вторник, 20 август 2019 г.

ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ АДА

„80 години след подписването на пакта Молотов- Рибентроп, съратниците на Путин искат да реабилитират съдбоносното съглашение, което придаде законно право на диктаторите да нападнат Полша. Защо?” – пита немското списание Der Spiegel.


„Решението за подписване на [секретни протоколи] по същество и формално беше акт на лична власт и по никакъв начин не отразяваше волята на съветския народ. (...) Конгресът признава секретните протоколи като юридически невалидни и невалидни от момента на подписването им”, е решението на Конгреса на народните депутати на СССР по пакта Молотов-Рибентроп от 24 декември 1989 г.
Във връзка с 80-годишнината от споразумението в Русия се надига протест срещу тълкуването на договора, предприето под ръководството на М. Горбачов. „Тези дебати трябва да се приемат сериозно”, – отбелязва журналистът Кристиан Нееф.” – „(...) Те не са вътрешен руски въпрос. Те показват отношението на Русия към международното право и засягат днешната световна политика, защото пактът все още оказва влияние върху геополитическите реалности на Европа.” ,
Пактът за ненападение, подписан на 23 август 1939 г. за период от 10 години, „задължава двете страни да се въздържат от нападение една друга и да не подкрепят трета страна, която може да нападне партньора“, се казва в публикацията. „Много по-важен обаче е секретният допълнителен протокол, на който Сталин придава най-голямо значение. Според него границата между германската и съветската сфери на интереси в балтийското пространство, трябва да преминава по протежение на северната граница на Литва, а в Полша да следва линията на реките Нарев, Висла и Сан. Когато през септември Рибентроп отлита за Москва за пореден път и подписва с Молотов договора за приятелство и границите (между Райха и СССР – бел.моя), по молба на Сталин, Литва също е включена в руската зона на влияние. (...) На картата Сталин лично маркира с дебел син молив новата разделителна линия между Германия и Съветския съюз: от южната граница на Литва към Чехословакия. Това беше сделка, лишена от достойнството, между двамата диктаторите,  пренебрегвайки интересите на по-малките си съседи”. пише Нееф.
„Последствията от подписването на секретните протоколи бяха фатални и струваха живота на много хора. Войските на Хитлер влязоха в Полша на 1 септември. На 17 септември в 17 ч. това направиха войниците на Сталин.” Докато Вермахтът напредваше от запад, Червената армия окупира източната част на страната. „Сталин окупира 52% от полската територия с население над 13 милиона души. Почти 330 хиляди души бяха депортирани в Сибир или Централна Азия. (...) На следващата година Сталин взе за себе си балтийските страни, шантажирайки ги да подпишат споразумения за присъединяване към СССР“, се казва в статията.
За да „не се нанасят по-нататъшни щети на имиджа на Сталин като основен антифашист в света”, след войната пактът беше възхвален като блестяща маневра, отбелязва изданието. „Без него, това е основният аргумент, СССР щеше да стане жертва на кръстоносния поход на капиталистическите страни. Но той успя да отсрочи похода с две години, преди Хитлер да нападне Съветския съюз, в нарушение на споразумението. За тези две години уж СССР успял да се подготви за война – абсурден аргумент, защото нападението на Хитлер през 1941 г. беше пълна изненада за Сталин, а армията му се в катастрофална отбранителна позиция”, – подчертава Нееф.
„Депутатите бяха под натиска на агресивното малцинство на балтийските републики, събрани в Москва“, – коментира решенията на Конгреса на народните депутати на СССР от 1989 г. Михаил Мягков, специалист по историята на Великата отечествена война и професор в Московския държавен институт за международни отношения, през 1989 г. – „То искаше да отмъсти за присъединяването на прибалтийските страни към Съветския съюз след сключването на пакта, независимо, че то беше желано от голяма част от населението. Как може да се нарече това „окупация”?
„Лидерите на балтийското движение за независимост през 1989 г. дадоха тласък за осъждането на пакта, за да изведат по този начин своите държави от състава Съветския съюз", – смята Мягков.
Мягков подчертава, че това е негово лично мнение. Той обаче е подкрепян от известни личности, не само депутати от Държавната дума, например, Сергей Иванов, бивш министър на отбраната. „Те подчертават, че подобни споразумения са сключени с Хитлер и от други държави и някои от тези договори също включват секретни протоколи. Върховният съвет според тях е ратифицирал само договора за ненападане, а не секретните протоколи”, – се съобщава в публикацията.
„Що се отнася до анексията на територии, тогава, както казват Мягков и Иванов, Сталин само връща онези региони, които вече са принадлежали на Съветския съюз или Русия. (...) Освен това Съветският съюз според тях трябваше да защитава белорусите и украинците, които по това време живеят в Източна Полша. Тези аргументи са подобни на тези, използвани от Путин, когато той „върна” Крим през 2014 г.”, – посочва Нееф. – Това е една от причините московското ръководство да иска да се направи нова оценка на пакта Молотов-Рибентроп. То иска новата оценка да вземе за основа някогашната велика Русия.”
„Защитниците на пакта обаче мълчат за едно: че Съветският съюз е действал в Полша както си иска. Иванов говори, че Москва е нямала друг избор, освен да влезе в Полша. Страната, казва той, вече се е разпадна, армията  й е в агония а правителството в бягство – всъщност Полша вече не съществува. Нито дума за това, че Съветският съюз, с нападението, осигури на Хитлер необходимата поддръжка”, – се казва в статията.
Според писателя Виталий Коротич, един от малкото живи членове на комисията, която разработва проекторезолюцията през 1989 г., „пактът постави бомба под основата на Съветския съюз, която рано или късно трябваше да избухне“. Според него Сталин „насилствено е присъединил западните украинци и прибалтите, които имат съвсем различен от руснаците манталитет. Границата, която Сталин и Хитлер определиха през 1939 г., за да разделят сферите си на влияние, пулсира и до днес (...)”. „Омразата към Русия се формира по тази линия”, – казва Коротич.
„След 80 години границата, посочена от Сталин, стана изключително уязвима от гледна точка на геополитиката в региона. (...) По протежение на нея се намира линията на разделението на Европа", – отбелязва изданието. В Молдова Русия „подкрепя малката сепаратистка Приднестровска република“ с войници и оръжие, „Западна Украйна действа на Кремъл като червен плащ (в текста е употребена думата „парцал” – бел.моя) на бик“, отношенията на Москва с Полша се влошиха през последните години, а руското малцинство, живеещо в балтийските държави, се използва Кремъл като пета колона, за да дискредитира Литва, Латвия и Естония”, –пише Нееф.
Според Витаутас Ландсбергис, бивш лидер на литовското движение за независимост и първи ръководител на тази балтийска република, през 1989 г. Съветският съюз се изправи пред въпроса за отношението си към престъпленията на Сталин. „Ако сега в Москва кажат, че решението от 1989 г. е незаконно, Хитлер ще им изпрати поздравления от гроба си в ада", – казва Ландсбергис.
„Ландсбергис казва, че през 1989 г. за прибалтите не ставаше дума за осъждане на Русия, а за възстановяване на справедливостта. (...)” Това, че литовският народ е искал да влезе [в СССР], – това е московска пропаганда. Нима ние самите си сложихме примката около шията и молехме стотици хиляди хора доброволно да отидат в Сибир? Те винаги лъжат по един и същи начин. И тогава, и днес. През 2014 г. казваха, че в Крим няма руски войници, като че ли става дума за зелени човечета от Марс.”
„Причина ли е пактът Молотов-Рибентроп за избухването на Втората световна война? На този въпрос не може да се отговори с „да” или „не”.Не, да или не отговор. Едно обаче е ясно: Сталин разчисти пътя на Хитлер, тъй като интересите му съвпадаха с тези на Хитлер. И двамата искаха да разгромят Полша. След подписването на пакта началото на войната беше въпрос на време. Невярно е и твърдението, че за Москва договорът с Хитлер е безалтернативен. През 1939 г. СССР можеше да остане неутрален ", обобщава Der Spiegel.


Няма коментари:

Публикуване на коментар