понеделник, 6 януари 2020 г.

ВЕЧНО ЖИВ. ЗАЩО ВЛАДИМИР ЛЕНИН СГРЕШИ В ОЦЕНКАТА НА ОЛИГАРХИЧНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

Павел Хлебников, Forbes, 06.01.2018 г. 


В чест на 100 годишнината на списанието ние публикуваме най-добрите статии от архива на руското издание на Forbes. Статията на Хлебников е публикувана за първи път през юли 2004 г. Идеята за олигархичния капитализъм принадлежи на Ленин. Да очакват ли съвременните руски магнати съдбата, която той им предрече?
През 1915 г. Ленин има всички  основания да мисли, че ще се наложи дълго да чака социалистическата революция. От подавянето на революцията през 1905 г. са минали само 10-т години, а реформите на Столипин довели до бурен икономически растеж в цяла Русия. И изведнъж започва Първата световна война съпроводена с мощен патриотичен подем. Намирайки се в неутрална Швейцария Ленин се усамотява в библиотеката, изучавайки теорията за развитие на капитализма. Така във времето януари-юни 1916 г. се ражда произведението му „Империализмът като най-висш стадий на капитализма” (популярен очерк). Като отделна брошура то е публикувано за първи път в Петроград в средата на 1917 г. от издателство „Живот и знание”.

Препрочитайки го днес, няма как да не удивим, колко точно е описана системата на олигархичен капитализъм, възникнала в съвременна Русия от 90-те години на ХХ век. Ирония на съдбата! Отхвърляйки оковите на ленинския комунизъм, Русия започва да строи капиталистическа система по образец на …. основоположника на комунизма. Макар че и самата съветска икономика е построена по чертежите на монополистичния капитализъм, за който пише Владимир Илич – само че не под контрола на финансовите олигарси, а на партийните чиновници. И в това няма нищо чудно! Тази изопачена версия на капитализма е напълно нормална за „бизнесмените” от епохата на Елцин и масата от политици-реформатори (а защо не и за екипите на Путин – бел. моя).  Та нали всички са изучавали ленинизма  в университетите и партийните школи…
В какво е същината на проблема? Според Маркс основната слабост на капитализма се състои в неограничената конкуренция, която води до икономически кризи, фалити, всеобщо обедняване и т.н. Според Ленин, през 1915 г. капиталистическата система е силно променена. „Основната особеност на новия капитализъм –  пише той, е господството на монополистичните съюзи на големите предприемачи. Тези монополи между другото са съсредоточили в свои ръце всички суровини и ресурси. И ние виждаме с какво настървение международните усилия на капиталистите са насочени към присвояване на …. запасите от желязна руда,  източници на нефт…”. На този етап „основните характеристика на капитализма се превръщат в своята противоположност….Свободната конкуренция се сменя с капиталистическите монополи”. Най-важната характеристика на новата система е крайната концентрация на капитал…съединяване в едно на различни отрасли на промишлеността и пълно господство на финансовата олигархия. Тя властва над пресата и над правителството, а държавните и частни монополи са взаимно преплетени.
„Картелите се договарят за условията на продажба, сроковете за плащане и т.н. Те делят помежду си различните области на потреблението. Определят количеството на произведените стоки. Разпределят печалбите… Използват „връзки” за изгодни сделки вместо конкуренцията на свободния пазар.” Те имат необичайна ценова стратегия: „ На вътрешния пазар продават своите стоки по монополни, най-високи цени, а зад граница – три пъти по-евтино”.
„Финансовите олигарси не искат свободен пазар, те искат да господстват над него” – пише Ленин. Три-четири от най-големите банки от водещите капиталистически нации са осъществили „лична уния” на промишления и банков капитал, съсредоточили са в свои ръце разпореждането с милиарди и милиарди, съставящи основната част от капитал и паричните доходи на цялата страна….От това произтича необичайното нарастване на класата на рентиерите….
Според Ленин, системата на олигархичния капитализъм е „неустойчива и обречена на провал”. При монополите е налице тенденция към „застой и загниване”.
По редица въпроси, лениновата характеристика на епохата е точна, както и някои от предсказанията му – например бъдещето създаване на Съединени Европейски щати.
Но по основните въпроси бърка.
Капиталистическата система не загнива, обратното, реализира непрекъснат подем. Чудовищните монополи така и не успяват да погълнат цялата икономика. Малките предприятия не изчезват. Напротив. Съвършенството на германската икономика се осигурява от десетки малки и средни предприятия, които най-често са семейна собственост – т.нар. Mittelstandt. Даже промишлените гиганти на Япония –  Sony, Matsushita и Toyota разчитат на множество дребни производители. 70% от частите на обикновената копирна машина Canon се произвеждат от малки и средни предприятия.
Защо сбърка Ленин?
Преди всичко той бе подведен от собствения си безграничен цинизъм. Той е убеден, че в капиталистическите страни държавния апарат работи само и единствено в интерес на големия капитал. Той не може да си представи, че държавните служители могат да останат верни на принципа на справедливост и гражданска отговорност (от подобен цинизъм страда и днешната опозиция, когато говори за корупцията в България – бел.моя). Той се надсмива над европейците, които призовават за „чувство за отговорност и дълг”, а призивите към спазване на християнските ценности нарича „лицемерие на английските попчета”.
При такъв цинизъм, Ленин не е в състояние на обясни приемането на първия антитръстов закон в САЩ през 1890 г. Или разрушаването на нефтения монопол на Рокфелер от президента  Теодор Рузвелт през 1907 г., който е наследник на едно от най-богатите семейства в Ню Йорк. Или разрушаване на монопола AT&T в САЩ след няколко десетилетия, което е първа крачка в бурното разрастване на телекомуникациите и интернет икономиката.
Втората грешка на Ленин е прогнозата му, че финансовите монополи ще овладеят пазара. Вярно е, че в началото на ХХ век икономиката в капиталистическите страни е силно монополизирана и в нея главна роля играят банковите гиганти като Deutsche Bank и JP Morgan. Само че днес в САЩ банковият капитал има незначителна роля в икономиката – той е заменен от по-децентрализираните и динамични фондови борси (ако и те се опитат да монополизират пазара, вероятно светът ще открие друго лекарство – бел.моя). Ленин смята, че това е утопия и пише: „Смяната на стария капитализъм с неговата свободна конкуренция с новия капитализъм и господството на монополите ще доведе до изчезване на пазарите”. Според него „институтът на свободното акционерно общество е чиста глупост”, която позволява всякакви тъмни и мръсни сделки, които обират публиката”. Защитата от конкуренцията и държавното регулиране на фондовите пазари, както и всеки стремеж към демократизация на процеса на придобиване на акции, Ленин нарича „фантазии на сладникавите реформатори”. Само че и те постигат своето. През 30-те години на миналия век Франклин Рузвелт (братовчед на Теодор Рузвелт – бел.авт.) при подкрепата на големи борсови играчи въвежда серия от закони, които силно ограничават възможностите на крупни външни борсови играчи да крадат от малките инвеститори. Днес огромна част от американския акционерен капитал и частните дългови облигации се намиран не в ръцете на олигарсите, а в дялови инвестиционни фондове (ДИФ) и пенсионни фондове. В този смисъл около 80% от населението на САЩ (чрез ДИФ) и почти цялото възрастно население на страната имат дялове на фондовия пазар. Това ако не е „народен капитализъм” здраве му кажи.
Както социалистите от времето на Маркс не успяват да предугадят способността на консервативни политици да усвоят разумните идеи на социализма, например Бисмарк –  въвел солидарно медицинско и пенсионно осигуряване в Прусия (днес нашенски пишман здравни анализатори за n-ти път оплюха от ТV екрана модела „Бисмарк”, а др. Нинова и адептите й мечтаят за др.Семашко – бел.моя), така и Ленин подценява способността на капитализма сам да поправи недъзите си. Фактите обаче са налице. Управляващата класа в капиталистическите страни, в т.ч. и крупните бизнесмени, отдавна е разбрала, че монополизацията на икономиката е вредно явление, с което трябва да се бори. Типичен пример е данък наследство, който в развитите страни може да достигне до 50%. Подобна данъчна политика е насочена към предотвратяване на формиране на класа на наследствените магнати, които доминират в икономиката до епохата на индустриализацията. Днес например представителите на семейство Рокфелер, макар и да са милионери, притежават състояние равняващо се на 0,5% от стойността на нефтените компании, които дядо им е основал.
Последната грешка на Ленин  е в недооценяването на ролята на новите технологии. Автомобилите подринаха монопола на железниците в САЩ. С разпространението на персоналните компютри IBM загуби своето господство на пазара за компютри. А мрежовите оператори и Интернет подриват устоите на традиционните връзки и  медии.
Според Ленин „олигархичния капитализъм е преходен и умиращ капитализъм”. Преходен защото води до обобществяване на производството, сиреч до експроприация.
Това твърдение на Ленин е вярно! 
Когато икономиката стане монополна и подконтролна на олигарсите (на една политическа партия – бел.моя) има само два пътя – или социализъм или свободна конкуренция и демокрация.
P.S. Какъв е вашият избор, дами и господа!

 



Няма коментари:

Публикуване на коментар