понеделник, 19 август 2019 г.

СТРАНАТА НА СЪСЛОВИЯТА

Симон Кордонский, началник на катедра „Местно самоуправление” в Научно-изследователския университет Висше училище по икономика, списание Огонёк, бр.32(5577), 19.08.2019 г.


И в Руската империя, и в СССР както и в съвременна Русия няма класово общество,. Класите като групи, които се различават по размера на потреблението (висша, средна и нисша класа) възникват в условията на пазар. Това изобщо не са класите на Маркс. Два пъти в нашата история започва формирането на пазар (след 1861 г. и след 1990 г.) и всеки път се наблюдава разслояване по отношение на потреблението, прототип на класовото общество. Съсловната структура на обществото със своите принципи на справедливост на разпределението от края на 19 век и началото на 20 век започва да се разпада паралелно с формирането на класовото общество с неговите принципи на уравнителната справедливост. Само че  идването на власт на болшевиките през първата трета на ХХ век всъщност доведе до възстановяване на съсловното устройство на света.

Нека ви напомня, че съсловията са групи, създадени от държавата за решаване на определени проблеми. Болшевиките ликвидираха имперските съсловия (физически унищожиха техните представители) и установиха свои - работници, селяни, чиновници ... Съветската съсловна структура се оказа изключително любопитна, всяко съсловие има много вътрешни поделения (например работниците в отбранително предприятие и работниците някъде във военните совхози [1] – бяха две различни планети). А мирът между съсловията се постигаше за сметка на съборността [2]. Конгресите на КПСС са типични примери за съборност. Там се събираха представители на всички съветски съсловия, за да разрешат проблемите за справедливо разпределение на ресурсите.
С разпадането на СССР през 90-те години на миналия век съветското съсловно общество изчезна, остана само споменът за него, заедно със самоидентификацията на гражданите като работници, селяни и служители. Започна формирането на класите. Въпреки това по-голямата част от съсловния елит на Съветския съюз (учители, лекари, военни, учени и т.н.) нещо потъна по отношение на потреблението. Появиха се искания за социална справедливост, за да се вземат ресурси от току що формиращия се пазар и да се преразпределят в полза на хората в неравностойно положение. Така започнахме поредното възстановяване на съсловното светоустройство.
Всъщност днес се намираме в междинна ситуация: на държавно ниво са създадени съсловията на пенсионерите, самостоятелно наетите лица, държавните служители и т.н., но членовете на съсловията не се възприемат като такива и продължават да се идентифицират със съветските термини. Ето ви типичен пример: в Русия бяха издадени около 200 правителствени постановления за въвеждането на униформи за различни съсловия, но в обикновения живот извън служба дори военните предпочитат да носят цивилни дрехи. Тоест, има номинални съсловия, но няма самоидентификация. Забелязва се силно стратифициране по равнищата на потребление, в рамките на едно и също съсловие. Има богати ченгета и бедни ченгета, богати и бедни учители, лекари ... Тоест хората от различните съсловия могат да имат еднакво равнище на потребление!
Всъщност днес ние не знаем мястото си в обществото, отсъства понятиен апарат, с който да опишем себе си и другите. В частност, по тази причина, всички са недоволни, всички се оплакват от всичко.
И още нещо. В класово общество, например, конфликтите между богатите и бедните се изравняват от парламента. Тоест, демокрацията е преди всичко инструмент за съчетаване на различните интереси на групите по отношение на потреблението в конкурентна среда. В съсловното общество механизмът е различен – става дума за съборите, които споменах по-горе. Но днес ние не разполагаме с този механизъм, съборите не съществуват дори в проект.
Липсата на институции за координация на интересите между съсловията води до безредици, форма, обичайна за съсловното обществото за изразяване на недоволство от резултатите от разпределението на ресурсите. Това, което се случва в Москва днес, е реакция на липсата на представителство. Местните бунтове не са опасни за системата, но ако се синхронизират, както се случи в СССР в края на 80-те, тогава съществува заплаха за целостта на държавата и може да се предприемат крайни мерки за неутрализиране на тази заплаха.
Социална система, при която съсловията са създадени от държавата, за да се неутрализират заплахите (за разлика от класовата, която функционира според законите на пазара), може да се развива само чрез експанзия [3]. Тя си измисля заплахи – врагове – за да се защитава от тях. И така живее.
Бележки:
[1] – съветско стопанство, форма на държавно селско стопанство в СССР;
[2] – от събор, лица, свикани да обсъдят важен въпрос, управление чрез събрания, сбирки, конгреси;
[3] – разширяване и разпространяване на владение, власт, влияние и др., агресивна политика на държава за разграбване на чужди територии, колонии и пазари.

 



Няма коментари:

Публикуване на коментар