петък, 20 септември 2019 г.

ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЗАГРИЖЕНОСТ ……

Днес народният представител Георги ГЬОКОВ, загрижен за здравето на българите, зададе въпрос към министъра на здравеопазването относно въздействието на опасните количества серен диоксид във въздуха на България. Развивайки въпроса от трибуната на Парламента, той се мотивира с високия процент на смъртност от белодробни заболявания, макар и да направи уточнение, че те били след „инсултите и инфарктите“. Не пропусна, както е модерно в последно време, да цитира и чужди изследвания [1]. 


Темата за фините прахови частици и прочие замърсители на въздуха е особено актуална (една от любимите теми на агент „Богдан“ в предаването на TV+ „Денят с ….“) и най-често се използва за политически цели, включително и в момента, но на това трябва да посветя друга публикация.
Захванах се с Гьоков, защото не съм чувал да е специалист по здравни теми (май всеки, който влезе в парламента става пенкилер) и реших да проверя има ли основания за тревогата, която изрази от най-високата трибуна в България.
Потърсих в Интернет данни за умиранията по причини за средата на миналия век, когато отоплението в България беше основно с дърва и въглища, сочени днес за основни замърсители. По логиката на депутата белодробните болести в онова време би трябвало да са водещи. За съжаление не открих. Апропо, г-жа Мургова [2] споменава, че основният клас причини за умиране у нас, както при мъжете, така и при жените, са болестите на органите на кръвообращението и намалението в смъртността от този клас причини … е значителен източник за увеличение в продължителността на живота.
На следващата таблица съм показал информацията, която открих по темата в публикациите на Национални статистически  институт и едно изследване под ръководството на доц. Грива [3], когото имах честта да познавам лично.
Умирания по причини за смъртта в България*

*-данните за 2000 и 2016 г. са от изследването на доц. Грива. Използвал съм само тези от тях, които се отнасят за белодробните болести
Резултатът от собствените ми проучвания показва, че проблем на профилактиката и лечението, ако искаме да удължим живота на българина не са болестите на дихателната система (откритието не е мое, аз само го илюстрирах с абсолютни числа и проценти). Както и, че загрижеността на Гьоков е пресилена, за да не употребя по-силна дума. Дава ми основание и да попитам: „А причината за болестите на дихателната система не се ли дължи на масовото тютюнопушене сред българки и българи, г-н Гьоков?“
Бележки:
[1] – според The Lancet Planetary Health (списание, който има за цел да разшири полето на научни изследвания и да  предлага решения на политическите, икономическите, социалните и екологичните проблеми), цитирано от „Ройтерс“, мръсният въздух в Индия е отнел живота на 1,24 милиона души през 2017 г. или 12,5% от всички смъртни случаи в страната през посочената година. За това спомена и Гьоков. Лично аз съм резервиран към подобни публикации, особено за Европа. Пък и г-жа Мургова пише, че според Buchow, H., E. Cayotte, and L. Agafitei (данни на Eurostat за 2012 г.) основните класове причини за умиране са болестите на кръвообращението, новообразуванията (рака) и болестите на дихателната система.
[2] – Мургова, М. (2017). Демографско изследване на здравното състояние на старите хора в България. Болкан пъблишинг къмпани, София и  Мургова, М. Остаряване на населението и смъртност по причини в България, Съвременно развитие на статистиката и информационните технологии. Национална научна конференция. Издателски комплекс - УНСС, София, 2015, стр. 215-222
[3] – Християн (1949-2014) доцент по медицинска информатика, национален консултант по здравен мениджмънт, бивш заместник-министър на здравеопазването в кабинетите на Филип Димитров и Ренета Инджова, дългогодишен директор на Националния център по здравна информация, преобразуван по негово време в Национален център по обществено здраве и анализи, съавтор на нормативни документи в областта на здравеопазването. Светла му памет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар