Italo Cinesi (италианска общност за дружба и сътрудничество между Италия и Китай) , издигна призив за уважение към болните с коронавирус по време на многолюден митинг: „Аз не съм ВИРУС! Аз съм ЧОВЕК! Изхвърли ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ си!“

P.S.Нашенските МЕДИЦИНСКИ ЕКСПЕРТИ ни убеждаваха, че епидемията в Ухан НЕ ЗАПЛАШВА България (27 януари 2020 г., БНТ1), или че ГРИП Б е ПО-ОПАСЕН от COVID-19 (29 февруари 2020 г.,bTV)?

РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ РЕАКЦИЯТА НА САЩ НА КОРОНАВИРУСА

Джордж Фридман, 23 март 2020 г.

Американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор.

САЩ са под огромен натиск. Естеството на конкретния натиск е уникално, въпреки че натискът върху Съединените щати от различни сили е нормален, както е и при другите държави. Това, което прави този натиск уникален, освен биологичния му произход, е, че той е толкова интензивен, че почти всички системи се стремят да се справят с проблема, както в дефинирането му, така и в отговорите на него. Това до голяма степен важи за всички страни, но всяка от тях отговаря по различен начин въз основа на своите институционални и културни особености, съществували преди избухването на епидемията. Голяма част от това, което знаем за вируса, е универсално и има общи черти в отговора на заплахата, но в крайна сметка отговорът на всяка отделна страна трябва да бъде разглеждан според собствените й условия, което ни позволява да разберем случващото се, неуспехите и успехите.

В момента в САЩ съществуват четири отделни системи – медицинска, икономическа, социална и геополитическа. Контролът върху тях е на политическата система. Тя включва президента, върху когото винаги е фокусирано вниманието, но нека не забравяме останалата част от изпълнителната власт и нейната огромна бюрокрация, съдебната система, Конгреса.

В момента справянето с кризата е доминирано от медицинската система, чиято цел е да ограничи епидемията, и да намали броя на заразените и смъртните случаи. Медицинската система не е разработила никакво специфично лечение или превантивни средства. Ваксината ще се появи вероятно след година и половина и все още няма специфични лекарства. В момента медицинската система иска това, от което се нуждае – консумативи и оборудване (апарати за командно дишане, защитни маски и диагностични тестове и т.н.), което пък притиска икономическата и политическа системи по повод тяхното производство.

Засега най-доброто противодействие на коронавируса  е социалното. Изглежда, че болестта се разпространява главно чрез човешките контакти, така че акцентът на медицинската система е поставен върху тяхното ограничаване. Това (засега) е жизнеспособната стратегия за смекчаване на разпространението на болестта.

Но тя има значителен и непосредствен ефект върху икономическата система. С други думи, най-доброто налично медицинско решение създава огромни икономически проблеми. Голяма част от икономиката не може да бъде поддържана със социално дистанциране. Социалното дистанциране намалява икономическата активност и може да доведе до икономически провал. Опасността от стратегията за социално дистанциране във всичките й измерения е не само незабавният спад на икономиката, но и нейното системно разрушаване. Унищожаването на текущата бизнес дейност може да доведе до нейното трайно унищожаване.

Решението е да се смекчат последиците от действията на медицинската система чрез използване на политически средства за съществена подкрепа на икономиката в краткосрочен план. Въпросът за дългосрочните ефекти върху икономиката на решение, което включва подпомагане, и което днес ще струва 5 и 10 процента от брутния ни вътрешен продукт е сериозен. Но рисковете от некомпенсиране на  разходите от медицинското решение са твърде големи, за да не се предприеме тази стъпка.

Ние сме на етап, в който основната грижа на социалната система е избягването на заразяване и оцеляването. Крайните мерки, наложени от много държави, обикновено се приемат. Но те не са устойчиви, поне не за времето, необходимо на медицинската система, за да разреши проблема (лекарства, ваксини). Краткосрочните мерки като забраните на социалните контакти за месец или два може и да бъдат приети от хората и те да пренебрегнат факта, че са изолирани, а в някои случаи и безработни, но в един момент това ще доведе до криза.

Добавете към това, че изолацията може да бъде само краткосрочно решение, защото хората са социални животни. Създаването на система, в която всички други човешки същества се разглеждат като потенциална заплаха, ще има злощастни последици. Но за да бъдем разбрани в това отношение, ще споделя концепцията за „кабинната треска“. Хората, затворени в домовете си, колкото и да са удобни за медицинската система, ще се разбунтуват. Разбирането им за риска ще се промени, тъй като рискът да полудеят в малък апартамент с две деца се конкурира със страха от вируса. Нарушаването на карантината и поемането на риск от заболяване изглежда ирационално само ако разглеждате риска от заболяване като първостепенно значение. Психичното здраве и намирането на работа могат да имат предимство от рационална гледна точка.

Дългосрочният резултат от медицинското решение и щетите за икономиката могат да причинят депресия, с която правителството и обществото да не могат да се справят. Ако краткосрочното решение струва загуба на 5-10% от БВП, тогава дългосрочните решения могат да го съкратят с фантастична скорост, подкопавайки всички аспекти на икономиката.

Накратко, единственото решение на медицинската система за ликвидиране на безпрецедентното събитие зашемети икономическата система, която политическата система се опитва да стабилизира. Заедно те ще доведат до срив в радикалните карантинни системи и до масово социално смутове Това от своя страна ще породи политическа нестабилност и ще засее недоверие в социалните институции. Всичко това е възможно да се избегне в краткосрочен план, но колкото по-дълго продължи социалното дистанциране, толкова шансовете намаляват.

Трябва да се има предвид, че отделните системи се намират в един порочен кръг. На медицинската система и е необходимо време да разработи ваксина (да създаде специфично лекарство). Икономическата система не може да издържи социалното дистанциране толкова дълго без последствия. Социалната система не може да издържи на стреса на изолацията, съчетан със страха от бедност. Получава се ефекта на снежната топка. И никой не е виновен, тъй като изглежда, че в случая няма решение.

Доколкото има решение, то е в освобождаването на хората от изолация, без да се рискува живота им. Медицинската система е единствената, която може да направи това, но тя е изградена върху избягването на всички възможни рискове при въвеждането на лекарства и ваксини. Това не е само обикновено внимание към човека, но и дълбок етичен медицински принцип. Но като се имат предвид както вредите, нанесени от болестта, така и вредите, причинени от борбата с болестта, включително много реалния риск от икономическо и социално опустошение, аз се чудя дали принципа „Primum non nocere“ не може да се съобрази с икономическата и социалната реалност. Принципът на пресметнатия риск може да подпомогне в достатъчна степен избягването на късото съединение в икономическата и социална системи. Не знам нищо за създаването на лекарства и ваксини и не говоря като експерт в тази област, но ако разгледаме проблема, бързото въвеждане на някои лекарства, дори и такива с някои потенциално катастрофални странични ефекти, може да ни позволи по-меко приземяване в кризата. В противен случай не можем да издържим месеци на изолация и социално дистанциране.

Оставих геополитическата система последна. Засега са прекратени нормалните геополитически процеси. САЩ не отговориха на иракско-иранските ракети. Конфронтацията между Турция и Русия временно изчезна. Китай и САЩ говорят малко за търговската война. В същото време границите се затварят, тъй като чужденците се разглеждат като потенциални преносители на коронавируса. Пътуването по въздух е съсипано. Докато разделението между държавите се засилва, не трябва да забравяме, че икономическата катастрофа, резултат от Първата световна война роди Хитлер и Ленин.

Засега кризата е предизвикана не само от вируса, но и от невъзможността да се борим с него без големи икономически разходи и в крайна сметка социални вълнения. По време на голямата „черна смърт“ в Европа гражданите марширували с факли и изгаряли онези, които са болни или за които са смятали, че са виновни за болестта. Времената на ужас са създадени не само чумата, и разбираемия страх, който е породила у хората, но и от неспособността на държавата да ги защити, в свят, в който кралете вероятно са умирали като селяни.

Вирусът е опасен.

Последващите ефекти могат да бъдат много по-опасни.

P.S. Тук искам да припомня думите на професор Майкъл Остерхолм, MD,PhD, директор на Center of Infectiouses Disease Research and Policy  и на германския философ Петер Слотердайк.

Според Остерхолм: „Моите колеги и аз сме убедени, че щом хората се освободят от социалното дистанциране, това принудително оставане у дома - в края на краищата те не са напускали домовете си от седмици - и се върнат на работа, качат се в самолети, влакове, метро, автобуси или попаднат на многолюдни места, коронавирусът ще се завърне отново. Даже и в Китай.“

А Слодердайк (по мое мнение допълва Фридман) заявява: „Корона“ кризата проявява всички симптоми на вземане на властта от „секурокрацията“ (от сигурност и кратос – бел. моя), външно прикрита зад доброжелателна „медикокрация“ (от медицина и кратос – бел. моя).