петък, 23 август 2019 г.

Путин и Макрон засегнаха въпроса за жълтите жилетки: как Кремъл обработи превода

„(...) Това, което руснаците видяха и чуха по повод думите на Емануел Макрон за „жълтите жилетки”, е точно обратното на това, което всъщност президентът на Франция заяви в понеделник в Брегансон! За първи път руското правителство се възползва от превода, за да бъдат крещящо манипулирани думите на ръководител на чужда държава”, пише кореспондентът на френското издание Le Parisien в Москва Емануел Гринспан (в други публикации съм го превеждал като Гриншпан - бел.моя).


„Буквалният превод на пресконференцията, публикуван на уебсайта на Кремъл на английски и, разбира се, на руски език, приписва на ръководителя на френската държава следното изявление: „Но Вие знаете, че всички тези хора, които искаха да се кандидатират в европейската предизборна кампания, те не можеха да представят своята кандидатура, не можеха да го направят свободно, без пречки.”
Тези думи са възможно най-далеч от казаното от президента: „Във Франция, казвам това ясно, и следователно сравнението е неправомерно, онези, които митингуваха, свободно представиха своята кандидатура си за изборите. Тези, които наричат „жълти жилетки“, свободно отидоха на европейските избори и ще отидат на общинските (местните) избори “.
 „В средата на деня гореспоменатите думи бяха коригирани на уебсайта на Кремъл”, – отбелязва журналистът.
„Но Вие знаете, че всички тези хора, които искаха да представят своите кандидатури в хода на европейската избирателна кампания, можеха да представят своята кандидатура, бяха в състояние да го направят свободно, без никакви бариери."
В допълнение към орязаните изказвания, мистериозно изчезнаха  и две фрази на президента Макрон: „И това е много добре. Искам те („жълтите жилетки”) свободно да изразяват мнението си на избори, защото това намалява конфликтността. Защото ние сме такава държава, в която хората могат свободно да изразяват своите мисли, да участват свободно в митинги“.
„Докато цензурираната версия служи на целите на Кремъл, който представя западните страни като показни демокрации, в които свободата е илюзорна“, обобщава Гринспан.
P.S. – Ако това не е манипулация на руското обществено мнение, здраве му кажи!


четвъртък, 22 август 2019 г.

На лекаря, в организма на който откриха цезий-137 след контакт с пострадалите при взрива край Северодвинск, заявиха, че той го е „донесъл” от Тайланд [1]

Вместо послепис:
Ще си позволя да цитирам мисъл на Ефим Смирнов, (началник на Централното военно-медицинско управление на Червената армия през Втората световна война) от книгата му: „Война и военная медицина 1939-1945 гг.” (Издательство Медицина, 1976) :
„Историята трябва да се изучава, за да се облекчи управлението на настоящето и на обозримото бъдеще. Няма оправдание за опитите да се изкриви историята, като се премълчават нейните трудни и сложни страни.”
Мисля, че след аварията в АЕЦ Чернобил никой от нищо не се е получил!

Сътрудничка на спасителната служба и лекар от Регионалната болница в Архангелск разказаха пред „Медуза” [2] нови подробности за ситуацията около радиоактивната заразяване на жертвите на експлозията на военния полигон край Северодвинск. Те потвърдиха, че не са спазени правилата за радиационна защита при оказване на помощ на ранените, лекарите не са дали съгласие за работа с облъчените а на брифинг представители на Министерството на здравеопазването на РФ твърдят, че в началото никой не е знаел за радиоактивното заразяване на пострадалите, въпреки че в този момент вече има съобщения в Интернет за повишаване на радиацията.
И двата източника на изданието са с променени имената. Известно е, че от по-голямата част от служителите на болницата, където лекуват пострадалите, е взета подписка за неразгласяване на държавна тайна, а  всички документи, свързани с тези пациенти, са иззети. Служителката на спасителната служба „Игор Поливанов”, наречена в статията Арина Сергеева, отбелязва, че според стандарта военните е трябвало да се справят изцяло с последствията от инцидента. Най-малко три пункта за обеззаразяване е трябвало да бъдат разположени на полигона, за да бъдат дезактивирани пострадалите, преди да ги изпратят в болницата.
В деня на инцидента Сергеева не е била на работа на полигона, но е запозната със събития от свои колеги. За пострадалите са изпратени санитарни хеликоптери без да бъдат предупредени екипажите им за радиационното замърсяване. Според жената те са „летели в огнището на изотопно излъчване и взели пострадалите без респиратори и специално облекло“. Вместо Министерството на извънредните ситуации на мястото са извикани сътрудници на архангелската спасителна служба „Игор Поливанов”.
В същото време мобилната радиационно-химическа лаборатория, която разполага с всичко необходимо за дезактивиране на радиоактивно заразените, е изпратена със заповед на ръководството за измерване на нивото на радиация в Северодвинск, въпреки че местните заводи „Звездичка” и „Севмаш” (Северно машиностроене – бел.моя) са могли да направят това. В резултат на това екипът, който посреща пострадалите, се налага да ги дезактивира с обикновена вода. Лекарите от спешната, които идват за пострадалите, също са без специална защита.
„Дозиметристите се разбягаха от страх“
Лекарят от Архангелската областна болница Павел Ковальов разказва, че лекарите директно са питали дали има заразени сред пострадалите. Придружаващите лица заявили, че всички пациенти са дезактивирани и не са опасни. Едва след като за започнали хирургическите операции на пострадалите, дозиметристи са дошли да измерят нивото на бета-излъчването и според Ковальов са „избягали от операционната зала от страх“. „Лекарите ги хванаха в коридора и те признаха, че са регистрирали мощно бета-излъчване”, –  казва лекарят.
В болницата „Семашко”, в която са приети още трима пострадали, на лекарите също е казано, че няма радиоактивно заразяване, но самите те са дезактивирали пациентите и са се обезопасили с костюми и респиратори. В болницата в Архангелск едва на следващия ден, когато тя вече е „замърсена с цезий-137“, военните започват да извършват дезактивация в операционните и приемното отделение, „косят трева наоколо“ и събират всички радиоактивни предмети, които не могат да дезактивират, включително ваната, в която лекарите са измивали пострадалите.
Приемното отделение в болницата беше затворено късно. „През цялото време на крачка от пострадалите се движеха деца, бременни жени и хора, които търсеха да болнична помощ“, – отбелязва Ковальов.
Министерство на здравеопазването обеща на лекарите обезщетение от 500 рубли (US$ 7,6 – бел.моя).
На 12 август в болницата пристигнаха служители на Министерството на здравеопазването. В отговор на въпроси от обезпокоените лекари, заместник-министърът обеща, че те ще бъдат компенсирани за положения извънреден труд – тоест 500 рубли за пет часа работа с облъчените. В същото време Министерството на здравеопазването не отрече факта, че медицинският персонал е бил облъчен.
„Те ни излъгаха, че до 17:30 никой в ​​региона не е знаел, че има радиоактивна инфекция. Нима?! Всички сензори работеха, кметството качи на сайта си информация, че има радиация. Вярно е, че още същия ден я свали. Министерството на здравеопазването смяташе, че нямаме информация, но постфактум, ние бяхме влезли в Интернет, и бяхме разбрали за произшествието и какви пациенти ни бяха докарали”, – казва Ковальов. Пристигналите в болницата военни лекари отказаха да влязат в отделението при пострадалите, като казаха, че „имат деца”.
На лекаря с цезий-137 заявиха, че се е заразил  в Тайланд  с „раци от Фукушима“
Според лекаря след инцидента 21 от 57 служители на болницата са успели да преминат преглед във Федералния медицински биофизичен център „А. И. Бурназян”. Но щом като при един лекар откриха радиоактивен цезий-137, рейсовете до Москва бяха прекратени, а лекарите започнаха да ги преглеждат на място, уж с участието на специалисти от центъра „Бурназян”. Според Ковальов обаче обемът на изследвания е бил много по-малък.
Лекарят, при който е открит цезий-137 е разпитван къде е ходил на почивка през последните години и, научавайки, че „веднъж“ е бил в Тайланд, му казаха, че вероятно там е ял раци от Фукушима. Междувременно наличието на цезий-137 в организма крие риск от ракови и генни мутации. Тези, които са обслужвали заразените пострадали, сега трябва да бъдат постоянно проверявани.
Според Ковальов „реалният брой на облъчените е много повече от шест“, от които петима вече са загинали. Някои лекари в първите дни след инцидента обявиха, че се уволняват си, други излязоха в отпуск. Според събеседника на „Медуза”, тези, които са били в контакт с радиоактивно заразените, ще започнат да се разболяват „след година или три“, но тогава няма да може да се докаже нищо. Лекарите дори не са получили резултатите от своите прегледи. Ще припомним, по-рано в Министерството на здравеопазването казаха, че при никой от изследваните лекари не е открита радиоактивност „надвишаваща допустимите нива“.
Бележки:
[1] – публикация от NEWSru.com, качена на 22 август 2019 г. в 10:54, последно обновяване: 22 август 2019 г. в 11:14, http://classic.newsru.com/russia/22aug2019/fukusima.html)
[2] – Meduza е руски сайт с адрес – https://meduza.io/feature/2019/08/21/nam-skazali-oni-ne-opasny-dlya-vas-rabotayte)
 


вторник, 20 август 2019 г.

ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ АДА

„80 години след подписването на пакта Молотов- Рибентроп, съратниците на Путин искат да реабилитират съдбоносното съглашение, което придаде законно право на диктаторите да нападнат Полша. Защо?” – пита немското списание Der Spiegel.


„Решението за подписване на [секретни протоколи] по същество и формално беше акт на лична власт и по никакъв начин не отразяваше волята на съветския народ. (...) Конгресът признава секретните протоколи като юридически невалидни и невалидни от момента на подписването им”, е решението на Конгреса на народните депутати на СССР по пакта Молотов-Рибентроп от 24 декември 1989 г.
Във връзка с 80-годишнината от споразумението в Русия се надига протест срещу тълкуването на договора, предприето под ръководството на М. Горбачов. „Тези дебати трябва да се приемат сериозно”, – отбелязва журналистът Кристиан Нееф.” – „(...) Те не са вътрешен руски въпрос. Те показват отношението на Русия към международното право и засягат днешната световна политика, защото пактът все още оказва влияние върху геополитическите реалности на Европа.” ,
Пактът за ненападение, подписан на 23 август 1939 г. за период от 10 години, „задължава двете страни да се въздържат от нападение една друга и да не подкрепят трета страна, която може да нападне партньора“, се казва в публикацията. „Много по-важен обаче е секретният допълнителен протокол, на който Сталин придава най-голямо значение. Според него границата между германската и съветската сфери на интереси в балтийското пространство, трябва да преминава по протежение на северната граница на Литва, а в Полша да следва линията на реките Нарев, Висла и Сан. Когато през септември Рибентроп отлита за Москва за пореден път и подписва с Молотов договора за приятелство и границите (между Райха и СССР – бел.моя), по молба на Сталин, Литва също е включена в руската зона на влияние. (...) На картата Сталин лично маркира с дебел син молив новата разделителна линия между Германия и Съветския съюз: от южната граница на Литва към Чехословакия. Това беше сделка, лишена от достойнството, между двамата диктаторите,  пренебрегвайки интересите на по-малките си съседи”. пише Нееф.
„Последствията от подписването на секретните протоколи бяха фатални и струваха живота на много хора. Войските на Хитлер влязоха в Полша на 1 септември. На 17 септември в 17 ч. това направиха войниците на Сталин.” Докато Вермахтът напредваше от запад, Червената армия окупира източната част на страната. „Сталин окупира 52% от полската територия с население над 13 милиона души. Почти 330 хиляди души бяха депортирани в Сибир или Централна Азия. (...) На следващата година Сталин взе за себе си балтийските страни, шантажирайки ги да подпишат споразумения за присъединяване към СССР“, се казва в статията.
За да „не се нанасят по-нататъшни щети на имиджа на Сталин като основен антифашист в света”, след войната пактът беше възхвален като блестяща маневра, отбелязва изданието. „Без него, това е основният аргумент, СССР щеше да стане жертва на кръстоносния поход на капиталистическите страни. Но той успя да отсрочи похода с две години, преди Хитлер да нападне Съветския съюз, в нарушение на споразумението. За тези две години уж СССР успял да се подготви за война – абсурден аргумент, защото нападението на Хитлер през 1941 г. беше пълна изненада за Сталин, а армията му се в катастрофална отбранителна позиция”, – подчертава Нееф.
„Депутатите бяха под натиска на агресивното малцинство на балтийските републики, събрани в Москва“, – коментира решенията на Конгреса на народните депутати на СССР от 1989 г. Михаил Мягков, специалист по историята на Великата отечествена война и професор в Московския държавен институт за международни отношения, през 1989 г. – „То искаше да отмъсти за присъединяването на прибалтийските страни към Съветския съюз след сключването на пакта, независимо, че то беше желано от голяма част от населението. Как може да се нарече това „окупация”?
„Лидерите на балтийското движение за независимост през 1989 г. дадоха тласък за осъждането на пакта, за да изведат по този начин своите държави от състава Съветския съюз", – смята Мягков.
Мягков подчертава, че това е негово лично мнение. Той обаче е подкрепян от известни личности, не само депутати от Държавната дума, например, Сергей Иванов, бивш министър на отбраната. „Те подчертават, че подобни споразумения са сключени с Хитлер и от други държави и някои от тези договори също включват секретни протоколи. Върховният съвет според тях е ратифицирал само договора за ненападане, а не секретните протоколи”, – се съобщава в публикацията.
„Що се отнася до анексията на територии, тогава, както казват Мягков и Иванов, Сталин само връща онези региони, които вече са принадлежали на Съветския съюз или Русия. (...) Освен това Съветският съюз според тях трябваше да защитава белорусите и украинците, които по това време живеят в Източна Полша. Тези аргументи са подобни на тези, използвани от Путин, когато той „върна” Крим през 2014 г.”, – посочва Нееф. – Това е една от причините московското ръководство да иска да се направи нова оценка на пакта Молотов-Рибентроп. То иска новата оценка да вземе за основа някогашната велика Русия.”
„Защитниците на пакта обаче мълчат за едно: че Съветският съюз е действал в Полша както си иска. Иванов говори, че Москва е нямала друг избор, освен да влезе в Полша. Страната, казва той, вече се е разпадна, армията  й е в агония а правителството в бягство – всъщност Полша вече не съществува. Нито дума за това, че Съветският съюз, с нападението, осигури на Хитлер необходимата поддръжка”, – се казва в статията.
Според писателя Виталий Коротич, един от малкото живи членове на комисията, която разработва проекторезолюцията през 1989 г., „пактът постави бомба под основата на Съветския съюз, която рано или късно трябваше да избухне“. Според него Сталин „насилствено е присъединил западните украинци и прибалтите, които имат съвсем различен от руснаците манталитет. Границата, която Сталин и Хитлер определиха през 1939 г., за да разделят сферите си на влияние, пулсира и до днес (...)”. „Омразата към Русия се формира по тази линия”, – казва Коротич.
„След 80 години границата, посочена от Сталин, стана изключително уязвима от гледна точка на геополитиката в региона. (...) По протежение на нея се намира линията на разделението на Европа", – отбелязва изданието. В Молдова Русия „подкрепя малката сепаратистка Приднестровска република“ с войници и оръжие, „Западна Украйна действа на Кремъл като червен плащ (в текста е употребена думата „парцал” – бел.моя) на бик“, отношенията на Москва с Полша се влошиха през последните години, а руското малцинство, живеещо в балтийските държави, се използва Кремъл като пета колона, за да дискредитира Литва, Латвия и Естония”, –пише Нееф.
Според Витаутас Ландсбергис, бивш лидер на литовското движение за независимост и първи ръководител на тази балтийска република, през 1989 г. Съветският съюз се изправи пред въпроса за отношението си към престъпленията на Сталин. „Ако сега в Москва кажат, че решението от 1989 г. е незаконно, Хитлер ще им изпрати поздравления от гроба си в ада", – казва Ландсбергис.
„Ландсбергис казва, че през 1989 г. за прибалтите не ставаше дума за осъждане на Русия, а за възстановяване на справедливостта. (...)” Това, че литовският народ е искал да влезе [в СССР], – това е московска пропаганда. Нима ние самите си сложихме примката около шията и молехме стотици хиляди хора доброволно да отидат в Сибир? Те винаги лъжат по един и същи начин. И тогава, и днес. През 2014 г. казваха, че в Крим няма руски войници, като че ли става дума за зелени човечета от Марс.”
„Причина ли е пактът Молотов-Рибентроп за избухването на Втората световна война? На този въпрос не може да се отговори с „да” или „не”.Не, да или не отговор. Едно обаче е ясно: Сталин разчисти пътя на Хитлер, тъй като интересите му съвпадаха с тези на Хитлер. И двамата искаха да разгромят Полша. След подписването на пакта началото на войната беше въпрос на време. Невярно е и твърдението, че за Москва договорът с Хитлер е безалтернативен. През 1939 г. СССР можеше да остане неутрален ", обобщава Der Spiegel.