вторник, 6 август 2019 г.

Отказът от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие (ДЛРСМОД) – императив на времето или поправяне на грешката?

Необходим ли е нов договор, включващ всички страни, въоръжени с ракети със среден и малък обсег на действие?
Александър Шарковски [1], отговорен редактор на „Независимое военное обозрение”


На 2 август 2019 г. по инициатива на Америка е прекратен Договорът между СССР и САЩ за забрана и премахване на ракети със среден и малък обсег на действие базирани на суша, подписан във Вашингтон на 8 декември 1987 г. Още миналата година президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви намерението си да се оттегли от това споразумение, като обвини Москва че го нарушава. По този въпрос американският държавен секретар каза: „На 2 февруари 2019 г. САЩ дадоха на Русия шест месеца да се върне към прилагането на споразумението за ядрените сили със среден обсег. Русия отказа, така че споразумението приключва днес. САЩ не възнамеряват да бъдат страна по споразумение, което е нарушено от другата страна. Отговорността за това пада върху Русия." Ще оставим неточностите в изявленията на Помпео на съвестта му, те само характеризират нивото на неговата компетентност. Същността на неговото изказване не се променя от това.
Известно е, че руският президент Владимир Путин подписа указ на 4 март тази година за прекратяване на Договора за ЛРСМОД. По-рано Русия като наследник на Съветския съюз беше обременена със задължения по това споразумение. Припомняме, че според него на страните беше забранено да произвеждат, разполагат и разработват наземни балистични и крилати ракети с обхват от 500 до 5500 км, а също така – разработването, разполагането, и производството на инсталации за тяхното изстрелване. До юни 1991 г. Москва унищожава 1846 ракети, като половината от тях са били във военни складове и в складовете на заводите-производителите и не са участвали в бойно дежурство. Америка се ограничава до унищожаването на 846 ракети и оставя част от своя арсенал за тренировъчни цели, демонтирайки бойните глави от балистични ракети, които не бяха унищожени. Под забраната, съгласно ДЛРСМОД, попадаха от СССР: РСД-10 „Пионер”, Р-12, Р-14; наземни крилати ракети РК-55, OTР-22 „Темп-С” и OTР-23 „Ока”. Американците трябваше да унищожат балистичните ракети „Пършинг-1A, „Пършинг-2 и наземните крилати ракети Tomahawk (BGM-109G).
Ветераните от съветските ракетни войски, със сълзи в очите,  си спомнят как им се е наложило да унищожават през 1988 г. на полигона „Капустин яр” ракетите с твърдо гориво РСД-10. Всички дейности са изпълнявани в присъствието на американски наблюдатели.  Истината е, че стартовите площадки за РСД-10 не са унищожени, първоначално са консервирани, но оставени без поддръжка, с времето стават неизползваеми.
Експертите смятат, че в момента няма причина за проливане на сълзи заради унищожените ракети през 1988-1991 г., тъй като към днешна дата те вече щяха да са остарели и във всеки случай ще трябваше да бъдат свалени от въоръжение. Но спирането на процеса на разработване и изпитване в областта на ракетите със среден и по-малък обсег се оказа пагубно за отбраната на страната. Според руския президент Владимир Путин Договорът за ЛРСМОД е грешка на съветското ръководство. Ако развием мисълта му в същата посока, можем да заключим, че този договор се превърнал в една от причините за разпадането на СССР.
Твърденията на Вашингтон относно неспазването на договора от Москва се свеждат до крилатата ракета 9M729. Основата на спора предизвиква насмешка – американците твърдят, че тази ракета е прелетяла повече от 500 км при изпитанията, проведени на тренировъчния полигон „Капустин Яр”, а Русия настоява, че максималният обсег на тази ракета е 480 км, и нито метър повече. Напротив, преди 19 години Москва посочи на Вашингтон недопустимостта да се използват ударни дронове (безпилотни летателни апарати), които по същество са аналогични на ракетите със среден обсег. Освен това САЩ използват ракети, отговарящи на характеристиките на ракетите със среден обсег (MGM-31 Pershing без бойни глави) като цели за тестване на техните системи за противоракетна отбрана. Русия през 2014 г. посочи, че разполагането на системи за противоракетна отбрана в Румъния и Полша е потенциално нарушение на същото споразумение, тъй като за изстрелване на зенитните ракети се използва универсалната инсталация Mk41, която е подходяща и за използване на ракети със среден обсег Tomahawk и в този случай се намира на сушата. Тъй като страните не сметнаха за необходимо да реагират на взаимни обвинения, Договорът за ЛРСМОД благополучно се спомина.
Експертите отбелязват, че въпреки денонсирането на Договора за ЛРСМОД, Москва и Вашингтон не се опитват да форсират разполагането на комплекси с ракети със среден и по-малък обсег. Между другото е възможно тези изводи да се дължат на незнанието за истинското състояние на нещата.
Предимството на балистичните ракети със среден обсег е краткото време за достигане до целта. Целесъобразно е Америка да разположи такива комплекси в непосредствена близост до руската граница, да речем, в Далечния Изток – в Япония и Южна Корея. В европейския театър на операциите те могат да бъдат разположени в широка ивица между Балтийско и Черно море, както и в Норвегия. Русия може да отговори на това, като разположи своите ракетни системи във Венецуела, Хондурас и Куба, както и в Чукотка. Съгласете се, такъв сценарий изглежда като римейк на Карибската криза от 1962 г. Между другото, ако вече говорим за значението на времето за приближаване, крилатите ракети със среден обсег не се вписват в тази концепция, тъй като имат дозвукова скорост на полет и ще им трябва доста време за да достигнат цел, разположена на 3000-5000 км. Освен това в арсенала на Русия вече се появиха хиперзвукови оръжия, чиито възможности понякога надхвърлят ползите от бойното използване на балистичните ракети със среден обсег.
Не може да не се вземе предвид и фактът, че в армиите на много страни се намират на въоръжение разположени на сушата системи със балистични ракети със среден обсег. Със сигурност е известно, че Китай, Индия, Израел, Иран, Северна Корея и Пакистан ги притежават. Технологичните възможности за създаване на този клас ракети имат Франция, Япония, Италия, Турция и Украйна. Възможностите за бързо развитие на ракетната технология са налице във Великобритания, Германия и Швеция. Между другото, почти всяка страна с достатъчно финансови и технически ресурси е в състояние за кратко време да създаде ракета със среден и по-малък обсег. Например, Саудитска Арабия в момента финансира разработването от украинското конструкторско бюро „Южное” на ракетите „Гръм”-2 с обявен максимален обсег 300 км., но експерти посочват, че в бъдеще обхватът може бъде значително увеличен. И, разбира се, технологията принадлежи на този, който я плаща.
Като цяло Китай отказва дори да обсъжда евентуалното си участие в преговорите за забрана на ракетите със среден и малък обсег на действие, а в арсеналите му има цяло семейство различни балистични ракети със среден обсег „Донг Фенг” и не само това. Израел притежава значителен брой РСД „Йерихон-2” и „Йерихон-2”  Индийските възможности не се ограничават само до комплексите „Агни-2” и „Агни-3”, а пакистанските – до ракетите „Шахин” и „Хатф”. КНДР продължава да развива своите оръжейни програми, включително проекта „Хвансон” (първият вариант е копие на руската Р-300). Иран успешно изпробва балистичната ракета със среден обсег „Шахаб-3”.
Оказва се, че Договора за ЛРСМОД, сключен само между две страни, Русия и Съединените щати, е изживял времето си. Дори и да не е било грешка, в съвременните условия неговото изпълнение както за Москва, така и за САЩ не е препоръчително без участието на други държави, притежаващи този тип оръжие.
Бележка:
[1] – роден на 07.12.1936 г., Киев, математик, академик на Националната академия на науките на Украйна (2006 г.), ръководител на катедра по теория на динамичните системи, автор на трудове по теория на динамичните системи и теоретичната механика, член на редакционните съвети на редица международни списания, включително съредактор на Journal of Difference Equations and Applications (САЩ).




2 коментара: