събота, 4 януари 2020 г.

РЕМИНИСЦЕНЦИИ….

Следващият текст ми попадна случайно:
„Министър Шепилов [1], завръщайки се от Париж, се осмели да каже, че „западното изкуство уврежда човешката душа“. Трябва да припомним, че нашите писатели и художници не убиват никого и както преди великодушно не си позволяват да винят теорията на социалистическия реализъм за масовите убийства, случили се под прикритие или по заповед на Шепилов и нему подобните. Истината е, че в нашите редици има място за всичко, дори и за злото, включително за драсканиците на Шепилов, но и за чест, за дървото на живота, за приключенията на интелекта. А в сталинската култура няма нищо друго освен проповеди и поучаване, сиво ежедневие и пропагандни заповеди.“
Текстът е от статията на Камю [2] „Кадар и денят на страха“, посветена на отговорността на  Шепилов за кръвопролитията в Унгария през 1956.
Камю загива на 04.01.1960 г. при автомобилна катастрофа.

Доста по-късно, в дневника на чешкия писател, преводач и дисидент Ян Забрана (издаден под заглавието „Моят живот“ с предговор от Вацлав Хавел) се появява тезата, че Камю е бил убит от КГБ. Подобна теза издига и Катели [3] в книгата „Камю трябва да умре“ (2013), издадена през 2019 г. във Франция под заглавието „Смъртта на Камю“.
Между другото, няколко месеца след смъртта на Камю (май 1960 г.), Никита Хрушчов пристига на официално посещение в Париж на посещение. В мемоарите си той разказва за политическия натиск на Съветският съюз върху Франция, заплашвайки я с укрепването на германската икономика и с прекратяване на споразумението за приятелство със СССР, ако страната продължава политика, която е във фарватера на най-агресивните сили на НАТО. По това време Френската комунистическа партия все още има силно влияние в страната, Съветският съюз – достатъчно много приятели, а агентите на КГБ във Франция работят и се чувстват необезпокоявани.
Смята се, че френските тайни служби са били в течение на намеренията на КГБ, но не са предприели никакви мерки, за да не попречат на добрите френско-съветски отношения…..
Чудни работи. Сетих се, че на 01.01.1966 г. Франция напуска военната организация на НАТО….., главната квартира на алианса напуска Париж ….
Защо ли събития с повече от половин вековна давност ми напомнят за днешния Макрон!
Бележки:
[1]-Дмитрий Трофимович (1905-1995), съветски държавен и партиен ръководител, икономист, учен, министър на външните работи на СССР (1956-1957), главен редактор на в-к „Правда“ (1952—1956), принадлежи към консервативното крило в съветското ръководство, през 1957 подкрепя Вячеслав Молотов, Георги Маленков  и Лазар Каганович  в борбата им с генералния секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, групата е обявена за антипартийна, а благодарение на пресата става известна формулировката за  изключването на Шепилов от партията и лишаването от повечето му държавни постове – „и примъкналия се към тях …“.
[2]-Албер (1913-1960), френски писател драматург, журналист и философ, екзистенциалист, член на френската комунистическа партия, активен участник в Съпротивата срещу Хитлер по време на Втората световна война, лауреат на Нобеловата награда за литература през 1957 г. Камю осъжда революционното насилие, за разлика от Жан-Пол Сартр който смята, че то е оправдано в името на „справедливостта“, и че е необходима безмилостна революция за изграждането на комунистическо общество, тъй като съществуващият ред трябва да бъде заличен от лицето на земята (това слага край на приятелството между двамата).
[3]-Джовани, италиански, прозаик и публицист, специалист по Източна Европа, сътрудник  на сп. „ЕаST Journal“, през 2011 г. започва разследване по повод смъртта на Камю. 
P.S. Повече подробности може да прочетете в публикацията на Дмитрий Волчек „Присъдата беше произнесена в Москва. КГБ ли уби Албер Камю убит?, 16.12.2019 (https://www.lrt.lt/ru/novosti/17/1125468/prigovor-vynesen-v-moskve


Няма коментари:

Публикуване на коментар