сряда, 31 март 2021 г.

КОМУНИЗМА И КАНАРЧЕТО

 

Оцеляват тези системи, в които човекът е цел, а не средство

Александър Хоц, 31.03.2021

В заразената с идеология руска култура, дребната буржоазия е ругана от всички. Достоевски е излял тонове православен сарказъм върху западния човек на улицата.

В „Зимни бележки за летните впечатления“ (1863) той с много жлъч описва типичното дребнобуржоазна семейство, в което „Vater-ът“(нем.бащата – бел. моя) цял живот спестява пари и на смъртния си одър предава тази мисия на сина си. Французите не са по-добри. В главата „Брибри и мабиш“ се описва как любовните отношения на неморалните французи са органично съчетани с дребнобуржоазната хватка на филистера (човек без духовни потребности, вглъбен в материалните неща, със силно ограничен кръгозор – бел.моя).

Достоевски е може би първият, който е открил библейския архетип за филистера: „До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истинен Свидетел, Началото на Божието творение: Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! А така, понеже си хладък – нито студен, нито горещ – ще те изплюя от устата Си… (Откровение 3:14-22 на Йоан Богослов)“.

Земността на „обикновения“ човек, враждебността му към крайностите (студени или горещи) е омразна за писателя-идеолог, защото „обикновеният“ човек е далеч от „духовната мисия“ и идеологията (а къде без нея в империята?)

Винаги съм бил заинтригуван от метафората на Йоан, защото „Някой си“ (очевидно с канибалски наклонности) е опитвал различни хора – „изплювайки“ онези, които са се оказвали твърде „хладни“. (Поглъщал ли е студените и горещите?)

Мистериозна работа.

Въпреки че яденето на „човешка плът“ не е новост за църквата – „тялото на Христос“ се яде редовно по Великден (като се пийва от „кръвта на Христос“). И това не притеснява никого от векове.

Но да не се отклонявам.

След Достоевски, дребният буржоа е наруган от Чехов, Горки („Еснафи”) и особено от Маяковски. Горкиевският Безсеменов (съдейки по фамилията му) не оставя „семе“ в историята, държейки на семейството си и в крайна сметка фалира.

 „Обикновеният“ човек, живеещ със семейни интереси, който не иска да бъде „дърва за огрев“ за „световни пожари“, предизвиква ожесточена омраза в „скъпия Владим Владимич“ (иронизира Маяковски – бел. моя).

Целият патос на късния Маяковски е тревожен сигнал за опасността от „филистерски живот“: „Филистерският живот е по-страшен от Врангел. По-добре откъснете главите на канарчетата, за да не бъде убит комунизмът от канарчетата."

Тук геният на революцията неволно е казал верни неща – комунизмът не е присъщ за човека, той е далеч от човешката природа, така че неговата клатеща се структура може да бъде застрашена дори от канарче

Комунизмът (казва поетът) може да бъде спасен само чрез насилие над природата. Геният винаги гледа напред. Идеята за „откъсването на главата“ на канарчето е истинско пророчество за „избиването на врабчетата“ от китайските комунисти (на VIII-я конгрес на Комунистическата партия на Китай през 1958 г. председателят й Мао Дзедун нарежда да се изтребят всички врабчета,  защото за една година те изяждали зърно, достатъчно да се нахранят 35 милиона души – бел.моя). Резултатът е приблизително същият – природата си отмъщава на убийците на „канарчетата“ с краха на идеологическите системи и катастрофа в „геополитиката“.

Историята е така устроена, че „канарчетата“ побеждават комунизма, а „обикновения“ човек (обсебен от личния, семейния живот) оцелява при всяка репресивна система, която изисква от него героизъм и себеотрицание.

Подвигът не е норма. Всяка идеологическа система, която изисква героични дела от човек, е обречена предварително.

Онези системи оцеляват, при които човекът е цел, а не  средство.

Канарчето победи комунизма. Следователно е предизвестено, че това ще съсипе и руската империя, независимо че надува бузите си, затресена за „величие“.

По принцип съвременната западна цивилизация е среда за „обикновения“ човек. Разбира се, има място за героизъм, идеология и себеотрицание, но като цяло това е свят, в който човекът е мярката на всички неща, където човешкият комфорт е мощен мотив за развитието на технологиите.

Неслучайно обществото прие еднополовите бракове – всичко свързано с удобството на личния живот (включително сексуалността), работи за идеята за социален комфорт и развитието на технологиите.

Интернет е създаден от хора, които защитават личното пространство в зоната на държавните интереси. Ето защо в Русия Интернет е заплаха за режима.

Цивилизацията не е просто ежедневно удобство.

Свободата също е форма на комфорт, която е не по-малко важна за обикновения човек от битовия комфорт.

В путинска Русия, в епохата на имперска агония (когато режимът смазва хората с идеологическа мърша), „обикновеният човек“  има интересна роля. Бих я нарекъл историческа ..

От една страна, колкото и да е странно, филистерът (обикновения човек – бел.моя)  все още е опората на режима, който го „подкрепя и храни“. Това е инертна среда, чужда на политиката и „идеологически изисквания“. Но точно тук е „кашчеевата игла“ на режима (по името на злия приказен герой Кашчей Безсмъртни, чиято смърт може да се намери в края на игла, сложена в яйце, което се намира в патица, патицата в заек и заекът в багажник, заключен с вериги, висящи от върха на дъб – бел. моя).

Поради деградацията на икономиката, путинизмът е принуден да наложи на обикновеното и аполитично мнозинство идеологемите за героизъм, дълг и затягане на коланите (ето защо 9 май е фетишът на Кремъл).

Режимът няма други лостове за контрол освен помпането на идеологията. Идеологическата треска обаче не е близка до обикновения човек. Той вярва повече в хладилника. И в същото време „мнозинството“ не е готово за активност, героизъм и излизане на улицата.

И именно този капан ще доведе системата до пълен колапс. „Иглата на Кашчей“ е в инертността на обикновените хора.

Режим, който не среща съпротива и воля за промяна е обречен (губейки шансовете си за реформи) да потъва в тресавище.

Мистериозната среда, наречена „руски филистери“, има историческа мисия да унищожи империята, отказвайки да се противопостави на нейното потъване. Съветският човек показа как се случва това.

Империята ще се срине не защото някой активно се е съпротивлявал (или по-скоро не толкова заради това). Тя просто ще падне във филистерското блато. Руското „може би“ (употребен е идиомът „авось“ – бел. моя) ще ни помогне.

Може ли филистерът да се нарече герой? По един или друг начин той е инструмент на Историята. На тази разклатена особена почва не оцеляха нито Совката (пренебрежително название на СССР – бел. моя), нито Третия райх, докато колективният Запад процъфтя, успявайки да „пресуши блатото“ и да засади градина върху него.

Ясно е, че руският филистер отново ще погребе режима.

Канарчето ще победи империята и ще помаха след двуглавия мутант с цветното си крило ...

Както се казва, природата не може да бъде заблудена.

вторник, 30 март 2021 г.

КОРПОРАЦИЯ НА УБИЙЦИТЕ

С подобна „анамнеза“ изпълнителите няма да останат дълго на този свят.

Алекс Синодов, 29.03.2021

Оригиналната илюстрация към публикация на Синодов

През 2021 г. Омск почина ръководителят на отделението на болницата, в което лежеше Навални (55-годишният Сергей Максимишин умира от сърдечна недостатъчност, докато е на работа – бел.моя)

В Омск почина известният лекар Рустам Агишев (от 2001 г. завежда отделението по травматология на същата болница – бел.моя). През декември 2020 г. той получи инсулт и не успя да се възстанови. Лекарят е на 63 години.

През тридесетте години в Съединените щати съществува организацията Murder Іnc. (Корпорация Убийци) – аналог на настоящия екип от отровители на ФСС (Федералната служба за сигурност – бел. моя), с тази разлика, че тя не е част от държавата. Тя работи автономно, а мафията е тази, която й дава поръчки. В продължение на няколко години убийците оставят след себе си няколко дузини трупове, но не са заловени. От добре познатите изпълнители на поръчки ще посоча „холандецът Шулц“ [1]. Въпреки фактът, че заповедите са изпълнявани без излишни въпроси, членовете й се превръщат в проблем – през годините, използвайки откъслечна информация, прокуратурата в Ню Йорк успява да си състави картинка с разпознаваеми очертания. Ето защо убийците стават опасни за поръчителите.

Прокуратурата се добира до веригата Франк Костело [2], Алберто Анастасия (Лудия шапкар) [3] и Луис Лепке [4],  ръководителят на Murder Іnc.

Когато „замирисва на изгорено”, а Томас Дюи [5],  наскоро изпратил самия Лъки Лучано в затвора, започва да работи по Лепке, Костело и другите от „Кантората“ решават да се отърват от Лепке. Предупреден, той преминава в нелегалност. От там го измъква Анастасия, с примамката, че е „сключил споразумение“ с ФБР и вече може да се предаде на властите и да получи само „седмичка“ (жарг. срок затвор – бел. моя).

Лепке повярва и сяда на електрическия стол. А с него   още шестима. Няколко други убийци имат по-голям късмет – просто са осъдени и хвърлени в затвора. И с Murder Іnc. е приключено. А с главния свидетел, асистентът на Лепке на име Кид Туист [6], който знае твърде много за връзката на корпорацията с Анастасия, се случват разни неща преди началото на процеса. В стаята, в която е сам, охраняван от четирима полицаи. Според тях, докато дремели на столовете, Кид се опитал да избяга – през прозореца на шестия етаж. Без парашут. Както се казва – „случва се“...

Анастасия живее още 17 години. Най-накрая е застрелян в бръснарница с пура в устата. Само Франк Костело, оцелял при покушение, умира от естествена смърт – ставайки прототип на Дон Корлеоне от филма „Кръстникът“.

Не зная дали служителите на сегашната кремълска „Murder Іnc.” се чувстват спокойни и уверени. Докато не бъде сменена властта в Русия, относителното им спокойствие е гарантирано, освен ако, разбира се, съвестта им не ги замъчи (шегувам се). Но само относително. Те нарушиха едно от най-важните правила на „Кантората“ - „Не позволявай да те разкрият“.

След като Путин призна публично, че тези хора са следили Навални преди и по време на отравянето му, Billingcat [7] публикува доказателства, че в резултат на „следенето“ са загинали още трима души. 

С такава „анамнеза“ изпълнителите не остават дълго на този свят. 

А още по-незавидна е съдбата на техните доброволни помощници.

Бележки:

[1] – Артур Флегенхаймер с прякор „холандецът Шулц“, безмилостен убиец, официално обявен за враг №1 на американския народ в средата на 20-те години на ХХ век по време на сухия режим.

[2] – Франческо Кастиля (1891-1973), американски гангстер от италиански произход, глава на Коза Ностра в Ню Йорк, един от най-влиятелните мафиоти в историята на САЩ.

[3] – Умберто Анастасия (1902-1957), американски мафиот от италиански произход и наемен убиец, принадлежи към едно от петте мафиотски семейства, контролиращи Ню Йорк.

[4] – Луис Бухалтер, известен още като Луис Лепке или Лепке Бухалтер, (1897-1944), американски мафиот и ръководител на Murder Inc., през 30-те години на миналия век е  един от водещите рекетьори в Ню Йорк.

[5] –  Томас Едмънд (1902-1971), бивш прокурор на Ню Йорк, 51-я губернатор на щата (1943—1955)

[6] – Абрахам  Релес (1906-1941), с прякор Кид Туист, еврейски мафиот от Murder Inc.

[7] – уебсайт за разследваща журналистика, основан от британския журналист и бивш блогър Елиът Хигинс през юли 2014 г.

неделя, 28 март 2021 г.

БРЕЖНЕВСКИ ЗАСТОЙ, ПУТИНСКИ ЗАСТОЙ

 Резултатът е един – стагнация в икономиката, падане на жизнения стандарт.

Дмитрий Милин, 27.03.2021 г.

И двата руски „застоя“ – и на Брежнев, и на Путин бяха и са породени от „проклятието за суровините“, свързано с цените на петрола. Незаслуженото и незаработено богатство корумпира системата за управление, която в условия на несменяемост и конкуренция деградира и става безотговорна, вярвайки, без основание в собствената си гениалност.

По време на „застоя“, както при Брежнев, така и при Путин, Русия поразява господството на арогантна и глупава бюрокрация, която се занимава с „имитация на дейност“, консумирайки все по-голям дял от националното богатство за своето съществуване . Това не беше толкова критично през годините на „изобилие от нефтените пари“, но стана твърде разточително, когато цените на петрола спаднаха дори до средното историческо ниво.

По време на стагнацията нараства и агресивността на руските власти, готовността да се държи арогантно и грубо в международната политика, както и готовността й да разпалва войни и да се намесва в конфликти по целия свят. За Брежнев това беше Афганистан, за Путин „Крим наш“ и Сирия.

По време на застоя и по същите причини населението също беше корумпирано, пропито с патернализъм, тунеядство и убеждението, че държавата е длъжна да му осигури достоен жизнен стандарт, без да е необходимо да се занимават със съзидателен труд. Според мнозинството, обществените блага трябва да идват сами по себе си (нашата държава е богата), а трябва да поработят другите. Постиженията ще си ги купим.

Последният път, когато Русия беше световен лидер, се случи по времето на Хрушчовата размразяване, когато СССР изстреля „Спутник“ (1957), Гагарин (1961), взриви Цар Бомба AN602 (мощността на експлозията е 58,6 мегатона в тротилов еквивалент). Оттогава насам СССР не е постигал постижения от световна класа. Апропо, на междуконтиненталните (известни още като космически) ракети и свръхмощните водородни бомби, създадени при Хрушчов, СССР на Брежнев и Руската федерация на Путин все още паразитират, без да са направили нещо изключително. В същото време успяха да загубят лидерството си в космоса (при Брежнев – „лунната надпревара“, при Путин – съревнованието с Мъск).

Едновременно с това, за световните успехи по време на Хрушчовото размразяване, трябваше да се плати (в реалния живот е необходимо да се плаща за всичко) с жизнения стандарт на населението. Резултат от изключителните успехи на Хрушчовото размразяване са и новочеркаският разстрел на работници, вдигнали бунт поради високите цени на храните и ниските разценки за заплащане на нормите за труд.

Това даде повод на засилващата се в следвоенните години бюрокрация да свали Хрушчов и да премахне на свободите, родени от „размразяването“, а покачването на цените на петрола (поради арабското ембарго) позволи да започне първия, брежневския застой.

Резултатът и от двата „застоя“ също е един и същ – стагнация и криза в икономиката, технологична деградация, падане на жизнения стандарт, население, свикнало с тунеядството и господство на посредствена, арогантна и крадяща бюрокрация.

Има два периода от нашата история, в които Русия се е стремяла към нещо значимо, на световно ниво в културата и технологиите, и които са свързани с периодите на „размразяване“ и ограничения на бюрократичното всевластие. Това са периодите на НЕП (когато Русия даде на света архитектурния стил на конструктивизма) и на хрушчовското „размразяване“, когато „Спутник“ и Гагарин летяха, „Цар-бомба“ беше взривен, а жилищният проблем решен чрез „преселване“ от сталинските комуналки и бараки в хрушчовските панелни апартаменти.

Основният враг на гражданите на Русия е несменяемата и безотговорна руска власт, както и крадливата и наглеещата до безнаказаност руска бюрокрация.

Властта трябва да се сменя често, а бюрокрацията трябва да бъде силно ограничена и наказвана за нейната наглост и груба безцеремонност.

P.S. Всяко сравнение на путинския с нашенския застой, както и с др. Бойко Борисов и българската бюрокрация е злоумишлено!