Днес (11.08.) можехме да имаме правителство. Ама не би! И двата проекта на партията спечелила най-много гласове на редовните, а след това и на предсрочните парламентарни избори през 2021 г., и предложила два състава на кабинет, далеч преди получаване на мандат за съставяне на правителство (за първи път в най-новата история на България) бяха обругани! По-точно оплюти! Барабар с огласената от трибуната на парламент декларация за управленските приоритети на все още неизбраното правителство.
В горното богоугодно (по-точно „бойкоугодно“) дело участваха леви и десни, комунисти и антикомунисти, русофили и русофоби, евро-оптимисти и евро-скептици, про и анти НАТО-вци, националисти и глобалисти, щатни служители и доносници на Държавна сигурност, идеалисти и кариеристи, партийци и безпартийни, вярващи и безбожници…. Бяха ангажирани политолози, социолози, служебни министри `21, чиновници, журналисти и прочие…. Както би казал дядо Вазов:
„…И нямаше партия, класа, пол, занятье
дет` да не участва в туй мероприятье..“.
Най-активни бяха главатарите на две файтон-парламентарни групи, които обикаляха и ореваваха катадневно телевизионните студия и бяха отразявани във всички Интернет сайтове. Апропо, някой от сайтовете, с жълтеникаво-кафяв цвят, по лична инициатива подпомагаха обругаването и измислянето на уйдурми за кандидатите за изпълнителната власт. Третата файтон-парламентарна група по-често ни запознаваше с решенията на пленумите си, а днес от парламентарната трибуна ми припомни, че е специалист и по декларации, от типа „Народе-е-е, знайш ли каква активна опозиция бяхме и как се борихме с модела в 44-та камара…. Знайш ли, че вече не сме група на пазарлъците, щото си изчистихме партията… Знайш ли какви чудеса от героизъм ще сторим в името на родината, ако ни връчат мандата…“.
Четвъртата файтон-парламентарна група мълчеше. Както винаги! Щото никога за последните 30-та години не беше излизала от властта, и скришно си хапваше от държавната баница.
Парламентарната група на временно изпадналата от властта партия не беше толкова активна, и с интерес гледаше, как опонентите й мачкат „таралеж“ с гол гъз и чакаше „да й дойде времето“, както казваше Царо. И то май дойде. А както е казано в Евангелието по Бойко от Банкя:
„…И ви казвам, че няма да вредя на земната трева и на никаква зеленина и на никакви дървета, а само на партийците, които нямат Божия Ми печат върху челата си
. ...И няма да ги Убивам, а ще ги Мъча и Мъчението Ми ще е подобно на мъчението от ухапването от отровен скорпион... В тези дни те ще искат Политическата си смърт, но няма да я намерят и тя ще бяга от тях...”
Вервайте му!
…..
Преди време, този политико-парламентарен циркаджилък роди в старческата ми глава пародия от рими за държавата на проектите. Днес предлагам подобрен вариант:
ДЪРЖАВА НА ПРОЕКТИТЕ*
„Държава на проектите,
държава на проектите е тук …..
И в нощите и в дните ни,
отравя тя душите ни
и плачем даже без да режем лук…
Припев:
Как искам проектантите да пратя,
на майна им, на кучето в гъза,
да си отдъхнем ний от тях навеки,
достойни да застанем пред света…
Държава на проектите,
проект подир проектите,
един безкраен, мърляв сериал..
За власт се борят всичките,
познавам им душичките,
но кой ни хване, все ни е ебал.
Припев:
*-пародия на песента „Земята на кючеците“, изпълнявана от Поли Генова и Дани Милев, по музика на „Трава у дома“ на рок-групата „Земляне“ от Санкт Петербург.
Послепис № 1 Заглавието е заимствано от Библията за деня на апокалипсиса, когато от отворената от Сатаната бездна ще излезе чудовищната „саранча“ (рус. буквално скакалец, преносно вредител), приличаща на „кон, екипиран за бой, със златни венци на главата и лице приличащо на човешкото“, а илюстрацията е от корицата на книгата „Смисълът на историята“ на Николай Бердяев, Издателство „Христо Ботев“, 1994
Послепис № 2 Забравих да спомена, че генезисът на политико-парламентарния циркаджилък ми е отдавна известен. Той се основава на теорията за „80-т процентовата дебилност“ на българския избирател (нарочно не употребявам думата „народ“, защото е грехота да обиждаш собствените си съграждани) на небезизвестния проф. Иво Христов, която екстраполирах спрямо ръководствата на част от споменатите в текста парламентарни партии. И не само спрямо тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар