понеделник, 17 февруари 2020 г.

НАЦИСТКИТЕ КОРЕНИ НА ГРЕТЕНИЗМА

Вместо послеслов:
Връзката между посланията на Грета Тунберг със съвременния феномен, който можем да наречем „екологичен фашизъм“, и чиито корени са в „зеленото крило“ на германския националсоциализъм, е анализирана в блога на Андрей Иларионов. Текстът е придружен от обширна библиографска справка (68 източника). За посетителите на блога ми (стената във Facebook) публикувам нещо като анотация на публикацията – откъси от първа и втора част Тези, които се интересуват могат да прочетат целия текст на https://aillarionov.livejournal.com/  

Първа част
Кръвта и почвата като официална доктрина на нацистите.
„Ние признаваме, че отделянето на човечеството от природата, от пълнотата на живота води до смъртта на човечеството и смъртта на народите. Само чрез реинтеграцията на човечеството в пълнотата на природата, нашият народ може да стане по-силен. Това е фундаменталният смисъл на биологичните задачи на нашия век. Самото човечество вече не е центърът на мисълта, а по-скоро животът като цяло ... Това желание да се свърже с цялата цялост на живота, със самата природа, с природата, в която сме родени, е най-дълбокият смисъл и истинска същност на националсоциалистическата мисъл. … националсоциализмът е политическа приложна биология
Професор Ернст Леман,Биологичната воля; Пътища и цели на биологичната работа в новия Райх“, Мюнхен, 1934 г.
….
Втора част
„Зеленото крило“ на нацистката партия и неговите исторически предшественици.
Трябва да се подчертае, че подобни мисли не са само реторика; те отразяваха вярванията и действителните практики в самия връх на нацистката йерархия, които днес традиционно се свързват с нагласите за околната среда. Хитлер и Химлер са както вегани, така и любители на животните, увлечени са от природната мистика и хомеопатичните лекарства, противници са на вивисекцията и жестокостта към животните. Химлер дори създава експериментални биологични ферми за отглеждане на билки за медицински цели на СС. А Хитлер на моменти може да звучи като истински зелен утопист, когато авторитетно и подробно обсъжда различни възобновяеми енергийни източници (включително екологично чиста хидроенергия и извличане на природен газ от отпадъци) като алтернатива на въглищата и обявявайки „хидро-, вятърната и приливната енергия“ като енергии на бъдещето
……….
Опитът на „зелено крило“ на немския фашизъм е отрезвяващо напомняне за политическата нестабилност на околната среда. Това, разбира се, не е белег за някаква присъща или неизбежна връзка между проблемите на околната среда и дясната политика. Наред с реакционната традиция, обсъдена тук, съществува жизненоважно наследство на ляво либералната екология, както в Германия, така и в други страни. Въпреки това могат да бъдат идентифицирани някои закономерности: „Въпреки че притесненията относно проблемите, свързани с нарастващото господство на човечеството над природата, се споделят от все повече и по-широки групи хора, и се срещат в много идеологии, най-последователният отговор за „про-естествения“ ред намира политически израз в радикално дясното крило“. Това е обща нишка, която свързва консервативните или привидно уж аполитични прояви за опазване на околната среда, с тяхното фашистко разнообразие.
Съвсем очевидно е, че историята опровергава безсмисленото твърдение, че „онези, които искат да реформират обществото в съответствие с природата, не са леви и не десни, а екологично ориентирани“. Темите за околната среда могат да бъдат мобилизирани както отляво, така и отдясно, защото те изискват изричен социален контекст, ако искат изобщо да имат политическа приемливост. „Екологията“ сама по себе си не предписва политика; тя трябва да бъде интерпретирана, опосредствана от някаква теория на обществото, за да придобие политически смисъл. Неспособността да се отчете тази косвена връзка между социалното и околната среда е отличителен белег на реакционната екология.
Както бе отбелязано по-горе, този провал най-често приема формата на „реформиране на обществото в съответствие с природата“, тоест формулиране на версия на „естествения ред“ или „естествения закон“ и представянето му с човешки потребности и действия. В резултат основните социални процеси и социални структури, които изграждат и оформят връзката на хората с околната среда, остават неизследвани. Подобно умишлено невежество от своя страна замъглява начините, по които всички идеи за природата сами се произвеждат в обществото и оставя без съмнение властовите структури, и в същото време им придава „естествено предварително определен статус“. По този начин, замяната на дългосрочните социално-екологични изследвания с екологична мистика има катастрофални политически последици, тъй като сложността на диалектиката на обществото и природата се обединяват в едно пречистено Единство. Идеологически заредният „природен ред“ не оставя място за компромиси, а исканията му са абсолютни. 
По тези причини, лозунгът, издиган от много съвременни зелени „Ние не сме нито десни, нито леви, ние вървим напред“, е исторически наивен и политически фатален. Необходимият проект за създаване на свободна екологична политика изисква дълбоко осъзнаване и разбиране на наследството на класическия екологичен фашизъм и неговата концептуална приемственост със съвременния екологичен дискурс. Самата „екологична“ ориентация извън критичната социална рамка е опасна. Историята на фашистката екология показва, че при благоприятни условия подобна ориентация може бързо да доведе до варварство.

ПРЕДИЗВИКАН СПОМЕН

По повод участието и хвалбите на Стив Ханке в поръчковото предаване на Светльо Иванов „120 минути“ на bTV.
Есента на 1996 г. На „Чаралица“ се провеждаше традиционния сбор на началника на Генералния щаб – генерал полковник Тотомиров. 


