понеделник, 12 август 2019 г.

Време за война – време за мир

Анатолий Исаенко [1]
Спомени, вдъхновени от книгата на Яков Кедми „Безнадеждната война”
Яков КЕДМИ

През 2011 г. в „Российская газета“ (27.10.) се появи интервю на журналиста Владимир Снегирьов с Яков Кедми. А наскоро в „НВО” (№ 4, 2019) бе публикувана статията „Ветеран от безнадеждните войни” от Григорий Шехтман, който вдъхновено и с благоговение говори за Яков Кедми (Казаков), позовавайки се на книгата „Безнадеждната война”.
След като прочетох интервюто, направих редица бележки. Получи се асиметричен отговор на израелския ветеран от войната на Синайския полуостров през 1973 г. Асиметрията беше следната.
Ветеранът от студената война Яков Кедми е бил танкист. Аз също трябваше да вляза в танк през 1974 г. на Синайския полуостров, но не за да стрелям, а за да изпълня мироопазваща мисия патрулирайки в демаркационната линия между войските. Пет години служих като миротворец в мисията на ООН за наблюдение на прилагането на условията за прекратяване на огъня в Палестина: Кайро, Дамаск, Синайския полуостров, Голанските възвишения, Бейрут, Йерусалим – това етапите на един дълъг път.
Танкистът (има предвид Кедми – бел.моя) смазва с танка си египетски войник: „Египтянинът падна между гъсениците, ние го подминахме, а той стана и отново започна да стреля по нас. В крайна сметка се обърнахме и смачкахме войника с гъсениците.” На мен ми се наложи да участвам в търсенето на останките на израелски и египетски войници в опорни пунктове на източния бряг на Суецкия канал.
 Танкистът се е бил в в състава на батальона на Ехуд Барак (бъдещ министър на отбраната – бел.авт.), който е действал в Синай в района на Китайската ферма. Аз трябваше да изпълнявам мироопазваща мисия в района на Китайската ферма в продължение на пет години.
Авторът на тези редове никога не е служил в разузнаването и разузнавателните служби. А Яков Кедми е бил „директорът за мокри операции".
След като прочетох книгата на Яков Кедми, реших мислено да премина по следите на битките от преди 45 години.
Обърнете внимание на този случай. През 1967 г. бъдещият танкист и анализатор е все още в Москва, а в Тел Авив се случва следното: през юни 1967 г. Москва затваря посолството си в Израел. Нашият дипломат, който трябвало да затвори посолството, ми разказа за това отдавна. Той е извикан от министър-председателя Леви Ешкол (1895-1969), който го помолил да не затваря посолството: „Не затваряйте посолството – ние ще ви информираме за това, което се случва в света." Дипломатът имал строги указания – да затвори посолството. Тогава премиерът изложил последния си коз: „Не затваряйте посолството. Оставете там поне един човек и ние ще ви информираме за случващото се в Москва." Както се казва, „Relata refero” (латински израз, буквално Аз разказвам неща, които са разказани [от други]“ или „Разказвам за разказани неща“, използва се и днес в правото – бел.моя).
От 1973 г. трябваше да се занимавам с поддържане на мира, а другият ветеран е участвал в горещата и студена войни. За да потвърдя асиметричния отговор на моите бележки, ще разкажа няколко истории от онези далечни години, които могат да се нарекат „По следите на танкиста Яков Кедми“.
Изход от Африка в Азия
В моят полеви бележник има записки за необичайни събития. На 25 януари 1974 г. израелските войски започнаха да се изтеглят от западния бряг на Суецкия канал. Операцията се наричаше „Календар“.
Оттеглянето на израелските войски започна на юг. Сутринта на 28 януари силите на ООН заеха позиции около Суец и Адабия, а по обяд беше предаден пътят Кайро-Суец от 101-я км. до град Суец. Това беше първата фаза, а имаше общо пет фази на разделяне.
Беше определено така нареченото „буферно време” – шест часа, след което египетските войски можеха да заемат освободената от израилтяните зона. Египтяните изстрелваха фойерверки и стреляха във въздуха.
На 18 февруари израелските войски напуснаха град Файд (от летището на Файд Яков Кедми лети за еднодневен отпуск през октомври 1973 г. – бел.авт). Последният израелски войник напусна западния бряг на Суецкия канал на 21 февруари 1974 г. Израелците отбелязаха тържествено преминаването си на източния бряг на канала. Пред дигата, построена през канала в района на Девърсоар, израелците организираха парад. Беше устроен преглед на ариергардната танкова рота. Произнесоха се речи. Израелският флаг беше спуснат – бял плат с две сини хоризонтални ивици в горния и долния край; в центъра – шестлъчната звезда на Давид – Маген-Давид (щитът на Давид – бел.моя). Танковете, украсени със знамена, тръгнаха по дигата към източния бряг на канала. Военните наблюдатели на ООН наблюдаваха изтеглянето от западния бряг на канала. На 4 март 1974 г. приключи последната фаза на разделянето на войските. На Синайския полуостров беше създадена буферна зона.
Извадка от вестниците за загубите на Израел във войната (от 12 февруари 1974 г.): сержанти – 1800, офицери – 606, войници – 123. Общо – 2529. Сред загиналите старши офицери са: генерал-майор – 1, полковници – 2, подполковници – 25, майори – повече от 80. Всеки четвърти от загиналите е офицер. Издадена е брошура с имената на загиналите. Списъци на загиналите имаше по пощите и се окачваха на специални табла.
Ще отбележа един любопитен инцидент, станал на 26 февруари 1974 г. Бях оперативен дежурен в Исмаилия, така че бях запознат с всички събития за деня. На север от Исмаилия на източния бряг на канала израелски автобус с туристи се загуби. Автобусът беше преминал през контролния пункт на Израел и през контролния пункт на Извънредните сили на ООН, но е задържан на арабски пост.
В автобуса имало 30 души (28 цивилни и 2 военни). Арабската страна задържала автобуса и го доставила в Исмаилия. Туристите са със завързани очи, фотоапаратите им са иззети. След това са поканени в поканени в помещение,  Не са известни по-нататъшните действия на арабите. В 10:00 ч. арабската страна предаде автобуса с хората на КПП на силите на ООН в Девърсоар, северно от езерото Ал Мурат-ал-Кубра (езерото е разположено между северната и южна част на Суецкия канал – бел.моя).
Петилетка в мистериозната Китайска ферма
Топонимът Китайската ферма се появява на Синайския полуостров в Египет след 1967 година. Яков Кедми убедително и правдиво описа боевете в района на фермата.
По време на Шестдневната война, през юни 1967 г., израелските сили достигат Суецкия канал. По време на разузнаването на района северно и източно от езерото Ал Мурат-ал-Кубра е открито изоставено поливно поле. В него е монтирано японско оборудване за иригация, което преди това се е обслужвало от японски експерти – намерените етикети, надписи и технически описания са на японски. Един от израелците обаче решава, че са на китайски език. Така на оперативните карти се появява името Китайска ферма. Шест години по-късно, през октомври 1973 г.,това място се превръща в зона на кървава битка, известна като Битката на Китайската ферма (Battle of the Chinese farm).
Като военен наблюдател на ООН в операцията United Nations Truce Supervision Organization (UNTSO) многократно съм посещавал района на Китайската ферма с различни задачи – два пъти месечно за проверка на египетските подразделения, участие в мисии за издирвани на останките на мъртвите от двете страни, патрулиране, за запознаване на новопристигнали наблюдатели с обстановката и т.н. Летял съм над района с хеликоптер и самолет. Даже думите от популярна песен не изглеждаха преувеличени: „Ние карахме колите, заобикаляйки мините“.
Фермата беше близо до кръстовището на два асфалтирани пътя. Разглеждахме какво е останало от войната от 1973 г. Ръждивите тръби, клапаните, амортисьорите и тръбните кранове с неясни етикети бяха покрити с пясък. Картината беше почти като тази на Александър Твардовски „Боклуците на войната”. В близост имаше две едноетажни сгради, разкъсани на парчета ...
До 14 октомври 1973 г. египетските войски водейки успешни боеве на източния бряг на Суецкия канал, окупират Китайската ферма. Израелците се отбраняват, съсредоточават, контраатакуват и подвеждат резерви. След 15 октомври колелото на късмета се обръща.
Достатъчно е написано за хода на военните действия в този сектор на фронта. В книгата „Войната на Съдния ден” Хаим Херцог споменава името China Farm около 25 пъти (според Библията „Съдния ден” започва след войната Армагедон, в която системата на Сатана ще бъде унищожена, а той неговите демони ще бъдат затворени в бездна за хиляда години, през което време Исус Христос ще „съди живите и мъртвите“ – бел.моя). Тази книга на английски, дарена ми от израелския офицер за връзка, все още стои в моята библиотека.
Наличието на два важни пътя покрай канала и в дълбочина на Синай, както и важно пътно кръстовище, са причината израелците да съсредоточат усилията си в това направление, да пробият коридор, да го задържат и да излязат на канала. Боевете се водят ден и нощ от 15 до 18 октомври на стика на две египетски армии. Израелските сили пробиват отбраната сили, удържат коридора, и форсират канала. За да ликвидират пробива, египтяните хвърлят в бой танкови и механизирани бригади, но са победени. Като пример ще разгледам въвеждането в бой на  25-та египетска танкова бригада.
По обяд на 17 октомври египетската 25-та танкова бригада започва настъпление северно от езерото Ал Мурат-ал-Кубра към Китайската ферма, за да отреже пътя на израелския авангард към западния бряг на канала. Бригадата наброява 96 танка, които бързо напредват. Израелското командване създава капан за танковата бригада. Маневрирането на бригадата вляво е ограничено от езерото и минно поле. Върху бригадата се води огън по фронта, фланга и в тила. Резултатът е плачевен за египтяните – 86 танка Т-62 са унищожени в рамките на четири часа. Ето ви пример за поражение и победа в боя.
Египтяните упорито се опитват да прекъснат коридора до края на войната, но безрезултатно. По това време египетските медии съобщават: „Нашите войски водят упорити боеве в района на „триъгълник 100“ (терен разположен на 100 м надморска височина – бел.авт.).
На танкоопасните направления на север и юг израелците правят пясъчни валове. По време на проверките често разглеждахме повредените танкове, оставени от двете страни. По-късно, на участъка на форсирането (Деверсоар), израелците построиха широка дига. След войната по време на инспекции беше удобно да се пресече каналът по протежение на дигата с кола , без да си зависим от мостове и фериботи. Наблюдателите обръщаха внимание на инженерното оборудване на местността в района на преправата.
Започнах да посещавам района на Китайска ферма през март 1974 г., а за последен път бях там през лятото на 1979 г., когато Извънредните сили на ООН престанаха да съществуват. За спомнен съм запазил няколко артилерийски и патронни гилзи, както и топографска карта на района.
В паметта ми са останали спомени от няколко инспекционни полета с хеликоптер на ООН. Цитирам от текст от полевия си дневник: „Патрулираме с хеликоптер и наблюдаваме района на Китайската ферма. Мястото е познато отдавна, тук имаше танкови боеве ден и нощ. Спомних си текст от полевия устав (на Съветската армия – бел.моя): „Танковете са основната ударна сила на Сухопътните сили. Те имат достатъчна маневреност и бронева защита.” А ето я и защитата – изгорял танк.”
Днес бойното поле се е превърнало в мирно поле. „Ще изковем плугове от мечовете и сърпове от копията“, – е казал пророкът (Исая 2, 4).
Напоследък около Китайската ферма се случват сложни, объркващи и неразбираеми неща, подобно на китайската писменост. Причината е, че много израелски ветерани не са съгласни с официалното становище за боевете в Китайската ферма, победата е постигната с много кръв. Раздаването на награди било непрозрачно. Военните архиви не са достъпни за всички. Разследването и проучването на темата продължават.
Бившият 22-и израелски министър на отбраната Ехуд Барак (р. 1942 г.) по това време командва танков батальон. Създаден е филмът „Помни Китайската ферма“. Израелските ветерани поискаха пълен анализ на боевете на танкистите и десантчиците.
