понеделник, 17 февруари 2020 г.

НАЦИСТКИТЕ КОРЕНИ НА ГРЕТЕНИЗМА

Вместо послеслов:
Връзката между посланията на Грета Тунберг със съвременния феномен, който можем да наречем „екологичен фашизъм“, и чиито корени са в „зеленото крило“ на германския националсоциализъм, е анализирана в блога на Андрей Иларионов. Текстът е придружен от обширна библиографска справка (68 източника). За посетителите на блога ми (стената във Facebook) публикувам нещо като анотация на публикацията – откъси от първа и втора част Тези, които се интересуват могат да прочетат целия текст на https://aillarionov.livejournal.com/  

Първа част
Кръвта и почвата като официална доктрина на нацистите.
„Ние признаваме, че отделянето на човечеството от природата, от пълнотата на живота води до смъртта на човечеството и смъртта на народите. Само чрез реинтеграцията на човечеството в пълнотата на природата, нашият народ може да стане по-силен. Това е фундаменталният смисъл на биологичните задачи на нашия век. Самото човечество вече не е центърът на мисълта, а по-скоро животът като цяло ... Това желание да се свърже с цялата цялост на живота, със самата природа, с природата, в която сме родени, е най-дълбокият смисъл и истинска същност на националсоциалистическата мисъл. … националсоциализмът е политическа приложна биология
Професор Ернст Леман,Биологичната воля; Пътища и цели на биологичната работа в новия Райх“, Мюнхен, 1934 г.
….
Втора част
„Зеленото крило“ на нацистката партия и неговите исторически предшественици.
Трябва да се подчертае, че подобни мисли не са само реторика; те отразяваха вярванията и действителните практики в самия връх на нацистката йерархия, които днес традиционно се свързват с нагласите за околната среда. Хитлер и Химлер са както вегани, така и любители на животните, увлечени са от природната мистика и хомеопатичните лекарства, противници са на вивисекцията и жестокостта към животните. Химлер дори създава експериментални биологични ферми за отглеждане на билки за медицински цели на СС. А Хитлер на моменти може да звучи като истински зелен утопист, когато авторитетно и подробно обсъжда различни възобновяеми енергийни източници (включително екологично чиста хидроенергия и извличане на природен газ от отпадъци) като алтернатива на въглищата и обявявайки „хидро-, вятърната и приливната енергия“ като енергии на бъдещето
……….
Опитът на „зелено крило“ на немския фашизъм е отрезвяващо напомняне за политическата нестабилност на околната среда. Това, разбира се, не е белег за някаква присъща или неизбежна връзка между проблемите на околната среда и дясната политика. Наред с реакционната традиция, обсъдена тук, съществува жизненоважно наследство на ляво либералната екология, както в Германия, така и в други страни. Въпреки това могат да бъдат идентифицирани някои закономерности: „Въпреки че притесненията относно проблемите, свързани с нарастващото господство на човечеството над природата, се споделят от все повече и по-широки групи хора, и се срещат в много идеологии, най-последователният отговор за „про-естествения“ ред намира политически израз в радикално дясното крило“. Това е обща нишка, която свързва консервативните или привидно уж аполитични прояви за опазване на околната среда, с тяхното фашистко разнообразие.
Съвсем очевидно е, че историята опровергава безсмисленото твърдение, че „онези, които искат да реформират обществото в съответствие с природата, не са леви и не десни, а екологично ориентирани“. Темите за околната среда могат да бъдат мобилизирани както отляво, така и отдясно, защото те изискват изричен социален контекст, ако искат изобщо да имат политическа приемливост. „Екологията“ сама по себе си не предписва политика; тя трябва да бъде интерпретирана, опосредствана от някаква теория на обществото, за да придобие политически смисъл. Неспособността да се отчете тази косвена връзка между социалното и околната среда е отличителен белег на реакционната екология.
Както бе отбелязано по-горе, този провал най-често приема формата на „реформиране на обществото в съответствие с природата“, тоест формулиране на версия на „естествения ред“ или „естествения закон“ и представянето му с човешки потребности и действия. В резултат основните социални процеси и социални структури, които изграждат и оформят връзката на хората с околната среда, остават неизследвани. Подобно умишлено невежество от своя страна замъглява начините, по които всички идеи за природата сами се произвеждат в обществото и оставя без съмнение властовите структури, и в същото време им придава „естествено предварително определен статус“. По този начин, замяната на дългосрочните социално-екологични изследвания с екологична мистика има катастрофални политически последици, тъй като сложността на диалектиката на обществото и природата се обединяват в едно пречистено Единство. Идеологически заредният „природен ред“ не оставя място за компромиси, а исканията му са абсолютни. 
По тези причини, лозунгът, издиган от много съвременни зелени „Ние не сме нито десни, нито леви, ние вървим напред“, е исторически наивен и политически фатален. Необходимият проект за създаване на свободна екологична политика изисква дълбоко осъзнаване и разбиране на наследството на класическия екологичен фашизъм и неговата концептуална приемственост със съвременния екологичен дискурс. Самата „екологична“ ориентация извън критичната социална рамка е опасна. Историята на фашистката екология показва, че при благоприятни условия подобна ориентация може бързо да доведе до варварство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар