Зона на устойчив растеж. Съкращават чиновници, но зоната не се съкращава?

Светлана СУХОВА, списание „Огонёк“, бр.38,  30.09.2019, стр. 8

Миналата седмица, изказването на първия заместник-министър на финансите Татяна Нестеренко за предстоящото намаляване на държавния апарат предизвика активна дискусия. Това не е първият опит и малцина вярват, че настоящият ще бъде по-успешен от предишните. Бюрократичният „мазол“ е единствената зона на устойчив растеж в Отечеството.

Властите не за първи път се опитват да намалят броя на чиновниците –  през 2010 г. Дмитрий Медведев с едно драскане на писалката намали броя им с 20 процента. По-късно обаче системата си върна своето. Статуквото се завърна – през 2015 г. имаше толкова чиновници, колкото през 2008 година. През 2016 г. властите повториха опита, но с по-малък замах –  съкратиха 10 процента. Но три години по-късно отрязаното отново порасна, всичко се върна към обичайното. Ако през 2004 г. имаше 16 министерства, то през 2019 г. те вече бяха 22. Анамнезата, както се казва не е важна, така че експертите не очакват чудеса от настоящата реформа.

Раздутите чиновнически щатове са проблем и за Запада. Но пропорциите в чужбина са различни. В САЩ например броят на федералните служители преди няколко години надхвърли 2,1 милиона души (на 330 милиона граждани на САЩ), докато според нашия Росстат чиновниците в Русия през 2018 г. са 2,16 милиона При това на 146 милиона руснаци.

Динамиката на растежа на бюрократичната прослойка е плашеща. Не много отдавна, през 2000 г., този показател беше наполовина по-малък – 1,16 милиона души. Тоест, на хиляда руснаци, заети в икономиката, по данни на същата Федерална служба за държавна статистика, днес има 29,6 държавни служители, докато през 2000 г. са били 18.

Историческата ретроспекция на чиновничеството никак не е розова.

През 1913 г. в Руската империя чиновниците са 1,63 на хиляда поданици; през 1928 г., в началото на социалистическата модернизация – 6,9, а при залеза на съветската ера, през 1985 г. – 8,7.

Растежът на бюрокрацията е болест и трябва да се признае, че тя е хронична.

Как изглеждат на този фон обемите на съкращения, декларирани от Министерството на финансите? Никак! Те могат да се извършват безболезнено за сметка на незаетите работни места, както и на служителите, които излизат в пенсия. Общото  им количество приблизително е толкова, колкото обявеното намерение за „оптимизация“, така че заявлението за съкращения прилича повече на самореклама. За да може намеренията наистина да имат шанс за успех, както казват експертите, трябва да се извърши инвентаризация не толкова на броя, колкото на функциите на чиновниците. Само тогава ще стане очевидно къде трябва да се „съкращава“ и къде да се добавят нови служители.

P.S. Изпълнението на препоръките от последните две изречения изглежда простичко.  Прави съм такава оптимизация през далечната 1996 г. И лично заплатих цената. А т.нар. ВМА от тогава и до ден днешен се „оптимизира“ за сметка на незаетите щатни бройки и лицата, които излизат в пенсия.