понеделник, 13 септември 2021 г.

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПАНДЕМИЯТА СА СЪПОСТАВИМИ С ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СВЕТОВНА ВОЙНА

Интервю на Торстен Рике с Нийл Фъргюсън [1], Handelsblatt, 11.09.2021

В интервюто ученият от Станфордския университет говори за края на ерата „Меркел“, незначителната  роля на Европа в световната политика и защо  по-малкото участие на държавата ще помогне в борбата с пандемията.

Говорейки за предстоящите избори в Германия, Фъргюсън отбелязва – „Едно от странни неща при посещение в Германия, това е усещането, че за 16 години страната почти не се е променила. Предизборните плакати са толкова скучни, както някога. Струва ти се, че времето в Германия е спряло. В някакъв смисъл страната напомня на английски пациент“.

 „Меркел е блестящ тактик, но и липсва стратегия, която да излиза извън рамките статуквото. Това едва ли ще се промени при канцлер от СДПГ. В Италия и Франция не предават особено значение на изборите, защото Марио Драги и Еманюел Макрон искат да управляват европейските дела. Дори и да нямат пари за тази работа. Но без одобрението на новото германско правителство е малко вероятно в Европа да се случи нещо“, смята историкът.

„Европейците грешат, като смятат, че могат да придобият „стратегическа автономия“ от САЩ. Те не са склонни да платят за това. От гледна точка на политиката за сигурност, Европа е в същото положение както бившето правителство в Афганистан – без САЩ, континентът не е в състояние да се защити. За Европа не става въпрос за стратегическия й суверенитет, а за незначителната й стратегическа роля“, казва Фъргюсън.

Обсъждайки как човечеството се бори с пандемията, историкът посочва – „Можехме да постигнем много повече. Бих ни писал „тройка“. Ние далеч не използваме всички възможности, които ни предлага науката. Ако успеем да дешифрираме ваксина срещу вируса в рамките на няколко дни, защо година и половина след началото на пандемията 10 хиляди души все още умират всеки ден?“

 „Това се случва по две причини – първо, защото държавните бюрокрации все още живеят в миналия век и не реагират на бедствията толкова бързо и добре, колкото би трябвало и биха могли. Идеите и теориите на конспирацията се разпространяват по-бързо от вируса и възпрепятстват успешната ваксинационна кампания“ (тук ще си позволя да не се съглася с известния историк – Н.К.), каза Фъргюсън.

 „Някои правителства се представят по-добре от други. Но не е вярно, че авторитарните страни като Китай или Русия са реагирали по-добре. Тайван и Южна Корея са най-успешните страни в борбата с коронавируса, а и двете са демокрации. Те се възползваха от своя опит от епидемията от ТОРС и реагира много по-бързо от повечето западни страни. Страни като Германия, Великобритания и Америка реагираха твърде бавно в началото, но след това бързо разработиха ваксини и започнаха кампания за ваксинация. Така че никой не заслужава златен медал“, смята Фъргюсън.

„Около половината американци, които отказват да се ваксинират, вярват, че ваксината съдържа микрочип. Как да се борим с тази лудост? Разбира се, най-дивите теории на конспирацията съществуват дори по време на чумата през Средновековието (Съмнявам се. Не че не е имало свръхестествени обяснения на ставащо, ама чак „конспирации“ – Н.К.). Но днес те се разпространяват бързо и ефективно чрез Интернет. Създадохме машина, която разпространява луди идеи с луда скорост и все още не знаем как да ги спрем“ – заявява Фъргюсън. – „Държавната цензура не е опция. Повече власт за шефа на Facebook Марк Зукърбърг , също не е опция. Има компании, които печелят големи пари от разпространението на дезинформация. Аз съм за значително затягане на съответната отговорност.“ (и тук ще си позволя съмнения, защото мисля, че теорията за конспирацията е продукт на т.нар. BigPharma, вкл. СЗО, които не са в състояние да обяснят липсата на достатъчно ефективност на ваксините, непрекъснатите мутации на вируса и т.н. – Н.К.)

„В исторически план пандемията от коронавирус не е сред най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството. Но нейното икономическо въздействие е по-сравнимо с въздействието на световната война. Това се отнася не само за огромната финансова помощ, предоставяна от централните банки и правителства. Това важи и за реториката на икономическата политика, насочена към увеличаване на автономията, суверенитета и стабилността на нашите икономики чрез индустриална политика. Държим се така, сякаш преминаваме през трета световна война“, – казва Фъргюсън (само дето не обяснява, кои са причините за подобно поведение, и то не в една, а в почти всички страни по света – Н.К.).

 „Това прилича по-скоро на нова студена война. И резултатът от нея ще се определя главно от онези, които ще лидират по отношение на технологиите. Държавата и нейната индустриална политика няма да помогнат много и освен това няма да ни предпазят от следващата катастрофа. Напротив. Ние създаваме нови държавни бюрокрации, които не са по-добри от тези, които наскоро се провалиха. Защо трябва да разчитаме на по-голямо участие на държавата, ако тя ни е подвела. Забравяме уроците от 70-те и 80-те години на миналия век. Колкото повече разширяваме публичния сектор, той толкова повече става неефективен“, –  смята историкът.

„Проблемът е в това, че, както например в САЩ, държавата харчи допълнителни трилиони, които нямат нищо общо с последиците от пандемията. След като даже бившия министър на финансите на САЩ Лари Самърс, който от много години предупреждава, ва „вековна“, т.е постоянна стагнация и смята, че това е грешка, то си струва да се замислим. Например за планините от дълг, които трупаме. В Америка сме достигнали нивото на дълг от 1946 г. и той продължава да расте. От друга страна, Япония показва, че страната може да има публичен дълг в размер на 200% от БВП и да не бъде наказана за това от финансовите пазари“, посочва историкът.

Говорейки за това, за какви следващите бедствия трябва да се подготви човечеството, Фъргюсън казва: „Нямам представа. Много хора смятат, че това ще бъде промяната на климата. Но какво би станало, ако вместо промяната в климата се случи масирана кибератака, която парализира нашата инфраструктура? Най-голямата заплаха може да дойде от тоталитарните режими, които убиха повече хора през ХХ век, отколкото пандемии или изменение на климата. Новите технологии като изкуствения интелект или лицевото разпознаване ги правят още по-опасни днес. Боя се, че не сме по-добре подготвени за това, отколкото за пандемия. Това се отнася и за новата финансова криза –  днес не сме по -добре подготвени за това, отколкото през 2007 г., въпреки всички изисквания към капитала. Впечатлението ми е, че въпреки целия ни опит, ние реагираме на бедствия не по-добре, а по-зле“...

„Новите технологии помагат на правителствата да реагират много по-бързо на съвременните дадености и нуждите на своите граждани. В момента правим обратното, създавайки нови бюрократични структури", казва историкът.

„В момента сме свидетели на фарс, в който западните, промишлено развити страни повишават значително цената на изкопаемите горива, но отговорността за по-голямата част от емисиите на въглероден диоксид е на Китай. Най-накрая трябва да осъзнаем, че борбата срещу изменението на климата е новата фронтова линия на студената война. Все още няма отговор на въпроса как да накараме Китай по-бързо да намали емисиите на парникови газове. Загрижен съм, че климатичните ни страхове ни карат да пренебрегнем всички други рискове, които биха могли да усложнят живота ни много по-рано“, смята Фъргюсън.

Бележка:

[1]-Нийл Кембъл (на снимката вдясно),  шотландско-американски историк, роден е на 18 април 1964 година в Глазгоу в семейството на лекар и учителка. През 1985 година завършва история в Оксфордския университет, където през 1989 година защитава и докторат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар