петък, 17 май 2019 г.

ПОКЛОН!

С писмовното творчество на запасния генерал-майор Тодор Радев1 (1887-1957) за пъри път се срещнах преди повече от четвърт век, когато, благодарение на мой приятел, си направих ксерокопие от му „Санитарната служба въ военно време“ (Печатница на Армейския военно издателски фондъ, 1930). 


Това е единствета книга по темата, издавана преди Втората световна война, при това от пехотен офицер. Генералът беше разработил темата за санитарното (медицинското) осигуряване на войската във военно време изключително професионално.
Ще си позволя да приведа само един малък цитат от нея: „Командирите и офицерите, особено тези от Генералния щаб трябва да познават функционирането на санитарната служба така добре, както и онова на другите родове войски и служби. Познаването на санитарната служба ще им позволи да си дадат сметка за значението на предложенията направени от специалистите лекари и стойността на аргументите, които те дават за тяхното приемане...”. Подобно схващане не бях срещал в 25 годишната си служба като медицински офицер във войската.
Ще направя едно кратко отклонение. Желанието на строевите офицери (без грам теоретична подготовка по темата2) да „командарят докторите“ беше нещо обичайно във войската – и преди и след 1989 г. А за щетите, които нанесоха на военномедицинската служба генерали на изключително високи постове във войската след 1995 г., просто не ми се пише. Те зи знаят.
За живота на генерал-майор Радев научих още много неща, за съжаление едва след като се пенсионирах. Както и днешната новина, че е бил министър на просвещението в две последователни правителства след деветнадесетомайския преврат на Кимон Георгиев – това на генерал Пенчо Златев (от 22.01. до 21.04.1935 г.) и на АндрейТошев (от 21.04. до 23.11.1935 г.)2. Според мен напълно заслужено.
За него генерал Васил Бойдев пише: „... културен, тактичен, самостоятелен и волеви началник, един от редките в нашата армия.“ (От поручик до генерал. Спомени, София 2012, с. 62).

Поклон пред двамата български генерали и изключителни родолюбци.
Дай Боже и в днешна България да се родят такива!
Бележки:
1Генерал-майор Радев е син на опълченец. Роден е в гр. Дупница. През 1906 г. завършва Военното училище в София, а през 1915 - Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. Участва във войните за национално обединение. Носител на няколко ордена „За храброст”. След войната преподава във Военното училище. Военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. От 1934 г. - генерал майор. След преврата на 09.09.1944 г. многократно репресиран.Умира в родния си град Дупница през 1957 г. Освен книгата за санитарната служба написва и „Службата на Генералния щабъ”, Печатница на Армейския военно издателски фондъ, София 1927 (500 страници).
2До назначаването ми за преподавател във Военна академия, на темата за медицинското осигуряване бяха посветени само 4 учебни часа в тогавашната програма „Организация и управление на тиловото осигуряване“ и по 2 учебни часа в програмите свързани с техническото осигуряване и с осигуряването с РАВ и РЛТ. За близо 15 години успях да променя много неща, дано са се запазили.
3В скобите са посочени датите от встъпването в длъжност до оставка на правителствата на Златев и Тошев.

Няма коментари:

Публикуване на коментар