неделя, 2 февруари 2020 г.

ГОЛЯМАТА БИТКА ЗА КЪЩИЧКАТА НА ГОРСКИЯ.

„Нашата опозиция няма да има консолидирана позиция относно „специалната конституционна операция“
От блога на Александър Скобов, 02.02.2020



Игор Яковенко използва много ярък образ, характеризирайки нашата опозиция в новата си програма „Сверяване на часовника” – „Часовникът на опозицията се счупи. Времето е спряло“. Невъзможно е да не се съгласим, че опозицията отново не беше в състояние да отговори на предизвикателствата на политическата ситуация. Както и с факта, че опозиционните лидери (сега всички) играят изключително дезориентираща роля.
Вече е очевидно, че нашата опозиция няма да има консолидирана позиция относно продължаващата „специална конституционна операция“. Въпреки че, изглежда, всички опозиционни звена я оценяват по абсолютно един и същи начин: като още една сериозна стъпка към възстановяването на автократичен режим, основан на вражда с външния свят.
Но се оказва, че нито една от многото малки опозиционни групи и групички не се нуждае от консолидирана позиция по нито един въпрос. Днес разполагаме с различни декларации –заявленията и обръщенията на Алексей Навални, Григорий Явлински, Егор Жуков, група от безпартийни граждани. И всяка група, излизайки със своя отделна декларация, дори не се опитва да се обърне към другите групи и групички с призив за координиране на позициите.
Напротив, всяка група се самоопределя чрез демонстрация на своите различията от останалите, чрез дистанциране от останалите. И ако Навални призовава своите привърженици да бойкотират предстоящото „допитване“, Явлински със сигурност ще призовава да се гласува против. Не говоря за това кой от тях ще бъде прав. Искам само да кажа, че ако Явлински изведнъж застане в полза на бойкотиране на допитването, Навални веднага ще намери предимства в „тактиката на участие“.
Всяка група възприема всеки въпрос като причина да се разграничи от останалите и го използва за решаване на тесногруповите си проблеми на самоидентификация. За да консолидират сектите на своите фенове Явлински се бие с Навални, Навални се бие с Ходорковски и т.н. Всичко това започва да прилича на стар съветски виц за една пионерската игра. Партизаните изгониха германците от хижата на горския. След това германците изгониха партизаните от хижата на горския ... И всичко свърши, когато горският се върна и изгони и едните и другите.
Демократите и либералите с ентусиазъм се дразнят взаимно в политическото блато, сякаш не разбират, че пълзящият в страната фашизъм, не е шега. Че путинският Кремъл не е партньор в детска игра, а враг. Истински, а не играчка. И че е време играта да свърши.
Фашизмът налазва страната заедно с неговия вечен спътник – войната. Връзката между „специалната конституционна операция“ и заплашителното увеличаване на външнополитическата активност на Кремъл и ескалацията на „победоносна“ истерия изглежда е забелязана от всички. И както Матвей Ганаполски (род.1953 г. в Лвов, след окупирането на Крим през 2014 г. напуска окончателно Москва, в момента работи в украинското радио и телевизия – бел. Н. К.) меланхолично отбелязва – „във въздухът мирише на голяма война“.
Днес само революцията в Русия може да спре неизбежното плъзгане на света към голяма война, към която Кремъл подтиква света. Дали ще успее? В крайна сметка може да се окаже, че нашият народ ще се обиди сериозно от факта, че с него се държат като с добитък, само когато усети парещия дъх на война на лицето си. Но ще бъде твърде късно. Може би не много, но все пак късно. Днес опозицията ще трябва да загърби амбициите си и дружно да разтърси лодката, за да приближи революцията дори и с малко. Но е очевидно, че не можем да очакваме това от нея.


Няма коментари:

Публикуване на коментар