петък, 1 ноември 2019 г.

НАУКАТА Е РОЖБА НА СУЕТАТА

     По Еразъм Ротердамски [1], Възхвала на глупостта, Издателство Народна култура, С., 1968
         Посвещавам публикацията на Деня на народните будители.

Ако липсва нещо, преструването е най-подходящо в случая. Да се преструваш умело на глупав, е мъдрост голяма.“
LXII. Свидетелство на древни писатели, Възхвала на глупостта
Броят на глупавите е безкраен.“
Еклесиаст или Проповедник, книга от Стария завет, анонимен труд, написан най-вероятно през III век пр.Хр.
„Първият признак на глупостта е пълната липса на срам.“
Зигмунд Фройд
Струва ми се, че вече чувам протестиращите философи. „Цяло нещастие е, казват те, да се подчиняваш на Глупостта, да се заблуждаваш, да се мамиш и да тънеш в невежество.“ Напротив! Това значи, че си човек. Не виждам защо трябва това да наричаме нещастие, щом така сте родени, така възпитани, така привикнали и щом това е общата съдба на всички. Не е никакво нещастие това, че нещо се намира в естественото си положение. Иначе би трябвало да смятаме човека достоен за оплакване, че не може да хвърчи като птиците, че не може да ходи на четири крака като животните и че не е въоръжен с рога като бик. По същите съображения тогава ще наречете най-красивия кон нещастен, понеже не знае граматика и не се храни с баница, а бика ще смятате за нещастен, понеже не е годен за дресиране. И тъй, както не е злочест конят, който не знае граматика, така и глупавият човек не е нещастен, понеже това е присъщо на неговата природа. Остроумните мъдреци отново напират срещу мене. „Само на човека е дадено знанието на науките, казват те, та с тяхна помощ да попълня в ума си това, което му липсва по природа.“ Нима има някаква сянка от истина в твърдението, че природата, която е толкова усърдно бдяла при създаването на червеите, билките и цветята, е спала само при създаването на човека, та той единствен да се нуждае от науките, които е измислил за пълна гибел на човешкия род известният злокобен гений Тевт (или Тот, легендарен египетски бог, който бил уж измислил математиката, астрономията, азбуката и пр. – бел. прев.). Науките не само че не са полезни за щастието, но и вредят на това, за което се казва, че са били изнамерени, както Платон изящно е доказал това. Известният и твърде умен египетски цар  Тамус отхвърлил предложената му от Тевт азбука, защото щяла да бъде вредна за младежта – облегната на нея, нямало да упражнява паметта си и щяла да се мами, че е мъдра, без в действителност да е така. Следователно и науките, както и другите язви за човешкия живот, са създадени от едни и същи автори, т.е. от демоните, на които е дадено това име, близко до името даемони, което значи знаещи. По времето на златния век, човешкият род си е живял без наука, а само според природата и вродения нагон (според представата на древните човечеството е преживяло четири епохи: златният век е щастливото време, след това идва сребърният век, после медният — последен е железният век – бел. прев.). Па и защо ли е потрябвала граматика на хората, когато всички са си служили с един и същ език и говора употребявали само да се разбират помежду си. Каква полза би принесла диалектиката, щом не е имало борба между несъгласни мнения? Какво място би имала реториката, когато никой не създавал неприятности на съседа си? Кому е било нужно знанието на законите, когато липсвали лоши нрави, които без съмнение са създали добрите закони? Хората са били твърде религиозни, за да изследват с нечестиво любопитство тайните на природата, да изчисляват големината, движенията и влиянието на небесните тела върху людската съдба и да проникнат в скритите причини на нещата. Те смятали за кощунство смъртният човек да дръзне да е по-мъдър, отколкото му е отредено от съдбата. Никому не идвала и наум безумната мисъл да изследва това, което се намира отвъд небето. Но заедно с постепенния упадък на чистотата от времето на златния век злите гении изнамерили науки и изкуства, отначало малко на брой и усвоени от малцина. По-късно суеверието на халдейците и празното лекомислие на гърците измислиха хиляди други неща, истински мъчители за духа, та вече е достатъчна само една граматика да обърне във вечна мъка живота на човека.
Бележки
[1] – Desiderius Erasmus Roterodamus (1466-1536) е виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните личности в световната история, той отказва да бъде определян по националност.  
Честит празник, колеги!

Няма коментари:

Публикуване на коментар