вторник, 14 януари 2020 г.

СИНДРОМ НА БАРОН МЮНХАУЗЕН…..

На 13.01.2020 г. в едно телевизионно студио г-н Христо Смоленов* двукратно и патетично наблегна на факта, че не познаваме, забележете, кибернетичния закон за неочакваните последици (тук и по-нататък курсивът е мой – Н.К.). Което е страшна беда!!
Слушайки го, изпаднах в тих ужас. Боже Господи, как съм се справял със задълженията си в своя 40-т годишен професионален път, без да познавам фундаментални кибернетични постановки.
След това се успокоих и реших да се поразровя във всичко знаещия чичко Google.
Първото нещо, на което попаднах бе името на Робърт Мъртън (за дефинирания от него закон за самоосъществяващото се пророчество съм писал в книгата „Актуални проблеми на управлението“, издание на Военна академия, предадена за печат през 2008 г. стр.36 – Н.К.). Оказва се, че още през 1936 г. американският социолог е анализирал проблема за непреднамерените последствия от съзнателни действия  в статията си „Неочакваните последствия от целенасочените социални действия“. И в този случай, както и при споменатия по-горе закон за пророчеството, заслугата на Мъртън е в дефинирането на закономерността**. А иначе всеки един от нас е изпитвал върху гърба си ефекта от непреднамерените последствия от преднамерените ни действия. 
Ех, Смоленов, Смоленов! Казват, че днешните „калинки“ в управлението били страшни за бъдещето на държавата! Само дето си мисля, че люде като Вас, именуващи се експерти, но дълбоко поразени от синдрома на барон Мюнхаузен*** са още по-страшни. Защото, съзнателно или не манипулирате телевизионните зрители. Аз познавам лично още двама, подобни на Ваша милост експерти – запасните офицери Славчо ВЕЛКОВ и д-р Камен ПЛОЧЕВ.

Бележки:
*- Нямам представа кой е съставителя на биографиите в Уикипедия. Ако потърсите информация за Смоленов, ще научите, че е български общественик, учен и експерт по антитероризъм, завършил Московския държавен университет „Ломоносов“ и защитил дисертация там, стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Германия, старши научен сътрудник/доцент в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН, гост-професор в Университета на Монреал и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Кога е станал специалист по логика и методология на науката – не зная! Както и за какви заслуги е обявен за почетен професор на морско училище (не ми е известна такава титла, ама знам ли? – Н.К.).
**-Чичко Google ми разказа, че в исторически план с проблема за непреднамерените последствия са се занимавали Джон Лок, Адам Смит, Макс Вебер ……
***-вид психическо разстройство, при което непрекъснато пациентите самоиндуцират или имитират физически симптоми в търсене на симпатия от околните, описано от Ричард Ашър (1912-1969) през 1951 г. в списание The Lancet – по това време е старши лекар, отговорен за отделението за психично наблюдение в Централната болница в Мидълсекс.  Употребявам синдрома на барон Мюнхаузен  условно, за да характеризирам лица, които си приписват експертност и значими познания в най-различни области на живота, но никога не го правят без материална облага.



Няма коментари:

Публикуване на коментар