събота, 23 ноември 2019 г.

ЦАП-ЦАРАП

Третата версия на националната идея на Владимир Путин се хареса на всички.
От блога на Игор Яковенко, 23.11.2019

Дългото страдание и мятане насам-натам на руската популация изглежда приключи. При руснаците се появи мащабна национална идея, адекватна на огромната на територия на Русия и величието на руския дух. Но да караме подред
Първите няколко века руските хора живяха лишени от национална идея, от което страдаха. Тогава монахът Филотей (от Спасо-Елизаровския манастир, разположен край село Елизарово, Псковска област – бел. моя) в две писма от 1523 г. и 1524 г. (до клисаря Михаил Григориевич Мисюр-Мунехин и великия княз Василий III Иванович – бел. моя) каза: „Двата Рима паднаха, а третият стои, но четвърти няма да има.“ Филотей всъщност написа това послание до Василий III по повод борбата мъжеложството. Но царедворците изкривиха словото му и с глупостта за „Третия Рим“ като национална идея започнаха да запарват руснаците. Само че запарването не вървеше както трябва.
И тогава граф Уваров (Сергей Семьонович, руски държавен деец, министър на народната просвета, действителен таен съветник, президент на Императорската академия на науките бел. моя) в доклада си до Николай I на 19 ноември 1833 г. написа три думи: „Православие. Самодържавие. Народност." Императорът ги хареса, защото, първо, бяха кратки и второ, защото французите със своите „Свобода, Равенство, Братство“ си бяха избърсали носа. Но отново не се получи. И най-важното –  не стана ясно какво да се прави по въпроса. Къде да се бяга, кого да се бие, как да се живее изобщо. Липсвала ясна инструкция и план за всеки ден.
Болшевиките през 17-ти дадоха ясна идея: „граби награбеното!” И в началото идеята тръгна добре. Но когато всичко награбено беше ограбено, а богатите изчезнаха, изведнъж започна глад, който продължи 74 години с различна степен на интензивност. И шефовете решиха, че за всичко е виновна идеологията, и решиха да я забранят. И я забраниха. И заедно с идеологията забраниха и националната идея. И населението отново, както преди много векове, започна да страда.
А новият цар Путин, който тогава все още встъпваше на престола, обяви на 24.09.1999 г. нова национална идея: „да се разправим с негодяите!". Идеята се хареса и разрешиха на Путин да стане цар. Но добрата идея за разправа с негодяите не можеше да бъде ръководство за всеки ден. Народ много и ако всички започнат да се топят взаимно, канализацията ще се запуши и Русия ще се удави в лайна. И началствата започнаха да досаждат Путин, за да даде на населението национална идея, която да не засяга канализацията.
На Путин всичко му омръзна и на 3 февруари 2016 г. той хвърли на тези отегчени хора първата попаднала му дума „патриотизъм“. Путинските царедворци, разбира се, заръкопляскаха и викнаха: „Това е страхотно! Как не се бяхме сетили! Путин е гений!” Но думата не мина. Беше напълно неразбираемо какво да трябва да се прави с патриотизма сутрин, обед и вечер, особено през нощта,.
И най-накрая дойде великият ден, 20.11.2019 г. Деня, в който Путин каза вълшебните думи: „цап-царап“. На форум с впечатляващото заглавие „Русия ви зове!" Путин, отговаряйки на въпроса защо в Русия не се развиват нови технологии, обясни: „Ще изчакаме, докато американците инвестират в нови технологии, а след това „цап-царап“. И всичко в Русия се преобрази и озари от светлината на божествената истина. Веднага си спомних думите, които Владимир Соловьов написа за националната идея: „Идеята за нация не е това, което тя мисли за себе си във времето, а онова, което Бог мисли за нея във вечността”. И стана ясно, че точно това „цап-царап“, е това, което Бог мисли за руснаците. И Бог не може да мисли нищо друго за руснаците във вечността.
P.S. Не беше успял Путин да произнесе заклинанието „цап-царап“, когато правителството внесе в Държавната дума проект на закон за производството на лекарства, без съгласието на притежателя на авторските права. Ама какво е проектозаконът, когато според решение на Морския трибунал, Русия върна на Украйна арестуваните украински кораби, от които бяха свалени всички тоалетни... сиреч  цап-царап…



Няма коментари:

Публикуване на коментар