100 години без секс: историята на сексуалното образование в Русия през 20-ти век

Всички правят секс (е, или почти всички), но все още не е решен въпросът как да разкажем на децата за това. В императорска Русия слугите обикновено ставали водачи в света на физиологията, в СССР, както знаете, не е имало секс, а в години на перестройката децата криеха „Молоток” (младежко списание с предизвикателно съдържание – бел.моя) под масата. Тук разказваме кой и как през последните сто години е разказвал на тийнейджърите за секса.

1900-1917. Моралът като защита срещу порока

В началото на ХХ век децата на аристократите научават за физиологичната страна на любовта, като правило, от слугите. Изследвания и проучвания от двадесетте години показват, че слугите са учили юношите да мастурбират. Дори първият сексуален опит при мнозина е свързан с домашната прислуга.

„Инстинктът на момичетата, дори и невежи, ги предпазва от много опасности. Моралът често е много по-важен като защита срещу порока, отколкото познанието по физиология.“ – Въпроси на училищната хигиена и физическото възпитание на международни конгреси през 1910 г.“, А. Д. Бутовски, 1911 г.

1920-е години. Сексуална революция, но не за всички

През 1920 г. страната става първата в Европа, в която е легализирана аборта без медицински показания, опростена е процедурата за сключване на брак и развод, говори се за пълното премахване на институцията на семейството. Еднополовите връзки не са преследвани; хомосексуалните се третират като тежко болни, но не и като престъпници.

В Петроград през 1923 г. сред работници на възраст под 18 години 47% от момчетата и 67% от момичетата вече са имали сексуален опит. <...> Според допитване до участници в младежка конференция през 1929 г. 77,8% от мъжете до 18-годишна възраст (от тях 16% - до 14 години) и 68% от жените започват сексуален живот. активност.

Игор Кон

Позицията на властите по отношение на сексуалното поведение на гражданите остава сдържана и консервативна. Сексуалната свобода е твърде натоварена с индивидуализъм, а той не се приема в новата държава.

Психотерапевтът и основател на педологията (съвкупност от възгледи и концепции за природата и развитието на детето, основаващи се главно върху схващането за предопределеност на детското развитие от наследствени фактори – бел. моя) Арон Залкинд съставя „12 сексуални заповеди на революционния пролетариат“, в които се споменава необходимостта от моногамни връзки, въздържание до брака и секс само по любовта. Чисто физическото привличане е неприемливо. Сексуалното привличане към класово-враждебните, морално-противните и нечестни обекти се приема за извращение, толкова, колкото е човешкото сексуално влечение към крокодил, към орангутан.

1930-1985. В СССР няма секс

В средата на 30-те години все още излизат някои инерционни изследвания върху сексуалността в тийнейджърска възраст и педагогически препоръки по тази тема. Основното им послание е да заменят зараждащия се сексуален интерес със социална работа, физическо възпитание, четене и насочване на енергия в различна посока.

С затягането на „гайките” се засилва и регулирането на сексуалната сфера на живота. Абортът отново е забранен, което усложнява процедурата за развод, криминализирани са притежаването на порнография и хомосексуалните отношения между мъже. През следващите 50 години темата за различията между половете напълно изчезва не само от зрителното поле на подрастващите, но и като цяло от публичния дискурс.

1980-1990-е. Разцвет на сексуалната просвета 

В средата на осемдесетте години в училищата официално са въведени предметите „Хигиенно и полово образование” в осми клас и „Етика и психология на семейния живот” в 9-10 клас. Всъщност нищо не се променя, тъй като учителите, които са живели цял живот в мълчание, не успяват да намерят прилични думи и избягват темата.

Атмосферата в страната се променя, въпреки че държавата не иска да признае това. През 1989 г. за деца на възраст 7-9 години е публикуван руски превод на френската „Енциклопедия на сексуалния живот“, в която се говори за разликите между момчета и момичета, за зачеването и  бременността. Книгата се превръща в основен източник на знания за сексуалната анатомия за цяло поколение постсъветски деца.

През 1991 г. само 13% от анкетираните отговориха положително на въпрос на ВЦИОМ (Всесъюзен център за изследване на общественото мнение основан през 1987 г. – бел. моя) „Родителите ви разговаряха ли с вас за сексуално образование?“ Съдейки от проучване от 1988 г., основният източник по въпросите за пола и контрацепцията (56%) за момичетата са приятелите и познатите.

Към средата на 90-те години започва нова ера. Еротични сцени вече могат да се видят по телевизията и в кината, в магазините се продават еротични списания, а тийнейджърската преса най-накрая заговори за това, което наистина е интересно за техните читатели – за секса и връзките. Вече съществуващите списания са добавят нови рубрики, а новопоявяващите се дават солидно място на сексуалните отношения. Например в списание Cool има рубрики „Школа на любовта“ и „Интимен въпрос“, където се публикуват отговори на читателски въпросите относно отношенията между половете и секса, а в списание Bravo има рубрика „Без комплекси“ със същото съдържание. През 1996 г. се появява по-малкият брат на списание „Връстник” – списанието „16”, изцяло посветено на секса.

Ако преди пресата говори с читателите високомерно и с проповеднически тон, сега на страниците на списанията се публикуват неща, издържани в тон на по-възрастни приятели на тийнейджърите. До 1997 г. печатните медии са един от основните източници на знания за секса (28-30%). 72% от подрастващите получават информация от видеофилмите, а 65% - от художествена литература.

С масовото разпространение на Интернет, тийнейджърите могат да научат всичко от Google и вече няма проблем с достъпа до информация. 

Източник (със съкращения): https://rebenok.by