неделя, 2 февруари 2020 г.

СТОЛИЦАТА НА БЪЛГАРИЯ ОСТАВА НА СУХО ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК

Автор: Николай ТЕРЗИЙСКИ, в-к „Уикенд“, 1-7 февруари 2020 г., стр. 65 (със съкращения)
„Нищо ново под слънцето! И както беше казал един политик: „Всички вкупом съгрешиха и дали не станаха излишни!“
Николай Колев


Снимката е от яз. Студена- Н.К.
Как започва безводното действие в София през 1994 г.? Още докато вървят футболните страсти от горещото американско лята в САЩ`94, в столицата почват спирания на водата. Отначало на топлата, после и на студената. Във вилните зони дори налагат режим от 6 дни на сухо и само един седмично с вода. Почват и първите протести. И нормално – водата е изконно право на всеки човек.
Кмет на София тогава е Александър Янчулев (род. 1938 г. преподавал е „Технология, организация и икономика на хидротехническото строителство“, в УАСГ, съветник в правителството на Димитър Попов кмет на София  от октомври 1991 до ноември 1995 г по време на правителствата на Ф. Димитров, Л. Беров, Р. Инджова и Ж. Виденов – бел. Н.К.) професор по хидрология. Избран с гласовете на СДС три години по-рано, 56-годишният градоначалник тъкмо е „отлюспен“ от партията за това, че е дискредитирал синята идея.
Бързо се разбира, че сушата е заради драстичния спад на водата в язовир „Искър“. И че безводният тормоз едва сега започва. Заради спиранията на водата се пукат тръби. По улиците на София стават наводнения, докато иначе от чешмите не тече нищо.
Върху Янчулев се посипват обвинения, че от „Искър“ са откраднати стотици милиони кубика вода. А самият кмет така и не е предприел ремонт на мрежата и амортизираните тръби, въпреки категоричните становища на две общински комисии, назначени от самия него. Заради това оставки подават зам.-кметът Тодор Кузманов и шефът на софийската ВиК Стефан Цигарски.
Къде е отишла водата?
Според Янчулев язовир „Искър“ е бил източван безжалостно към промишлените предприятия на столицата. И най-вече в посока „Кремиковци“. По онова време комбинатът се намира във владение на Илия Павлов и „Мултигруп“, а групировката контролира износа на продукция в Далечния изток. Имало и 11 годишна суша, заради което язовирът не се пълнел, разправя кметът и добавя, че ще се вземат мерки. Но положението вече е такова, че дори да спрат всички предприятия в София, водата пак няма да стигне за нищо.
Отначало Янчулев врътва кранчето на Студентски град. Десетки хиляди младежи и девойки стоят без вода дни наред, къпят се кой където намери. След това тръгва поетапното изключване от водопровода и на останалите квартали. В края на ноември над един милион софиянци вече са на по-жесток режим от днешния в Перник: 24 часа с вода и 48 часа на сухо. После става ден с вода, ден без вода.
Тогава, преди четвърт век, в търговската мрежа още не се продава масово бутилирана вода като днес (нито се раздава безплатно както в Перник – бел. Н.К.). Когато все пак пуснат водата, народът в столицата пълни бидони, кофи, корита и шишета за да оцелее. Пред изворите на Централна баня, Горна баня, Княжево и Панчарево се извиват огромни опашки от граждани с туби. (….) С дамаджани дефилират дори популярни личности – на опашката мога да се засекат тогавашния водещ на „Панорама“ Иван Гарелов, актьорът сатирик Иван Григоров (1944-2013, играл е във видинския и пазарджишкия театри, а от 1976 последователно в театър „София“ и Сатиричния театър – бел. Н.К.), рокаджийката Милена…
Вмирисаните софиянци се возят в градския транспорт и псуват наред. Без вода остават училища и детски градини, течността едва стига до болниците. (…)
Язовир „Искър“ се оказва източен почти до дъното. С обем от 680 милиона кубика, в чашата му има едва 69 милиона с тенденция за спадане до 40 в следващите месеци (…) От „Щъркелово гнездо“ до водата на язовира например зее повече от 2 км суша, а от дъното търчат потънали лодки, автомобили и железария. Личат си останките от къщи на селата Горни Пасарел, Шишманово и Калково, на чието място е построен водоемът.
Сметките показват, че само за последните четири години от „Искър“ са източвани по близо 30 милиона кубика годишно над определеното ниво за консумация. Дори и в първия месец на сухия режим някой пак смогнал да цапардоса поне 2 милиона отгоре.
По предложение на вицепремиера Никола Василев от служебното правителство на Ренета Инджова (Василев е род.1949 г., акушер-гинеколог, бил е министър на здравеопазването и вицепремиер и  в правителството на Филип Димитров – бел. Н.К.) уволняват Димитър Мандаджиев (мнението му за кризата с водата - https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1994/07/01/1377822_dimitur_mandadjiev_predsedatel_na_nsv/) – шеф на Националния съвет по водите (съветът е създаден през 1985 г. за ръководство на държавната политика в областта на водите и водните ресурси и до декември 1986 г. е на пряко подчинение на Министерския съвет, след което е прехвърлен към създадения Съвет по селско и горско стопанство при Министерския съвет, а след закриването на ССГС през 1987 г. е на подчинение на създаденото на негово място Министерство на земеделието до декември 1989 г., след което продължава да бъде самостоятелен орган към Министерски съвет, през 1997 г. е закрит, а дейността му е прехвърлена към Министерството на околната среда и водите – бел. Н.К.). А водната криза става една от причините СДС да загуби през декември парламентарните избори с разгромен резултат – 43,4% за червените срещу  едва 24,1 за синята партия. Социалистите плашат хората в цялата страна: „Вижте какво направиха в София – това ще се случи навсякъде, седесарите са некомпетентни и ще източат водата на България“.
Вицепремиерът Василев се заканва още, че виновниците ще бъдат предадени на прокурор. Но дори и Янчулев, който като хидролог е бил наясно с всичко не е викнат да даде обяснения. След като му изтича мандатът, професорът слиза кротко от политическата сцена (…) Днес е жив и относително здрав. На 82 години е, отклонява покани за медийни изяви.
А столичани се мъчат без вода чак до лятото на 1995 г., когато „Искър“ започва да се пълни от снеготопенето в Рила. През това време София става обект на подигравки. Из страната тръгват вицове като:
„-Кое е лукс?

-Да спиш с къпана софиянка“ („От София ли си, или така си миришеш?– бел. Н. К.)
Ставаме за кашмер и в британските медии. (…) „60000 неумити българи дойдоха на стадиона, за да подкрепят Стоичков и компания …“, отбелязва ехидно жълтият вестник „Дейли мейл“ (става дума за мача България-Уелс от квалификациите за „Евро`96“ игран в София през март  1995 г. и завършил 3:1 за нашата страна – бел. Н.К.).

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар