четвъртък, 21 ноември 2019 г.

За фудроянтното протичане на заболяванията и „злокачествените политически тези“ на един бивш деятел на Българския лекарски съюз

Бог да прости невинното момченце Александър! И да успокои страдащите му родители.
За съжаление някой заболявания, особено при деца, протичат фудроянтно [1]  и медицината е безпомощна!
Което не е оправдание за злокачествено поведение на медицинския и немедицински персонал на здравните заведения с родителите.
Не приемам и използването на трагедията на едно семейство за развитие на „злокачествени политически тези“, особено когато това се прави от лекар и бивш главен секретар на Българския лекарски съюз (на малката снимка).


В сутрешния блок на БНТ 1 Ленков изрече две полуистини:
1.Изградената система за педиатрична помощ в България била унищожена, и детското здраве било оставено в ръцете на общопрактикуващите лекари и
2.По горните причини страната ни била водеща по равнища на детска смъртност в Европейския съюз.
Не разбрах, коя точно детска смъртност визира Ленков, защото доколкото ми е известно в това отношение съществуват коефициенти за перинаталната детска смъртност (от 28-та гестационна седмица до 7 пълни дни след раждането); неонаталната детска смъртност (от раждането до 28-я ден включително) и постнеонаталната (от 29-я ден след раждането до 1 година. Вероятно е имал предвид брутния коефициент за детска смъртност, който се измерва по формулата:
(А:В)х1000,   където А е броя на всички умирания на деца от 0-я ден до 1-годишна възраст през календарната година и В - броя на всички родени деца през календарната година. Коефициентът се отчита в промили (‰).
Според СЗО детската смъртност е много висока – коефициент над 140 ‰; висока– над 70 ‰; средна - над 20 ‰; ниска– под 20 ‰; много ниска– под 10 ‰. През 2006 г. сме били в групата на страните с много ниска детска смъртност – коефициент 9,7‰. Вярно е, че изоставаме спрямо страните от ЕС (през 2002 г. коефициентът за Гърция е 6,12‰, а за България -13,30‰). Само че искам да попитам доктора – „От какви равнища, тръгнахме, колега? И защо „брутния коефициент за детска смъртност“ в годините на развития социализъм (1981-1989) и „добре изградената система за педиатрична помощ“ (по Ваши думи) е висок?“ И понеже няма как да ми отговори, предлагам на читателите да видят следващата графика, изготвена по данни на националната статистика [2].
Брутен коефициент на детската смъртност 1981-2006 г.
 Ще си позволя да завърша публикацията с цитат от статия на г-жа Марта Сугарева, професор по статистика и демография в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ [3]:

В нашата страна се наблюдава недостатъчна професионална компетентност при интерпретацията на демографските данни за смъртност и раждаемост (курсивът тук и по-нататък е мой – Н.К.). Една от причините е в обективната сложност на показателите за смъртност и раждаемост и в липсата на подготвени кадри, които да представят в достъпен вид тези процеси. Друга причина е остарялата терминология, която трябва да бъде актуализирана. От друга страна, интересът на обществото към демографската ситуация и тенденциите й е огромен, което изисква мобилизация на усилията, за да се попълнят тези празноти. В противен случай обществото е изложено на риска да бъде лесно манипулирано и да се създават ненужни страхове и неясноти.
Може би трябва да се помисли за попълване на обучението на журналистите с курсове по статистика и демография, които да им помогнат по-точно и компетентно да представят на обществеността демографските данни.  Накрая, но не на последно място по важност, необходимо е в страната да се засили изследователската дейност в областта на демографията, рязко да се повиши качеството на демографските изследвания и да се засили отговорността на професионалистите при представяне на данните пред обществеността.“
Колега Ленков, не е добре злонамерено да си играете със статистическите показатели, за да доказвате недоказуемите си тези. Особено на фона на една човешка трагедия. Русенският академик от БАНИ, а май повече статистическа врачка, е напълно достатъчен за България.
Дами и господа на БНТ1, не ви правят чест подобни предавания, особено при претенциите ви за обективна обществена телевизия. И вземете си подгответе журналистите!
БЕЛЕЖКИ:
[1] – бързо и злокачествено протичане на някои заболявания
[2] – стойности на брутния коефициент за детска смъртност в периода 1981-1989 по години в промили: 1981 – 18,00;1985 – 15,40; 1986 – 14,60; 1987 – 14,70; 1988 – 13,60; 1989 – 14,40.
[3] – Показателите за „смъртност“ и „раждаемост“ в      демографията – дефиниции и терминология, списание „Статистика“,  от https://spisaniestatistika.nsi.bg  



Няма коментари:

Публикуване на коментар