четвъртък, 2 май 2019 г.

Първият заговор в Червената армия. В какво заподозряха Тухачевски.



Публикация в „Русская семерка”, https://russian7.ru
02.05.2019 г.
В края на 20-те и началото на 30-те години са заведени над 3000 групови съдебни дела срещу бивши царски офицери в Москва, Ленинград и Украйна. Арестувани са и са осъдени над 10 000 души.
Началото
Според изследователя на руските тайни служби А. А. Зданович, делото „Пролет“, взето на личен отчет от Й. В. Сталин, започва с оперативна разработка на ОГПУ1 в Украйна. През 1928 г. до чекистите достигат сведения за готвещо се въстание в Украйна. В подготовката активно участва Полша. По агентурни данни, за целта правителството на Пилсудски2 е финансирано от Великобритания.
Според плановете за въстанието, станали известни на ОГПУ, началото на метежа трябва да дадат преминали на територията на Украйна петлюровци3, към които да се присъединят части на РККА4, сред които предварително е проведена антиболшевишка агитационна дейност. За проверка на получената информация, в Полша е изпратен агент на ОГПУ (бивш белогвардейски офицер), който е легендиран като един от ръководителите на фиктивно нелегално съпротивително движение в Украйна.
Той се среща с доверено лице на Пилсудски от когото получава указания за методите за шпионаж и подготовка на въстанието в Украйна. За нуждите на „фиктивната  въстаническа организация“ са предоставени взривни материали и оръжие.  С тази операция ОГПУ потвърждава намеренията на поляците да организират въстание в Украйна.
Офицери двуличници
От складовете на стрелкови полк (пехотен – бел. моя) от състава на 7-ма териториална дивизия, намираща се в Украйна, са откраднати повече от 300 винтовки и картечници. По-късно чекистите откриват в служещи от дивизията и техни родственици повече от 1500 единици оръжие.
В Москва започват да постъпват доклади за двуличието на редица секретни сътрудници на украинското ОГПУ бивши царски офицери. Те са подозирани в сътрудничество с полските тайни служби. Във връзката с делото „Пролет“ са арестувани 17 секретни сътрудници, за които се смята, че са доставяли в ОГПУ лъжливи сведения. Според докладите на чекистите, арестуваните са имали контакти с командния състав на РККА.
Арестувани са преподаватели и военни ръководители от редица украински военни и цивилни висши учебни заведения по подозрение, че влизат в състава на нелегална контрареволюционна организация. Данните са докладвани незабавно на Вячеслав Менжински –началник на ОГПУ и неговия заместник Хенрих Ягода5. Менжински докладва на Сталин, че украинските контрареволюционери имат връзка с командния състав на РККА в Москва и Ленинград.
Масови арести и кадрови размествания
В началото на октомври 1930 г. В. Менжински дава заповед за масови арести на заподозрените по делото „Пролет“. Арестувани са „съмнителните лица“ – бивши царски офицери от състава на РККА. Сталин непрекъснато е информиран за резултатите от разпитите. В ОГПУ започват да наричат украинската нелегална организация Общо руска военно-офицерска контрареволюционна организация. За един от ръководителите й е обявен бившия царски генерал Андрей Снесарев6, бивш началник на Академията на Генералния щаб на РККА. Осъден е на смърт, но Сталин лично заменя разстрела с 10 години лагер, от който е освободен предсрочно през 1934 г. Едновременно с арестите и разпитите се извършват и кадрови размествания в ОГПУ с цел да се отстранят сътрудниците, които са провеждали „неправилна линия“ в работата си.
 „Бонапартизма“ на Тухачевски
Срещу Тухачевски дават показания трима от арестуваните – двама от преподавателите във Военната академия и един от Генералния щаб на РККА. Те го обвиняват в бонапартизъм. Сталин и членове на Политбюро присъстват на очните ставки на маршала  с арестуваните, а след това разпитват  видните представители на РККА – Гамарник, Якир и Дубов7. Те изказват съмнения за приписваната на Тухачевски вредителска дейност. Арестът на червения маршал е отложен ….
Краят на „фигурантите“ от делото „Пролет“
А. А. Зданович пише, че стотици бивши царски офицери, арестувани и съдени по делото „Пролет“ са разстреляни. Някои са били в лагери по няколко години, след което са били реабилитирани, а една част продължават службата си в Червената армия на високи командни длъжности.
Бележки
1-Обединено държавно политическо управление при Съвета на Народните комисари на СССР (министерски съвет – бел.моя), наследник на ГПУ и ВЧК (Държавното политическо управление и Всесъюзна извънредна комисия – бел. моя), съществува от 1923 до 1934 г. със задача борба с политическата и икономическа контрареволюция, шпионажа и бандитизма.
2-Юзеф (Йозеф) Клеменс, полски военен (маршал) и държавник, от 1926 до 1928 г. е министър председател на Полша.
3-привърженици на Симон Петлюра, украински политик от Украинската социалдемократическа работническа партия, един от ръководителите на борбата за независимост на Украйна по време на Руската гражданска война, за кратко заема поста президент на Украйна. Обвиняван за масовите антисемитски погроми през този период, той е убит в Париж през 1926 г. от украински емигрант с еврейски произход.
4-Работническо-селска Червена армия.
5- Вячеслав Рудолфович (1874-1934) – наследник на Дзержински в органите за сигурност, началник на ОГПУ от 1926 до 1934 г.; Хенрих Григориевич (1891-1938, роден Енох Хершенович) – един от ръководителите на органи за сигурност, арестуван през 1937 г. и разстрелян за вредителство, шпионаж и троцкизъм.
6-Андрей Евгеневич (1865-1937) – руски и съветски военачалник, военен теоретик, публицист и педагог, военен географ, действителен член на Руското географско общество.
7- Ян Борисович (1894-1937) – съветски военачалник, държавен и партиен деятел, политически офицер, самоубива се в навечерието на делото срещу Тухачевски (1937); Йона Емануилович (1896-1937) – съветски военачалник, съден и разстрелян по делото на Тухачевски (1937); Василий Михайлович (1906—1945) – генерал-майор от РККА, участник във Великата отечествена война.

Няма коментари:

Публикуване на коментар