неделя, 15 септември 2019 г.

КОКОШКАТА НЕ Е ПТИЦА!

От блога на Антон Орехъ [1]


Буквално току-що се върнах от България. А не забелязах предателството на братушките, които сега отричат ролята на Съветския съюз в освобождението на народите на Европа. Самата България, която „не е зад граница“, защото „кокошката не е птица“.
България, която нашите родители с ирония наричаха „16-та република“ и в която все още се усещат следи от онова време. Между другото! Вие ще се радвате ли, ако някой с ирония нарече нашата страната „16-та република“, „51-ви щат“ или някаква „девета провинция“. Ей така, на шега, между другото? Определено няма да ви е приятно. И на мен не ми е приятно А на българите трябва да им е приятно?! Българите изкривяват историята –  казваме ние. И поляците я изкривяват, и чехите, и унгарците – всички мръсници я изкривяват! Всички са против нас!
Никога ли не сте ли се замисляли защо изведнъж се е получило така? Може би е имало причина? Причина, разбира се, е имало и има. По думите на българското външно министерство тази причина звучи така – извинявайте за дългия цитат: „Без да отричаме приноса на СССР за победата на нацизма в Европа, ние не трябва да си затваряме очите си, че Съветската армия донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, задушаване на гражданското съзнание, деформирано икономическо развитие и изолация от процесите в развитите европейски страни.“ Какво не е наред в тези думи? Не се отрича приносът на СССР за поражението на нацизма. Но това не беше истинско освобождение на народите от Източна Европа. Защото една окупация беше заменена с друга – каква свобода е това? Официално имайки независимост, всички тези държави бяха изцяло подчинени на Съветския съюз в продължение на 45 години. Всъщност те не са имали независима външна политика, въпреки периодичното конфронтиране на отделни лидери с Кремъл. И когато се опитваха да променят нещо вътре в страната, Съветският съюз просто им изпращаше танкове, както в Будапеща и Прага. Той щеше да изпрати танкове и във Варшава, но Ярузелски се оказа по-хитър и вместо съветско военно положение, Полша си въведе свое (по това време бях на курс във Военномедицинска академия в днешния Санкт Петербург и добре помня събитията, сутринта радиоточката излъчи съобщението и тогава разбрахме защо полските ни колети не се бяха явили – бел.моя).
Българските пари се печатаха във фабриката „Госзнак“ (създадена през 1918 г със задача производство на банкноти, монети, и ордени, идентификационни документи, защитени документи – бел.моя),, а военната униформа на Българската армия се различаваше от съветската с изключение на пагоните и кокардите – каква независимост е това? Хитлеровата окупация е ужасно нещо. Но тя продължи само шест години и останаха малко живи свидетели. А половин вековната съветска окупация я помнят твърде много. Само ние самите не искаме да я признаем. От детството си говорим само за военни победи и многобройните жертви на съветските войници в битките за освобождението на Източна Европа. И ако тогава, през 1945 г., след като изгони Хитлер, Червената армия се беше завърнала у дома и освободените народи бяха получили възможност сами да решават как да живеят, историята щеше да тръгне по съвсем друг път и тези народи и до днес щяха да ни благодарят. Но ние се отнасяхме към тях с презрение и смятахме за васали. За което сега всички ни плюят.
Бележка:
[1] – Андрей Леонидович Кравченко (роден 14.05.1972 г. в Москва) руски журналист, известен от работата си радиото „Ехото на Москва“.  Коментарите и изказванията му често пъти са доста резки и много от тях се цитират от СМИ, включително и чужди. Женен с едно дете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар