четвъртък, 30 май 2019 г.

РАЗМИШЛЕНИЯ НА 30 МАЙ …

Свидетел съм на всички изборни кампании, избори и следизборни коментари от 1989 г. насам. Такова чудо, като на тазгодишните избори не бях виждал. То не бяха социолози, политолози и всякакви врачки на повикване, които ни заливаха с прогнози за изборната активност, за резултатите от гласуването и причините за това, за хала на българския народ…... Всичко беше обилно гарнирано с  тъпи и още по-тъпи журналистически въпроси. И с политическа простотия и злоба на N-та степен
Да я карам подред.
Подсмърчащи и вайкащи се журналистки непрекъснато питаха: „Защо е ниска избирателната активност и според нея заемаме последно място в Европейския съюз? Какво нещастие, Господи!! Що за народ сме ние ….?!“ Ами, свестен народ сме дами и господа! Ама много свестен. Защото по данни на НСИ (писал съм, че му нямам много вяра) към 31.12.2018 г. в България живеят 5 159 129 души, от които приблизително 1 500 000 са деца. При това положение няма как в избирателните списъци да има над 6 млн. души, а избирателната активност след обявяване на окончателните резултати от ЦИК трябва да е към 57%. Изглежда, че някой трябва да влезе в Парламента и да набие „канчетата“ на депутатите (пардон да им каже как да изчистят избирателните списъци). Но нека се абстрахираме от данните на НСИ и да приемем, че броят на гласоподаватели в България в последните години е около 6 млн. По официални данни на евроизборите през 2014 г. са гласували 2,361,966 души (избирателна активност от около 39%), а на 26 май 2019 г. – 2 095 575, т.е. с 266 391 души по-малко (избирателна активност от около 35%).  Спадът е с ПЕТ пункта или с 12,8% спрямо 2014 г. Това ТРАГЕДИЯ ЛИ Е, дами и господа вайкащи се?   Иде ми да им кажа: „Що не си @...... (Гиньо Ганев, Бог да го прости казваше: „Останалото го знаете!“).Толкова за предизборната активност.
Имаше ли победители и победени.

Да, имаше! Нинова и пажовете й – Йончева, Иво Христов и т.н. се канеха на 27 май да свалят правителството и да яхнат коня на властта. Ама не би?! Загубиха с малко (1:1,288), ама за пореден път. И на последвалия инфарктен пленум на партията Нинова и Свиленски – председател на предизборния щаб, подадоха оставка. За пред телевизиите хунвейбините на БСП – Свиленски, Вигенин, Стойнев и прочие, твърдяха обаче, че имали чудесни резултати, щото увеличили избирателите си спрямо 2014 г. с цели 47 123 души. По тази логика победителите трябва да са загубили. При тях нямаше прилив, а имаше отлив на 73 123 избиратели (680 838 през 2014 г. срещу 607 194 през 2019 г.). Този факт трябва да им подейства като червена лампа, която да им припомни, че  преди години една политическа сила „беше победила с малко, ама завинаги!“ След което се осра! Чувам, че имало и други, които „победили“, сиреч върнали се на политическия тепих – ДПС и Демократична България. Да са живи и здрави! Аз признавам за добър само резултата на ВМРО.
Един мандарин, с много дипломи и езици1, твърдеше в „Референдум“ на БНТ1 на 28 май, че резултатите от изборите в страните от ЕС показвали, че трябва да се „демократизира капитализма“. „Демократичен капитализъм“ ми звучи като „дървено желязо“, ама аз съм стар и зная по-малко езици. Лицето твърдеше, че нашенския вот бил „корпоративен“. Много силни са тия нашите корпорации, мама му стара!! Щом системните партии, каквото и да означава това, могат да закарат пред урните 1 337 668 души от общо гласували 2 095 561 избиратели – кажи-речи 64% – (по официалните данни на ЦИК). Интересни твърдения?! Не зная, дали са плод на мандаринското му самочувствие, политически пристрастия или остатък от влиянието на „Прозрачност без граници“?!? Препоръчвам на господина да запомни една простичка дефиниция: „Значението на термините в обществените науки е толкова важно, колкото значението на формулите в математиката“2 и една поговорка: „Език мой, враг мой!“.
Апропо, в цитирания „Референдум“ чух и една много вярна мисъл, цитирам по памет: „България беше приета за член на НАТО и Европейския съюз не по убеждение, а по принуда“3. За ЕС – не зная, но за НАТО съм убеден от собствен опит. Кои са причините е въпрос на отделен разговор. От близо 15-те години даскалък във Военна академия съм запомнил как слушателите (офицерите) и  студентите (гражданските лица) говореха за алианса в „трето лице“, все едно, че беше нещо извън тях. Не си спомням подобна военна лексика по отношение на Варшавския договор, макар че под неговите знамена служих почти двадесет години.  Тогава липсваха изрази от типа на следващия: „Тиловото осигуряване, съгласно схващанията на Варшавския договор се организира ….и прочие“
В предизборната кампания се наслушах за „трагичното състояние на държавата и безподобната беднотия на българите“. Особено след 2009 г. и най-вече след 2017 г., когато новия президент встъпи в длъжност, а БСП взе, че изгуби „поднесените й на тепсия“ (по думите на доста политврачки) парламентарни избори. В едно студио, независимата кандидатка за евродепутат, иначе хубава булка (не е като бившата експертка на „Подкрепа“ М.З.), рече че 5 млн. българи живеят под прага на бедността. Ако се вярва на НСИ за живеещите в България, които цитирах, това е комай 90% от населението? Не отричам, че в България има бедни. Но нямам спомен пенсиите да са били по US$ 3, а заплатите на старши офицер на висока длъжност в Генералния щаб – около US$ 170… Както по времето на Виденов-„Економов“, пардон Р. Гечев. Само дето не съм убеден дали точно цитирам данни от преди около четвърт век. Нали знаете, че Алцхаймерът не прощава.
Политическата атмосфера от май 2019 г. ми навя спомени за една карта с черепи! Помните ли я? Ефектът й май беше отрицателен…. От тогава насам не си спомням да се е  изливала толкова простотия, злоба и политическа помия….. Апропо, корените на явлението са в една реч от преди неотдавна и от първите дни на сегашното Народно събрание. Имам се за средно възпитан човек и по тази причина няма да зачеквам темата. Не че нямам мнение.
Ако трябва да обобщя майските си размишления, ще ги опиша с две думи – Sans changemеnt. Използват се в ежедневните сводки по БНР за нивото на река Дунав!
Или както пееше Висоцки (преводът е мой):
„Глупавите вести не са страшни
бягаме на място – смели и безстрашни.
Тук печелят даже начинаещи,
но красиви, пък и много знаещи!
Първи няма, няма изоставане,
с бягане на място – следва примиряване!”
P.S. Преди малко съобщиха, че Цветанов е подал оставка от всички постове в партията си. Ей това е новина.
На съобщението в една Facebook-група от днес, че в Дирекцията за вероизповедания е постъпила заявка за регистриране на ново религиозно значение „Ниновисти на Съдния ден“ не вярвам! Чини ми се да е уйдурма, щото засега денят се отложи.
Поне до есента.
Бележки:
1-Страхил Делийски преподава Политически комуникации и политическа антропология в Софийския университет;
2-Александър Свечин  (1878-1938) генерал майор, руски военен деец и теоретик, автор на учебник по сттратегия;
3-Любомир Стефанов, д-р преподава Политически науки в Нов български университет.


Няма коментари:

Публикуване на коментар