неделя, 30 август 2020 г.

НЕСЪСТОЯЛИЯТ СЕ ЖАНДАРМ НА ЕВРОПА

 

Путин няма да може да сбъдне мечтата си, мащабите не са същите

От блога на Игор Яковенко [1], 29.08.2020 г.

 


Като обяви създаването на „определен резерв от служители на службите за сигурност“, който да подкрепи Лукашенко в потискането на мирната белоруска революция, Путин премахна част от несигурността, която съществуваше в съзнанието на редица наблюдатели.

Онези, които вярваха, че Путин ще позволи да бъде свален режимът на Лукашенко и ще заложи на идването на власт" в съседната държава на Бабарико [2], бяха разочаровани. От гледна точка на логиката, здравия разум, интересите на страната му и неговите лични, тази тактика изглеждаше много по-печеливша.

Да ​​откачи токсичната тежест, в която Лукашенко се превърна за Русия и лично за Путин през последните години, да подкрепи и да започне да удушава в прегръдките си същия Виктор Бабарико, ръководителят на белоруската дъщеря на Газпром, който, преди ареста си водеше в неофициални социологически проучвания изглеждаше много примамлива тактика за Кремъл. Либералните възгледи на Виктор Дмитриевич и намерението му да изтегли Беларус от Организацията на Договора за колективна сигурност [3]  и да я превърне в неутрална държава по никакъв начин не би следвало да объркват опитния вербовчик. И въпреки това Путин избра опцията за пълна подкрепа за Лукашенко, включително публично обещание за военна инвазия.

Путин е човек, чиито представи за света са останали на нивото на далечното минало. Той би бил напълно доволен от титлата „жандарм на Европа“, която европейската общност присъди на Николай I [4] след потушаването на унгарската революция от 1849 година. „Русия не е индустриална, селскостопанска или търговска сила, Русия е военна сила и нейната цел е да бъде заплаха за останалия свят“, тези думи на Николай I могат да служат като епиграф към външнополитическата доктрина за Русия на Путин.

След разпадането на Съветския съюз, което Путин нарича „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“, „жандармът на Европа“ също изчезна. Целта на Путин е да върне този статут на Русия. Да я върне в онези времена, когато Съветският съюз смазваше освободителните революции в Полша, Източна Германия, Унгария и Чехословакия. Включително и с цел обосноваване на мита за „добрия“ жандарм на Европа, който е централен сюжет в митологията за Путин.

 „Границите на териториите, освободени от съветския войник по време на войната, са нашите граници!" – по този начин Брежнев обясняваше „правилната“ картина на света на лидерите на Чехословакия, които искаха да избягат от съветския ботуш. Путин, в своите „исторически“ изследвания пропагандира същото  виждане за света.

Но това, което беше ефективна политика през 19 и 20 век, е обречено да се провали през настоящият. И не само защото Русия на Путин отстъпва по размер и потенциал, включително военен, на предишните форми на Руската империя

За да смаже белоруската революция, не е достатъчно да изпрати там няколко хиляди руски служители от сигурността. Самият факт на подобно нашествие неизбежно ще предизвика масова съпротива, възможно е и  в редиците на белоруската армия. За да извърши пълноценна окупация на Беларус, Путин ще трябва да активира руските въоръжени сили.

За сравнение:

1.Руският наказателен експедиционен корпус, който смазва унгарската революция през 1849 г., наброява над 100 хиляди души.

2.За потушаването на Пражката пролет през 1968 г. обединените сили на Варшавския договор имаха следния състав: СССР – 18 мотострелкови, танкови и десантни дивизии, 22 авиационни и вертолетни полка, около 170 000 души; Полша 5 пехотни дивизии, до 40 000 души; ГДР  моторизирани и танкови дивизии, общо до 15 000 души, които в последния момент бяха оставени в резерв; Унгария  8-ма мотострелкова дивизия, отделни части, общо 12 500 души; България 12-ти и 22-ри  мотострелкови полкове, с обща численост 2164 души и 26 танка Т-34.

В допълнение към военната сила, която несъстоялият се фюрер ще трябва да хвърли, за да смаже радикално белоруската революция, и която не е във възможностите на путинска Русия, той ще трябва да направи нещо и с белоруската икономика. Хората могат да бъдат изгонени със сила от улиците и площадите, но е трудно да ги накараш да работят. Възможно ли е да замести стачкуващите белоруси с руснаци „стачкоизменници” [5], както беше направено в Белоруската държавна телевизия? Едва ли, в белоруски предприятия стачкуват хиляди. Да изпрати в Беларус хиляди руски „стачкоизменници” е твърде грандиозна програма, за която Путин няма нито ресурсите, нито уменията, нито волята.

Според проучване на Levada Center  57% от руснаците биха искали да видят Лукашенко начело на Беларус. Кандидатът на белоруската опозиция в Русия е подкрепен от 17% от анкетираните, а на останалите не им пука. Тези, които вярват, че изборите в Беларус са били честни са 48%, а тези, които смятат, че не са честни – 36%.

Телевизията победи Интернет. Но това ще бъде така, докато телевизионната картина остава вътре в телевизора. Ако тя стане реалност, с всичките й последици, отношението към нея ще се промени. През 1968 г. Русия превърна чехословаците във свои врагове. А през 2014 г. – украинците. Сега е ред на белорусите. Путин е готов за това. Но той няма да може да изпълни мечтата си и да стане жандарм в Европа. Мащабът днес е друг. Пък и поредният номер на столетието е неподходящ ...

Бележки:

[1]-Игор Александрович (род. 13.03.1951 г., Москва) — руски журналист и педагог. Бивш секретар на Съюза на журналистите в Русия, бивш депутат от Държавната дума, председател на профсъюза на журналистите „Журналистическа солидарност”.

[2]-Виктор Дмитриевич (род.09.11.1963, Минск) белоруски банкер (председател на „Белгазпромбанк”) обществен и политически деец, меценат, кандидат за президент на Белорусия през 2020 г., арестуван на 18.06.2020  г.

[3]-военен съюзи в рамките на Съюз на независимите държави (на руски СНГ)

[4]- Николай I Павлович, император на Русия и велик княз на Финландия от 1825 до 1855 и цар на Полша от 1825 до 1831. Управлението му се характеризира с авторитарност и консерватизъм, както по отношение на вътрешната политика, така и по отношение на външната политика.

[5]-в текста е използван термина „штрейхбрехер” (от немски – буквално „удрящ по стачката”), при превода съм използвал термина стачкоизменници".

 

сряда, 26 август 2020 г.

Експерт в областта на специалните служби: „Сигурен съм, че Путин лично е дал заповед за отравянето на Навални“

 В интервю за списание Stern Волфганг Крийгер, немски историк, професор в Марбургския университет и един от водещите експерти в областта на разузнаването, обяснява кой би могъл да поръча отравянето на Навални и каква стратегия се крие зад опитът за убийство.

Експертът смята, „че лично Путин е дал заповед за покушението. Абсолютно немислимо е подобно нещо да се извърши без негово разрешение. В противен случай това би означавало, че Путин не контролира собствените си специални служби. А ако това е така, той би трябвало  да се страхува от агентите си и да не спи добре през нощта. Самият Путин е професионалист в областта на специалните служби и никога не би позволил подобни самоволни действия. В този случай идеята, че неговите специални служби могат да действат по собствена инициатива, е абсолютно нелепа.”

Разсъждавайки защо опитът за отравяне на Навални е извършен точно сега, Крийгер заявява: „Беларус даде решаващ тласък  за това решение. Навални открито заяви, че протестите в Беларус са надежда и за Русия. Той призова руснаците да последват примера на своите съседи, да излязат на улиците и да свалят режима. Путин се страхува от подобно развитие на ситуацията. Той не иска да го позволи при никакви обстоятелства. (...) Освен това през септември са насрочени регионални избори в Русия. Отравянето на Навални е кампания за сплашване.”

По мнението на експерта „Навални е само брънка в цялата игра, макар и много важна. Този вид опит за убийство на опозиционер винаги е сигнал за нещо. Ако човек трябва да  бъде елиминиран, той просто може да бъде застрелян. Но това не беше направено. Избран бе метод, с който може да се демонстрира пред целия свят, че Кремъл е навсякъде, че Кремъл наблюдава всички. И хората, които се противопоставят на Кремъл, живеят в опасност. Това е посланието на този опит за покушение.”

„Може би за някои смъртта на Навални да се смята за подходяща. Не това беше основната цел.  Решаващо бе желанието да се демонстрира силата на режима. Например, публикуването на доклада на ФСС, в който се описва по минути наблюдението над Навални. (...) В това, че Путин използва отрова срещу опозицията няма нищо ново.  Но никой в ​​чужбина не може да каже, че Путин е виновен. Липсват писмени доказателства и такива вероятно не съществуват, защото подобни заповеди обикновено се дават устно.“

„По същата причина Путин театрално позволи Навални да бъде транспортиран в Германия” – смята Крийгер. „Това е послание към Запада – вижте, аз съм толкова могъщ и силен, че дори мога да ви позволя да докажете факта, че Навални е отровен. Това е част от неговата стратегия. Моят режим е толкова стабилен, че аз мога да си позволя решението, Навални да напусне страната. Това е посланието на Путин към нас.”

вторник, 25 август 2020 г.

ЕДИН СТАР ДОКЛАД НА АМЕРИКАНСКАТА АМБАСАДА

 

Източник: https://bivol.bg/06sofia198.html

Историческа справка: По времето когато Байърли праща телеграмата  до Вашингтон  на „Дондуков” № 2 е Георги Първанов, на „Дондуков” № 1 – Сергей Станишев (с мандата на ДПС и бабуването на Първанов), на „Московска” № 33 – Бойко Борисов (ІХ.2001-ІХ.2005 – главен секретар на МВР). Може да се направи обосновано предположение, че и тримата са знаели проблемите на прокуратурата, споделени от новия главен прокурор.

 


 id: 52086
date: 2/7/2006 16:27
refid: 06SOFIA198
origin: Embassy Sofia
classification: CONFIDENTIAL
destination: 06SOFIA82
header:

This record is a partial extract of the original cable. The full text of the original cable is not available.

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 03 SOFIA 000198

SIPDIS

E.O. 12958: DECL: 02/03/2011
TAGS: PREL, KCOR, KCRM, BU
SUBJECT: NEW CHIEF PROSECUTOR READIES FOR “WAR”
REF: SOFIA 82

НОВИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР СЕ ГОТВИ ЗА ВОЙНА

Класифицирана от посланик Джон Байърли по съображения 1.4 (b) и (d)

1. (C) Общ преглед: По време на среща с посланика, състояла се на 3-ти февруари, новоизбраният главен прокурор Борис Велчев даде да се разбере, че въпреки натиска да се произведат незабавни резултати за обществеността в ЕС, неговият основен фокус ще бъде да се изградят солидни доказателства срещу лица свързани с организираната престъпност и да се наложи контрол над сериозно нефункциониращата прокуратура. Велчев призна, че справянето с очакванията за бързина е предизвикателство, но демонстрира впечатляваща прямота и решителност при начертаването на приоритетите и на пречките, които очаква след като започне работа. Ние трябва да сме подготвени да подкрепим реформата на Велчев в прокуратурата с технологично съдействие, колкото и трудно да бъде това на моменти – може би той е човекът, които ще отговори на високите очаквания на българския политически елит и на наблюдателите от ЕС. Край на общия преглед.

2. (C) Велчев говори открито за настоящото състояние на българската прокуратура, заявявайки, че от това, което е разбрал през последните седмици, му е станало ясно, че ситуацията е „дори по-лоша” от това, което си е представял. По думите му, прокуратурата, досега подчинена на Никола Филчев като главен прокурор, се е превърнала в нещо като „терористична организация”, използвана за бизнес и политически цели, и напълно неспособна да се бори с престъпността. Влиянието на Филчев има толкова дълбоки корени, че само 3 седмици преди Велчев да поеме официално поста му, заместниците на сегашния главен прокурор отказват до говорят с него от страх, че Филчев ще ги преследва. Велчев отказа да представи детайлен „план за първите 100 дни”, като се позова на липса на информация, но посочи 3 потенциални опонента – престъпници, политици и самите прокурори. Той заяви, че „не се страхува” от престъпниците и би могъл да намери начини да се бори с политиците, но бил най-изненадан и разколебан от съпротивата в самата прокуратура. Велчев даде да се разбере, че една от първите му стъпки ще бъде подготовка за „един вид война” с настоящите титулярни прокурори.

3. (C) Велчев не очаква борбата да е лесна. Главен прокурор и заместниците му са изборни длъжности, а не назначения, а настоящите заместници имат още няколко години мандат. Според оценката на Велчев, неговият единствен шанс да събере екип, на който може да се довери, е да говори поотделно с всеки един от тези прокурори и да ги убеди да си подадат оставката. Заедно с опита да събере екип от доверени заместници той планира да се заеме с „лесната работа” да даде знак, че политическото влияние върху прокуратурата няма повече да бъде толерирано и с по-трудната задача да започне да събира сериозни доказателства за необезпокояваната през последните 15 години организирана престъпност (ОП). След 3-4 месеца посветени на „почистване на къщичката си” той се надява да вземе на прицел известни лица свързани с ОП и с корупцията.

4. (C) по повод бъдещето на Филчев, Велчев призна, че според общоприетите правила той ще бъде, най-вероятно, изпратен като посланик в Белорусия или Казахстан. Филчев, който разчита на личното си познанство с белоруския президент Лукашенко, е предприел няколко официални и неофициални пътувания до Минск през последната година, безсрамно лобирайки за поста. Велчев призна още, че множество аспекти на работата му ще се улеснят, ако Филчев е физически извън страната и „не наднича зад рамото му”.Но Велчев изрази на глас и тревогата си, че след като станат известни детайли от дейностите на Филчев, натискът да бъде разследван ще се засили, и ще предизвика двустранни проблеми със страната, където ще бъде назначен.

5. (C) Велчев призна, че мониторинговия доклад на ЕС през април за готовността на България за членство във съюза има голямо значение, но каза, че не може да планира приоритетите си като главен прокурор според графика на европейска комисия. Липсата на прогрес в борбата с корупцията при предния прокурор, и в разкриването на повече от 30 знакови убийства, свързани с ОП, отдавна тревожат и ЕС и Американското посолство. Въпреки, че много лица от средите на ОП продължават да действат напълно открито, напредъкът в стремежа за скоростни обвинения и процеси, ще бъде препятстван от дългите години през които се събираха калпави доказателства и екип, чийто предишна липса на успех показва, че те са „некомпетентни, страхливи и корумпирани”. При бъдещата си среща с официални представители на ЕС, Велчев планира да наблегне на необходимостта от истинска, а не козметична реформа, като едновременно се надява, че една реформирана, функционираща прокуратура ще даде надежда на хората, че войната срещу ОП и корупцията може да бъде спечелена. Що се отнася до местното обществено мнение, бъдещият главен прокурор спомена евентуалната нужда да се разкрият публично фактите за състоянието на прокуратурата за да могат да се насочат очакванията и да се покаже размера на предизвикателствата, които стоят пред него.

6. (C) Въпреки уважението си към върховенството на закона, Велчев защити тезата, че заобикалянето на правилата и процедурите би било оправдано в известни случаи свързани с лидерите на ОП. Позовавайки се още веднъж на провала на българските прокурори и органите на реда да съберат нещо повече от „хилави доказателства” срещу лица от ОП, Велчев обяви намеренията си да търси „контракт със съдилищата” т.е. да подкани съдиите да осъждат лидерите на ОП на базата на доказателства, които иначе биха били неприемливи. Той счита, че една такава уговорка би била оправдана срещу най-известните 20-30 престъпници в страната, в чийто дела „придържането към строги законови принципи би било непродуктивно”. Според Велчев, вътрешният министър Петков вече е дал своята подкрепа за използването на подобна стратегия при обвиненията срещу братята Маринови в опити за убийства свързани с ОП.

7. (C) Велчев каза, че цени предложението на посланика за подкрепа от американското правителство и се съгласи с думите на посланика, че ако САЩ биха могли да помогнат с технологичната компетентност на прокурорите, то моралната и етична основа на една ефективна прокуратура би могла да бъде дело само на българската страна. Велчев наблегна на това, че докато технологична помощ ще бъде необходима, нуждата да се консолидира контролът над прокуратурата и да се започнат успешни дела, правят сътрудничеството с USG при събиране и обмен на информация много по-належащо. Велчев посочи неуспеха на българските органи на реда срещу ОП като липса на доверие в професионализма на високопоставени служители на вътрешното министерство, подхвърляйки, че дори информация на USG, която е била вече предоставена на органите на реда в България, може да е била „редактирана” преди да стигне до бюрото му. В молба, която подчерта още веднъж липсата на подкрепа сред прокурорите, Велчев помоли  упълномощен юрисконсулт да предложи кратък списък от добри регионални прокурори, с които сме работили в други градове, и които биха могли да станат негови потенциални съюзници в усилията за провеждане на планираната от него реформата.

8. (C) Въпреки усилената си работа върху проблема с българските медицински сестри в Либия в качеството му на юридически съветник на президента, Велчев не беше наясно с резултатите от наскоро проведени срещи в Лондон. Той изрази оптимизъм за евентуално благоприятно разрешение на случая. По-конкретно, той предсказа, че либийската страна ще упражни натиск за разрешение, „което ще бъде възможно най-трудното за нас” като отново осъди сестрите на смърт, и в крайна сметка ги оправдае към края на лятото. Той благодари на посланика за усилията на американското правителство в полза на сестрите и подчерта, че през последните 6 месеца е забелязал значителен прогрес в желанието на Либия да намери бързо разрешение на кризата.

9. (C) Велчев определено е склонен да си сътрудничи с САЩ. Той спомена конкретно, че публично обявяване на подкрепата на САЩ към него, под някаква форма, след като поеме поста, би било силно и позитивно послание към българския народ и би засилило позициите му. На нас приоритетите и тревогите, начертани от Велчев ни изглеждат да са точно в целта – само краткосрочно фокусиране върху „почистването на къщичката” вътре в България може да превърне дългосрочната война срещу ОП в ефективно действие. Въпреки това, дори и опитът му за смислена реформа да успее напълно, резултатите ще бъдат видими чак след месеци, не дни. Високите очаквания на много наблюдатели за скоростни резултати са нереалистични като се има предвид до каква степен „старите начини за правене на бизнес” са вкоренени в прокуратурата. Но, все пак сега, след 7 години на преобладаваща, системна корупция, Велчев е най-добрата възможност за промяна, на която България би могла да се надява, и ние трябва да имаме готовност да му помогнем по всякакъв начин.

Байърли

P.S. Както виждате, дами и господа, нищо ново под слънцето досежно българската прокуратура. Само дето се появиха иронични наименования цацаратура, гешевтура”, а т.нар. национално съвещание в резиденция Бояна сложи точка на една 30-т годишна порочна практика. Засега  .... 

За политическата воля на лицата от историческата справка да изградят демократична и ефективна прокуратура е много подходящ куплета от една песничка на поета с китара Гинчо Павлов (куплета за Борисов  е пропуснат, тъй като сме свидетели на действията му):




 


 

четвъртък, 20 август 2020 г.

СПОМЕНИ

 

Разсъждавайки върху PCR тестовете за откриване на SASR-CoV-2 в България, се сетих за едно събитие с малко повече от четвърт вековна давност – 44-я медицински конгрес на 7-мо медицинско командване на САЩ в Европа от 09 до 13.05.1993 г. Конгресът се проведе в хотел „Sauerland Stern Hotel” във Вилинген (курортен немски град, разположен на север от Франкфурт на Майн).

Един от докладите на единственото пленарно заседание на 10.05 бе посветен на СПИН – „Проблеми със Синдрома на придобитата имунна недостатъчност във въоръжените сили на САЩ”.

Американските колеги споделиха своя  опит от масовия скрининг на военнослужещи за носителство на HIV – няколко десетки милиона теста за период от 10 години. Бяха категорични, че това не е допринесло за намаляване на броя на заболелите от СПИН военнослужещи, което е наложило здравната политика да се преориентира към:

1. пропаганда на индивидуалните предпазни мерки при полови контакти;

2. прилагане на строг контрол върху набирането и преливането на кръв и извършването на медицински и зъболекарски кръвни манипулации и т.н.

В непубликуваната  ми автобиография съм записал, че докладът беше от „изключителна полза за сверяване на „СПИН епидемиологичния часовник” на ръководния състав от военно-медицинската служба на БА [1].”

БЕЛЕЖКА:

[1] -  Младите хора, прочели този текст, трябва да знаят, че през онези години в медицинските кръгове (вкл. и цивилните) можеха да се чуят доста „екзотични идеи” за профилактика на СПИН – от  задължително изследване за НIV на всички завръщащи се от чужбина до принудително изолиране на всички заразоносители (нещо като „спинозориуми” по аналогия с местата за изолиране и лечение на болните от проказа – бел.моя)  и т.н.

P.S. По данни на Worldometers.info/ corona (August 20, 2020, 06:53 GMT) в България до момента са направени 351 879 теста, а откритите лица, носители на SASR nCoV-2 са 14 820, или 4,21% от всички тествани лица. Не зная колко струва направата на един PCR тест. За пресмятане на разходите съм приел цена от 100 лв., за колкото услугата се предлага при тестване по желание. Изчислих, че себестойността за откриване на едно PCR(+) лице е 2 428 лв.

Каква е епидемиологичната полза от подобни разходи за спиране на пандемията не се наемам да коментирам, макар и да имам мнение.