Анатолий Дмитриевич Циганок [1], източник – http://nvo.ng.ru/concepts/2019-08-23/1_1058_analysis.html
Вместо послепис:
Една от лекциите,
които изнасях като преподавател във Военна академия беше на тема: „Поуки от
медицинското осигуряване на населението по време на Втората Ливанска война 2006
г. – могат ли да ни научат на нещо?” Информацията за военните аспекти на
конфликта бях почерпил от израелски източници. Позволявам си да споделя част от
нея, тъй като в статията на Циганок се анализира и тази война:
„Втората Ливанска
война (официално наименование в Израел) или Юлска война (според арабската
терминология) е въоръжено стълкновение
между израелската държава от една страна и паравоенните формирования на
радикалната шиитска групировка „Хизбула”, която де факто контролира южните
райони на Ливан от друга. Конфликтът е провокиран на 12.07.2006 г. В 9 часа
сутринта местно време приграничния израелски град Шломи недалеч от Нахирия е
подложен на ракетен обстрел от територията на Ливан. При обстрела са ранени 11
души. В същото време бойци на “Хизбула” проникват на израелска територия,
източно от Шломи и встъпват в бой с погранични части на Израел. Убити са 8
израелски военнослужещи, 12 са ранени, а двама са отвлечени. В отговор
на нападението на „Хизбула”, израелската
армия предприема мащабна сухопътна операция. Войските навлизат на дълбочина
15-20 км. в територията на Ливан и успяват да прочистят района от паравоенни
формирования на “Хизбула”.
Действията на
сухопътната групировка са съпроводени с нанасяне на непрекъснати въздушни удари
по населени пунктове и обекти на инфраструктурата по цялата територия на Ливан, както и с блокиране на страната от
към море. Независимо от това, паравоенните формирования на „Хизбула” в продължение на около 30 дни водят
безпрецедентен ракетен обстрел по населените пунктове в Североизточния и
Северозападния окръзи на Израел. Държавите, въвлечени във войната са показани
на таблица 1, използваното въоръжение – на таблица 2, а понесените загуби – на
таблица 3.
Табл.1
Табл.2
Табл.3
Съгласно доклад
на Централната банка на Израел
(03.08.2006), ежеседмичните разходи за война са в размер от 750 млн. до
1,1 млрд. шекела (US$ 170-227 млн.). Направена е прогноза за сериозни
загуби в туристическия бизнес, възлизащи на 3% от БВП на страната. Според
публикации във в-к "Хаарец" (13.08.2006) общите разходи на Израел във
войната са около US$$ 6 млрд., от които около 30% е частта на преките военни
разходи. Според вестника се очаква икономически ръст да спадне на 4%, вместо
планираните 5,5%.
На 30.04.2007 г. в
Израел са обнародвани междинните резултати от работата на комисията на Елиах
Виноград за оценка на действията на ръководството на страната по време на
войната. Според тях основната вина за провала носят министър-председателят Ехуд
Олмер, министърът на отбраната Амир Перец и бившият началник на ГЩ на ЦХАЛ Дан
Халуц. По мнението на ръководителя на
комисията, основната вина принадлежи на министър-председателят, тъй като
неговото решение за нанасяне на удари по Ливан в отговор на провокацията на „Хизбула”
не е адекватно и добре организирано. Правителството и ЦХАЛ са обвинени, че със
закъснение въвеждат военно положение на територията на приграничните с Ливан
окръзи. По тази причина мирното население на Израел дава изключително много
жертви, а цената на проведената широкомащабна сухопътна операция на израелската
армия е много висока” (край на послеписа).
**
Особеност в стратегията и тактиката на ракетните
подразделения на „Хизбула”
В ръководството на „Хизбула” разбираха, че звездният час на
ракетните подразделения (катюши) във войната срещу Израел е възможен по няколко
направления: стрелба в състава на
ракетни подразделения (а не на единични
пускови установки – бел.авт.); стрелба по северните израелки градове, които
се намират в пределите на далекобойност на
катюшите; стрелба по Хайфа с ракети с увеличена далекобойност до
40 км. Във връзка със стратегическото значение, което израелското командване
придава на града. За разлика от опита по използване на единични пускови установки (ПУ) в Афганистан, Чечения, Ирак, Босна и, Херцеговина Южна
Осетия и Абхазия, конфликти, в които леките ракети са изстрелвани хаотично,
ракетните подразделения на „Хизбула” бяха организирани на военен принцип – за ПУ на ракетните системи и техните
разчети бяха предварително подготвени мрежа от подземни тунели и данни за
стрелбата от подземни тунели и укрития; мазета и първите етажи на сгради.
Вместо методиката „преместващи се ПУ” е използвана методиката „преместващи се разчети на ПУ”,
разработена и изпробвана от иракската, иранската и севернокорейската армии. При
наличните запаси от НУРС беше важно да бъдат запазени подготвените разчети, които,
сменяйки точката на пуска, да не демаскират ПУ. Ракетните залпове се
осъществяват в съчетание с бързо придвижване на разчетите и имитации на залпове
от лъжливи позиции. След залпа разчетът незабавно се скрива в подземните тунели.
Този способ позволява да се използван многократно ПУ или другите направляващи
системи за НУРС. Често е използвана имитация на дейност ПУ на лъжливо място за
залп. Сюрприз за ЦХАЛ е използването от „Хизбула”
подемници от асансьори и друго
миньорско оборудване и подготвени позиции ПУ в скални укрития. По мнение на американски
експерти, „Хизбула”, която по принцип
разполага своите складове, щабове и огневи позиции в населените пунктове, се е
научила да премества оръжията и подразделенията си така, че те да не се
отличават от движението на мигрантски потоци от мирни граждани. Израелските СМИ отбелязват, че част от
пусковите установки се обслужват от местни жители в дворовете на обикновени
къщи. В много от случаите ракетната установка открива огън от едното село, след
което бързо се премества в другото. По този начин „Хизбула”
успява да създаде хиляди лъжливи
огневи точки, които силно затруднява израелските ВВС и прави ударите им слабо
ефективни.
По време на войната могат
да се определят четири различни периода в използването на ракети тип „катюша” (13.07-23.07), (23.07-30.07), (31.07-10.08),
(11.08-13.08). В началния етап на войната (11 дни), в първите три дни по
територията на Израел ежедневно са
изстрелвани по 200 ракети.
По време на втория
период, който съответства на основния период на войната, броят на ракетните
удари е малко повече от 100 ежедневно.
В течение на третия
период на войната е отбелязана следната закономерност. Израел временно спира
нанасянето на авиационни удари поради факта, че е унищожил голяма група
граждански лица в населения пункт Кана. Предполага се, че в двудневната пауза „Хизбула” е натрупвала запаси от ракетни снаряди, след
което последва първия рекорден обстрел
на територията на Израел – 250 ракети за едно денонощие, след което в
следващите осем дни броят на изстреляните ракети е бил не по-малък от 150 в
денонощие.
През последния етап,
съответстващ на пълномащабната въздушно-земна операция на ЦХАЛ, в течение на
три денонощия (11‑14 август), до приемането на резолюцията на СС на ООН е
регистриран рекорден обстрел на територията на Израел – по 250 ракети в
денонощие.
По време на войната,
паравоенните формирования на „Хизбула” изстрелват по Израел 3970 ракети и реактивни
снаряди, в по-голямата си част по приграничните райони. Повечето реактивни
снаряди попадат на районите на населените пунктове Кариат‑Шломи, 808 – в Нахария и околностите, 471 – в Цфат,
181 – в Тиберия, 176 – в Кармиел, 106 – в Ако, 93 – в Хайфа и прилежащите райони.
Точността на стрелбата е крайно ниска, само 901 ракети попадат на територията
на населените пунктове.
В резултат на
авиационните и артилерийски удари и действията на специалните сили, ЦХАЛ успява
да унищожи голяма част от ракетните установки и ракетите на „Хизбула” с далекобойност по-голяма от 70 км.
Според
информационната агенция Business Data Israel, намиращите се на въоръжение в „Хизбула” ирански ракети й позволяват да обстрелва
територията на страната, на която са разположени 26% от промишлените предприятия,
28% от хотелите и 21% от търговските учреждения на Израел.
ГЩ на ЦХАЛ не е бил
подготвен да планира специални операции по унищожаването на ПУ.
При анализа на
войната се стига до извода, че разузнаването на ПУ се е водило или от въздуха
или от пехотните и десантни подразделения по време на тяхното придвижване,
което означава, че то не е било целенасочено. По-добри резултати са постигнати,
когато на подразделенията от специалните сили са възлагани конкретни задачи за
разузнаване и унищожаване на ПУ. Независимо от това успешно решените
разузнавателни задачи са незначителен процент от извършените стрелби от „Хизбула” по територията
на Израел.
Бележка:
[1] – авторът е пенсиониран полковник, кандидат на военните
науки (доктор), член‑кореспондент на Академията на военните науки, лауреат на премията
на името А. А. Свечин (Свечин е виден
руски стратег, генерал-майор от Императорската армия, преминал на служба към
болшевиките, разстрелян по време на репресиите през 30-те години на ХХ век –
бел.моя).
Няма коментари:
Публикуване на коментар