събота, 15 юни 2019 г.

РУСИЯ И КИТАЙ НА КРАЧКА ОТ ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ?

Алексанъдър Нагорни, Николай Конков

Вместо коментар
Защо публикувам текста на Нагорни и Конков е съвсем логичен въпрос? Защото е очевидно, че той обслужва управляващия елит в Кремъл и по-точно неговата външна и донякъде вътрешна (по отношение на либералните политици и бизнесмени в РФ) политика. Ще се опитам да отговоря. Първо, защото от нашите СМИ за ПМИФ-2019 ние не научихме нищо конкретно. Изключвам коментарите на Захарова (говорител на МВнР на РФ), която била възхитена от способността да се говори без „шпаргалки” [1]; адмирации за „мъжко поведение” по повод изразено несъгласие с теза на Путин (като че ли е Господ, а ние, подобно на една българска политичка от близкото минало трябва да казваме само „Yes”) и прочие евтини PR мероприятия за българското участие във форума. Което авторите явно не са забелязали. А посланията от брега на Нева в стил Мюнхен-2007, проспани от нашите държавници, по моето скромно мнение имат изключително значение за насоката на българската политика в рамките на ЕС и НАТО през следващите месеци и години. Второ, текстът показва нагледно как се води пропагандна „война”, на която политолозите на повикване не успяха да отговорят с ефективни контрапропагандни мерки. И трето, но не по важност. Българските политически мъже, и най-вече техните клакьори от телевизии и интернет-сайтове забравиха поговорката: „Между два стола човек на земята пада”. И това се отнася не само за вътрешната, но най вече за външната политика.
На 6 юни 2019 г., в деня на руския език и рождения ден на Пушкин, когато лидерите на Русия и Китай бяха в
Санкт Петербург, а повечето от лидерите на „колективния Запад” - в Нормандия на честването на 75-ата годишнина от „Деня Д”, т.е. откриването на втория фронт в Европа, ясно се видях промените, които са настъпили и продължават да се случват на международната арена. Във фокусът на вниманието бяха бреговете на Нева, а не крайбрежието на Франция, и целият свят слушаше какво казваха Владимир Путин и Си Дзинпин в този ден, а не Доналд Тръмп, Елизабет II, Емануел Макрон, Ангела Меркел, Тереза ​​Мей и др. Два глобални „центъра на властта": старият, разкъсван от конфликти, разделен на враждебни части; и новият, който току-що започва да се оформя и да изгражда своя потенциал, се явиха пред нас в цялото си моментно състояние и с всичките си предимства и недостатъци. Нещо повече, успоредността на тези две събития, както във времето, така и в структурата (преди това Доналд Тръмп посети Лондон, и Си Дзинпин -  Москва) изобщо не изглеждаше съвпадение, а проява на някакъв вид „желязна“, въпреки че като цяло все още скрита, историческа закономерност.
Разбира се, всичко това предаде на сегашния бизнес-форум на Санкт Петербург съвсем ново и неочаквано политическо значение, съвсем сравнимо със стойността на, да речем, форумът в Давос – най-добрия в момента. Първо, защото стана платформа за представяне на „новата ера” (или по-скоро на проекта „нова ера”) в руско-китайските отношения. Без съмнение, тези формулировки бяха разработени предварително от страните по време на съвместни консултации. В същото време, на 5 юни в Москва, и Владимир Путин и Си Дзинпин характеризираха сегашното състояние на тези отношения като на най-високо, безпрецедентно високо историческо равнище, като пример за добросъседски отношения и взаимноизгодно сътрудничество, устойчиви и стабилни, не подлежащи на външно влияние, притежаващи огромен вътрешен потенциал. и широки перспективи за развитие.
Разбира се, естествено възникна въпросът: а в какво тогава се състои „новата ера", кои от съществуващите перспективи ще бъда включени в нея?
Отговорът беше даден незабавно в текста на съвместната декларация на Руската федерация и Китайската народна република за развитието на отношенията на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие, с които страните влизат в новата ера.
На първо място, това се отнася до декларираната политика на Москва и Пекин за „по-нататъшно обединяване на усилията със страни, които имат еднакво мислене, за да се защити световният ред". Извинете, но как това е връзва с факта, че страните преди това настояваха - дори в заглавието на изявлението - да позиционират отношенията си като „всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие", но не и  като „стратегически съюз", обявявайки, че се отказват от установяване на съюзни отношения и конфронтация насочена срещу трети страни? Това означава, че „за да защитят световния ред”, те не само позволяват, но и си поставят за цел „обединяване на усилията” не само помежду си, но и със „съмишленици - трети страни”. В крайна сметка, стана ясно, че подобни усилия не могат да бъдат насочени „изобщо”, и че те ще имат за предмет конкретни „нарушители на световния ред“. Така ли е или не?
Както е известно, американците са прагматици. И те добре знаят кого в Русия и Китай считат за "нарушител на световния ред". В края на краищата, не някъде другаде, а именно в САЩ, е измислен и широко използван прочутият „патешки тест", който гласи: „Ако нещо прилича на патица, плува като патица и кряка като патица, то това най-вероятно е патицата." По същия начин, ако “всеобхватното партньорство и стратегическо взаимодействие”, обявено от Русия и Китай, носят със себе си всички функционални атрибути на стратегически съюз, то това най-вероятно е стратегически съюз. Нещо повече, вече на пленарната сесия на ПМИФ-2019 Путин поясни: „Ние не създаваме военни съюзи с Китай. Да, ние сме стратегически съюзници. Ние не работим срещу някого, работим за собственото си добро. нашите партньори.”
На въпроси от типа, това възможно ли е и ако е така, как трябва да се отнесе към стратегическата доктрина на сигурността на Руската федерация, и по-конкретно към нейните точки, свързани с първия, отговарящия и насрещно-отговарящия ядрен удар, може да се отговори – там всичко е разписано, кога и как.
Освен това, изявлението официално потвърди съществуването на „канал за двустранни връзки” на администрацията на президента на Руската федерация и апарата на Централния комитет на китайската комунистическа партия", което означава система за директен обмен на документи в реално време, която освен това се планира да бъде подобрена, на първо място, в частта, посветена на проблемите на националната и международната сигурност, включително информационната сигурност.
В декларацията се подчертава необходимостта от разработване и прилагане на набор от мерки на международната арена, насочени към преодоляване на исторически установената система на неравнопоставен обмен на стоки и услуги, преодолявайки всякакви прояви на протекционизъм и дискриминация, което по същество е равносилно на унищожаването на цялата съвременна финансова и икономическа структура.
Добавете към това „необходимостта от съвместни усилия за поддържане на глобална и регионална стратегическа стабилност, както и централната роля на ООН като източник и гарант на съвременното международно право, особено в областта на контрола върху оръжията за масово унищожение" (включително нови видове такива оръжия) и общата картина каква ще бъде „новата ера” на руско-китайското „всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие” ще стане повече или по-малко ясна.
На този фон, чисто приложна изглежда програмата за интегриране на логистичното и информационното пространство на двете страни, с включването на програмите „ЕврАзЕС” и „Един пояс, един път” за формиране на по-голямо евроазиатско партньорство и реализиране на цял комплекс от финансови, икономически, инфраструктурни, екологични и културни проекти (включително споразумение за разчети и плащания, които очевидно трябва да осигуря финансова основа не само за стимулиране на двустранната търговия, но и за всички съвместни руско-китайски проекти, разширяване на „бездоларовата” зона и създаване на нова международна разчетна единица, договор за изграждане на два енергийни блока на АЕЦ „Сюйдапу” и съвместно използването на разработената 5G технологии от китайската компания Huawei). Човек започва да се чуди, защо трябва да се нарича готовата програма за действия на новия стратегически съюз и нов глобален „център на власт", с някакви други, „маскиращи" думи?
Изглежда, че подобен дисонанс не е случаен и е причинен от позицията на китайската страна. В крайна сметка с тези изявления и Путин и Си Дзинпин отидоха не къде да е, а на Санкт Петербургския икономически форум, който традиционно имаше ролята на прозападна и проамериканска платформа и място за среща и общуване на местни либерали и олигарси с чуждестранните им колеги. Разбира се, появата на огромната делегация от китайски бизнесмени, оглавявана от "председателя Си", трябваше да направи не по-малко впечатление на форума, отколкото  появата на Термопилите на легендарните триста спартанци начело с цар Леонид.
Сянката на китайския комунистически колос се пресече със сенките на руските „Авангард”, „Посейдон” и „Пересвет” – доста впечатляваща „политическа анимация“ преди обявените срещи на Си Дзинпин и, вероятно, срещата на Путин с 45-ия президент на САЩ на срещата на Г-20 в Осака на 28-29 юни.
Всичко това бе допълнено, без съмнение, от сензационната реч на руския президент на пленарната сесия на ПМИФ на 7 юни, където Путин фактически посочи възможността за курс към фундаментални финансови и икономически и свързаните с тях военно-политически промени в целия свят.
Характеристиките на кризисната ситуация в световната икономика и в световните финанси ми напомниха на мюнхенската реч на същия оратор през 2007 г., след което на Запад спряха да питат „Кой е господин Путин?”, решили, че си имат работа с въшка". Времето показва, че това е грешно решение, и че за „въшка" - вероятно, под влиянието на вещества, които нарушават възприемането на реалността – са приели „руската мечка".
Проектирайки тази история във финансовата и икономическата сфера, нашите западни и особено американските партньори има от какво да се страхуват.
„Що се отнася до финансите, ще отбележа: основните глобални институции бяха създадени като част от системата Bretton Woods преди 75 години. Ямайската парична система, която я замени през 70-те години, потвърди приоритета на долара, и всъщност не реши основните проблеми, на първо място – балансиране на валутните отношения и търговския обмен.През това време се появиха нови икономически центрове, ролята на регионалните валути се увеличи, балансът на силите и интересите се промени, очевидно тези дълбоки промени изискват адаптиране на международните финансови организации, преосмисляне на ролята на долара, който, след като се превърна в световна резервна валута, сега се превърна в инструмент за натиск за страната на емитента за останалия свят. Доверието към долара просто пада”, каза Путин и допълни, че: „Програмата за технологично развитие трябва да обедини страни и хора, а не да ги разделя. А за това са ни необходими справедливи принципи на взаимодействие в такива ключови области като високотехнологичните услуги, образование, трансфер на технологии, нови клонове на цифровата икономика и глобалното информационно пространство. Да, със сигурност няма да е лесно да се изгради такава хармонична система, но това е най-добрата рецепта за възстановяване на взаимното доверие и няма друг начин ... Системата, ако се основава на все по-очевидна несправедливост, никога няма да бъде стабилна и балансирана ... Трябва да се проведе своего рода демилитаризация на ключови области на световната икономика и търговия, а именно да се предпазят от търговските и санкционни войни  доставките на стоки от първа необходимост: лекарства, медицинско оборудване”.
Към този „последен акорд"трудно може да се добави нещо. Но фактът си остава факт, че дори гигантът Си не успя да се впуснал в подобен висш теоретичен пилотаж. И от тези думи към либералната аудитория полъхна смъртоносен студ. В крайна сметка глобалната промяна в основите на глобалната финансова и икономическа система с намаляване на роля на САЩ ще доведе до неизбежни промени и в Русия.
Всичко това съвсем не означава, че обявените от президента на Руската федерация теоретични тези незабавно (или дори изобщо) ще бъдат въплътени в практически действия. Но Путин показа, образно казано, че той има в офиса си в Кремъл, още един пистолет за стрелба по „империята на долара", който не е made in China и може да стреля по всяко време. Без значение какво мислят другите.
Както справедливо отбелязва известният американски мафиот Ал Капоне „с помощта на любезна дума и револвер може да се постигне много повече, отколкото само с помощта на любезна дума". Обратното на това твърдение също е вярно – „с помощта на любезна дума и револвер може да се постигне много повече, отколкото само с един револвер”. Именно тази монета беше хвърлена във въздуха от Путин на Международния икономически форум. И как нашите западни “партньори” ще искат да я хванат, и дали въобще ще искат да я хванат, това е техен бизнес. И освен това - собствения им „момент на истината".
Може да се утешават с факта, че от финансова и икономическа гледна точка днес Русия не е толкова силна, колкото от военно-политическа; че режимът на санкции срещу нея ще продължи и може би дори ще се влоши; че 650 споразумения възлизащи на 3,1 трилиона. рубли (приблизително 47,7 млрд. долара) в края на ПМИФ-2019, които бяха официално обявени, са блъф, а половината не съответстват на реалността. Днес обаче Руската федерация без съмнение е в по-добро състояние, отколкото в навечерието на индустриализацията на Сталин или следвоенното възстановяване и предвид възможността за използване на китайски и други „външни“ потенциали, тези слабости могат да бъдат премахнати, тъй както бе ликвидирана „изостаналостта“ на съвременната руска армия. Разбира се, с разбираемите последствия за руските либерали (не лично, а като „агенти на влияние" на Федералния резерв, Световната банка и Международния валутен фонд).
В същия стил, със същия смисъл, се състояха и срещите на Путин в кулоарите на ПМИФ-2019 с ръководителите на информационните агенции Bloomberg, Xinhua, Associated Press, Deutsche Presse, France-Presse, IRNA (Иран), Press Association Ltd. (Великобритания), EFE (Испания), ANSA (Италия) и Kiodo News (Япония). Ако смятате Блумбърг за „медиен рупор” не за САЩ като държава, а на прословутата „дълбока държава” (Deep State) и стоящият зад нея трансграничен капитал, то в този списък можете да видите точно отражение на настоящите приоритети на руската външна политика (обърнете внимание на присъствието на Сайед Зийя Хашеми, директор на информационната агенция на Ислямска република Иран IRNA и мястото, което му беше отредено – по-високо от това на   Великобритания, Испания, Италия и Япония!
Путин изглежда демонстрира на тези „акули от световния информационен океан" желанието и готовността за „свят без анексии и обезщетения", чиито условия – в много опростена форма – могат да бъдат формулирани по следния начин: положението след обединението на Крим (да речем, в края на март 2014 г.) години), е факт, последващите антируски действия на западните „партньори” са отменени и признати за „несъществуващи" и всичко започва „от нулата". Тази позиция може да се тълкува като „слаба", но в действителност тя напълно се вписва в обичайната външнополитическа "матрица" на путиновия Кремъл: първите условия за контрагентите се оказват най-добрите, след което позицията се втвърдява.
В същото време президентът на Русия определи пред своите събеседници три основни проблема, които ще преминава линията на „водораздела”::
1.Премахване на глобалната система за международна сигурност, причинена от оттеглянето на САЩ от всички договори, уреждащи „надпреварата във въоръжаването“;
2.Намеса във вътрешните работи на суверенните държави, включително признаването от САЩ и техните съюзници на самопровъзгласилия се „временен/ преходен президент на Венецуела" Хуан Гуайдо и ситуацията в Сирия и в Украйна;
3.Сключване на споразумения за нови „общи правила" за поведение на световната сцена, които са задължителни за всички страни.
 Ако първите два проблема са релевантни и доста специфични, третият изглежда донякъде абстрактен и неясен. Въпреки това, той е най-фундаменталния, защото без него е невъзможно  да се постигне каквото и да е устойчиво решение на първите два. няма да успее по принцип. Но дори и да започне обсъждането му без гаранции от всички заинтересовани страни, то ще бъде безсмислено. А такава договореност може да се постигне само чрез решаване на първите два проблема, които са , специфични и лесно проверими.
Малко вероятно е нашите „"западни" партньори, включително „екипът" на Доналд Тръмп, да могат - по различни причини – да преминат дори този прост „краш тест" [2] за политическа отговорност, но, както се казва, „по-добре лош мир, отколкото добра кавга". Струва си опита.
Какви са основните изводи, които могат да бъдат направени въз основа на държавното посещение на китайския президент Си Дзинпин в Русия, което е неразривно свързано с Международния икономически форум в Санкт Петербург?
Първо, Русия и Китай са на прага на сключването на официален стратегически съюз. Но дали тази стъпка ще бъде направена, зависи от позицията на официален Вашингтон, към който както от Москва, така и от Пекин протягат ръцете, като по този начин потвърждават своята готовност за конструктивно световно взаимодействие и решаване на проблеми, актуални за човечеството, проблеми от глобален и системен характер. ,
Второ, тази готовност бе съпроводена с предупреждението за намерение да се  изгради на многополюсен свят без САЩ, в друга конфигурация, с други доминиращи центрове, които да подкопаят американската хегемония. Разбира се, както Съединените щати, така и техните основни съюзници разбират, че това зависи от решението им по кой път да тръгне следващата история на човечеството: сътрудничеството с постепенно отпадане на техните привилегии или безкомпромисен конфликт с надеждата да спечели „колективния Запад". Тук залогът е по-голям от живота.
Трето, по всички основни проблеми позициите на Руската федерация и Китайската народна република са или вече съгласувани, или ще бъдат координирани в работен порядък. По-специално, Москва и Пекин категорично изключват възможността за война на „западна коалиция” срещу „самотен” Иран.
Четвърто, ако е необходимо, могат да се преодолеят съществуващите идеологически и структурни противоречия между Русия и Китай  по пътя на преход от страна на Русия от днешната „либерално-монетарна матрица на вашингтонския консенсус” към модел на мобилизирано общество с високо ниво на социална справедливост, което  днес, като се вземе предвид „постсъветския" исторически опит изглежда неуместно или дори невъзможно. Но „моментът на истината" в една или друга форма е просто неизбежен - той се приближава бързо.
Бележки:
[1] – Листче хартия, на което е записана определена информация, която учениците/студентите използват, по време на изпит, тайно от преподавателя. В случая думата е използвана преносно – справочен материал за ползване от докладчик.
[2] – от англ. crash – катастрофа, буквално тестване на автомобили за последствията за пътниците в купето при катастрофа, в случая е употребено преносно – катастрофиране на политическите решения/ на политиката.
 


четвъртък, 13 юни 2019 г.

Габриел Гарсия Маркес за Сталин и Едуард Радзински ...






……
Сталин беше създал собствена империя, която не можеше да съществува без него. Още на следващия ден след смъртта му системата започна да се клати Той контролираше всичко, дори културата. С неговите усилия в Съветския съюз беше създадена атмосфера на фанатично лицемерие, която убива истинското изкуство. Достоевски, на когото на Запад се възхищаваха милиони хора, беше обявен от Сталин за реакционер и обвинява, а световно известния Сергей Айзенщайн – във формализъм, „традиционен” порок за онези години. Всичко беше едностранчиво. В съветската литература не е съществувал детективски жанр, както разбрах по-късно, поради факта, че в тази страна практически няма престъпление. Един човек ми каза: „Единственият гангстер беше Берия. Сега беше го изхвърлиха даже от съветската енциклопедия“.
40 години живот „зад желязната завеса” и в тотална изолация бяха довели до това, че съветските хора безнадеждно изоставаха от западния свят и понякога изпадаха в комични ситуации пред чужденци. Ние не можехме да разберем, как в страна, която е една от двете велики сили, притежаваща най-мощната тежка индустрия, атомно оръжие, космически ракети, в страна, в която обръщат течението на реките – хората нямат представа за най-елементарните неща, как 90% от тях носят лоши дрехи и ужасни обувки, магазините за хранителни стоки, меко казано, изглеждат скромно, а недостигът на работници се е превърнало в нещо като натрапчива национална идея, поради което жените, заедно с мъжете, с лопата и кирка работят на строежа на пътища и железопътни линии. Цели семейства, сгушени в една малка стая, не можеха да си позволят нищо излишно, и в същото време се гордееха, че съветският спътник е първият посетител на Луната. 
Това несъответствие между нивата на техническо и социално развитие доведе до фантастични дисбаланси. Ще дам няколко примера. Един шведски делегат, който дълго време бе неуспешно лекуван за хронична екзема в страната си, беше на прием при лекар от обикновена московска клиника. Той му предписа прахчета, които за четири дни го излекуваха от екземата. Всичко беше абсолютно „западно“, като изключим факта, че фармацевтът, който приготви прахчета ги увиваше в парчета от стар вестник.
В една московска банка ми направиха впечатление двама служители, които вместо да обслужват клиенти, с ентусиазъм преместваха бели и черни топчета, прикрепени към рамка. По-късно видях същото да правят работници в други обществени институции. Предположих, че това е най-популярната игра в Москва и щях да търся как се казва и как се играе. Но администраторът на хотела, в който живеехме, обясни, че тези устройства са сметала. Бях изумен, защото от официалните брошури, разпространявани на фестивала, научих, че СССР има 17 вида електронни компютри. Но обикновените хора, очевидно, не знаеха за това.
 А тоалетните? Виждате ли сте обществените тоалетни, с които разполагаше  ядрената държава? Дълги дървени възвишения с половин дузина дупки. Половин дузина уважавани другари, клекнали над тези дупки, се освобождаваха от нуждите си.
Как ви харесва известния TU-104, който имаше два несравними показателя за комфорт: телефонна връзка между салоните и примитивна вентилационна система. На тази рожба на техническата мисъл беше забранено да каца на лондонското летище, тъй като английските лекари смятаха, че гледането на „извънземната“ въздушна конструкция може да има пагубен ефект върху психиката на местните жители.
И при всичко това, често пъти бяхме поразявани от ерудицията и знанията на руснаците. В последната вечер от престоя ни в Москва един младеж на около 25 години ме спря на улицата и ме попита откъде съм. Той каза, че пише дисертация за световната детска поезия и иска информация за Колумбия. Разказах му за Рафаел Помбо – един от най-известните ни поети от деветнадесети век. Той се изчерви от обида: „Разбира се, знам всичко за Помбо." И в продължение на няколко часа, над халба бира ми рецитира на един добър испански антология на латиноамериканската поезия за деца. За мен това беше истински шок. Не съм сигурен дали всеки латиноамериканец може да рецитира писанията на поетите от нашия континент с такова вдъхновение. Страхувам се, че никога няма да разбера руснаците. Зная, че човешката душа е тъмна, но душите на руснаците са просто абсолютна тъмнина!
Беше удивително, че съветските хора се смятаха за изобретатели на много неща, които от много дълго време бяха използвани на Запад. В Москва, в края на 50-те можехте да срещнете човек, който категорично да ви заяви, че е изобретил ... хладилник. Той не беше лъжец и не беше луд, той наистина можеше да направи хладилник със собствените си ръце. Работата е там, че руснаците, живели в продължение на няколко десетилетия в плашеща самота се биеха като риба срещу лед, за да измислят нещо, което отдавна бе станало ежедневие извън „желязната завеса”. И никой не бива да ги обвинява за това. Така беше предначертано. И ние по никакъв начин не сме се подигравали на руснаците. Слушахме ги с интерес, бяхме изумени от тяхната непосредственост, откритост и необичайност. И въпреки факта, че „хрушчовото размразяване” беше навсякъде, все ми се привиждаше  ехидно усмихващия се грузинец с мустаци  и лула между зъбите.
Говорих за Сталин с много хора, по-точно, опитвах се да говоря, защото, като правило, те се опитаха да прехвърлят разговора на друга тема. Почти всички ги питах с преднамерена и престорена наивност: „Вярно ли е, че Сталин е престъпник?" Те ми отговаряха спокойно с цитати от доклада на Хрушчов (въпреки че този доклад беше секретен, цялата страна го знаеше). Но мнозина говореха доста свободно, вярвайки, че сложният анализ може да спаси мита. Един млад съветски писател ми каза: „Трябва да мине много време, преди да разберем кой наистина е бил Сталин. Попитахме един музикант от Ленинград дали има разлика между ерата на Сталин и съвременния СССР. Той не се поколеба да отговори: „Разликата е, че сега ние вярваме“. Може би, това беше най-любопитното обвинение по адрес на Сталин.
Веднъж Плинио и аз пътувахме към театъра с такси и една възрастна дама се качи при нас. Беше на около 60 години, много приличаше на героиня от пиеса на Жан Кокто и без да чака започна да бърбори на пет езика. Каза, че работи като дизайнер в театър „Горки”. Дамата ни увери, че строителството на социализма в СССР скоро ще рухне, че новите лидери на страната не са лоши, но трябва да изразходват цялото си време и енергия за коригиране на грешките от миналото. Когато Плинио попита кой е виновен за тези грешки, тя се наведе към нас и каза на френски: „Мустакатият”. През цялото време използваше този псевдоним и никога не нарече Стопанина по име. Новата ни позната мразеше Сталин, не признаваше заслугите му, говореше за него без всякакво уважение (вероятно дори най-ревностните чилийски патриоти не говорят така за Пиночет). Тя нападаше Сталин с водопад от обвинения в кланета, терор срещу собствения му народ и изфабрикувани съдебни дела. Според нея, ако Сталин е бил жив, Третата световна война вече да е била избухнала, а този фестивал в Москва невъзможен, никой не би се решил да напусне апартамента си, а агентите, палачите на Берия, щяха да застрелят всички делегати. Разбирах, че тя сгъстяваше боята, но в много отношения, без съмнение, беше права.
Тази сеньора ни разказа за приятелите от миналото си – известни писатели, художници, театрални дейци. Почти всички от тях бяха репресирани от Сталин, а тя живееше в постоянен страх. Каза ни, че най-свободната страна в света е САЩ, но тя може да живее само в Съветския съюз. Тя обичаше Русия и, колкото и да е странно, не беше антикомунист, искрено се радваше на факта, че китайците са стигнали до марксизма, но обвиняваше Мао Цзедун, че е повлиял на Хрушчов и той не е успял да унищожи мита за Сталин докрай. Когато пристигнахме в сградата на театъра, нашата спътница ни каза: „Наричаме го „Театър на картофите”. Най-добрите му актьори са под земята.“ Не, тази жена не беше луда, но, за съжаление, в съветското обкръжение изглеждаше така. Тя живееше в среда, в която същността на нещата се виждаше с най-ясно.
Няколко пъти с Плинио се опитахме да влезем в Мавзолея, главното Светилище на Съветския съюз, където Ленин и Сталин спяха вечния си сън без угризение на съвестта. Първите три опита завършиха с неуспех: не ни пуснаха заради липсата на специални пропуски, или отивахме твърде късно и нямахме време да се включим в опашката. Два дни преди заминаването, отказвайки се от  обяда, направихме последен опит. Мълчейки застанахме на опашката и половин час по-късно се озовахме под тежкия гранитен свод на Мавзолея. Милиционерите дори не ни поискаха пропуски. Преодолявайки няколко стълби и бронирани врати, влязохме в помещение под нивото на Червения площад, където имаше два ковчега с телата на Ленин и Сталин. Отдолу те бяха осветени от червени прожектори. Потокът от хора се движеше от дясно на ляво, строго забранено беше да се спира. Всички посетители се опитваха да запомнят най-малките подробности от видяното, но това беше невъзможно. Няколко часа след посещението на Мавзолея чух разговор на делегати на фестивала. Те спореха с какъв кител е бил облечен Сталин – бял или син. Сред онези, които твърдяха, че кителът е бял имаше човек, който два пъти беше посетил Светилището. Лично аз знам със сигурност, че кителът беше син. От лявата страна на гърдите на Сталин бяха закрепени три орденски ленти. Малките сини панделки под тях се сливаха с цвета на китела…. Трябваше да примижа, за да ги видя. Затова съм сигурен, че кителът му беше тъмносин както костюма на Ленин. Той имаше силно, но леко тяло. Изражението на лицето му беше живо, изразяващо присмех. Леко къдрава коса и мустаци, които не приличаха на сталиновите, двойна брадичка. Във външния му вид най-много ме поразиха добре поддържаните ръце с дълги, прозрачни нокти. Това бяха ръце на жена. Спомних си посещението си в Мавзолея много години по-късно, в Барселона, когато пишех „Есента на патриарха“ книга за латиноамерикански диктатор. Образът му беше изграден така, че хем да не прилича на никого от диктаторите, хем да има черти от всички тях.  В него имаше нещо от Сталин великия азиатски тиранин, включително елегантните женски ръце ...
Мисля, че основното предимство на книгата на Едуард Радзински е, че в нея Сталин не е статуя, не е гигантската статуя на входа на Волго-Донския канал, а жив човек. Той е успял да разбере Стопанина. Може би, защото самият е живял в тази епоха, живял е, както всички, в хватката на „култа към личността" на този полуграмотен селянин от Гори, заслепен от богатството на Кремъл. Радзински е фин психолог, прекрасно разбиращ хората, и живи и мъртви. Той е човек, който познава и, най-важното, обича своята страна. Той разбира нейната история. Кой друг, ако не той може да разгадае станалите вече притчи „загадки на Русия”?!
P.S. Няколко думи повече за Едуард Станиславович Радзински и книгата му Сталин. Живот и смърт

За тази книга мислех през целия си живот. За нея до смъртта си, мислеше и баща ми. Той почина през 1969 г. и тогава започнах да пиша. Писах я, заобиколен от сенките на онези, които бях видял в детството си. В тази книга съм включил и техните истории за Сталин. Истории. които толкова обичаше да преразказва баща ми с вечния си рефрен:
- Може би, ще напишеш някога за него?
На баща си посвещавам тази книга.
След това Радзински публикува откъси от Откровенията...
Откровение 13:1-10
13:1Тогава видях от морето да се издига звяр, който имаше десет рога и седем глави. На всеки рог имаше диадема, а на главите му бяха написани богохулни имена.
13:2 Звярът, който видях, приличаше на леопард, но лапите му бяха като на мечка, а устата му — като на лъв. Змеят даде на звяра силата си, престола си и голяма власт. 13:3Една от главите на звяра изглеждаше като смъртно ранена, но смъртоносната рана заздравя и цялата земя се смая и тръгна след звяра.
13:4 Всички се покланяха на змея, защото беше дал власт на звяра. Покланяха се и на звяра и казваха: „Кой е като звяра? Кой може да излезе насреща му?“
13:5 На звяра беше позволено да изрича горди думи и богохулства и да упражнява властта си четиридесет и два месеца.
13:6 И той отвори устата си за хули против Бога, оскърбяваше името му, обиталището му и онези, които живеят в небето.
13:7 Разрешено му бе да воюва против Божиите свети хора и да ги победи; дадена му бе власт над всяко племе, раса, език и народ.
13:8 Всички земни жители ще му се поклонят — всички от началото на света, чиито имена не са записани в книгата на живота. А това е книгата на Агнето, принесено в жертва.
13:9 Който може да чува, да слуша:
13:10 Ако на някого е отредено да бъде пленник, пленник ще бъде. Ако на някого е отредено да загине от меч, от меч ще загине.Това означава, че Божиите свети хора трябва търпеливо да понасят и да имат вяра.
Откровение 18:21
И един силен ангел взе камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: С такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери.
Откровение 18:21

И в него бе открита пролятата кръв от пророци и светии и от всички заклани на земята.