От няколко дни
коментарите около кметските избори в София приличат на придошла река след
пороен дъжд. Влачи всичко по пътя си – камъни, кал,
дървета, изобщо каквото й попадне.
Така и предизборно –
какви ли не мнения, хипотези, версии, особено в стил „световната конспирация“
текат като пълноводна река из медиите.
А понякога нещата са
толкова прости, че съзнателно ги усложняваме в търсене на интрига или проблем
за разрешаване.
Простата истина е, че
БСП /по всичко личи/ ще застане зад Мая Манолова в София, защото няма свой
печеливш кандидат. Точно толкова, колкото нямаше и на предните избори –
катастрофален резултат за проф. Михаил Мирчев, почти равен с този на Владимир
Кисьов.
Простата истинна е,
че БСП всячески търсят начин да напомпат политическото си его и ще се опитат да
превърнат Манолова в „своя“ кандидат, подобно на Радев, надявайки се на
относително високия й рейтинг, но получен като омбудсман, а не като действащ
политик.
Простата истина е, че
Манолова не е Радев и затова БСП трудно ще си я „пришият“, ако случайно победи
на изборите. Радев е изцяло продукт на БСП и руските им приятели. Той бе
посочен от тях, от „Позитано“ му организираха инициативния комитет /ИК/ и
самата предизборна кампания и накрая го предупредиха, че всяка стъпка против
БСП няма да му бъде простена и затова БСП имат право да го припознават.
Мая Манолова разбира
се ще очаква подкрепата от БСП, но вече заяви, че не желае партийна номинация,
има си свой щаб, ИК и дори няма да има листа от кандидат-съветници. Няма
да допусне БСП да й диктува нито поведението, нито решенията, които ще взема,
ако спечели.
Простата истина е, че
в този смисъл сакралната надежда на БСП да обяви победа в София и оттам
предсрочни избори кънти на кухо. Най-малкото, защото ГЕРБ ще има мнозинство в
Общинския съвет. А мярката за политическо влияние не е кмета, а „местният
парламент“.
Простата истина е, че
дори в инициативния комитет на Манолова да имаше трима нобелови лауреати, един
Криско стига, за да ги „обезвреди“.
Простата истина е, че
ако спечели, Манолова ще мине от страната на гражданите на страната на властта.
И прост пример по въпроса – тогава ще трябва да решава проблемите на
„Топлофикация“, а не на гражданите срещу „Топлофикация“.
Простата истина е, че
Манолова е образец на политик-популист, който извън БСП може да получи подкрепа
от също такива популистични формирования като бъдещата партия на Слави Трифонов
с неизвестен като брой електорат в столицата. А двумилионна София не се
управлява с популизъм.
Простата истина е, че
ако Манолова спечели кметското място, ще трябва да работи с общински съвет,
доминиран от ГЕРБ с неизбежния сблъсък между популизма и прагматизма.
Простата истина е, че
ако иска да получи подкрепа от всички политически цветове и партии, Манолова ще
заприлича на Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент. Но Манолова
никога не е била човек на компромиса, обратното – политик на крайностите.
Простата истина е,
че, търсейки подкрепа отвсякъде, Манолова ще постави на жестоко изпитание
политическата зрялост на т.нар. „градска десница“, която отдавна мина в
центъра. Там има хора, които никога не биха подкрепили бившото острие на БСП и
други, които биха подкрепили и Сталин, стига да е против ГЕРБ. Подобно
„разцепване“ би означавало край на поредния опит да се съживи нещо в дясно
извън ГЕРБ.
Простата истина е, че
„синя София“ помни от кое политическо гнездо излетя Мая Манолова и нищо от
„Костинброд“ до „Аз предложих Пеевски“ няма да й бъде спестено.
И накрая – простата
истина е, че ако не спечели тези избори в София, с политическата кариера на Мая
Манолова е свършено.
Може и да е за добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар