неделя, 24 ноември 2019 г.

Професор Никола Филчев за бившия главен прокурор Борис Велчев

Интервю на Гергана Ингилизова
Източник: https://pik.bg

Проф. Филчев, агенция ПИК публикува шокиращи разкрития от битието на наследника ви на поста главен прокурор Борис Велчев, за които ви молим за коментар най-вече по повод подробностите от неговото дипломиране, които загатнахте в последното си интервю пред медията ни. Как точно стана това дипломиране на Велчев и вие свидетел ли сте събитията?
 Случаят е отпреди 1990 г. Като асистент по наказателно право участвах в държавния изпит по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В деня на държавния изпит проф. Димитър Михайлов много настоятелно ме помоли „да направим едно добро дело“ и да помогнем на едно студентче, което било учило в различни държави и трудно се ориентирало в българското право.
Казах му, че не изпитвам ентусиазъм, защото пробутваме разни „талпи“, те заемат местата на добрите студенти и после се чудим защо съдебната ни система е на това дередже. Михайлов ми обясни, че случаят е много специален, ставало дума за внучето на другаря Борис Велчев (вторият човек в партията и държавата, който по това време беше изгонен от всички постове). Освен това професорът бил много близък с ... родителите на студентчето, което се казваше също Борис Велчев. И най-важното - това студентче никога нямало да се занимава със съдебна практика, затова нямало да направим кой знае какво нарушение.
Абсолютно сигурно било, че младото Велчевче, веднага след дипломирането, започвало работа в апарата на ЦК на БКП.
 Простете въпроса ми, поради моята възраст, но баща му е бил известен и влиятелен по това време ли?
 Всички редови български граждани тогава уважаваха много бащата на Велчев - големия другар Владимир Велчев, член на ЦК на БКП, посланик в Лондон и Москва. Още повече уважаваха дядото на Велчев - още по-големия другар Борис Велчев, секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП, втори човек в комунистическата йерархия (който беше изхвърлен от Т. Живков от всички постове заради интриги и доноси до Съветския съюз срещу България, и най-вече - заради специфичните си наклонности, за които не е прието да се говори публично).
Цялата рода на другарите Велчеви строеше комунизма и служеше директно на Съветския съюз (както и на някои служби). Но внучето се обърна наопаки и стана господин Велчев. Днес господин Велчев, с маниери на английски лорд, е лъскав демократ - антикомунист, бори комунизма и служи на евроатлантическите си господари. Изобщо на господарите, които и да са те.
 Какво точно стана тогава на изпита?
 Проблемът обаче дойде от това, че проф. Михайлов не му знаеше факултетния номер, а изпитваха четири-пет комисии, по няколко дена. Пред вратата на канцеларията на Юридическия факултет имаше залепени много списъци. Беше невъзможно само по име да се открие в коя зала е въпросното студентче на писмения изпит.
Наложи се Михайлов да звъни на майка му, за да разбере факултетния му номер. Тогава нямаше мобилни телефони. След като научи факултетния номер, проф. Михайлов лесно откри в коя зала е Велчев. Той беше в първата зала в ляво на коридора на първия етаж на ЮФ. Беше седнал на последния ред, за да е по-удобно за подсказване на писмения изпит.
За да пробутаме Велчев на изпита, беше осъществена сложна операция, в която участваха и служителки от Юридическия факултет. Накрая студентчето Велчев „съвсем случайно“ се оказа в комисията на проф. Д. Михайлов. И, разбира се, получи „заслужена“ шестица. Веднага, без да изкара и задължителния стаж, Велчев започна като съветник на последния министър-председател на социалистическото правителство другаря Георги Атанасов. Какво го е съветвал не знам, но след време, като съдия във Върховният съд, участвах в състава, който осъди Г. Атанасов на лишаване от свобода за финансови далавери.
След устния изпит и „заслужената шестица“ на Велчев, неговите родители ме причакаха в коридора на университета - пред стълбата към мензата. Професор Михайлов ме посочи, а те се хвърлиха да ми благодарят и прегръщат. Велчев стоеше като сопол на три метра зад тях и не смееше да се доближи до мен.
