сряда, 27 ноември 2019 г.

„НАПОЛЕОНКИ“* И „СЕМЕЙНИ ДОЛНИ ГАЩИ“

Източник: Марианна МАРОВСКАЯ, https://russian7.ru


С настъпването на епохата на Сталин, която се стреми да изравни максимално жената с мъжа, в историята на съветското бельо започва период на строг унисекс и аскетизъм както в цветовете, така и в моделите. През 1929 г. с решение на правителството и Централния комитет на партията се създава предприятие „Главодежда“, което поглъща „Мосбельё“, „Ленбельё“ и почти всички частни работилници за долно бельо. Основната задача е подготовката за война, няма време за дизайн и разнообразие. Разнообразието е намалено до минимум: четири вида долни гащи и памучни долни ризи, а цветовата гама – бял, черен и от време на време син цвят. Ако „наполеонките“ са били предназначени предимно за войската, то сред „цивилните“ широко се използват „къси долни гащи опростени гладки“, които по-късно стават известни под името „семейни“. Името се ражда от факта, че мъжете в семейството не смятат за срамно да ги носят като къси панталони, в комплект с тениска. Първоначално такъв модел бельо е предназначен за спорт и физическо възпитание –  гащите се държат на ластична лента, свободни са и имат универсален размер (дължина, измерена от талията надолу 48-50 см, ширина на крачолите 65 см). Тази характеристика на модела също допринася за прозвището „семейни“, защото всички членове на семейството биха могли да ги носят. Дамските долни гащи всъщност не се различават от мъжкото бельо, а от сутиените се произвежда само един модел в три размера до 50-те години на миналия век.. По това време модното бельо е достъпно изключително за съпругите на висшите чиновници и се прави по поръчка в ателиетата на „Мосшвей“ или от „нелегални“ шивачки. Обикновените съветски жени често си шият нестандартно бельо, използвайки кройките от женските списания.
*- дълги мъжки долни гащи до стъпалото или до под коляното

Няма коментари:

Публикуване на коментар