събота, 30 ноември 2019 г.

ПУТИНСКОТО МНОЗИНСТВО И ХИБРИДНОСТТА НА РЕЖИМА.

Напълно възможно е да се окаже, че вълкът е бил парцалена кукла.
От блога на Александър Скобов, 29.11.2019

С известно опростяване може да се каже, че прословутото „путинско мнозинство“ съчетава необуздани мракобесници и фашисти с умерено консервативни еснафи, които търсят стабилност. Тишина и спокойствие. Мракобесниците и фашистите по свой начин също искат стабилност, спокойствие и тишина. Искат гробищното мълчание, постигано с тотални забрани, масови арести и разправа с протестиращите с помощта на танковите вериги. Но за разлика от това крайно дясно крило от лагера на Путин, умерено десните еснафи иска „прилична стабилност“. Без ексцеси, съобразена с представите им за диктаторските режими от XX век.
Идеите на тези еснафи за „прилична стабилност“ точно съответстват на „хибридния путински режим“. Ако в очите на една част от лоялните към режима основното му  предимство е способността да нарушава всеки закон и да не бъде наказван, то в очите на другата част основното му предимство е просто, че не изглежда канибалски. Или поне по мерките на ХХ век. Не смазва демонстрациите с танкове и не стреля по тях с картечници, противно на еротичните фантазии на крайната десница. И всички „демократични институции“ сякаш са с него. Както при „големите“ и „приличните“.
Разбира се, еснафите не могат да не виждат, че всички тези „институции“ при режима на Путин са пълни глупости и профанация. Противно на клишетата, които съществуват сред високо „напредналите“, нашите еснафи не са по-тъпи от парния локомотив. Тогава обаче влиза в сила стереотипът, наложен от кремълската пропаганда. Като например, че никъде не съществуват „истински“ демократични институции, че те навсякъде са лъжливи. И служат като анестезия при стригане на овце.
И това не се дължи на факта, че нашият еснаф лекомислено вярва на кремълската пропаганда, защото е глупав. Просто в този случай на него му е удобно да вярва на пропагандата. Това пропагандно клише, в очите на еснафа оправдава неговото собственото си приспособенчество, често много подличко. Но фактът, че той без причина се идентифицира с „овца“, която я стрижат, не означава, че той ще се съгласи да бъде стриган без анестезия.
След началото на агресията срещу Украйна, по едно време изглеждаше, че великодържавния шовинизъм и имперския реваншизъм ще бъдат достатъчни за слепването на разнородното „путинско мнозинство“. Че по-голямата част от обществото толкова ще се пристрасти към този наркотик, че всички останали аспекти на живота ще станат незначителни за него. Идеологическата екзалтация на руското общество обаче се оказа къде по-повърхностна от, да речем, тази в нацистка Германия. Разбира се, руският консервативен еснаф по своята природа, е шовинист. Но само дотогава, докато от него не изискват постоянни и осезаеми жертви. Както трябва да бъде в „потребителското общество“, каквото разбира се е днешното руско общество. Отново, противно на фантазиите на крайната десница за специална руска „духовност“, която се състои в готовност за всякакви жертви в името на величието на държавата.
Трябва да се има предвид, че умерено-консервативните, умерено десните еснафи са повече от половината от населението на Русия. И това е по-голямата част от онези, които без принуда и фалшификация редовно гласуват за Партията на мошениците и крадците, както и лично за Главата на престъпната групировка на цяла Русия. Заплашен ли е режимът от загуба на тяхната лоялност? Не, те ще бъдат последните, които ще се присъединят към уличните протести. Това не им е присъщо. Но дори техният чисто избирателен, напълно пасивен бунт ще принуди режима или да увеличи с няколко порядъка очевидните и скандални изборни фалшификации, или да отхвърли изцяло електоралните декорации.
Разбира се, това ще бъде оформено, както Песков обича да лъже, „в рамките на закона“. Чрез въвеждането на „извънредно положение“ във връзка със заплахата за „националната сигурност“. Само че кого ще убеди това? Във всеки случай най-вероятно рязко ще се увеличат компонентите на пряко насилие за сметка на намаляване на ролята на пропагандата в механизма за задържане на властта от управляващата клика.
Еснафът с десни консервативни възгледи, дори умерени, изобщо не е принципен противник на държавното насилие. Политическите свободи и върховенството на закона не са сред най-значимите му, свещени и неприкосновени ценности,. Той счита за естествено и нормално, когато хората на власт реагират на оспорването на властта им със забрани, съдебни дела, финансов натиск. Но действията на  властите извън обичайната рамка и бруталността на насилието „го дразнят“.
Дали режимът на Путин има достатъчно ресурси (преди всичко човешки, психологически), за да се крепи дълго време на щикове, да остане на власт с насилие, при рязко стесняване на неговата база за масово поддръжка, и при рязко разширяване на отхвърлянето му в обществото е голям въпрос. А отговорът не знаем не само ние. Управляващата клика също не го знае.
Следователно слуховете, разпространявани за нейно удоволствие (ако не и с прякото й участие), че в случай на наистина мащабни протести, тя ще действа както лидерите на КНР на Тянанмън, могат да се окажат силно преувеличени. „Елитът“ на Путин е зъл и жесток, но е страхлив.
Може би в това се крие причината за дългосрочното запазване на „хибридния“ характер на путинския режим. Противно на ясното желание на значителна част от управляващата клептокрация да бъдат отхвърлени, всички тези омразни и органично чужди „външни благоприличия“. Въпреки факта, че вътрешната логика на развитието на режима на Путин неумолимо го тласка към освобождение от всякакво благоприличие. Хем им се иска рязко да увеличат степента на политическо насилие, хем не им стиска.  Режимът предпочита, по образния израз на Ксения Собчак, да вари жабата на бавен огън, така че да има време да свикне с всяко ново незначително повишаване на температурата.
Ако от опаковката на путинския режим премахнем опаковката „хибридност“ и той се появи пред целия свят в цялата му фашистка голота, това ще предизвика не  само вътрешно напрежение на цялата политическа структура на путинизма. Това ще му създаде много сериозни външнополитически проблеми. Всъщност неразбирането от западното общество на заплахата, отправена към света от режима на Путин, до голяма степен се основава на факта, че много хора все още го възприемат като „недоразвита демокрация“, а не като „недоразвита диктатура“.
Лидерите на протести не трябва да се страхуват да повишават залозите при всяка нова протестна вълна. Не трябва да се страхуват да изправят режима пред дилемата – или да отстъпи, или да загуби своята „хибридност“ и да покаже истинското си лице.
И тогава е напълно възможно да се окаже, че вълкът е бил парцалена кукла.

сряда, 27 ноември 2019 г.

„НАПОЛЕОНКИ“* И „СЕМЕЙНИ ДОЛНИ ГАЩИ“

Източник: Марианна МАРОВСКАЯ, https://russian7.ru


С настъпването на епохата на Сталин, която се стреми да изравни максимално жената с мъжа, в историята на съветското бельо започва период на строг унисекс и аскетизъм както в цветовете, така и в моделите. През 1929 г. с решение на правителството и Централния комитет на партията се създава предприятие „Главодежда“, което поглъща „Мосбельё“, „Ленбельё“ и почти всички частни работилници за долно бельо. Основната задача е подготовката за война, няма време за дизайн и разнообразие. Разнообразието е намалено до минимум: четири вида долни гащи и памучни долни ризи, а цветовата гама – бял, черен и от време на време син цвят. Ако „наполеонките“ са били предназначени предимно за войската, то сред „цивилните“ широко се използват „къси долни гащи опростени гладки“, които по-късно стават известни под името „семейни“. Името се ражда от факта, че мъжете в семейството не смятат за срамно да ги носят като къси панталони, в комплект с тениска. Първоначално такъв модел бельо е предназначен за спорт и физическо възпитание –  гащите се държат на ластична лента, свободни са и имат универсален размер (дължина, измерена от талията надолу 48-50 см, ширина на крачолите 65 см). Тази характеристика на модела също допринася за прозвището „семейни“, защото всички членове на семейството биха могли да ги носят. Дамските долни гащи всъщност не се различават от мъжкото бельо, а от сутиените се произвежда само един модел в три размера до 50-те години на миналия век.. По това време модното бельо е достъпно изключително за съпругите на висшите чиновници и се прави по поръчка в ателиетата на „Мосшвей“ или от „нелегални“ шивачки. Обикновените съветски жени често си шият нестандартно бельо, използвайки кройките от женските списания.
*- дълги мъжки долни гащи до стъпалото или до под коляното

вторник, 26 ноември 2019 г.

ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Чудомир

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
-Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
-Аз - кай, - бай Димо, тъй си живея, такова ми е - кай - убеждението. По природата се водя - кай.
-Ама не се ли храниш - думам, - не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
-Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема - сурово го вземам. С плодове - кай, - със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям - казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти - от яйцата и повече от десет пъти - от млякото. Имат си кай и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
-Е, хубаво - казвам, - сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова...
-Тъй - казва, - сурови си ги ям, защото огънят -ж кай - ги разваля. Променя им - кай - химическия и енергическия състав и ги прави - кай - по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
-Вярно е - кай. - Не му знам - кай - каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
-А бе какво се чудиш - обажда се Лъжлив Съби, - и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива - кай, - до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма. Един ден - кай, - като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
-А бре, майка - думала му кака Деля, - ами че може ли тъй като добитъка?... Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича? Оттогава - кай - не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по- добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
-Ех, Събко - думам му, - смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!