четвъртък, 31 март 2022 г.

ЕЖЕДНЕВНИ БЕЛЕЖКИ


 

Геополитическо бъдеще, 30 март 2022 г

Поддържане на санкциите. Лидерите на САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция и Италия проведоха телефонен разговор във вторник, за да обсъдят войната в Украйна, по време на който се договориха принципно да поддържат санкциите срещу Русия. Бяха обсъдени ефектите, които санкциите оказват върху глобалния енергиен пейзаж.

Опити за преодоляване на зависимостта от руските енергийни източници. В сряда германският министър на икономиката Роберт Хабек призова фирмите и хората да намалят потреблението на енергия, тъй като нивата на съхранение на газ в Германия са паднали до около 25 процента. Хабек задейства първата част от триетапен план за извънредни ситуации, според който ще бъде създадена работна група, която да помогне за управлението на енергийните проблеми. Междувременно полското правителство прие във вторник законодателство, което ще блокира вноса на руски въглища. Днес тя обяви плановете си да прекрати вноса на руски петрол до 2022 г.

Блинкен в Северна Африка. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен се среща днес с алжирския президент и външен министър в Алжир. Очаква се те да обсъдят повторното отваряне на газопровода за природен газ до Испания през Мароко. Във вторник Блинкен беше в Мароко, където изрази подкрепата си за плана на Мароко за автономия за Западна Сахара. Той се срещна с престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян, за да обсъди последиците от кризата в Украйна, глобалните енергийни доставки и ядрените преговори с Иран.

Съседите на Афганистан. Руският външен министър Сергей Лавров пристигна в Тунси, Китай, където в четвъртък ще участва в третата министерска конференция на страните, съседни на Афганистан. Той имаше среща с китайския външен министър Ван И. След срещата говорител на китайското външно министерство отбеляза, че отношенията между Китай и Русия са съюзнически, и без насоченост към трета страна, като добави, че двете страни ще работят заедно за защита на сигурността и насърчаване на развитието на истински многостранни отношенията в света. Междувременно Ван И се срещна и с външния министър на Пакистан, който потвърди, че Китай е готов да осигури заем от 4,2 милиарда долара. В срещата на върха в Тунси участват и Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Индонезия и Катар.

Европа и Китай. Ван И участва във видеоконференция с европейския ръководител на външните работи Жозе Борел, по време на която заяви, че трябва да продължи редовната стратегическа комуникация между КНР и ЕС, да продължи подобряването на взаимното разбирателство и разширяване на сътрудничеството с цел съвместно справяне с глобалните предизвикателства. Борел каза, че ЕС остава ангажиран с подобряването на двустранните отношения с Китай, като потвърди придържането на ЕС към принципа за един Китай.

Обединеното кралство и Азербайджан. Британският държавен заместник-секретар по въоръжените сили пристигна на еднодневно посещение в Азербайджан, където ще има срещи с президента, министъра на отбраната и външния министър. Ще бъдат обсъдени разширяването на двустранното сътрудничество в областта на отбраната, ситуацията в Украйна и арменско-азербайджанските отношения.

Египет и Катар. Във вторник Египет и Катар се договориха да подпишат инвестиционен пакет на стойност 5 милиарда долара.

Турция и Узбекистан. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, след среща с узбекския си колега заяви, че двустранните връзки между Турция и Узбекистан са достигнали нивото на всеобхватно стратегическо партньорство. Двамата подписаха 10 споразумения за сътрудничество, включително преференциално търговско споразумение и разширено военно рамково споразумение.

Атака в Израел. В отговор на терористичната атака във вторник вечерта в израелския град Бней Берак, началникът на щаба на въоръжените сили на Израел заяви, че военните ще предприемат няколко операции за борба с тероризма и за събиране на разузнавателна информация. Министърът на отбраната Бени Ганц заяви, че Израелските сили за отбрана ще предоставят на израелската полиция 15 роти от силите за специални операции (приблизително 1000 войници). Президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас осъди нападението, като подчерта, че убийствата на палестинско и израелско цивилно население не допринася за увеличаване на сигурността.

Саудитско примирие. По нареждане на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (Gulf Cooperation Council – GCC),  водената  от Саудитска Арабия коалиция, воюваща в Йемен, обяви прекратяване на огъня. Преговорите между GCC и Йемен трябва да започнат в сряда в Рияд.

 

ЗА КРЕМЪЛ И ПРЕГОВОРИТЕ

 


Юрий Христензен, 29.03.2022

1.Декларираните цели на Кремъл в преговорите се използват за скриване на истинските цели.

2.Кремъл тълкува значението на сключените споразумения единствено от гледна точка на възможността да постигне реалните, а не декларираните си цели.

3.Кремъл винаги нарушава споразуменията, ако с тяхна помощ не успее да постигне реално поставените цели

--

Няма смисъл да обсъждаме резултатите от преговорите в Истанбул. Нищо от това, което чуваме в ефира, няма да бъде изпълнено. Има смисъл да се обсъждат условията, които принудиха Кремъл да коригира методите за постигане на целите си.

Основната цел на Кремъл е доживотното управление на Русия. Съществуването на независима Украйна със сменящо се правителство пречи на постигането на тази цел. Вижте какво си говорят окупаторите – „Тук живеят по-добре от нас!"

План А от 2014 г. имаше за цел да блокира присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО чрез създаване на контролирани анклави на нейна територия с право на вето, записано в конституцията. Когато план А се провали, Кремъл премина към план Б.

От осем години Русия, Крим и ОРДЛО (става дума за т.нар. Донецка и Луганска народни републики – Н.К.) подготвят мобилизационни резерви за войната с Украйна. В продължение на осем години кремълската пропаганда насажда омраза към всичко украинско в главите на гледащите руска телевизия. В продължение на осем години руският военно-промишлен комплекс създава оръжия за войната.

План Б предвиждаше от светкавично превземане на столицата и редица областни центрове. След това – смяната на президента с Янукович, докаран от Москва, „покана“ за разполагане в Украйна на руски „миротворчески“ контингент, стартирането на пропагандата и репресии.

След провала на план Б, Кремъл включи план С, включващ нанасяне на максимални икономически щети на Украйна, обграждане на групировките на ВСУ и принуждаване на страната да капитулира. Този план все още е в сила, без значение от водените преговори.

Единственото хубаво нещо, което може да се каже засега, е, че войските на Беларус най-вероятно няма да се бият в Украйна. Всичко останало е в сила. Групировката до Киев ще бъде попълнена, прехвърлена в друго направление и войната ще продължи.

Кремъл се нуждае от преговори, за да се прегрупира и да попълни резервите. Ако е възможно – да избегне налагането на нови санкции, да дезориентира международната подкрепа за Украйна и да посее раздор сред жертвата на агресия.

Ако план C се провали, ще има план D.

В случай на примирие Кремъл ще започне да подготвя мобилизационен резерв за нова война.

Това, което определено няма да се случи, е Кремъл да допусне до своите граници успяла и демократична Украйна.

Ако, разбира се, оцелее.

ВРЕМЕ Е....

 


Днес слушах дебатите в Парламента досежно промените в Закона за здравното осигурява (дирната българска реакция на украинската съпротива срещу руската агресия) и Закона за здравето (за да бъде отменена извънредната епидемична обстановка). 

Отношението ми е видно от заглавието на публикацията и картинката. 

Иначе няма спасение, дами и господа!

сряда, 30 март 2022 г.

ВЪЗНИКВАЩИЯТ РЕД

 


Джордж Фридман

29 март 2022 г.

Пиша това от Дубай, пътуване, за което ще пиша при завръщането си в Съединените щати. През уикенда в Израел се проведе среща на върха между Бахрейн, Египет, Обединените арабски емирства, Мароко, Израел и САЩ. Съединените щати искаха да постигнат ново разбирателство с Иран, изградено върху платформата за преговори, която беше изоставена от президента Доналд Тръмп през 2018 г. като недостатъчна за справяне с иранската заплаха. Израел и четирите арабски страни, плюс някои други, се противопоставиха на инициативата на Байдън и държавният секретар на САЩ Антони Блинкен беше там, за да ги убеди в противното. Изглежда мисията Блинкен не проработи. Дубайски вестник постави на първа страница заглавие, че е създаден нов израелско-арабски фронт. Въпрос, който често е задаван, е дали може ли да се постигне единство между арабите и Израел. Отговорът изглежда е, че това е възможно поради страх от Иран и враждебност към американските планове за Иран. Нямам нищо общо с това, но гледането отблизо винаги е интересно.

Моят фокус е съсредоточен върху Украйна и Русия и върху това, което се очертава да завърши трагично. Очаква се разговори да продължат тази седмица в Истанбул (материалът на Фридман получих след преговорите в Турция – Н.К.). Трагедията е, че обсъжданото споразумение изглежда затвърждава това, че няма съществена промяна в позицията на Москва. Руснаците твърдят, че единственото им намерение във войната е било да обезопасят района на Източен Донбас, а не да окупират Украйна. Да започнат война по тази причина изглежда безсмислено, тъй като голяма част от региона на Донбас е под неформален, но много ефективен руски контрол от събитията през 2014 г. Това е регион, доминиран от етнически руснаци и докато Украйна не беше доволна от окупацията на украинска територия, едва ли беше в състояние да предизвика сериозно Русия. Това, което прави руските твърдения съмнителни, бяха колоните от танкове, насочващи се на юг от Беларус към Киев. Изглежда, че руснаците водят война срещу Украйна като цяло, а не просто формализират контрола върху район, който вече контролират. Вероятно техните искания ще бъдат по-крайни, изисквайки контрол върху земята между Донбас и Крим, на практика завземайки Югоизточна Украйна. Но както съм казвал, целите на война, са доста по-амбициозни.

Украинците изглежда са готови да обсъдят отстъпването на Донбас и да обещаят украински неутралитет. Не е ясно какво означава неутралитет в този контекст. Швейцария претендираше за неутралитет по време на Втората световна война и Германия и съюзниците й го осигуриха, като се възползваха от нейната банкова система и създаване на центрове за управление на шпионски организации. Това е един вид неутралитет. Друг вид е шведският. Тя не е член на НАТО и има ограничения в придобиване на западна военна техника, но никой не се съмнява къде се намира.

Какво би означавал неутралитета на Украйна? Тя може да не се присъедини към НАТО и може да се погрижи да закупи китайско оборудване, но след събитията от последния месец е трудно да си представим, че Киев има еднакво доверие в Западна Европа и Съединените щати, а също и Русия. Може да има официален неутралитет и по отношение на придобиването на оръжие, но украинското разузнаване вероятно ще обменя информация със Запада, а не с Русия. Как може Украйна да бъде неутрална в подобна ситуация?

Очевиден е опитът да се замъгли реалността.

А тя е, че Русия демонстрира, че не е в състояние да извършва мащабни операции на няколко фронта и следователно трябва да ги спре.

Украинците демонстрираха способността си да набират и организират населението си, за да се съпротивляват и в някои случаи да победят Русия, но те не могат да продължат да дават повече жертви, които Русия би могла да им причини, колкото и некомпетентни да са военните усилия на Москва.

В крайна сметка Русия може да смени своите генерали, да преквалифицира офицерите от средния ешелон и да дисциплинира и мотивира своите войници. Ще отнеме години, но може да го направи, ако развие нова култура на войната.

Украинците не могат да се защитят от добре въоръжена, добре обучена професионална сила, докато сами не се превъоръжат и обучат професионална войска. Неутралитета би затруднил това, ако означава отказ от придобиване на оръжия и може би обучение на Запад.

Русия се провали сериозно в опита си да окупира Украйна и сега твърди, че никога не е възнамерявала да го прави. Да си признаем честно. Украйна успя да устои на руската сила. Да си признаем честно.. Но Украйна, съгласявайки се да бъде неутрална, трябва да приеме шведския модел. И това прави преговорите трудни.

Интересно е, че Турция инициира и организира преговорите. Сътрудничеството й с Русия в Близкия изток, не може да прикрие историческото недоверие между двете страни. Турция има нужда от слаба Русия. Но тя има апетит и към част от украинската. Турция е заела ролята на идеалният събеседник. Но това, че никоя от страните не е сигурна в тома какво иска Анкара, може да ги направи предпазливи в преговорите.

Започнах статията с разказ за преговори в Израел, които създадоха нещо, което някога би се смятало за невъзможно – израелско-арабски фронт, противопоставящ се на американците за отварянето им към Иран. Върнете се назад в историята и си представете колко странно е това. Толкова странна е и руско-украинската ситуация. Трагедията е, че бяха необходими хиляди мъртви, за се върнем на точката, от която започна всичко. И иранците вероятно не могат да повярват в това, което се случи в Израел.

А дали не става дума за възникване на нов световен ред.