Оттогава са минали повече от 40 години, но ехото от студената и горещата война продължава да отеква в сърцата и спомените на ветераните.
Наполеон казва: „Раните от войната се лекуват бавно и дълго време“.
Издирвателна операция в Синай
В началото на 1974 г. миротворците на ООН проведоха хуманитарна операция на Синайския полуостров, наречена „Омега”. Целта на операцията беше да се издирят останките от телата на военнослужещи, загинали в четвъртата арабско-израелска война от 1973 година.
Ето някои бележки от дневника ми от 10 и 12 март 1974 г .: „Сутринта се срещнах с арабски командир на мост южно от град Кантара. Прекосихме буферната зона и се срещнахме с представители на израелската страна. Групата за търсене включва финландски военен наблюдател (капитан), израелски офицер за връзка, четирима израелски войници, млад брадат равин, английски водач на куче от Скотланд Ярд, като кучето, е обучено да намира останките на мъртви хора.
Тръгваме към определената зона за търсене, пътуваме с три коли. Пътувам в първата кола, с мен са арабския командир и трима израелци. Краят на буферната зона е обозначен с бели варели. По-нататък пътят е блокиран с бодлива тел, намерени са шест мини. Спираме, аз задавам въпрос на арабския командир за минното поле. Той отговаря, че вчера на пътя нямаше мини.
Израелският офицер попита дали могат да бъдат премахнати теленото заграждение и мините. Арабският командир замълча, направи пауза и каза: „Можете да ги махнете“. Двамата израелци и аз излязохме от колата, израелците лесно премахнаха бодлива тел с колове. Сапьорът започна да издърпва мините встрани на пътя.
Гледах работата му, без видимо да показвам притесненията си, въпреки че по гърба ми лазеха студени тръпки от стърженето на зелените мини по асфалта. Стори ми се че измина вечност, а тези в колите въздъхнаха облекчено.
Стигнахме до опорния пункт Мифрекет - изграден от камък, бетон и релси, направен здраво и надеждно, вероятно един от най-добрите. Опорният пункт е разрушен и взривен от египетските войски по време на щурма в началото на войната. Израелският офицер внимателно ми каза, че е бил командир на този района, и че тук са изчезнали безследно трима души. Той имаше хубава 50-хилядна карта на района и много ясна въздушна снимка от същия мащаб.
Дълго и внимателно изследваха с кучето разрушения опорен пункт. Финландският капитан и аз също го посетихме няколко пъти. Всичко е погребано под развалини от бетон и камъни. Навсякъде фрагменти от вестници и книги на иврит. Укреплението е много впечатляващо, особено силно е укрепено от страната на канала, на предния ръб висят метални мрежи, пълни с камъни. Имаш чувството, че стоиш пред пирамида. Колко усилия и пари са били изразходвани и всичко това е излетяло във въздуха. Всички подходи към укрепения пункт са оборудвани и асфалтирани.”
Трябва да кажа, че всички участници в мисията говореха добър английски. Египтяните не се намесваха в търсенето, държаха се на разстояние. Нямаше възражения срещу всички заявки за придвижване с автомобил в района за търсене.
„След това продължиха издирването на друго място, където имаше два унищожени и изгорели израелски танка – „Центурион“. Израелските офицери прегледаха танковете и записаха маркировките. Близо до единия танк кучето започна да рие дълбоко в пясъка. Всички го наблюдаваха внимателно. Намериха голяма кост. В работата се включи религиозни елемент – равинът прочете молитвата, а костта беше поставена в найлонов плик.
Слънцето грее ярко, има много комари. Кучето се умори да търси, легна на пясъка, беше нахранено и напоено с вода. Въпреки интензивното търсене, не беше намерено нищо друго. Изпратих израелската група извън буферната зона."
По време на второто претърсване беше открит друг разрушен танк. Разрешиха да се извърши претърсване в радиус от 500 метра от повредената машина. За пореден път обиколихме целия район, две кучета работиха усилено, но отново не намериха нищо. В района беше планирано и друго търсене, но египетската страна, отбелязвайки липсата на резултат от първото, по свои съображение отмени третото посещение на израелците.
По същото време моят сънародник в друг район съобщи, че са открили повече от дузина останки на загиналите израелци. Така се проведе хуманитарната операция „Омега" за търсене на труповете на загинали Общо 12 страни участваха в нея.
Според вестниците, от 2529 израелци, убити в тази война, за около 40 се смята, че са безследно изчезнали, като списъците на загиналите се намират във всяка поща.
Демаркационната линия
24 март 1974 г., Синай, Суецкия канал. Качих се в танк. Задачата ми беше да уточня и обознача демаркационната линия в Синай между египетските сили и Извънредните сили на ООН на фронт от 5 км. Пристигаме в района южно от Кантара. Ориентирам се по картата, уточнявам обстановката с панамския офицер, чиято рота заема позиции в района.
Отделят два египетски танка T-55 с тралове за разминиране. На танковете качваме 10 черни метални варела с надпис „ООН". Поставяме варелите така, че да се виждат. Аз, арабския офицер за свръзка и командирът на взвод, се качихме на водещия танк, движим се на север, спазвайки посоката, поставяйки варелите на правилните места. Следват ни втория танк. Проверявам посоката на движение с компаса и картата. Наближаваме височина, която е заобиколена от няколко реда бодлива тел.
Качваме се в танка, затваряме люковете и преодоляваме минното поле. Гледам в окуляра за  наблюдение, траловете се движат напред, бодливата тел се къса като конец. Преодоляхме връхната част на хълма и рязко се спуснахме надолу. Танкът затъва в дюната, но бавно върви напред, от праха не се вижда нищо. Появи се просвет, две мини се плъзнаха встрани по наклонена плоскост. Чакахме експлозия, но нямаше, височината остана зад нас. Вторият танк докарва варелите, определяме мястото и поставяме следващия варел. Тръгваме към поста на ООН. Линията е уточнена. Поставихме последния варел, разстоянието от поста на ООН съвпада с линията на картата.
Панамският офицер на поста в ООН е уплашен - руски капитан се появява с два танка. Докладва по радиото в централата. Успокояват го и го информират, че има разрешение за навлизане на танковете в буферната зона. Поговорихме си учтиво: офицерът записа името ми, а аз - неговото. Измерихме разстоянието от поста до варелите, всичко съвпадна и всички страни се съглссиха. Линия „А“ между египетските сили и Извънредните сили на ООН е уточнена и маркирана с черни варели на фронт от 5 км. Задачата е изпълнена. Танковете трябва да напуснат буферната зона.
Продължаваме да се движим по асфалта, пътят от траловете го рушат. При един от завоите, греблото на трала се откачи. Отиваме за камиона с крана, връщаме се и натоварваме греблото. Тръгваме на запад. Слънцето залязваше бързо.
В лъчите на отминаващия ден изведох танковете от буферната зона. Бързо се стъмни, пристигнах в контролния център на Исмаилия в 20 часа. Представих писмен и устен отчет.
Този ден беше символичен. Командирът на танковата дивизия генерал Ариел Шарон напусна Синай, а руският капитан се качи в танк, за да положи демаркационна линия под флага на ООН ...
Суец след обсадата
Танкистът Кедми през октомври 1973 г., като част от танков батальон няколко пъти си пробива път към центъра на Суец и толкова пъти се оттегля в покрайнините на града. Операцията е кървава и неуспешна. Градът не се предава. Израелците дават загуби – 80 убити и 120 ранени. Арабските загуби са неизвестни. Наложи ми се да се пътувам към Суец след деблокирането му по пътя идващ от изток. Всичко изглеждаше по следния начин.
28 януари 1974 г. Исмаилия. Кратък запис: „Днес носим служба на 10-и пост в Исмаилския контролен център. Това означава, че сме в готовност номер едно за изпълнение на внезапно възникнали задачи. Скоро такава задача се появи. Френски военен наблюдател и аз получихме заповед да заминем с двама висши египетски офицери в град Суец, за да организираме взаимодействие със силите на ООН. Дадоха ни две коли. Седем часа бях зад волана, пътувахме по обходни пътища. Времето беше различно: ту дъжд, ту слънце.
Предишният ден беше отворен пътят към Суец, тоест израелците предадоха този участък на силите на ООН, а те от своя страна го предадоха на египтяните. Така приключи първата фаза на предаването на територия. От военните наблюдатели ние бяхме едни от първите, които посетиха Суец след блокадата. Градът е обстрелван от всички страни.
Преди града виждаме няколко ударени танка и бронетранспортьора, израелски и египетски.
Много от египетските военни машини са украсени със зелени клонки, чувства се подем и оживление. Целият град е изпълнен от шума на автомобилни клаксони.
 Египетското командване ни покани на обяд. Когато се връщахме назад, вече беше тъмно. Директният път Суец-Исмаилия все още е окупиран от израелците. Шофираме по обходни пътища, за да стигнем до Исмаилия. "
Прегледах записките, направени в средата на януари 1974 г. на 101-ия километър от пътя Кайро-Суец. Израелските офицери направиха посещение на вежливост. Кратък разговор. Попитаха за Солженицин. Почерпихме ги с кафе и се сбогувахме.
Отново дойдоха израелски офицери. Донесоха вестник, в който имаше снимка на наш офицер на пост на ООН с израелския офицер за връзка и взаимодействие Пени (между другото, наскоро мой колега ми изпрати копие от този вестник за спомен – бел.авт).
Вечерта в нашата палатка израелския офицер изнесе половин часова лекция за библейски, исторически и археологически обекти в района на канала, показвайки всичко на картата. Беше необичайно, че върху топографската карта вместо военни формирования, бяха начертани исторически и библейски места.
Видях израелските пари. На тях са изобразени Херц и Айнщайн.
Появи се, известния на всички, израелски офицер за връзка, лейтенант Пени, който каза, че е професор (най-вероятно става дума за английското наименование на учител – бел.моя). Това, очевидно, беше вярно, тъй като имаше плешиво чело, беше красноречив, и знаеше всичко и за всички. Тук той е „старо куче”, всички го познават и разбират. Обича да разговаря със съветски офицери, понякога откровеничи. Участва активно във всичко, и на никого не дава мира.
По-късно, в Москва се срещнах с друг участник във войната в Египет – писателя Израил Шамир. Зададох му редица въпроси, а в писмо той ми отговори:
„Бяхме там няколко дни преди примирието. Ние – това е 101-ви парашутно-десантен батальон под командването на генерал със смешното име Миха Капуста. Нашата задача беше да блокираме магистралата Кайро-Суец и да попречим на египтяните да прехвърлят основните си сили към Трета армия. Самият хълм беше леко укрепен, там имаше военни складове с консерви с югославска яхния и сок от манго.
Хеликоптерите ни стовариха, окопахме се и започнахме да изпълняваме задачата за нанасяме удари по магистралата. Египтяните не знаеха, че сме толкова малко, и ни обстрелваха от танкове с бронебойни снаряди. Атака на тяхната пехота така и не се осъществи. След няколко дни пристигнаха танковете на генерал Брен и ние се присъединихме към основните части на армията.
Бяхме на най-отдалеченото място на фронта, точно до магистралата, така че изборът на място за преговори беше очевиден. Но ние, разбира се, не участвахме в самите преговори, тая работа не беше за нашия акъл!
По-късно бяхме прехвърлени в предградието на Суец – Казино. Там бяхме много преди раздалечаването на войските. След това бяхме прехвърлени на сирийския фронт."
Оттогава са изминали 45 години. Египет не може да бъде забравен ...
През 1980 г. авторът на тези редове посети свещения град Йерусалим по работа на миротворческата служба. За спомен ми останаха сувенирите и „маслиновата клонка от Палестина”.
Бележка:
[1] авторът е пенсиониран подполковник, ветеран-миротворец от 1973 г., военен експерт по мироопазващи операции.






Няма коментари:

Публикуване на коментар