понеделник, 20 януари 2020 г.

ИМАМЕ РАБОТА С ИНТРИГА…

Генадий Бурбулис* за оставката на правителството и бъдещи изменения на Конституцията.


От събитията от сряда, 15 януари, две най-много привличат вниманието на обществеността – оставката на правителството и предстоящите промени в Конституцията. Мнозина виждат „ключа” към целия пакет от изменения в конституцията в инициатива за промяна на статута и ролята на Държавния съвет**. „Огонëк“ се обърна за коментар към първия и засега последен държавен секретар на Русия, ключова фигура в бурните събития в руската история от края на 80-те и началото на 90-те години Генадий Бурбулис.
Интервю на Светлана Сухова, сп. „Огонёк“, бр. 2,  20.01.2020, стр. 6
- Генадий Едуардович, коя беше основната изненада за вас?
- Оставката на Медведев и назначаването на Мишустин. Сигналът засега е непредсказуем, неочакван и с трудно предвидими последици. Фактът, че Дмитрий Анатолиевич според стила на работа и резултатите от нея е особен персонаж за руската история, честно казано, е несъмнен. Аз съм толерантен към него по простата причина, че съм дълбоко убеден, че Медведев е по-малко виновен за това, което се случва в руската икономика, отколкото всеки друг. Човек може само да му съчувства: толкова години човек съществува в две взаимоизключващи се измерения едновременно. От едната страна са, известната му реплика, че „свободата е по-добра от несвободата“ и искреното желание да стане успешен модернизатор на руската история и икономика. От друга страна е инструкцията към руснаците, че "няма пари, но вие се дръжте". Но с неговото заминаване в съществуващата система се формира вакуум на несигурност, който лично ме смущава.
- Какво точно?
- Имаме работа с интрига, предложена от президента. Бих нарекъл назначаването на Мишустин неочаквано и персонализирано решение. Начело на Данъчната служба на Русия (ФДС), Михаил Мишустин се утвърди като талантлив мениджър, способен да наложи в практиката това, което днес наричаме дигитализация. Факт е, че ведомството на Мишустин изпревари с няколко години всички други структури и ведомства в страната по отношение на въвеждането на този инструментариум, и той не изисква доказателства. Федерална данъчна служба се превърна в ефективна структура за събиране на многобройните данъци и такси, които в последните години се повишиха, която редовно попълва държавната хазна и се смята за една от най-добрите в света. Така че първоначалното недоумение от факта, че именно той беше представено в Думата като кандидат за нов премиер, при мен бързо отстъпи под влияние на логиката на този избор.
Като цяло срядата на миналата седмица беше богата на изненади. Бих казал твърде богата. Контекстът на момента е от решаващо значение. Нека ви напомня. В един ден и в един град се случиха форумът Гайдар, на който присъстваха доста представителен кворум от руските региони и чужди държави, Посланието на президента към парламента, което беше излъчено за първи път в такъв невероятен мащаб, че достигна чак до Елбрус, което първоначално роди чувство за предстояща сензация, след това, преди да се уталожат клюките от чутото, последва оставката на правителството на Медведев и накрая, преди да падне нощта бе предложена кандидатурата на Мишустин за негов наследник.
-  Случва се, … има дни, богати на събития ...
- Работата не е в това! През 20-те години управление на Путин всичко се е случвало. Но с течение на годините свикнахме с определен стил на поведението му, с начина по който дирижираше посланията си. В продължение на 20 години той демонстрираше друг образ, определена вътрешна стабилност, внимателно отношение към съществуващите конфигурации на хората, властта, институциите, групите за подкрепа, без резки и бързи назначения. И изведнъж в един ден получихме толкова много промени, които противоречат на всичко, с което обществото беше свикнало.
Ще кажа нещо повече – остана усещането, че режисьорът е сменен и вместо обичайния сдържан и съобразяващ се с актьорите и статистите, се е появил някакъв нов, който работи рязко,  донякъде е  нетолерантен, възнамеряващ да спечели, като играе изпреварващо.
Лично аз приех всичко, което се случи с изненада, с напрежение, но и с разбиране на предложеното и перспективите за реализиране на подобни идеи
- И какви са те?
- Считам, че идеята за промяна на конституционните права и правомощия на парламента – и на двете му камари - е назряла отдавна. Но работата не е това да се изменя текстът на Конституцията. В Основния закон всичко е обмислено и добре написано. Можете да усилите Думата и Съвета на федерацията ... без да променяте нищо! Проблемът не е да добавите този или онзи пасаж към съществуващия текст или, напротив, да премахнете нещо от там, а да изпълнявате това, което вече е там. От години правата и задълженията на властта, залегнали в Конституцията, не се изпълняват изцяло. Нещо повече, всеки път те са били интерпретирани и тълкувани различно в зависимост от момента и контекста и са били изпълнявани още по-зле. Всъщност основният документ престана да бъде желаният източник на демокрация, какъвто се предвиждаше да бъде през 1993 г.
Разбира се, аз съм близо до идеята за увеличаване на правомощията на парламента, съдържащи се в иновационните, предложения на Путин, но, за съжаление, знам много добре от политическата кухня как могат да бъдат манипулирани парламентарните решения. Не съм сигурен, че основните членове на Конституцията ще заработят ефективно дори след тази промяната им. Ще ви кажа –  новите промени ще бъдат ефективни само ако на ключови позиции сред изпълнителите са хора, които са в състояние да ги приложат.
- И кои са тези хора?
- Тези, които днес рядко ще срещнете във властта –   отговорни, независими, професионални, съвестни, достойни и авторитетни. Колко такива депутати и сенатори познавате? Да играят независима роля, без да им е посочено отгоре? Новата система не изисква поправки в закона, дори на Основния, а подбор на хората. Да се ​​намерят такива хора – това е най-сложното решение, най-сложната задача на властта днес. Предложенията на Путин за изменение на Конституцията според мен съдържат парадокс между искреното му желание да се справи с прословутото ръчно управление на държавата, което доминира в продължение на 20 години, и възможността да направи това от гледна точка на липсата на хора. Кадровият глад е навсякъде. Не става въпрос за количеството, а за качеството на материала. За решаването на посочените задачи този материал, който се използва през последните 20 години, не е подходящ. Виждам искреното желание на Путин да преформатира бюрокрацията, за да спре спада на жизнения стандарт в страната и огромно увеличение на броя на бедните. Смятам, че тази цел е най-важната – и в това отношение на Путин трябва да се помогне максимално. Между другото, обърнете внимание: в Посланието нямаше традиционен раздел за международното положение на Русия. Мисля, че това е доказателство, че президентът демонстрира последователност в отстояването на своята визия за самобитния път на Русия в съвременния свят.
- Измененията в Конституцията по отношение на преразпределението на правомощията между парламента, правителството и президента могат ли да балансират тези клонове на управление?
- Това е красива мечта на демократи, либерални романтици и конституционалисти. Изпълнението й зависи не само от това какво ще бъде записано в текста на основния закон, но и от това на кого ще му бъде поверен да го изпълнява на практика. В това, което Путин говори от трибуната, имаше ключова формула – създаване не единна система на публичната власт в страната. Това, което имаме днес, прилича на кърпено одеяло, и е резултат от постоянни изменения и допълнения и кръпките вече се пукат по шевовете. Такава машина не може да бъде управлявана по друг начин, освен ръчно. Само че никой не може да дирижира безкрайно дълго време. Така че очакванията за промени само нарастваха през последните години ...
- Очаквахте ли, че основната промяна ще бъде превръщането на Държавния съвет в конституционен орган?
- Слуховете за трансформацията на Държавния съвет, като една от възможностите за транзита на властта (предаването на властта от Путин – бел. моя) са от последните няколко години. Така че нямаше никаква изненада. Признавам, че конституционното консолидиране на статута на този орган е едно от най-сериозните предложения, направени от Путин. Все още не знаем подробности. Мога само да предположа, че предложението за превръщането на Държавния съвет в принципно нов орган на държавната власт по пълномощия, компетентност и влияние съдържа няколко препъни камъка. Главният от тях е, че никой не знае кой ще стане председател на обновения Държавен съвет? Какви изисквания ще бъдат представени пред това длъжностно лице? Това са двата най-важни въпроса.
Днес Държавният съвет е експертен консултативен орган без специални правомощия. Трудно е да си представим какви права, правомощия и компетенции могат да му бъдат предоставени, за да стане пълноправен конституционен орган. Не е ясно какъв клон на властта той ще представлява? Изпълнителната и законодателната ниши са заети съответно от правителството и парламента. Да не говорим за съдебните. И така, какво ще бъде Държавният съвет? Втора върховна институция след президентската? Или единственият, ако трансформацията засяга и президентските структури? Това е най-сериозният въпрос на новата дългосрочна национална стратегия.
- А може би Държавният съвет ще е подобен на модела от 1991 г.?
- Лично аз бих бил изключително щастлив, ако това се случи. За мен темата за Държавния съвет и неговата история от 1991-1992 г. са изключително важни. Би било чудесно, ако новият Държавен съвет бъде замислен и сформиран по същия начин, както в началото на 90-те – по отношение на компетенции, правомощия и дори по-добре – би бил сходен по състав по отношение на независимостта и компетентността на хората, включени в него. Нека ви припомня, че платформата за радикални политически и икономически трансформации в страната през онези години беше разработена от екипа на Егор Гайдар в недрата на Държавния съвет. Гайдар имаше партньор-заявител –  държавния секретар Бурбулис, а Борис Елцин – посредник между волята му за вземане на решения и подготовката им, за което отново беше отговорен държавния секретар (за повече информация за онези времена, реформите на Държавния съвет и Гайдар вижте „Огонëк, бр.№ 46 от 21.11.2016 г. – бел. автора). Би било чудесно, ако в съвременна Русия се появи орган, отговорен за стратегическото планиране и способен бързо и компетентно да реализира разработените от него задачи и програми в живота. Цялата тази митология с националните проекти, които наблюдаваме през последните десет години, вече ни втръсна. По-скоро е като прекрасни мечти без практически резултати. Най-важното е, че липсва институционална и лична отговорност на тези, които са отговорни за тяхното изпълнение. Защо навремето Платформа 2020 беше обсъдена с такъв ентусиазъм и предизвика такъв ентусиазъм? И досега нейни „осколки“ могат да се открият в споменатите национални проекти. Работата е в това, че нищо съществено не се обсъжда на национално ниво от няколко десетилетия, да не говорим за приемане. Ще се радвам, ако Държавният съвет стане разработчик на подобни стратегии. Днес те силно липсват както в икономиката, така и в политическия живот. Вече е създадена работна група за подготовка на изменения в Конституцията – своеобразен аналог на конституционните заседания от 1993 г. Путин обеща, че ще бъде създаден механизъм за общо одобрение на иновациите и това също е добър начин, за дублиране на декември 1993 г.
- А ако Държавният съвет стане наднационална структура? Настройка над настройката? Покрив над „покрива"?
- Има шанс за подобно развитие. Така че очакването на елитите, което схванах след Посланието, е оправдано. Това може да е конюнктурен момент на персонифициран план. Подобна история се е случвала повече от веднъж през последните 3-4 години и е възможно изявлението на Путин да е първият опит за прилагането му.
- Говорите за повтаряне на казахстанско-китайската версия с продължаване на управлението на основните процеси от пенсионирания национален лидер?
- Това е опасна тенденция и всъщност публично признаване на безсилието по отношение на изпълнението на ценностите на институцията на демокрацията, хибрид на популизма, национализма, авторитаризма със системно пренебрегване на основните права на гражданите и съществуващите конституционни норми. Не бих искал да мисля, че властите ще тръгнат по този път.
- И как да определим дали са тръгнали или не са? Ако Държавният съвет да бъде „конструиран“ като основен върховен орган, създаващ рамка за действията на исторически сложилите се власти (законодателна, изпълнителна, съдебна – бел. моя)?
- Има такъв риск.
БЕЛЕЖКИ:
*-Генадий Едуардович (род. 1945 г.) – съветски и руски държавен и политически деец. Близък съратник на Борис Елцин в началото на неговото президентстване. През 1991-1992 г. първоначално е секретар на Държавния съвет при Президента на РСФСР, а по-късно – Държавен секретар при  Президента на РСФСР. В този период е и  първи заместник председател на руското правителство. Участва в подписването на Беловежкото споразумение от името на правителството на РСФСР. Депутат в Държавната дума в периода 1993-1999 г., вицегубернатор на Новгородска област (2000-2001), член на Съвета на Федерацията на регионите (2001-2007).
**- Държавните съвети в Русия винаги са се появявали във времена на големи промени и често пъти през зимата, а за първи път – преди 210 години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар