понеделник, 11 ноември 2019 г.

Говорейки за радикалите, трябва да помним, че Басаев е воювал срещу Грузия!

       Руската журналистка Анастасия Кириленко, която по време на окупацията на Крим, в синьо-жълти дрехи, разпространяваше в Москва консерви с думите „НамКриш“ (игра на думи от Крым наш бел. моя), гостува в предаването на Антон Борковски „Студио Запад“ (Еспресо TV, 27.07.2016 г.)  и разказа за руските псевдо-опозиционери и следите на кремълското ГРУ в дейността на национал-радикалите. 


 - Странни неща се случват. Хора, за които не толкова отдавна в Украйна мислехме, че са част от руската опозиция, например другаря Бабицки [1], днес преминават на страната на Кремъл. Какво се случва?

- Що се отнася до Бабицки, това е логичен край на неговата еволюция, защото няколко години той се занимаваше като цяло със Саакашвили. Специално за него бе създаден проекта „Ехото на Кавказ“. Това е радио, излъчващо на руски език, отразяващо справедливата борба Абхазия и Южна Осетия за напускане на Грузия, както и пропагандни на за това колко лош е Саакашвили. Ако се вгледате в тези конфликти, ще ви стане ясно, че това е нямало как да се случи без руските специални служби.

- Такива хора хвърлят много сериозна сянка върху т.нар. Русия, т.е. онези хора, които уж играят в отбора на руски либерали, всъщност обслужват игрите на Кремъл.
- Знаете ли, че руските либерали, които при това не са империалисти, могат да бъдат преброени на пръсти. Не забравяйте, че имаше казус с Ходорковски, който веднъж каза, че Чечения трябва да остане част от Русия. За съжаление трябва да бъдем много внимателни към руската опозиция. Не винаги този, който крещи по-силно от другите и се смята за опозиционна знаменитост, се придържа към демократични възгледи. За повечето хора, които все още са против Путин, цялата дискусия се свежда до това дали Навални или Ходорковски е следващият им шанс. Когато в резултат на протестите в Русия беше създаден координационният съвет на опозицията, той просто беше наводнен с „опозиционери“. И отново всичко се свежда до някакви личности, ето ви например Ходорковски – не е без недостатъци, но като няма друг.
- Ако не е Путин, тогава кой е, ако не е Ходорковски или Навални, тогава кой е?!
- Това е тъжно. Що се отнася до Ходорковски, знам със сигурност, че той уволни сътрудника си от Института за съвременна Русия за това, че последният наруши правилата на играта –твърде активно се бореше срещу корупцията на кремълските чиновници.
- Тоест Ходорковски, след излизане от затвора уволни приятеля си, защото е надигнал глас срещу Владимир Владимирович?!
- Дори не срещу Владимир Владимирович, а срещу Игор Шувалов [2]. В ръцете на служителя на Ходорковски попадат уличаващи документи, които могат да представляват интерес за прокурорите в различни страни, на бъдещия трибунал и т.н. И той, както можеше, разду скандала, но Ходорковски го уволни. В крайна сметка какво се случва: да се каже, че „аз съм срещу Путин“ е доста лесно, а после какво ?! Как да се справим с Путин? И ми се струва, че Ходорковски или Навални, може и да са наивници, но максимално играят по правилата. Чуват се изявления, че ще участват в изборите. В какви, извинявайте, избори? Има ли избори в Русия днес? Ще избираме между Жириновски, Путин и условните Ходорковски или Навални? Например, Навални каза, че Крим не е сандвич, и тъй като ние сме взели, не че няма да го върнем обратно, но ще е толкова трудно, че ще отнеме години и т.н. Каква е връзката между Крим и гастрономическите асоциации със сандвич ?!
- По едно време имаше едно политическо проектче СДС (Съюз на десните сили – бел. ред.). И там, навремето се подвизаваше и другарката Хакамада [3], и не по-малко славният Никита Белих [4], който след това с радост се зае да възстановява някаква провинция.
- През 1999 г. Марина Салие [5], депутат от Русия, която през 90-те разследва дейността на Путин в Санкт Петербург, доказа с документи, че има криминални престъпления, в които е замесен Путин. Тоест, бяха минали само седем години преди Путин да се издигне, между другото, той беше на такава позиция, че можеше да унищожи уличаващите го документи. После той става премиер, кандидат за президент. Марина Салие се опита да привлече вниманието на Съюза на десните сили, по-специално вниманието на такива фигури като Чубайс, Гайдар, на Немцов [6]. Те не просто знаеха доста неща по темата, и независимо от информация, че човек с криминално минало може да стане президент, го подкрепиха, гласуваха за него. Що се отнася до Белих, през 2008 г. той прекрати опозиционната си кариера и се съгласи на поста губернатор. Между другото, тогава Мария Гайдар [7], която сега е прочута в Украйна, зае доста принципна позиция и дори заведе дело, опитвайки се да оспори решението за разпускане на Съюза на десните сили.
- Но отиде да работи за Белих като заместник-губернатор на този фашистки кървав КГБ режим. Как се случва това?
- Е, попитаха ги нещо подобно и те отговориха, казват, че трябва да се реализират, че има борба с режима, но въпреки това могат да бъдат полезни. Спомням си, че Мария Гайдар разказваше, че е помагала за изграждането на кожно-венерически диспансер в Кировска област. Това е важна задача, нали ?!
- Чулпан Хаматова [8] с едната ръка хвали Путин, а с другата събира пари за благородни каузи. Тоест, има някаква, съжалявам, политическа шизофрения. Как да разбираме всичко и защо никой не каже: „Момчета, спрете се, ако наричате режима режим, тогава не можете да си сътрудничите с него. А ако не го считате за режим, тогава просто го наричайте система за държавно управление наречена на Путин.“
- Такива хора, които първо се бориха с режима, а след това започнаха да му служат, имат универсално извинение – народът на Русия не е готов за демократични промени, което означава, че можем да направим нещо. Нали знаете, че когато в Русия паднат ракети-носители след изстрелването им, се появяват изявления, че ракетата не е полетяла по вина на заварчика. Така и в случая, казват те, народът още не е готов и т.н. Аз не съм на толкова много години, но все още помня как в началото на 90-те години хората се събудиха, четяха Солженицин, и ходеха да гласуват, надявайки се на промяна
- Наскоро разговаряхме с честен и приличен руснак, работи като учител по история в прогимназиално училище. Той живее в град Орел, името му е Александър Бившев [9]. Той беше обвинен в екстремизъм за стихове в подкрепа на Украйна, беше осъден на 300 часа принудителен труд и влезе в списъка на терористите на ФСБ наравно с Ал Кайда. Аз го разбирам,  това е неговата позиция, но каква е позицията на Мария Гайдар - не знам.
- Във всеки случай през 2008 г. тя направи изявление по отношение на Грузия, което подкрепи официалната позиция на руските власти. Руските власти казаха, там има геноцид, ние защитаваме само мирните осетинци, които са били нападнати от грузинците и т.н. Ситуацията беше трудна за хората с еснафски манталитет, в смисъл, че те наистина не знаеха на кого да вярват.
- Преди време другарят Венедиктов, главният редактор на „Ехото на Москва“, също обясни по свой начин какво се случва по време на руско-грузинската война.
- Да, изтече информация, че той е имал личен разговор с Путин, на който са му се карали. Още си спомням представянето на Венедиктов в Громадската телевизия (TV hromadske,украинска телевизия – бел.моя). Това беше по време на Майдана, но войната все още не беше започнала. И той доказваше – вие, украинците, сами избрахте Янукович, а сега се питате какво да правите с Донбас? По принцип това са думи от руската пропаганда. По това време бях на Донбас и никой там не мислеше за някаква война. И хората разказаха как са фалшифицирани изборите, как властите се подиграват с тях. И изведнъж Венедиктов идва от Москва в Киев и съобщава, че Донецк, оказва се, гласувал за Янукович. Е, руснаците гласуваха за Путин и какво от това?!
- Бяхме много изненадани колко много мнения бяха споделени по отношение на Крим. Дори споменатата по-горе Мария Гайдар издържа тестовете за Крим и руско-украинската война при втория опит.
- Наистина „тестът за Крим“ ... Особено се обиждам, че руските културни дейци не винаги могат да го преминат, те започват да казват: „Е, но там си почивахме в детството“. Ако си спомним Съветския съюз, знаем кой къде е почивал ...
- Е, Путин си почиваше добре в Дрезден.
- В Мрежата рупорите на пропагандата обясняват, че Крим е бил руски. Но той никога не е бил руски – той е руско-имперски. Проблемът е в това, че Украйна също беше част от Руската империя.
- И Финландия, и Полша.
- Е, да, и тогава в ситуацията с Крим се оказа, че водата е украинска. За съжаление, къде е пропагандата и къде не е, обикновените хора не могат да различат. Но това не е оправдание за политиците, които са длъжни да разберат всичко това.
- От една страна, има въпроси към така наречените лидери на руската опозиция. Но има и много въпроси към така наречените радикали. Много често Кремъл напразно (макар и може би не напразно) използва радикали в различни геополитически ситуации.
- Е, зависи от това, кои смятаме за радикали.
- Да кажем Шамил Басаев.
- Тази фигура е много интересна, като се има предвид, че по едно време е бил заместник-министър на отбраната на Абхазия. Тоест бъдещият терорист номер едно, с когото ФСБ се бори, е правил нещо в Абхазия. А фактът, че навремето в Абхазия започна операция с подкрепата на ГРУ и други специални служби, не се съмнявам. В онези години Грузия се опита да започне наказателно дело за незаконно преминаване на границата от руснаците, за прехвърляне на техника. Например грузинците свалиха самолет, но нямаше такова понятие като абхазка авиацията.
- Е, абхазката авиация е абсолютно същото такова понятие като авиацията на „ДНР“ и „ЛНР“ (абревиатури на Донецката и Луганската народна република – бел.моя).
- Около Чечения също има въпроси. Днес сме свикнали с мисълта, че там има Кавказки емират. Забравяме, че борбата за независимост  там започна като светска, а не религиозна борба. Например Дудаев...
- Дудаев – това е генерал от Съветската армия, генерал майор от авиацията...
- Така, например, Дудаев смяташе, че Басаев е офицер от ГРУ. Някои чеченски журналисти също се придържат към тази версия, добре, но за други той е герой, защото работата по дезинформация беше огромна. В Чечения създадоха парламент в началото на 90-те години. Там нямаше никаква ислямизация. И изведнъж те започнаха да разпространяват позиви от името на бъдещия емират. Разговарях с чеченски журналист, който си спомня всички тези събития и той ми каза, че същите хора, които или са били членове на комунистическата партия по време на СССР, или са й симпатизирали, след това изведнъж стават радикални ислямисти.
- Е, и ние си имаме пламенни националисти в Западна Украйна, които едно време участваха в организирането на комунистическите и комсомолските движения, по-специално в Лвовския университет, а след това, 15 години по-късно се оказаха радикални и пламенни националисти. Мисля,  разбира се,  че те не могат да стигнат нивото на Басаев [10], но като цяло реториката им е сравнима.
- Е, разбира се, това е сериозно обвинение и трябва да продължим разследването по темата. Разследващите журналисти в Германия смятат, че Кремъл подкрепя тяхната радикална партия ПЕГИДА срещу мигрантите (Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада. – бел. ред.). Що се отнася до Франция, там в дясното политическо пространство с националистически лозунги действа Марин Льо Пен, тя е финансиране от Кремъл, бяха публикувани платежните нареждания и т.н.
- Виждате ли, сега цяла делегация на партайгеносе (от нем. партиен другар – бел. моя) на Саркози ще посети Крим, те казват: „какво става с хохлите (оскърбително наименование на украинците – бел. моя)“.
- Те не просто ще го посетят. Прочетох изявлението на ръководителя на тази делегация (в нея влизат десет френски парламентаристи) Тери Мариани  и той казва, че това посещение в Крим ще отвори нова страница в историята на френско-руските отношения и т.н.
- Тоест, Саркози всъщност ни предаде.
- Доставката на „Мистрал“ [11] беше по негово време. След това на нещастният Оланд му беше много трудно да отмени тази сделка (през 2015 г. – бел. моя)
- Саркози, навремето, също присъедини Грузия. Ако не беше покойният Лех Качински, който събра няколко президенти и отлетя за Тбилиси, тогава може би сега ...
- Руските танкове бяха в Тбилиси. Да, Саркози наскоро направи изявление във френски вестници, че Крим по принцип е руски. Много често може да се чуят по някои радиа изказвания на по-малко високопоставени французи, които казват: „Знаеш ли, княз Владимир е кръстен там, така че Крим е руски“. Възниква въпросът дали са получили текста от Кремъл, или пък наистина познават толкова добре нещата ...
- Където е кръстен княз Владимир, да?
- Да. И как беше представяна през 2008 г. мисията на Саркози, с една дума вижте какъв миротворец е. А след това се оказа, че руската страна е фалшифицирала превода на споразумението. Оригиналът беше на френски и те успяха да заменят някои думи. Например: „извеждането на войските“ е преведено като „изтегляне“, тоест изтегляне на няколко километра. И още неточности. Френски дипломати от по-нисък ранг направиха изводи от тази история и след това заявиха, че при сключването на споразуменията от Минск Русия също се е опитала да фалшифицира превода и на тях им е трябвало време, за да коригират грешките.
- Много характерен момент.
- Характерен момент, който потвърждава факта, че споразумението за прекратяване на огъня с Русия е тояга с два края. Грузинците усетиха това върху собствената си кожа след първото примирие с Абхазия. Когато Русия действа като посредник на споразумението, тя не може да бъде неутрална и действа в интерес на едната страна. Така след първото подписване на споразумението, грузинците спазваха примирието, а абхазците с подкрепата на руските военни се придвижиха напред и заеха още повече територии, например Гагра. И второто споразумение се нарушаваше и така нататък. Грузинците разбраха, че не е необходимо да се сключват споразумения за примирие с подкрепяните от Русия образувания. Но това украинците трябва да преценят сами.
- За съжаление, този процес вече е започнал и ние разбираме, че в самия Минск-2 бяха заложени много капани - и юридически, и казуистични. Но от друга страна разбираме, че Минск си е Минск и Украйна можеше да спечели само ако санкциите бяха по-твърди или в резултат на по-сериозни антикорупционни разследвания срещу Путин. Вярвате ли във възможен финансов или друг трибунал по отношение Путин и неговите хора?
- В средносрочен план – не. И като последен етап на тази история, да. Например в Германия в началото на 2000-те години изследваха прането на пари – Путин не ги интересуваше. Но случайно се оказва, че в една компания за боклук се изпират пари, включително от наркотрафик. Изплува името на Путин като консултант. Освен това веригата започва да се разплита, но на най-високо ниво се взе решение разплитането да не продължава. Имаше оплаквания от приятелите на Путин в САЩ и Швейцария, дори преди ситуацията с Украйна, но всичко това потъна някъде в пясъците. Сега в САЩ една обществена организация се опитва да създаде документална база за Путин и други корумпирани режими за нуждите на прокурорите, които искат да започнат съдебни дела.
Бележки:
[1] – Андрей Маратович (род. 1964 г.), руски журналист, 1987-1989 г. работи в списание „Гласност“, през 1989-2014 г. е кореспондент на радио „Свобода“, единствен представител на руските СМИ, който специалните служби заменят за пленени руски военнослужещи в Чечения. От върл противник на Путин се превръща в негов апологет и известен привърженик на монархията.
[2] – Игор Иванович (род. 1967 г.), руски държавен деец, председател на държавната корпорация за развитие „ВЕБ.РФ“, десет години работи като заместник  председател на руското правителство (до 2018 г.), кандидат на юридическите науки, заслужил икономист на Русия.
[3] – Ирина Муцуовна (род.1958 г., баща й е японски комунист) е руска политическа деятелка, общественичка, преподавателка, водеща предавания, писателка, актриса. Депутатка е в Държавната дума от 1993 до 2003 г.
[4] – Никита Юревич (род. 1975 г), руски политик и икономист, кандидат на икономическите и историческите науки, изпълняващ длъжността губернатор на Кировска област (януари-септември 2014 г.), осъден за вземане на подкуп в размер на 100 000 €.
[5] – Марина Евгениевна (1934-2012) известна руска дисидентка, наричана бабата на руската революция, доктор на науките, ръководител на групата депутати, която разследва работата на Комитета по външни отношения към кмета на Петербург за гигантски злоупотреби, по този повод Путин ще стане главен неин противник до края на живота й.
[6] – Анатолий Борисович Чубайс, руски политик, приближен на президента Елцин; Егор Тимурович Гайдар (1956-2009), руски политик и икономист, либерал-реформатор;  Борис Ефимович Немцов, руски бизнесмен, политик и държавник, един от създателите на партия „Съюз на десните сили“, бивш първи заместник-председател на правителството и министър на Руската федерация и кандидат за президент на изборите през 2008 година.
[7] – Мария Егоровна (1982, дъщеря на Егор Гайдар), украинска, преди това руска държавна и политическа деятелка, нещатен съветник на украинския президент от март 2017 г., журналистка от радио „Ехото на Москва“, координатор на младежкото движение „ДА!“, една от създателките на инициативната група „Аз съм свободен“, на парламентарните избори през 2007 г. кандидат за депутат от Съюза на десните сили.
[8] – Чулпан Наилевна (род. 1975 г), руска театрална и киноактриса, една от учредителките на благотворителния фонд „Дари живот“, народен артист на Руската федерация (2012), двукратен лауреат на Държавната премия на Русия (2004, 2014).
[9] –  част от стихотворението, заради което Бившев е осъден:
„Зерна зла всюду с щедростью сея,           
без паскудств ты не можешь ни дня.       
Будь ты проклята, Раша-Расея!                
И Господь да услышит меня!“
Превод:                    
„Сееш зло, няма да крия,
Без гаднярство не можеш и ден.
Анатема теб, Раша Русия!
Нека Господ чуе и мен!“
[10] – Шамил Салманович (1965-2006) , вицепрезидент на непризнатата Чеченска република Ичкерия, ислямски партизански командир, терорист и един от най-известните чеченци, убит е при експлозия в Ингушетия, информацията за смъртта му е противоречива (секретна акция на руската служба за сигурност ФСБ, нещастен инцидент, убит от конкурентна военна групировка), една от много известните терористични акции е  завземането на училището в Беслан, Северна Осетия на 1 септември 2004 - взети са 1100 заложници (ученици, учители, родители), в резултат на некадърната акция на спецчастите загиват 334 души, от които 186 деца.
[11] – става дума за доставка на два френски вертолетоносача „Мистрал“, построени по поръчка на Руската федерация.     
 



Няма коментари:

Публикуване на коментар