четвъртък, 30 май 2019 г.

РАЗМИШЛЕНИЯ НА 30 МАЙ …

Свидетел съм на всички изборни кампании, избори и следизборни коментари от 1989 г. насам. Такова чудо, като на тазгодишните избори не бях виждал. То не бяха социолози, политолози и всякакви врачки на повикване, които ни заливаха с прогнози за изборната активност, за резултатите от гласуването и причините за това, за хала на българския народ…... Всичко беше обилно гарнирано с  тъпи и още по-тъпи журналистически въпроси. И с политическа простотия и злоба на N-та степен
Да я карам подред.
Подсмърчащи и вайкащи се журналистки непрекъснато питаха: „Защо е ниска избирателната активност и според нея заемаме последно място в Европейския съюз? Какво нещастие, Господи!! Що за народ сме ние ….?!“ Ами, свестен народ сме дами и господа! Ама много свестен. Защото по данни на НСИ (писал съм, че му нямам много вяра) към 31.12.2018 г. в България живеят 5 159 129 души, от които приблизително 1 500 000 са деца. При това положение няма как в избирателните списъци да има над 6 млн. души, а избирателната активност след обявяване на окончателните резултати от ЦИК трябва да е към 57%. Изглежда, че някой трябва да влезе в Парламента и да набие „канчетата“ на депутатите (пардон да им каже как да изчистят избирателните списъци). Но нека се абстрахираме от данните на НСИ и да приемем, че броят на гласоподаватели в България в последните години е около 6 млн. По официални данни на евроизборите през 2014 г. са гласували 2,361,966 души (избирателна активност от около 39%), а на 26 май 2019 г. – 2 095 575, т.е. с 266 391 души по-малко (избирателна активност от около 35%).  Спадът е с ПЕТ пункта или с 12,8% спрямо 2014 г. Това ТРАГЕДИЯ ЛИ Е, дами и господа вайкащи се?   Иде ми да им кажа: „Що не си @...... (Гиньо Ганев, Бог да го прости казваше: „Останалото го знаете!“).Толкова за предизборната активност.
Имаше ли победители и победени.

Да, имаше! Нинова и пажовете й – Йончева, Иво Христов и т.н. се канеха на 27 май да свалят правителството и да яхнат коня на властта. Ама не би?! Загубиха с малко (1:1,288), ама за пореден път. И на последвалия инфарктен пленум на партията Нинова и Свиленски – председател на предизборния щаб, подадоха оставка. За пред телевизиите хунвейбините на БСП – Свиленски, Вигенин, Стойнев и прочие, твърдяха обаче, че имали чудесни резултати, щото увеличили избирателите си спрямо 2014 г. с цели 47 123 души. По тази логика победителите трябва да са загубили. При тях нямаше прилив, а имаше отлив на 73 123 избиратели (680 838 през 2014 г. срещу 607 194 през 2019 г.). Този факт трябва да им подейства като червена лампа, която да им припомни, че  преди години една политическа сила „беше победила с малко, ама завинаги!“ След което се осра! Чувам, че имало и други, които „победили“, сиреч върнали се на политическия тепих – ДПС и Демократична България. Да са живи и здрави! Аз признавам за добър само резултата на ВМРО.
Един мандарин, с много дипломи и езици1, твърдеше в „Референдум“ на БНТ1 на 28 май, че резултатите от изборите в страните от ЕС показвали, че трябва да се „демократизира капитализма“. „Демократичен капитализъм“ ми звучи като „дървено желязо“, ама аз съм стар и зная по-малко езици. Лицето твърдеше, че нашенския вот бил „корпоративен“. Много силни са тия нашите корпорации, мама му стара!! Щом системните партии, каквото и да означава това, могат да закарат пред урните 1 337 668 души от общо гласували 2 095 561 избиратели – кажи-речи 64% – (по официалните данни на ЦИК). Интересни твърдения?! Не зная, дали са плод на мандаринското му самочувствие, политически пристрастия или остатък от влиянието на „Прозрачност без граници“?!? Препоръчвам на господина да запомни една простичка дефиниция: „Значението на термините в обществените науки е толкова важно, колкото значението на формулите в математиката“2 и една поговорка: „Език мой, враг мой!“.
Апропо, в цитирания „Референдум“ чух и една много вярна мисъл, цитирам по памет: „България беше приета за член на НАТО и Европейския съюз не по убеждение, а по принуда“3. За ЕС – не зная, но за НАТО съм убеден от собствен опит. Кои са причините е въпрос на отделен разговор. От близо 15-те години даскалък във Военна академия съм запомнил как слушателите (офицерите) и  студентите (гражданските лица) говореха за алианса в „трето лице“, все едно, че беше нещо извън тях. Не си спомням подобна военна лексика по отношение на Варшавския договор, макар че под неговите знамена служих почти двадесет години.  Тогава липсваха изрази от типа на следващия: „Тиловото осигуряване, съгласно схващанията на Варшавския договор се организира ….и прочие“
В предизборната кампания се наслушах за „трагичното състояние на държавата и безподобната беднотия на българите“. Особено след 2009 г. и най-вече след 2017 г., когато новия президент встъпи в длъжност, а БСП взе, че изгуби „поднесените й на тепсия“ (по думите на доста политврачки) парламентарни избори. В едно студио, независимата кандидатка за евродепутат, иначе хубава булка (не е като бившата експертка на „Подкрепа“ М.З.), рече че 5 млн. българи живеят под прага на бедността. Ако се вярва на НСИ за живеещите в България, които цитирах, това е комай 90% от населението? Не отричам, че в България има бедни. Но нямам спомен пенсиите да са били по US$ 3, а заплатите на старши офицер на висока длъжност в Генералния щаб – около US$ 170… Както по времето на Виденов-„Економов“, пардон Р. Гечев. Само дето не съм убеден дали точно цитирам данни от преди около четвърт век. Нали знаете, че Алцхаймерът не прощава.
Политическата атмосфера от май 2019 г. ми навя спомени за една карта с черепи! Помните ли я? Ефектът й май беше отрицателен…. От тогава насам не си спомням да се е  изливала толкова простотия, злоба и политическа помия….. Апропо, корените на явлението са в една реч от преди неотдавна и от първите дни на сегашното Народно събрание. Имам се за средно възпитан човек и по тази причина няма да зачеквам темата. Не че нямам мнение.
Ако трябва да обобщя майските си размишления, ще ги опиша с две думи – Sans changemеnt. Използват се в ежедневните сводки по БНР за нивото на река Дунав!
Или както пееше Висоцки (преводът е мой):
„Глупавите вести не са страшни
бягаме на място – смели и безстрашни.
Тук печелят даже начинаещи,
но красиви, пък и много знаещи!
Първи няма, няма изоставане,
с бягане на място – следва примиряване!”
P.S. Преди малко съобщиха, че Цветанов е подал оставка от всички постове в партията си. Ей това е новина.
На съобщението в една Facebook-група от днес, че в Дирекцията за вероизповедания е постъпила заявка за регистриране на ново религиозно значение „Ниновисти на Съдния ден“ не вярвам! Чини ми се да е уйдурма, щото засега денят се отложи.
Поне до есента.
Бележки:
1-Страхил Делийски преподава Политически комуникации и политическа антропология в Софийския университет;
2-Александър Свечин  (1878-1938) генерал майор, руски военен деец и теоретик, автор на учебник по сттратегия;
3-Любомир Стефанов, д-р преподава Политически науки в Нов български университет.


сряда, 29 май 2019 г.

Втори закон на Чипола

„Вероятността даден човек да бъде глупав не зависи от другите му качества.“
Мотиви към закона: Културните традиции, модерни днес на Запад, допринасят за един егалитарен подход към живота. Хората обичат да си мислят, че човешките същества са продукт на идеално проектирана и масово произведена машина. Генетиците и социолозите полагат специални усилия да докажат с помощта на впечатляващо количество научни данни и формулировки, че всички хора са еднакви по природа; и ако има по-равни от другите, тогава това се дължи на образованието, а не за природата. Не мога да се съглася с подобна гледна точка. Твърдото ми убеждение, подкрепено от години на наблюдение и експериментиране е, че хората не са равни: някои от тях са глупави, а други не са, и разликата между тях се определя от природата, а не от културните фактори. Човек е глупав в същия смисъл, в който например е рижав, или притежава определена кръвна група. Глупавият човек е роден глупав и това е акт на Провидението. Но, убеждението ми, че част от човешките същества е глупава и че е глупава поради генетични характеристики, няма за цел да ви  насочи към идеите на класова или расова дискриминация. Твърдо вярвам, че глупостта е „случайна“ привилегия, която възниква сред всички групи хора, която е равномерно разпределена сред човечеството в определено постоянно съотношение. В това отношение майката природа изглежда наистина е надминала себе си.
Допълнение на Колев:
„Вероятността даден човек да е простак, злобар и зъл – единично или в комбинация, не зависи от другите му качества и най-вече от броя на притежаваните дипломи.“
Мотиви: прочетете тези към втория закон на Чипола и изследвайте българския политически живот.

