събота, 20 април 2019 г.

Танцувайки „ХАКА“....

           Джордж Фридман, „Геополитическо бъдеще“, 16 април 2019 г. (авторизиран превод със съкращения)

В Нова Зеландия маорите имат церемониален танц, наречен хака1. Днес той се изпълнява по време на мачове по ръгби. Танцуващите правят стилизирани заплашителни жестове, приклякват, скачат, скандират, симулират изтръгване на езиците на конкурентите си. Танцът е дълбоко вкоренен в историята на маорите, но днес не е предназначен за това, за което се е танцувал в миналото. След него ръгби мачът продължава.
Политическата история на човечеството е пълна с танци хака и насилието, което следва след тях. Но дори и при най-големите поврати в нея, и при най-дълбоките агонии на човешкото общество, животът продължава. Това не е утеха за онези, които са живели по време на насилието. Те биваха убивани, което в края на краищата не попречи периодично да се повтаря почти същото.. Това, разбира се, е твърде мрачна перспектива за повечето от нас, и със сигурност за тези от нас, които имат деца и внуци, но е истина.
Има моменти, когато с хака всички страни са решени да се плашат или да плашат света.
В повечето случаи това не означава повече от хака по време на ръгби мач.
САЩ и китайците са се вкопчили в „търговска война“. Всички сме в очакване на катастрофа и за двете страни, но светът май остава непроменен, с изключение на шума, който вдигат медиите.
Севернокорейците разработват ядрени оръжия. Американците не искат това. Всяка среща се посреща с очакването, че нещо ще се случи. Оказва се, че и двете страни танцуват хака и нищо повече..
Русия продължава да ближе раните си след разпадането на Съветския съюз и загубата на Украйна. Заплашителният хака на Кремъл се проявяват на места, които едва ли имат голямо значение за Москва, като Сирия например…
На континента има хора, които разглеждат Европейския съюз като изкупление на Европа за предишните й грехове, други го възприемат като необходимо зло, а други – като зло, което трябва да бъде унищожено. Всяка от трите фракции се отнася с абсолютно презрение към другите две и ги плаши с хака, но от това нищо не се случва.
В Близкия Изток араби, израелци и иранците са в гуша за гуша….. Кюрдите и палестинците искат самостоятелни държави, но като че ли и двете страни май са по-близо до танца хака, отколкото  до постигане на целите си.
А в Съединените щати Доналд Тръмп е президент, а демократите го презират. Всеки ден двете страни измислят нови начини, за да изразят своето пренебрежение към другия, и зрителите са очаровани от театъра, който гледат. Но в края на деня Тръмп ляга да спи в Белия дом и на онези, които смятат, че това е скандално не им остава друго, освен да се възмущават и да се готвят за хака когато се съмне.
Разбира се, има места, където се случват ужасни неща и те не трябва да бъдат пренебрегвани. Но такива ужасни неща са се случвали от край време и вероятно ще продължат да се случват и след нас.
Това ли е нормалното състояние на света? Помислете за финансовата криза 2008 г., за зашеметяващото икономическо развитие на Китай и за политическата  фрагментация на Европа. Това не са застинали моменти от историята, а по-скоро тенденции. Нищо, както изглежда, не е вечно, дори когато нещата са непроменими за известно време. Нищото обикновено води до никъде. Търговските войни продължават, без да се стигне до разрешаването им, ядрените преговори не водят до желания изход, жестовете на властта остават само жестове, а старите вражди продължават да се проявяват.
Намираме се в състояние на посредственост, в което хака предизвиква хода на историята, но танцуващите не успяват да уловят онова, което предстои.
Проблемът е, че след като хака е изтанцуван, в крайна сметка започва играта но ръгби. Изглежда, че в момента сме в хака интерлюдия2. Периодът на жестове ще приключи. Но не е ясно кога и къде ще избухне следващата война. В момента нито един от танците хака не предвещава война. Но войните никога не са изглеждали вероятни преди да  започнат.
Светът, както винаги, е пълнен с истински проблеми, които засягат дълбоко народите. С течение на времето заплашителните танци свършват, а проблемите се решават. Някои от по-малките проблеми се решават със спокойни разговори. Най-значимите преминават от заплашителни танци към конфликти.
Макар и рядко, но е възможно всички проблеми да експлодират наведнъж.
Но също така е възможно и нито един от проблемите да не експлодира.
Бележки:
1- танц на маорите, в бойния му вариант е танцуван преди битка, за да стимулира силата и мъжество на бойците и за да сплаши противника. Днес представлява неразделна част от церемонии за добре дошли на чуждестранни високопоставени лица,  или други церемонии, които служат за придаване на важност и атрактивност.
2-от лат. interludium (изпълнение в промежутъците) - д смисъл танцът хака се изпълнява в промеждутъците на конфликтите.

ЕСЕ

Уважавани дами и господа!
Никога не съм си представял, че някои от публикациите в блога ми ще бъдат посетени  от няколкостотин души или, че ще получа толкова много лайкове (+ или -) за картинките, които качвам във Facebook.
Започнах да се съмнявам в качеството на публикациите/картинките и в искреността на лайковете.
Посещенията и лайковете би трябвало да ме радват, само че венецът на радостта отдавна се е спаружил върху главата ми. Както и нЕкои  неща на други телесни места.
Все пак благодаря, ако не друго, то поне за това, че посещенията и лайковете стимулират старческата ми глупост и суета!
Есето е по повод 71-я ми рожден ден!
Живи и здрави!