Участвах в него като началник на Медицинско управление. По време на сбора бяхме посетени от председателя на Народното събрание академик Благовест Сендов. От него за първи път в живота си чух думите „валутен (паричен) съвет“. Академикът разказа за преговорите, които правителството води с Международния валутен фонд. Убеждаваше аудиторията от ползата от въвеждането на валутен съвет в страната. 
Не помня професор Стив Ханке да е бил съветник на Жан Виденов и на Желю Желев (по това време първият е все още министър-председател, а вторият – президент), както и на служебния премиер Стефан Софиянски.
Мисля, че повечето от участниците в тогавашния сбор са живи и могат да споделят спомени за събитието от преди 24 години. Жив е и генерал Тотомиров, който, надявам се не е забравил случилото през 1996 г.
Към президентът  Стоянов не питая грам добро чувство и ще се въздържа да коментирам ролята му (според Ханке) във въвеждането на валутния съвет и най-вече в „борбата с корупцията“.
А „ментори“, като Стив Ханке не мога да търпя, пък били те и от САЩ! 
А какви са били мотивите за снощните му приказки пред лигльото Иванов – нека се изкажат по-компетентни от мен!

неделя, 16 февруари 2020 г.

ПОЛУДЯЛАТА РУСКА МЛАДЕЖ ЗАГУБИ УМА И ДУМА ПО КОРЕЙСКАТА САПУНКА.

От блога на ROVEGO, 16 февруари, 10:00
Сцена от филма „Паразити“
Последните „Оскари“ привлякоха вниманието ми върху корейското кино. Защото филмовите академици бяха толкова впечатлени, че по същество отмениха категорията „Най-добър филм“, комбинирайки я с „Най-добър чуждоезиков филм“ и давайки куп „Оскари“ на трилъра „Паразити“. Обичам корейски трилъри, гледам ги от дълги години, но мразя корейските комедии (изобщо не разбирам азиатския хумор), а още повече корейските сапунки [1], които милиони руснаци, изключително млади хора гледат.
Попитах моя приятелка, 21-годишно момиче, на какво се наслаждава в тези филми? Тя работи при нас като офис-мениджър и има МНОГО СТРАННИ, според 43-годишен човек като мен, интереси. Разбирам трилъра, когато създава напрежение, когато криминалното се преплита с уникалната естетика на съвременна Южна Корея, а бойните сцени надхвърлят всякакви похвали (кървави корейски трилъри просто няма). Но сапунки? В които се преродиха романтичните комедии. С идеализирани героини – млади, модерни, красиви с модни прически и с високи морални качества. Неопитни и скромни момичета, които не знаят как да изразят чувствата си. И с мъже, които винаги са мили и внимателни, способни да обичат една жена до края на дните им. И с хипертрофирани емоции. Този тип филми-сапунки се снимат за няколко дни, а понякога и часове, преди излъчването им. Освен това сценаристите седят в Интернет и четат отзивите на зрителите,  и ги дописват в следващата серия. Лудница!
Тези филми превзеха Азия, Европа, Северна Америка.
Да, това са „бонбончета за очите", казват младите момичета – на тях им харесват азиатските актьори. И те, изненадващо, лесно ги различават.
Това са много чисти и красиви сериали – това означава, че имат G рейтинг и са много чисти в сравнение с американските филми и телевизии, в които преобладават сексът и насилието. Нецензурната лексика е много малко, насилието е минимално, а любовните сцени рядко се развиват след целувките. Даже френска целувка няма, или почти няма да видите в корейска сапунка. Някои видове сцени имат по-голямо въздействие върху публиката, когато шоуто не е претрупано с тях.
Те са много сладки, казват феновете им. От тях лъха на доброта, семейни ценности, първа любов.
Хора, корейските комедии и тези сапунки са истинска лудница, по-голяма от японски анимационен филм. Това не мога да го понеса. Пришълци, митични създания, пътувания във времето, призраци. Дори когато изобщо не очакваш това, например в „От здрач до зори“ (американски екшън филм на ужасите от 1996 г., режисьор Робърт Родригес, сценарист Куентин Тарантино с участието на Харви Кайтел, Джордж Клуни, Тарантино и Жулиета Люис – бел.моя), когато криминален филм се превръща във филм на ужасите. Там става такава лудница,  че се плаша за нашата руска и младеж. А вие отворете Twitter и „ВКонтакте“, където се мотаят 20-на годишни – всичко е отрупано с азиатски лица и с обсъждане на нови корейски сапунки.
А между другото догледах „Наркос: Мексико“ (американска криминална телевизионна поредица на Netflix, премиера на 16.11. 2018 г. – бел. моя). Готин сериал.
Бележка: 
[1] - Така съм превел руската дума „дорама“ (може да се преведе и като мелодрама). Между другото нашите телевизии изобилстват със сапунки. За разлика от ROVEGO аз не разбирам и американския хумор, особено в сапунките. Докато превеждах текста ми мина мисълта, че отразяването в българските телевизии на тазгодишното връчване на „Оскарите“ също мина като САПУНКА! Апропо, има ли у нас филмови критици, които да коментират връчването на филмовите награди – компетентно и без ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ? От пресата зная името на една професорка – Мирослава Кортенска, ама тя май предпочита да ни поучава в областта на политиката в един жълтакав вестник?!