вторник, 28 май 2019 г.

Евросъюзът през 2019 и едно унгарско мнение.*

„Битката в Унгария е спечелена, битката в Европа е загубена, какъв ли ще е изхода от „войната“?
Орбан
Péter Cseresnyés, HUNGARY today, 27. 05. 2019

Конфликтът с Европейската народна партия и коментарите на политиците за Fides в навечерието на изборите показа, че Орбан явно се надява на засилване на  антиимиграционните политически сили в цяла Европа след европейските парламентарни избори, което в крайна сметка ще доведе до промени в политиката на Европейската комисия. Все още не е ясно обаче, как ще се промени ситуацията.
Fides спечели изборите с 52% от гласовете на фона на рекордно високата избирателна активност в страната. В резултат на това партията получи 13 от 21 места на Унгария в Европейския парламент. Така тя укрепи позицията на Орбан като най-силния човек в Унгария. Но тъй като в крайна сметка министър-председателят има за цел да влияе активно на европейската политика, успехът на вътрешната политическа сцена, макар че е необходим, не е гаранция за успех на външната.
Освен в Унгария, антиимиграционните партии успяха в много страни, включително Франция, Полша и особено Италия. Макар и някои да смятат, че това е общоевропейска тенденция, ние все пак трябва да вземем предвид факта, че в ЕС различен политически климат. Хората гласуваха преди всичко в рамките на националната държава и в съответствие с местната политическа динамика. Това означава, че в някои страни съюзниците на Орбан са станали по-силни, докато в други лидират социалистическите и либералните политически сили (например Испания).
Европейската народна партия (според последните резултати) получава 180 мандата, а най-големият й конкурент, Социалдемократическата група – 146 места. Това са само 326 парламентарни места от общо 751, което означава, че двете групи нямат абсолютно мнозинство (необходими са 376 места). АЛДЕ и Зелените постигнаха отлични резултати и заявиха желанието си да преговарят с ЕНП, ако техните изисквания са изпълнени. Това означава, че след възможно споразумение няма да има нужда от 13 мандата, които Fides може да предложи. От друга страна, резултатите на ЕНП и партийните сблъсъци изглежда са охладили желанието на Орбан да си сътрудничи с центристки и крайни сили.
Съществуващият вариант Орбан да работи на със страните от Вишеградската четворка (Словакия, Чехия, Полша и Унгария), където дори левите партии заемат антиимиграционна позиция, най-вероятно няма да бъде толкова ефективен, предвид резултатите от изборите за Европейски парламент. Това отчасти се дължи и на факта, че разпределението на мандатите в тези страни е силно фрагментирано. Освен това изглежда, че връзките с партийните групи са по-силни от общите виждания за миграцията.
Най-вероятният сценарий – това е Вебер, имащ подкрепата на центристката част от ЕНП в сътрудничество със социалисти, либерали и зелени.
Предстоящите седмици и месеци ще определят последва лидерството в ЕС и мястото на Fides. Важно е да се отбележи, че политиците рядко разчитат на най-благоприятния изход. Ето защо Орбан предвижда, че е много вероятно ЕНП да си сътрудничи  със социалистите и либералите.
Някой би могъл да предположи, че на десният пробив в Европа не е съдено да се случи, то безспорното укрепване на дясното крило може да послужи като основа за бъдеща политическа промяна. Познавайки Орбан и неговата склонност към дългосрочно планиране, много е вероятно да се е прицелил към евроизборите през 2024 година. И тъй като той твърди, че е планирал всичко до 2030 г., би било логично  да разглеждаме 2019 година само като трамплин към целта му.
*-заглавието е мое.