ВЛЮБЕНИТЕ В ПАКТА

Блогъри за позицията на руското външно министерство по отношение на Пакта Молотов-Рибентроп, 24.09.2019 г.

На годишнината от съветското нашествие в Полша, руското Министерство на външните работи на Руската федерация оправда пакта Молотов-Рибентроп. Подобна оценка направи и членът на Съвета за сигурност на федерацията Сергей Иванов - според него „трябва да се гордеем с пакта“. През 2009 г. Владимир Путин нарече пакта АМОРАЛЕН. Позициите на Министерството на външните работи и Иванов предизвикаха възмущение сред коментаторите. Те недоумяваха защо им потрябва на руските официални лица да стават адвокати за Сталин и Молотов, и не би ли било по-добре да замълчат?

Егор Седов

Покашляйки по лавровски (Сергей Лавров, министър на външните работи на РФ – бел. моя), аз все още продължавам да питам – кое дяволче дърпаше езика на днешните официални лица, когато започнаха да говорят за пакта Молотов-Рибентроп?

Какво, не можеха ли просто да замълчат?

Все пак, държавата е била друга, времената са били други, тази работа е от миналото ...

Но не би!

Те подхлъзнаха, сами знаете кого, който по едно време нарече пакта аморален и това се запомни, а в Русия хората са паметливи.

А можеше да поразсъждават официално и върху ливанската война за Ливанската война. Или да анализират Тилзитския мир [1] (а като не намерят на картата Тилзит, да преименуват споразумението между Александър и Наполеон в Советский мир [2]).

Постъпките са от същата серия.

Те, като че ли искаха да покажат на Града и на Света [3] собствената си безнравственост и цинизъм?

Е, какво?

Показаха ги.

Юнаци!

Дмитрий Петров

И аз се попитах – защо МВнР само се провъзгласи за адвокат на Сталин. Те можеха да замълчат – това е била друга страна, за която то не носи отговорност

Егор Ершов

Преди перестройката поне мълчаха. Защото всъщност СССР беше в позицията на победител и можеше да си позволи малко сдържаност и дори малко великодушие. А тези не могат по никакъв начин да се отърват от обидата от поражението в Студената война и постимперския синдром."

Роман Арбитман

Все по-често ме питат: „Твоята книга не е ли още забранена? Отговарям: „Май че не е и какво?“ Оказва се, че официалната руска гледна точка за съветско-германския договор и тайните протоколи към него (пактът на Молотов Рибентроп) днес е: договорът е правилен, с протоколите трябва да се гордеем. А в романа ми „Корвус Коракс“ – макар че е фантастичен, е точно обратното – на никаква гордост не мирише ... Какво да кажа? Бих се срамувал, ако моето мнение (както и мнението на любимите ми герои) съвпадне с официалното. За щастие, с изключение на МВнР и Сергей Иванов има и нормални хора. И те са с няколко порядъка повече, сигурен съм.

Дмитрий Милин

…при това загинаха 28 милиона съветски граждани. Това беше цената за глупостта и недалновидността на Сталин.

Кирил Шулика

 Писах ви, че нашето правителство няма нищо общо с нищо, включително с историята на Втората световна война.

Позицията му се променя в зависимост от това какво трябва да се каже в момента. То дори може да даде различни оценки в рамките на една седмица ... "

Николай Руденски

Вчерашното изявление на руското външно министерство, което възхвалява пакта Молотов-Рибентроп, беше възприето от мнозина като просто повторение на тезите на съветската пропаганда. Мисля, че това не е напълно вярно. Да, в следвоенния СССР договорът за ненападение с хитлерова Германия биваше оправдан - но по-скоро като „принудителна стъпка“. За позорните „тайни протоколи“ към него, които предвиждаха разделянето на значителна част от Източна Европа между Хитлер и Сталин, нищо не се споменаваше – съществуването им беше официално признато едва в края на 1989 г. Сега е невъзможно да се скрият. Но това не се и смята за необходимо. Гнусната сделка се приема за триумф на съветската външна политика.

Както казва стария афоризъм, „лицемерието е данъкът, която порокът плаща на добродетелта. В Кремъл вече няма намерение да плаща този данък.

Alexander Bumb

Разстрелът на полските офицери също отложи нападението на Хитлер. Какво мислят по този повод „умниците“ от МВнР?

Константин Трофимов

Не е възможно да си представя даже, германското външно министерство да заяви, че пактът за ненападение със СССР е фатална грешка на Хитлер, която му е попречила да нападне по-рано, да спечели войната и да унищожи много повече хора, отколкото е унищожил ... Но в Русия е възможно. И не само да си представите  ..."

Михаил Кригер

Доколкото знам, Хитлер, въпреки този договор е нападнал страната ни през юни 41. Тогава е напълно неясно за какво, по дяволите, е този пакт, ако Германия така или иначе не се е съобразила с него? Нима през 39-та година той щеше да спре немците?

И защо, би ми ли ми обяснил някой от Министерството на външните работи, през тези две години, през които войната е отложена, е било необходимо да доставяме на германците стратегически материали, да ги въоръжаваме и да им помагаме по всякакъв възможен начин? Това ли е „особената мъдрост“ на сталинското ръководство?

Вземат ли нещо друго във външно министерство освен „аржентинска кока“ [4]?

Бележки:

[1] – след победата на Наполеон I над 4-та антифренска коалиция (Великобритания, Русия, Прусия, Саксония и Швеция, създадена през 1806 г.)., съюзниците подписват Тилзитския мир с Франция. Русия подписва на 25.06. (нов стил 07.07.) 1807 г., а Прусия – на 09 (нов стил 21) 07.1807 г. Русия се съгласява за създаването в нейните граници на Варшавското херцогство, васално на Франция,  да заплати 100 000 000 франка контрибуции и да се присъедини към континенталната блокада на Англия. Франция става абсолютен хегемон на континента.

[2] – Pax Sovietica, понятието се употребява от някои автори като обобщаващо за държавите, намиращи се под влияние на СССР, организационно „Советский мир" включва Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ.

[3] – аналогия с Urbi et Orbi от началото папската благословия по повод Рождество Христово и Възкресение Христово.

[4] – вероятно е намек  за открития в края на 2016 г.  400 кг кокаин в руското посолство в Буенос Айрес.