 |
| Силви Кауфман |
1.Путинският
модел на военна експанзия и постоянна конфликтност, поддържан от „нашите
слабости“, има определен успех, но не е устойчив. Слабата в икономическо и
демографско отношение Русия рано или късно ще трябва да търси подкрепа, и тя
неизбежно ще се обърне към Китай. Задачата на европейците е да предотвратят
този съюз, който ще действа в тяхна вреда.
2.Съединените
щати си остават „много важен съюзник”, но те се отдалечиха от Европа и вече не
носят отговорност за нейните стратегически намерения. Вашингтон ускори нещата,
слагайки край през това лято на един от последните остатъци от Студената война –
договорът с Москва за унищожаването на ракетите със среден и малък обсег на
действие, който Москва с лека ръка нарушаваше. Тази структура за контрол над
оръжията, „замислена в рамките на геополитика, която вече не съществува“, се
срива и ние трябва да създадем нова, включваща Русия, която според Макрон „е
европейска страна”.
3.Новата, китайско-американска поляризация на
света. По въпросите за контрола върху оръжията, САЩ търсят ли диалог с Китай?
Отлично. Но „аз не искам да бъда заложник на това”, казва Макрон. Необходими са
нови многостранни рамки. В съветско-американската система Европа беше просто
пешка. Време е тя да си върне „контрола“. И да стане съюзник, а не „васал“.
Аз не приемам „опорките” на Макрон, дами и
господа. За вас – не зная. Ще си позволя да завърша този текст с една мисъл,
казват, че принадлежала на покойната Индира Ганди:
„Историята е най-добрия учител, чиито ученици
са най-лошите.”
*-заглавието е мое.
Няма коментари:
Публикуване на коментар