вторник, 4 февруари 2020 г.

РАЗОЧАРОВАЩАТА КОШНИЦА

Цялата икономика на страната е изградена върху минимален набор от хранителни продукти. Но това е набор за оцеляване.
Александър Трушин, сп. „Огонёк“, бр.4, 03.02.2020, стр. 15 (със значителни съкращения)
В края на януари гражданите се оплакаха на президента за съдържанието на т.нар. продуктова кошница. Наричат я ключов инструмент за оценка на жизнения стандарт на населението, въпреки че минималният набор от хранителни продукти, определен от чиновници, остойностен от Росстат и одобрен от Държавната дума, е условен, а не обективен показател. Жизненият стандарт зависи от обвързването на общите разходи за набиране на персонал с размера на минималната работна заплата (МРЗ). Независимо от това, претенциите бяха изразени публично (в асортимента на кошницата няма достатъчно месо и риба, а има твърде много картофи, хляб и зърнени храни), а президентът ги подкрепи – съдържанието на кошницата трябва да бъде преразгледано. По всички закони на административната логика става въпрос за повишаване на цената на условния минимален хранителен набор, което изглежда неизбежно. Оказа се обаче, че не е така. Отговорът на призива от най-високо ниво за преразглеждан на съдържанието на кошницата беше предложението на Министерството на труда за намаляване на минималната работна заплата, което е пряко свързано с нейната стойност. И в същото време – разнообразяване на кошницата с по-скъпи и „здравословни хранителни продукти“. Как да се обясни това и какво всъщност стои зад разгръщащата се дискусия около съдбовната кошница, това се опита да разбере „Огонёк“.
През втората половина на миналата година Росстат отрази безпрецедентен феномен в постсъветска Русия – от юли стойността на минималния набор от хранителни стоки (продуктова кошница) започна рязко да намалява. До декември 2019 г. тя е спаднала с 300,0 рубли (US$ 4,7*), до нивото от 4067 рубли (US$ 68,48). Това никога досега не се е случвало. Стойността на потребителската кошницата непрекъснато е нараствала от 1992 г. насам. Понякога по-бързо, друг път по-бавно.. Според Росстат цената на кошницата се е увеличила 4,9 пъти за 19 години – от 883 рубли през юни 2001 г. до 4367 рубли през юни 2019 г.  За същия период инфлацията се увеличи 5.33 пъти. Това е много важно. Досега увеличението на цената на продуктовата кошница се обясняваше с инфлация и като цяло съвпадаше с нея. Ето защо поевтиняването в края на 2019 г. е озадачаващо. Инфлацията през  миналата година (според Росстат) е около 3%, а цената на хранителната кошница вместо да се увеличи с този показател, спадна.
Ще започнем с това, че в Русия самото понятието за „бедност“ (като икономическа и социална категория), макар и да не е табу, е достатъчно мъгливо. За нея, на ниво държавни актове и официалните числа, се говори иносказателно, криейки се зад синоними, един от които е продуктовата кошница. Но има не бива да забравяме, че съществува и потребителска кошница (към продуктите е добавен и минимален набор от стоки и услуги в приблизително равни пропорции, по 30–35%), а още по-често се споменава минималната заплата.
„Министерството на труда – казва Андрей Покида, директор на Научноизследователския център за социален и политически мониторинг от Института за социални науки на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНСтДСл) при Президента РФ – ежегодно определя размера на минималната работна заплата. За 2020 г. той е 12130 рубли (US$ 190,2). Никой все още не е успял да получи тези пари и вече има инициатива за намаляването им. Тази сума отразява размера на жизнения минимум и се основава на минимално необходимите хранителни продукти плюс минимално необходимите стоки и услуги в приблизително равни количества. Парадоксът е, че стойността на нито една от секциите на потребителската кошница (храна+други стоки+услуги) в Русия не отговаря на реалните цени. С други думи, ние сме определили като критерий за бедност минималните физиологични нужди. Това не е стандарт на живот, това е стандарт за оцеляване. Да се оцелява с тези пари е невъзможно“. Експертът добавя – отчитането на бедността започва не от нивото на лош живот, а от нивото на най-лош живот“.
Александър Сафонов, професор на катедрата по управление на човешките ресурси във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, още през 1988 г. участва в разработването на системата на потребителски бюджети. По това време ръководството на страната решава да създаде нормативно-статистическа методология за определяне и планиране на производството на необходимия обем стоки и услуги в страната, както и за определяне на нивата на работната заплата.
„Разработихме три типа потребителски бюджети. Първият, най-ниският, тип определя бюджета, необходим за оцеляване на човека. Той включва изключително ограничен набор от продукти, осигуряващ живота на човек, който не се занимава с трудова дейност. По същество, това е бюджет на мизерията. Той не би трябвало да се взема предвид при определяне на работната заплата. Вторият тип е минималният потребителски бюджет. Той определя границата между мизерията и бедността и включва четири раздела: храна, дрехи, стоки за бита и услуги. Третият тип е рационалния бюджет, който определя границата между бедния човек и човека със средни доходи. Той има същите четири раздела, но прави възможно осигуряването на нормален, пълноценен човешки живот. Освен това изброените потребителски бюджети бяха разделени по възраст, пол и вид работа – физическа или умствена.
При съветския режим тези стандарти не успяхме да въведем тези стандарти. Към тях се върнахме в „новата Русия“. При това на самия старт на промените. Концепцията за „потребителска кошница“ за пръв път се появи в страната през 1992 г. с указ на Борис Елцин. Кошницата се основаваше на първия от разработените типове потребителски бюджети – минималният, бюджетът на просешкото оцеляване“.
Очевидно Елцин е разбирал непълноценността на своето решение – за основа на социалната политика е прието равнището на мизерия. Тогава той направи уговорката, че кошницата е нещо условно, че тя не отразява реалните нужди на хората, но това е временна мярка и скоро ще бъде изоставена. Но няма нищо по-постоянно от временното. Ние живеем с тази уговорка вече 28 години. Тя преживя всички кризи и с нея навлизаме в дигиталната ера. Прави са тези експерти, които изразяват съмнения дали нашето време може да се нарече дигитално, ако половината от населението няма пари за електронни устройства, които отдавна са престанали да бъдат лукс, а са станали насъщна необходимост.
Разбира се, от време на време потребителската кошница беше ревизирана. Нещо се добавяше към него, например в допълнение към храните, там се появиха промишлени стоки и услуги. Последният „преглед“ беше през 2012 г., когато Държавната дума прие Федерален закон № 227-ФЗ „За потребителската кошница в Руската федерация“. Там, между другото, беше казано, че кошницата трябва да се преглежда на всеки пет години. Но през 2017 г. това не бе направено – просто удължиха действието на закона до края на 2020 година.
Минималната работна заплата, а всъщност разходите, осигуряващи жизнения минимум, е отправна точка за цялата система от заплати в Русия. И именно ниската минимална работна заплата (на равнището на бедност) води до критичното разслоение на нашето общество.
„Колкото по-ниска е базата, толкова по-ниско е плащането за всички останали категории в тази система –  казва Александър Сафонов. И това е много изгодно за работодателите. В резултат на това се формира грешна диференциация на доходите както в производствения сектор, така и в сектора на услугите, в образованието и в здравеопазването, в цялата ни икономика. Тя позволява да се допускат гигантски маржове в заплатите на топ мениджърите и обикновените работници. И ако на служителите ще трябва да плащат повече, тогава печалбите на собствениците ще намалеят и те ще трябва да се замислят за начините за повишаване на производителността на труда. По тази причина МРЗ не бива да се обвързва с жизнения минимум, трябва да се основава на реалните разходи за труд, а не от равнището на оцеляване. Тогава ще има по-справедливо разпределение на доходите и социалното неравенство в обществото ще намалее ...“
Световният опит показва, че свързването на икономическите механизми с потребителската кошница е решение за много бедните страни, основно африкански и азиатски. В повечето страни от ЕС се използва друга методология – за бедни се смятат хора, при които 50 процента от доходите, отиват за храна. Това е относителен показател, който се определя от статистиката въз основа на анкета на домакинствата. В ЕС днес има 11 държави с нулева бедност, в други – бедните са 1%, процент, а в най-бедните страни от съюзя – максимум 3%. Да припомним, че в Русия официалното число е 12,7% …..
Бележки:
*-по курс долар-рубла от 02.03.2020 –  1US$=63,77 р.
Приложение:
Годишни доходи на заето лице в РФ (в рубли)


Няма коментари:

Публикуване на коментар