 С днешна дата знаем, че не е спазено обещанието да не се занимава с право, но как се случи продължаването на кариерата му в тази посока?
 Успешното дипломиране на младото отроче очевидно даде кураж на близките му да го уредят за докторант по право. Ясно е, че Велчев не става за съдебната практика, ама поне една дисертация да защити. Нямаше ги вече старите взискателни професори - академик Павлов, проф. Ненов и проф. Лютов, които не допускаха случайни, неуки хора в науката.
Така записаха Велчев за докторант по наказателно право в Правния институт на БАН.
В института, където и аз работех, той не успя да защити дисертация. Тогава Михайлов го взе при себе си за асистент по наказателно право в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Под неговото бащинско крило Велчев израсна и стана „голям учен“.
Спомням си, че когато бях заместник-министър на правосъдието проф. Михайлов ръководеше работната група за изменение на Наказателния кодекс и ми се оплака, че Велчев отказал да си довърши дисертацията. Отчаял се от интелектуалното си равнище и отказал да напише третата глава на дисертацията. Та се наложило проф. Михайлов да запретне ръкави и лично да му я напише. Не вярвам да е излъгал. По-скоро беше разочарован от произведението си.
Минаха години и Велчев, след като съветва последния социалистически премиер Г. Атанасов, попадна пак по партийно-аристократическа линия при първия социалистически президент Г. Първанов. Пак да го съветва. И оттам Първанов го инсталира в кабинета на главния прокурор с помощта и на други верни другари. И така студентчето Велчев, което никога нямаше да работи в съдебната система, започна да я ръководи. И да раздава присъди.
Проф. Филчев, в предишната част на интервюто за читателите на ПИК разкрихте историята за юридическия ценз на Борис Велчев. Анонсирахме обещание да разкажете и фактите около неговото избиране за главен прокурор, в което също сте ключова фигура. Каква е истината по този случай, която в настоящата ситуация около избора на Иван Гешев е изключително важна предвид дебатите около новата процедура?
Изборът на главен прокурор трябва да бъде публичен и прозрачен, какъвто беше изборът на Иван Гешев, а не потаен и задкулисен - какъвто беше изборът на Борис Велчев преди 14 години.
Не бива да се повтаря срамната постановка на Георги Първанов, при която часове преди избора на главен прокурор се проведе тайна среща в ресторанта на измисления „Октопод“, в която участваха ръководството на прокуратурата, ръководството на МВР, някои по-верни членове на Висшия съдебен съвет и, разбира се, самият пишман кандидат Борис Велчев.
На срещата бяха набелязани мерки за успешното избиране на Велчев на следващия ден във ВСС.
Какви бяха тези мерки и какво се каза от участниците в тази среща?
Велчев стоеше от лявата ми страна и постоянно ми досаждаше с въпроса дали някой утре ще гласува за него. Беше се разстроил толкова, че по негова и на важни хора гореща молба минах покрай президентството да го взема с моята кола, за да не се откажел в последния момент. Щото се срамувал да се покаже пред прокурорите.
Чакаше ме в тъмното пред входа на президентството. И тъй като валеше сняг, не се виждаше добре. Велчев се хвърляше след всяка по-голяма кола. Да не изпусне келепира. Жалка картина. Служителите на НСО не можаха да скрият презрението си.
На самата среща завеждащият отдел „Следствен“ о.р. полк. Цеко Йорданов му каза в очите пред всички, че няма да гласува за него на утрешния ден.
Борис Велчев как реагира на това?
Велчев се разстрои още повече и горчиво се разплака. След време Цеко Йорданов си плати за проявеното достойнство. Велчев го уволни дисциплинарно, повдигна му обвинение и го предаде на съд като покровител на мафията. При това наблюдаващият прокурор Светозар Костов обеща на Цеко Йорданов да го „оправи“, ако „натопи“ мен за такъв.
Минаха десетина години и съдът и прокуратурата оневиниха Цеко Йорданов. А „моралният“ Велчев, след като разби живота му, се скри в Конституционния съд без капчица разкаяние. Впрочем той не се извини и на главния секретар на МВР генерал Илия Илиев, когото арестува по „погрешка“.
Такива са „успехите“ на Велчев в борбата срещу престъпността.
Важно е, че разкривате всичко това, за да може активните днес хора в обществото да знаят истината и да направят преценка за качествата на този човек...
Някои ще кажат - да не се връщаме толкова назад в миналото. Сакън! Да не би „мъжкарят“ Велчев да се докачи. А той не си плати и сметката дори, та се наложи аз да платя кюфтетата и ракията за избора му.
С това показах, че уважавам третия пол и неговата евроатлантическа ориентация.
Проф. Филчев, позволявам си от името на десетки наши читатели, както и много анализатори и редовни коментатори на ПИК, които се свързаха с нас, да изкажа благодарност за вашите разкрития в предишните части на интервюто ни, които имат висока историческа стойност. След като стана ясна истината около дипломирането на Борис Велчев и след това назначаването му за главен прокурор, как продължи кариерата му на този висок пост?
Под ръководството на Велчев прокуратурата се превърна в отдел за узаконяване на незаконните действия на министъра на вътрешните работи Цветанов. По негово време бяха монтирани наказателни процеси срещу невинни хора, бяха скалъпени обвинения, бяха изфабрикувани доказателства.
Полицейщината на Цветанов мачкаше правата на гражданите всеки ден. Страхът от полицейския произвол на Цветанов беше сковал европейска България. И всичко това ставаше под ръководството и надзора, т.е. със съучастието на главния прокурор Велчев. Вместо да спре произвола, Велчев безумно ръкопляскаше на Цецовата полицейщина. А на европейските наблюдатели обясняваше, че това е борба с организираната престъпност.
Въпросът е дали умишлено Велчев заблуждаваше евроатлантическите партньори или самият той е бил заблуден поради своята некомпетентност? Вие го познавате, какво е мнението ви?
Второто е също вероятно. Защото единствената трудова дейност на Велчев до този момент бе - съветник на последния социалистически премиер Георги Атанасов (осъден за далавери) и на първия социалистически президент Георги Първанов (където основната му дейност беше да интригантства). Друго Велчев не е работил.
Към тази „богата“ професионална биография се прибавя и тежката му зависимост по една друга линия...
Тежките поражения за българското общество от дейността на Велчев са пред очите на всички.
Споменахте за монтирани наказателни процеси срещу невинни хора. Какъв е коментарът ви за делото „Октопод“, което също се оказа такова?
Делото „Октопод“ е мръсен балон, надут от Цветан Цветанов и Борис Велчев.
Прокурорът по дело „Октопод“ Светозар Костов изфабрикува обвинение срещу бившия си началник Цеко Йорданов.
По това дело фактите, които се отнасят до мен, са следните: Преди двайсетина години прокуратурата повдигна обвинение за пране на пари срещу четири лица. Единият от обвиняемите (този, който е бил обвинен за помагачество в престъплението) обжалва и по надлежния ред жалбата му стига до ВКП - при завеждащия отдел Цеко Йорданов. Тъй като няма доказателства да е извършено престъпление, Йорданов отменя постановлението за привличането му като обвиняем. Това на практика означава прекратяване на наказателното производство срещу този обвиняем.
Останалите трима обвиняеми са предадени на съд. Съдът, на няколко инстанции, приема че такова престъпление „пране на пари“ не е извършено, нещо повече - че не е извършено никакво престъпление и оправдава всички обвиняеми. Присъдата влиза в сила.
Десет години по-късно т.нар. прокурор Светозар Костов повдига обвинение на Цеко Йорданов затова, че е осуетил наказателно преследване срещу въпросния обвиняем, т.е. затова че е попречил да бъде наказан този обвиняем за помагачество в несъществуващо престъпление. Нещо повече - с цел да ме злепостави и по нареждане „отгоре“ Светозар Костов “залепва” това изфабрикувано обвинение към делото “Октопод” и ме призова като свидетел, за да покаже, че съм свързан с мафията. Това стана след активни консултации и по препоръка на неговия шеф - “специалиста” по наказателно право и мръсни поръчки Борис Велчев.
Днес, десет години по-късно, съдът постанови, че „октопод“ по това дело не съществува. Всички подсъдими, начело с проф. Алексей Петров, са оправдани. Остана само мръсотията на неговите създатели.
На какво основание се прави това, след като съдът на няколко инстанции вече се е произнесъл?
Тук възниква въпросът: Какво наказателно преследване е осуетил Цеко Йорданов при положение, че изобщо няма извършено престъпление, т.е. липсва основанието за наказателно преследване на всички обвиняеми (в т.ч. и на въпросния „помагач“ към несъществуващото престъпление). И това е установено с влязла в сила присъда.
Съдът е приел, че няма никакво престъпление, че не е извършено никакво престъпно деяние. А въпросният обвиняем е помагач в несъществуващо престъпление. Излиза че като е “прекратил делото” срещу този „помагач“ прокурорът Цеко Йорданов е действал законосъобразно, а останалите трима обвиняеми са предадени неоснователно на съд. Прокурорът Светозар Костов е бил добре запознат с оправдателната присъда, но е скрил това в обвинителния акт по делото “Октопод”, за да скалъпи обвинение срещу бившия си началник. Той е знаел, че Цеко Йорданов не е извършил никакво престъпление и въпреки това съзнателно е повдигнал обвинение срещу него.
С това незаконно обвинение срещу Цеко Йорданов дребният и двуличен Борис Велчев си отмъсти на Цеко Йорданов за това, че гласува „против“ него при избора му за главен прокурор във ВСС. А прокурорът Светозар Костов си отмъсти, за това че преди години Цеко Йорданов го отстрани от разследването срещу Миню Стайков за производство и контрабанда на алкохол. Тогава стана голям скандал - Светозар Костов провали акцията на НСБОП и затова беше отстранен от разследването. Освен това по делото „Октопод“ Костов упражни натиск върху Цеко Йорданов при разпита му в следствието, за да „признае“ Йорданов, че аз съм го накарал да отмени постановлението за привличане срещу въпросния обвиняем, като в замяна Светозар Костов му обеща да снеме обвинението срещу него и да го „оправи“.
И това се случи след това ли?
Да, след време прокуратурата прекрати делото срещу Цеко Йорданов, а съдът на две инстанции реши, че основанието за прекратяването е: че поведението на Цеко Йорданов „не съставлява престъпление“.
Това дело ще остане в историята на прокуратурата като един от най-позорните случаи на злоупотреба с власт - свидетелство за подлостта на неговите автори. Сигурен съм, че компетентните органи ще потърсят отговорност от виновните лица.
Не е ли редно да се случи най-сетне това, защото и по този случай и по много други има нарушени човешки права?
Акциите на Цветан Цветанов и Борис Велчев струват на държавата към 2 милиона евро и много разбити човешки съдби.
Осъдителните присъди на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България са повече от десет. Българската държава е осъдена да заплати на пострадалите от действията на Цветанов и Велчев към два милиона евро.
Гръмките акции на двамата „борци“ срещу организираната престъпност се оказаха всъщност тежки нарушения на човешките права, груби посегателства срещу законността в България. Нарушенията на Цветанов и Велчев, според съда в Страсбург, са най-често: нарушения на презумпцията за невиновност, нечовешко третиране на задържаните лица, нарушения на неприкосновеността на жилището и на правото на личен живот.
Ето само някои от пострадалите български граждани: Борислав Гуцанов, Тони Костадинов, Даниел Славов, Николай Цонев, Алексей Петров, Антон Петров, Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците, Марчело Джотолов, Янко Попов и Кирил Топалов, Тенчо и Антония Попови, д-р Михаил Милатович и още трима лекари от Горна Оряховица по случая „бебето във фризера“, адвокат Николай Велков, съдията Петър Салтиров, прокурора Цеков Йорданов и т.н.
Всички те бяха обвинени от зависимия Велчев по нареждане на вътрешните министър Цветанов. И след години - те са признати за невинни и оправдани от съда. По-тежки от паричните задължения на българската държава обаче, са вредите върху съдбата на хиляди български граждани.
Няма по-тежко престъпление от това, което органите на правосъдието вършат в името на правосъдието. Парите се плащат, но разбитият живот не се връща.
Говорихме за зависимостите на Велчев заради неговата ориентация, но и от Цветан Цветанов ли е бил зависим?
Когато кажем „Цветанов“, трябва да разбираме „и Велчев“. Всяко позорно дело на вътрешния министър Цветанов протече под ръководството и надзора, т. е. със съучастието, на главния прокурор Велчев. Ето защо, когато кажем „Цветанов“, трябва да разбираме „и Велчев“.
Днес всички тези дела се пукнаха като мръсен балон. Но бяха разбити хиляди човешки съдби. Беше съсипан живота, здравето и имуществото на хиляди хора. Тези прояви на полицейски произвол бяха осъдени от Европейския съд в Страсбург, но останаха ненаказани у нас. Защото бяха извършени със съучастието на прокуратурата.
Що се отнася до заслугите на Велчев към прокуратурата, то много прокурори бяха неоснователно наказани, тормозени и изхвърлени от съдебната система. Някои заболяха от рак и починаха.
Връх на произвола е повдигането на обвинение срещу завеждащия отдел във Върховната касационна прокуратура Цеко Йорданов. След десет години той беше оневинен и от прокуратурата и съда, но животът му бе съсипан. За всичко това Велчев трябва да отговаря, а не да се крие в Конституционния съд и да упражнява нетрадиционните си сексуални практики.
Професор Филчев,  след като разкрихте особеностите на една нарицателна фигура от обществения живот на България, както и много исторически истини за изминалите години на прехода, можем ли да кажем, че образът на Борис Велчев е героят на нашето време ?
Да, Велчев е герой на нашето време, но не по Михаил Лермонтов. Той е типичен кариерист - дете на най-висшата комунистическа аристокрация (която няма нищо общо с Маркса и Енгелса, с Ленин и с Димитров).
Преди години, когато обикновените деца износвахме старите прекроени дрехи на родителите си, Велчев ходеше на детска градина с бронирания Мерцедес на Политбюро на ЦК на БКП. Под зорката охрана на служителите от всемогъщото УБО. Когато обикновените деца учехме, за да знаем, и тренирахме бокс, за да се защитим на улицата, то Велчев вече изпробваше модерните сладости на западния „прогнил капитализъм“...Когато мечтата на обикновеното дете беше да стане среден химик - апаратчик в содовия завод в Девня (защото не е сигурно, дали властите ще го допуснат да следва), то Велчев избираше измежду най-престижните университети на Великобритания, Канада и Съветския съюз.
На какво се дължи тази разлика?
Дядото на Велчев е от най- знатните велможи на партийната аристокрация тогава - секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и член на Политбюро на ЦК на БКП. Той беше втори в партията и държавата. Той казваше на простосмъртните хорица как да живеят и дали изобщо имат право да живеят. След десетилетия мракобесно управление беше изритан от всички постове заради предателство, интриги и доноси до Съветския съюз срещу България, и най-вече - заради специфичните си наклонности (които хората не афишират публично). Бащата на Велчев е също партиен велможа. Той е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, „наказан“ да бъде посланик в Лондон, Отава и Москва, когато обикновените българи не можеха да отидат до Ниш в съседна Сърбия. Той скромно служи на някои много специални служби. Но да спи зло под камък...
А вашият дядо? Или не искате да говорите за това?
Моят дядо е герой от Първата световна война - награден с орден за храброст за участие в боевете при Дойран като картечар. Той има две смъртни присъди преди 9 септември 1944 г. за антифашистка дейност. Но дядо ми не се е домогвал до властта, не се е катерил по партийната йерархия, не е мачкал съдбите на обикновените хора, не е близал задниците на началниците. Затова си е останал обикновен миньор. Е, далечни наследници сме на революционера Георги Раковски, но за това не дават привилегии.
Да се върнем на нашия герой Борис Велчев. Той какви идеи изповядва?
След смяната на властта през 1990 г. Велчев обърна гръб на комунистическата идея, която изхрани няколко поколения от неговата рода, а и самия него. Низвергна комунизма и прегърна идеята на новите господари - евроатлантизма.  Взе да проповядва горещо евроатлантическата идея. Затова Велчев е предател. Няколко поколения фамилията Велчеви строи комунизъм и служи директно на Съветския съюз (и на някои служби). Но като се обърна палачинката, внучето и то се обърна. Младото партийно другарче Велчев за един ден се превърна в лъскав демократ - тежкия господин Велчев. Днес господин Велчев, с маниери на английски лорд, е яростен антикомунист, бори комунизма и служи на евроатлантическите си господари. Служи и ще служи на всеки господар, който и да е той. Само да дават папо. Само да има гювеч. Неговата идеология е „слушкай и папкай“.
Как ще охарактеризирате личността на Борис Велчев?
Фактите характеризират лицето Борис Владимиров Велчев, а не аз. До 1990 г., т. е. 28 години Велчев е живял богато като цар Крез. Първата му служба (преди промените от 1990 г.) е съветник на министър-председателя Георги Атанасов. Втората му служба (след промените от 1990 г.) е съветник на президента Георги Първанов. Третата му служба е главен прокурор на Република България. Четвъртата му служба е председател на Конституционния съд.
Действително има нещо смущаващо в тази стремителна държавническа кариера, но поне научната му кариера се води безспорна?
Научната кариера на Велчев е още по-спорна. Той се дипломира посредством далавера на държавния изпит по наказателно право. Както казах, проф. Димитър Михайлов уреди лично той да го изпита и му писа „отличен“. Сигурен съм че и по гражданскоправните науки здравите сили, т.е. партийната номенклатура в юридическия факултет, не са оставили другаря Велчев без „подкрепа“. След това пак същата партийна номенклатура го уреди за докторант и асистент на проф. Михайлов по наказателно право. След това проф. Михайлов рецензира докторската дисертация на Велчев през 1997 г. и я оцени отлично. Част от тази дисертация е писал самият Михайлов, по негово признание. След това проф. Михайлов беше рецензент на Велчев в конкурса за доцент през 2001 г. и го оцени отлично. И днес виждаме вече мастития професор по наказателно право и председател на Конституционния съд Негово превъзходителство почитаемия Борис Велчев. А всъщност си остава едно пуделче. Затова прокурорите го наричат „китката“. Може би заради фините му, възпитани, меки, и приятни движения с китките.
Започнахме със сравненията от детството, затова ви моля да продължим. Каква е Вашата професионална и научна кариера?
Моята биография е поместена в интернет и няма да затормозявам читателите с биографични данни. Ще посоча само, че имам двадесет и пет години стаж като съдия, от които – седем години съдия във Върховния касационен съд. Избран съм за съдия във Върховния съд от Великото народно събрание, а Висшият съдебен съвет ми даде ранг „председател на отделение във Върховния касационен съд“. Решил съм хиляди наказателни дела, написал съм стотици принципни решения на Върховния съд, които са публикувани в специален бюлетин и служат за ръководство на съдилищата. От 1973 г. съм съдия. Не съм чул упрек, че несправедливо съм решил дадено дело.
Хабилитиран съм за доцент по наказателно право при старата система – когато един общ специализиран научен съвет при Висшата атестационна комисия даваше научните степени и звания за цялата страна. Няколко години след 1990 г. ръководих този научен съвет, а също и научния съвет на Правния институт при Българската академия на науките. Специализирах наказателно право в най-развитите в това отношение държави – Русия и Германия. А когато трябваше да ставам специалист по наказателно право, аз много четях. Както казваше покойният професор Владимир Петров, „За един месец прочиташ повече книги, отколкото цялата фамилия Велчеви е прочела за три поколения“.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар