РЕАЛИЗМЪТ Е БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНА И НЕДЕЙСТВАЩА КОНЦЕПЦИЯ В ГЕОПОЛИТИКАТА

Много анализатори приветстваха срещата между Владимир Путин и Емануел Макрон в Брегансон, като завръщане към  т.нар. „realpolitik”. Но за геополитическия анализатор Фредерик Ансел [1] е по-добре да се предпочете третия път за постигане на баланс: принципът „ти на мен-аз на теб“.

От интервюто на Еужен БАСТИЕ с Фредерик АНСЕЛ в Le Figaro (23.08.2019)

Еужен Бастие

„(...) Що се отнася до това дали срещата между Путин и Макрон е била полезна, трябва преди всичко да си признаем, дали ни харесва или не, че Русия е велика сила и в определени сектори, като енергетика, политиката или въоръжени сили, няма как да бъде заобиколена. Освен това фактът, че нейният президент признава такъв формат като Брегансон и такъв контекст като провеждането на срещата непосредствено преди срещата на Г-7, изглежда много символичен и отразява нарастващото влияние на Емануел Макрон в Европа и, поне от тази проста гледна точка , това мероприятие беше оправдано (...) Освен това не трябва да съдим за резултата от срещата ва висше равнище само след няколко дни; понякога е важно да се положат някои основни направления, а резултатите ще се появят по-късно ", смята експертът.

„Много внимавам с прословутия „реализъм” (или „реална политика”), толкова скъп за сърцата на привържениците на Дьо Гол и Митеран и го намирам за безсмислено и неефективно понятие, що се отнася до сериозна ангажираност в геополитиката. (...) Когато бях студент от Парижкия институт за политически изследвания, вече чух как такива „реалисти“ категорично декларираха, че комунистическия режим е непоклатим, а той се разпадна няколко години по-късно. (...) В действителност реализмът е винаги с променлива геометрия, в най-лошия случай това е лицемерно прикритие на чистия цинизъм, а в най-добрия случай – форма на интелектуален мързел“, – анализира Ансел.

„(...) Що се отнася до завръщането на Русия в Г-7, аз бих се застъпил за принципа „ти на мен-аз на теб“. Завръщането в замяна на прекратяването на бомбардировките над цивилни в Сирия, това първо, и реален план за преговори по Донбас, това второ. Бих настоявал за това, за което според мен руският държавен глава би могъл да се съгласи да преговаря. Предпочитам – без никакъв шовинизъм – подобни предложения да идват от френския президент, а не от неговия американски колега с неговата непредсказуема политика. За да има такава сделка шансове да съблазни Владимир Путин е необходимо Емануел Макрон да може да говори от името на повече или по-малко обединен Европейски съюз, който би бил преди всичко политическа, а не само търговска сила”, –  каза Ансел.

„(...) Знаете ли, в геополитиката винаги съм се застъпвал за третия път – става дума за равновесие между псевдореалистите от една страна и иренистите [2] или неоконсерваторите от друга", – обобщава политологът.

Бележка:

[1] – Фредерик Ансел е доктор по геополитиката в Университета Париж VIII (основан 1971 г.), преподавател в Парижкият институт за политически изследвания (основната институция за висше образование на френския политически и административен елит), носител на голямата награда на Географското дружество, основател и организатор на Международните геополитически срещи в Трувил, автор на My Geopolitical Dictionary, второ издание, 2019.

[2] - пацифисти