петък, 21 февруари 2020 г.

ЩЕ СЕ ПОТЪРПИМ, ПЪК МОЖЕ И ДА СЕ ВЛЮБИМ*

От блога на Елена Середа, 18.02.2020 г.


„Пристигаш например в нов град. Смяташ че всичко изглежда добре, красиво и интересно по свой начин. Но нещо не ти ляга на сърцето. Да вземем например София. Най-големият град в България, столицата на тази държава. Град на съдби и герои, емоции и чувства, мисли и думи. А през 1989 г. тук не ми хареса много. За колегите си не зная, но се почувствах излъгана. Каква столица – провинциален град (в сравнение с Москва), с тесни улички, неразбираема архитектура и кафенета във всяка къща (това за кафенетата е абсолютна уйдурма, поне за 1989 г. – бел. моя).
Само Студентския град и Витоша зарадваха сърцето ми и ми дадоха надежда, че не всичко е толкова лошо.
Мислех си – „В крайна сметка не дойдох да се забавлявам!“, зачерквайки с флумастер поредния ден на стенния календар. И така, в началото моята връзка с България се разви на принципа „ще се потърпим, пък може и да се влюбим“. Не зная какво беше – младежки максимализъм (тръгнах за чужбина, а пристигнах в 16-та Република) или психология на курортиста, оценяващ страната от шезлонга на плажа в Царево или от кабинката  на лифта в Пампорово …..“ (край на превода).
Следват хубави думи за България, за 14 февруари, Трифон Зарезан, българската кухня …. 
Вероятно дамата е разбрала, че българските мъже, освен да зарязват лозята, обичат и хубаво вино да пийнат и булки да сайдисат, а не да заспиват … 
Ама кой да ти каже, кое е обърнало представите на  Елена за България.... Мои си предположения….
*- смятам, че изразът „стерпится-слюбится“ е идиом и може би не съм го превел по най-точния начин.


Няма коментари:

Публикуване на коментар