събота, 1 юни 2019 г.

МЪДРОСТТА НА ФОТИЙ*

Настолно четиво за настоящи и бъдещи политици и не само за тях.

Сега ще ти кажа онова, което най-много се отнася до възпитанието на началниците и е полезно да бъде спазвано от твоята власт. От него ще добиеш много голяма опитност и в други неща. Защото един началник трябва да притежава голяма доброта и благонравие. Затова казват:
1. „Властта показва човека“ и
2. „Както златото се изпитва с пробен камък, така и човешкият ум се познава по делата в управлението и по разположението на управляваните“.
Но най-много внимавай да бъдеш не само слушател, но и извършител на добри и достохвални дела.
Като знаеш, че силата и бързината на ума имат голямо влияние върху управлението на всички дела, не преставай да се упражняваш в това отношение. Не може да стане остроумен оня, който не е роден такъв. Обаче изучаването на нещата и опитността тъй улесняват знанието, че много пъти упражненият се оказва при самата работа по-сръчен, отколкото ония, които по природа са надарени с остроумие. Затова трябва човек да се упражнява през целия си живот в благоразумие. А това може да постигне, като изучава и си спомня делата на по-старите, като разговаря и се среща с живи благоразумни хора и като добие опитност да прави през живота си това, което трябва. Защото дейност, подкрепена с подражание, размишление и похватност, достига до полезен край, ако не попречи силата свише.
Не презирай като нещо нищожно обичаите, обноските и движенията, свързани с тялото. Защото добрият ред в тях и приличното държане се считат като немалка част от благоразумие. И ония, които не са в състояние да схванат лесно присъщата на душата сила и красота, водими от външни признаци, стават ревнители и възхвалители на неизвестното. Затова трябва и от израза на лицето, и от вчесването на косата, и от обличането на дрехите да се вижда, че си благопристоен и почтен човек, без да бъдеш краен до глупост и прекаленост, нито пък да прекрачваш границите на умереността и да изпадаш в небрежност. Защото всяка от тези крайности е непристойна и за презиране и е несъобразна с поведението на началника. Един началник трябва да има вървеж благопристоен, да не се кърши срамотно като жена, да не ходи като разслабен, нито пък да се движи тромаво, неравно и неправилно като младеж и въобще всяко негово движение трябва да е благочинно.
Не трябва да бързаш и когато говориш. Защото бързото говорене при словопренията и наддумванията може да не е качество долно и за презиране, но при публични речи е глупаво и опасно; а пък при заповеди, особено при политически и общи, то е просташко и долно. По-добре е да кажа, че бързината в дела, думи и движения, съчетана с благочинност, показва, че такъв човек има нещо божествено и свръхестествено. Но това е рядко, а всичко да се събере в едно е много мъчно. Уместната във всичко съразмерност, сериозността, свързана с любезност, тежкото, но почтително държане помагат, за да бъде началникът въжделен и по-способен да управлява, ако и в отличните обноски има нещо, което пленява повече множеството. Безредната бързина е свойствена на блъснат и налудничав човек и е причина да се правят големи грешки и често криви разпоредби. Безредният пък бавеж е признак на мързелив и глупав човек, който понякога прави големи грешки, но извършва и незначителни подвизи, но и те се смятат за такива само ако се сравнят с другите му дела.
Да се кърши човек от смях, това не само обезобразява лицето; но и безчести сериозния характер.
Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие. Защото това, което човек слуша с удоволствие, той не се срамува и да го каже. А говори ли нещо, без да се срамува, това е голямо доказателство, че той няма да се засрами и да го извърши. Изобщо пази се да не ти се изплъзне езикът, защото много пъти като извърши грешка с някоя много къса дума, той причинява голяма вреда и излага самия живот на човека в опасност.
Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите и убедителните наглед доводи на ония, които онеправдават.
Отвръщай се от злоречиви и клеветнически устни. Защото много пъти една само дума на клеветник е подлудявала деца срещу бащи, бащи срещу деца, разкъсвала е съпружески живот и повдигала роднини едни срещу други и — какво казвам — цели градове и домове е сривала.
Не бъди бърз да свързваш приятелство. Но свържеш ли, пази по всякакъв начин неразкъсани връзките и носи товара на ближния, ако това не докарва опасност на душата ти. Защото свадите с приятели похабяват целия характер на човеците и дават повод да се подозира еднакво не само виновният, но и невинният. Имай за приятели ония, които при всички обстоятелства са запазили искрено приятелство с другите и нито им са завиждали, когато са били честити, нито пък са ги пренебрегвали във време на злочестини. Защото мнозина помагат и подкрепят приятелите си, когато са зле, а не могат да ги гледат, когато благоденстват. Така че завистта изкарва наяве нрава на ония, които състраданието [им] не е могло да изобличи. И тъй приемай за приятели не развалени, а добри човеци. Защото за нравите на един човек се съди обикновено по приятелите му. С помощта на сериозни хора човек и когато сгреши, много лесно може да се поправи, а покварените развалят и съществуващата у него доброта. Първите прикриват чрез себе си липсата на добродетел и правят да не се вижда недостатъкът. Но сношенията с лоши приятели изтъкват като лъжливо и каквото е останало от добродетелта. Не искай от приятелите си да слушат приятни неща, а по-скоро истински. Защото, ако не бива да се вярва на враговете дори когато казват истината, а приятелите изопачават истината и желаят да говорят само онова, що е приятно, в такъв случай, откъде другаде ще познаем истината и как ще поправим това, което ние понякога говорим или вършим не добре? Затова смятай за нещо важно да различаваш приятели от ласкатели. Защото ласкателите, като те хвалят пред лицето, не само че не те оставят сам да съзнаеш, както трябва, грешките си, но и ги преувеличават с клевети пред другите. Когато, напротив, приятелите с приятелски натяквания ни дават възможност да съзнаем беззаконията си и ако стане нужда да се каже нещо на други, те — приятелите, — вместо да злословят, мъчат се да оправдаят извършеното. И тъй, колкото упражнението в добродетел стои по-горе от преуспяването на злото и колкото за предпочитане е опровержението на клеветите от разпространяването на клевета между подчинените, толкова повече и ти трябва да предпочиташ благосклонните приятели пред ласкателите.
Съобщавай на приятелите си ония тайни, които изтъкват твоята добродетел, а ония, които развращават волята, нито ти сам ги търси, нито на приятелите си ги поверявай. Вън от всяка друга причина това само по себе си е прекрасно. Но когато приятелството стигне до пресищане, както повечето човешки работи, тогава най-много се вижда ползата от този съвет. Защото лошите тайни най-много тогава ще се вмъкнат в ума на приятеля, който ги знае, ще го развълнуват и ще го отстранят по-скоро и без стеснение от приятелството и няма да го оставят да погледне назад; освен това те, като излязат наяве, ще ти нанесат тежко обвинение и зле ще те разположат към тогова, който ги е изказал. Напротив, добрите тайни, които чрез твърде яка връзка ще сдържат онзи, който ги знае, принуждават към добродетел и като му дойдат на ум, ще го подбудят да хвали твоето благоразумие. Тебе пък, като виждаш всичко това, ще те убедят, ако нещо си се отдалечил, да подновиш с удоволствие срещите и любезните си сношения с приятеля. Пред присъстващите всякога похвалвай приятелите си, особено когато те отсъстват. Защото по този начин ще избегнеш ласкателството, като направиш така, че да не се вижда и следа от него у тебе, а в същото време ще угодиш и на приятелите си. Защото ще докажеш, че ще бъдеш такъв и към присъстващите, когато отсъстват, какъвто им се показа спрямо отсъстващите.
Като оградиш така себе си с приятелство, бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на обществото, а много състрадателен към тия, които прегрешават към тебе. С първото ще има законност в държавата и ще стане явно усърдието и грижата ти за управляваните от тебе, а с второто ще се проявява човеколюбивото ти разположение и действителното ти царствено държане. Защото тираните често пренебрегват неправдите към обществото и към другите, а сторените тям лично неправди строго наказват. Обаче подобава на царя и на законната власт грешките спрямо тях да търпят човеколюбиво, а престъпленията против обществото и против другите да оправят и отстранят справедливо.
Както е достоен за много похвали онзи, който, ако и да е получил голяма власт и може да върши неправди, все пак е справедлив, така също заслужава много укор и тоя, който, ако и да не е лишен от нужните средства, пак простира ръка на чуждото. Защото бедността служи на сиромаха като предлог, ако и неразумен, за да върши неправди. Но човек, който има власт и не е беден, не може с нищо да извини греха си, задето върши неправди.
Колкото човек превъзходства по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по добродетел. Който върши противното, прави три неща много лоши: себе си погубва, подбужда към зло ония, които го наблюдават, и кара да хулят бога, че на такъв човек е дал толкова голяма власт. Затова всеки човек трябва да отбягва от злото, но най-много тия, които имат власт.
И тъй управлявай поданиците си, като се уповаваш не на тиранство, а на благосклонността на управляваните. Защото благосклонността е по-добра и по-здрава основа на властта, отколкото страхът, а тя се добива с добродетели, с труд и грижи за поданиците. Така и ти сам ще живееш действително царски и приятно и като запазиш по отношение на тях държавата свободна от опасности и от неизброими злочестини, ще оставиш завинаги подир себе си вечна слава.
Похвалвай и приемай най-строгите закони и с оглед към тях уреждай собствения си живот. Обаче не налагай на поданиците си немилостиви наказания според постановленията на тия закони, но по-скоро ги упътвай според по-човеколюбивите [закони]. Така, като си взискателен към себе си, ще изглеждаш, че си страшен към престъпниците, а към поданиците си недосаден.
Трябва властно да управляваш не с наказания, а с това като изглеждаш, че си готов да наказваш. А това се постига с твърд характер и с почтени и вежливи обноски. Наказанията са свойствени не на благоразумни, но по-скоро на гневливи хора, които, като не могат да водят народа благоразумно, лесно прибягват към наказания. Това би могъл да направи и най-големият тиранин, а първото — само оня, който умее да употребява властта, защото достойнството на един началник се състои [в това] не да унищожава, а да умножава подвластните и да ги направи по-добри.
Някои са казали, че достойнството на един началник се състои в това— да направи един град от малък голям. Но аз по-скоро бих казал, че [по-голямо достойнство е] да го обърне от развален в сериозен, защото първото много пъти зависи от обстоятелствата, а второто може да направи само онзи, който управлява отлично. Като подражаваш на такъв, чрез делата, които вършиш, ще повдигнеш чрез добродетелта гражданския живот.
Както порутената около един град стена го загрозява, ако и да има в него великолепни къщи, добър въздух и стоки в изобилие, така и покварената свита около един началник дава повод да се осъжда и неговото поведение. Защото ония, които от опит знаят развалата на свитата, мислят, че и обкръженият от нея ѝ прилича.
Не похвалвай ничие беззаконие, ако и да изглежда, че чрез него благоденстваш. Защото с това и беззаконника ще подтикнеш повече към злото, и себе си ще изтъкнеш, че дириш случай, за да извършиш подобно деяние. Който с похвалите си насърчава и зачита такива деяния, преди да му се падне удобно време, какво не би направил, като му се удаде такъв случай.
Поведението на началниците става закон за подчинените им. Ако прочее множеството отдава на началниците причината на своите грешки, колко, мислиш, трябва да се упражняваш в добродетели и да бъдеш винаги буден към всичко добро?
Всяко деяние трябва да се предхожда от размисляне, защото необмислените работи обикновено биват погрешни. Ако се постигне нещо добро, справедливо ще се помисли, че то е дело не на похватността и устрема на оногова, който много пъти не е сполучил, а на друга някоя причина.
Това, което не е било постигнато в много случаи с помощта на много ръце, се извършва из един път според един съвет. Затова предпочитай добрия съвет пред многото ръце.
Разкаянието помага на предвидливостта. Затова, каквото не е съгледала или пропуснала последната, разкаянието, като го подхване, нека го направи и спаси.
Завистта е за всяка душа тежка болест, а особено за властителите е най-тежка. Защото биват принудени да гледат като на врагове поради добродетелите им и да готвят гибел на ония, които те ще трябва да използват като свои сътрудници за своето частно и за общото — на държавата — благо. Може ли да бъде нещо по-пагубно и по-безумно от това?
Колкото човек трябва да отбягва да завижда, толкова повече трябва да се стреми да бъде предмет на завист. Това подобава най-много на началник, комуто завистниците не могат лесно да пакостят. Ако обаче стане нужда да се противодейства на завистта (защото тя е много хитър и много дързък звяр), трябва да се отблъскват стрелите ѝ не с намаляване на добродетелта, но със скромност, с лишаване и отбягване от суетност в ненужни неща и от алчност.
Когато някой владее себе си, тогава може да се мисли, че той наистина владее и поданиците. Защото, когато видят, че началникът е господар на страстите си и стои по-горе от сладострастието, тогава и те ще [му] се подчиняват с обич и доброволно. Ако обаче видят, че той е роб на сладострастие и страсти, в такъв случай те ще смятат за непоносимо да робуват на роб.
За най-добър съдия смятай оногова, който с бърза мисъл схваща естеството на правото и като го схване, провежда го открито, помага бързо на онеправданите, наказва бавно съгрешилите, стои по-горе от златото, не отстъпва на властители, сдържа гнева си, не се поддава на състрадание и като съди, признава справедливостта за единствено родство, приятелство и слава, а несправедливостта за единствено чуждо нещо, вражда и безславие.
Не променяй лесно и без явна причина разположението към съплеменниците. Защото, ако и да има скрити за тях други причини, които оправдават промяната към тях, обаче ония, които не могат да съгледат тези причини, няма да обвинят тях за тази промяна, а ще осъдят тебе в слабост и лекомислие.
Във време на война началникът не се украсява, нито се спасява толкова от своята храброст, колкото от благосклонността и човеколюбието си към съплеменниците. Защото мнозина, които са победили враговете си, са загинали от своите близки поради своята жестокост. Мнозина пък, които се намирали в опасност без малко да бъдат заловени от неприятели, били спасени от съплеменниците си, които са пожертвали дори и живота си, за да спасят началниците си.
За началници трябва да се поставят особено лица, които са богати с всички добродетели или пък най-справедливи. Защото беззаконията на началниците предизвикват омразата и гнева на множеството против оногова, който ги е назначил.
По много начини един началник трябва да схваща мислите на поданиците си и тогава да ги прави съучастници в приятелство, във власт и в съвещание. Първо — по това, как те управляват домовете си; второ — по това, как се отнасят към жена, деца и слуги; трето — по това, как се отнасят към приятели; четвърто — по това, как са разположени към съседи; пето — как посрещат и се бранят от врагове и как се спогаждат и помиряват с тях. Всичко това стига, за да се прояви природата на един човек и да се покаже без маска, каквато носят актьорите на театралната сцена.
Най-добър съдия на другите ще бъдеш тогава, когато при разглеждане своите собствени дела си даваш сметка за тях, като имаш за съдия съвестта си и поправиш грешките си. Защото как няма да се червиш когато наказваш другите за грехове, каквито и ти сам вършиш? И как, мислиш, ще бъдат другите разположени към тебе, когато виждат, че ти не подлежиш на отговорност за деяния, за които те се осъждат на наказания?
Похвалвай най-добрите дела. Похвалвай ги не само с думи, но и особено като вършиш ти сам дела, подобни на тях, и като предпочиташ подражателите [на такива дела] в сравнение с другите и ги имаш на почит. Защото първото може да направи всеки, а второто ония само, които са достойни да началстват.
Грижи се за всички — за добрите, за да станат най-добри и да получат дължимата им чест и предимства, както и за ония, които не са такива, за да подобрят своите мисли и да се избавят от безчестието, което им се полага по закон. Защото това е задачата на действително законната власт и надзор.
Междуособните раздори на управляваните насочвай против неприятелите и ги обръщай в подвизи за отечеството. Свойствено на тирани е да внасят раздор сред народа. Защото тиранията намира своята безопасност в общата поквара и разединение, когато, напротив, истинският началник и цар се грижат, за да се запази ненарушимо съгласието между поданиците им, защото основата на властта им се крие в спасението на управляваните.
Както началникът трябва да вдъхва страх на ония, които вършат неправда, така той трябва да бъде страж и опора на ония, които не вършат никаква неправда, но живеят според законите.
Три неща са важни за човеците: наказание, укор и похвала, ако щеш и благодеяние. Достойни за наказание са враговете; за укор - ония от гражданите, които правят малки грешки; за похвала пък и благодеяние — ония, които се отличават с подвизи. Ако някой подражава на враговете и прояви тяхната дързост, тогава той си навлича наказание, което подобава на врагове. А който разменя някое от горните положения и ги прережда, той е по-голям неприятел на държавата, отколкото самите врагове. Онзи, който прави добро на враговете, е предател, а онзи, който възхвалява поквареността, обръща наопаки държавата, защото подканя гражданите към злосторство, и онзи пък, който не почита добротворците, хвърля държавата в същото безредие.
Мъчно е да се смеси страхът с обич. Защото тия, които обичат, повече пъти не се боят, а ония, които се страхуват, не искат да обичат. Но ти ги раздели и най-добрите настройвай към обич (защото за такива заплахата е излишна), а на другите вдъхвай страх, за да отбягват от злото. Те ще се боят без омраза, ако те видят, че не ги наказваш с гняв, а ги наставляваш като баща и че при погрешки не налагаш наказания с удоволствие, а при злополуки и нещастия си готов да помагаш неотложно.
Ония, които използват естествените си дарования в служба на злото, а не за добротворство на ближните, унижават природата и обръщат щедростта на създателя към тях в обида и неблагодарност.
Както е срамно и низко да говори човек на множеството, за да му угоди, така също е опасно и погрешно да бъде всякога надменен и да се държи тежко. Трябва прочее, като се отбягват тези две крайности, да се следва средината като добродетел и да се отдава на обстоятелствата съответното.
Необмислена клетва е готово клетвопрестъпление. Освен това никак не подобава на сериозен и благороден човек да се кълне. Който е постоянен и великодушен, ще се срамува да потвърди с клетва, че думите му са истинни, и да безчести доверието, което вдъхва поведението му. Следователно в наша полза и закрила и господният закон забранява клетвата.
Всякога помни добрините, които би получил, а бързо забравяй благодеянията, които би направил. Първото доказва доброта и признателност, а второто—искрено великодушие и запазва благодеянието чисто.
Да се натяква някому за благодеяния и за злочестини е еднакво глупаво и безчовечно.
Измамата е навсякъде самопризнание на слабост. Но ако се употреби спрямо приятели, тя е крайно зло и извънредно голяма поквара, а спрямо неприятели и врагове, когато предварително нищо не знаят, тя не е далеч от военна хитрост. Ако обаче е имало сключено съглашение и неприятелите не са го нарушили, [измамата спрямо тях] е далеч от геройство и доблест. Затова не прибягвай до измама дори и спрямо неприятели, които ти се доверяват. Защото, ако и да са неприятели, но все пак е не по-малко измамник и лъжец онзи, който е измамил хора, които му са се доверили.
Хората обикновено обичат предателя, когато той извършва предателство, а след като извърши предателство, го мразят. Но ти разследвай: ако той е извършил предателство, защото ближните му са скроили нещо против него и е претърпял някакво зло, има надежда, че той ще стане приятел и добър човек. Ако обаче няма нищо подобно, смятай, че той не по-малко ще предаде и тебе, защото желанието да се отплати със зло на оскърбителите е човешка страст. Но да направи човек такова голямо злодеяние, това е [признак] на неизцерима поквара.
Златото развращава всичко човешко. Затова пази непокварени нравите на отечеството си, като смяташ ти сам и като показваш на всички, че златото е безполезно и голям пакостник на ония, които го обичат.
74. Своите собствени злополуки трябва да понасяш с доблест и благодарност, а ония на поданиците си — със съчувствие и не без мъка. Защото първото е признак на твърдост и мъжествен дух, а второто свидетелства за немара и е недостойно за началника, който [е длъжен] да промишлява и надзирава.
Да не отмъщаваш на врагове съплеменници - това е божествен и човеколюбив закон, а при това е пък и голяма полза в самите [наши] дела, защото който отмъщава, добива отново още по-голям враг, а който прави добро, си създава приятел вместо враг или изобщо по-кротък неприятел.
Не се показвай, че нарушаваш нещо, което си намерил за добре да обещаеш на други. Защото лъженето в някои работи показва, че целият характер на човека е вероломен, и излъганите няма да считат за срамно да му възвърнат същото. И тъй затова всеки човек трябва да отбягва лъжата, а особено тия, които са на власт. Защото за другите понякога безсилието може да бъде оправдание, когато владетелите никак нямат средство да избягнат от укора, че са подли души.
От прекалените обещания трябва да се пазиш, защото, ако изпълниш обещанието, ти предварително отнемаш по-голямата част от благодеянието, като предварително си го разпокъсал с прекалеността на обещанието си и си разделил на две малки части единия дар. Ако пък не го изпълниш, ще си нанесеш двоен срам, че много си обещавал и че не си дал нищо от обещаното. При това ще се окажеш враг вместо приятел, защото си отнел това, което са дали надеждите. Освен това прекалените обещания подобават на хора, които не вдъхват твърде много вяра. Защото доказват, че те се дават не толкова от загриженост, колкото за изгода.
Достоен за благодеяние е онзи, който почита и естеството, и името на благодеянията и не престава да мисли, докато не се отплати. И както не заслужава никаква добрина човек, който се отплаща на благодетеля си с неблагодарност, така е достоен да носи името благодетел оня, който прави добрини, без да чака отплата.
Не върши нищо беззаконно в угода дори на приятелите си. Защото, ако са справедливи, те още повече ще те намразят, като беззаконстваш, отколкото ще те обикнат, като им угаждаш. Ако пък са подли, ще понесеш двойна щета, като правиш добро на зли хора и като ставаш омразен на добрите. Освен това голямо безумие е да замениш временно и частно удоволствие с вечно и общо порицание.
Благодеянията, отлагани и отсрочвани, като че остаряват, та увяхват и изгубват хубостта си. Защото, като загубват цвета на усърдието поради което причиняват голямо и бляскаво удоволствие, те не принасят навреме радост.
Благодеяния, наполовина сторени, не са благодеяния. Те ще бъдат такива, когато се завършат. И който ги прави наполовина, той и на себе си вреди, и облагодетелствания няма да зарадва. Защото който получи благодеяние наполовина, няма да се зарадва за полученото толкова, колкото ще се наскърби за отнетото.
Който натяква за сторени благодеяния прилича на земеделец, който сее с усърдие и сетне пуска върху посятото свине и зверове. Защото, както земеделецът поврежда и семето, и плода му, така и първият унищожава стореното добро и породената към него благодарност.
Ако първо правиш благодеяние, а сетне занемариш, не мисли, че облагодетелстваните от тебе ще запазят първоначалната си благосклонност. Защото сам аз от опит зная, че мнозина, като се уповават на многобройните си и големи благодеяния, сторени в началото, не са се погрижили да направят и после нещо подобно. Те са се надявали, че първоначалното благодеяние ще бъде достатъчно, за да бъдат облагодетелстваните благодарни през целия си живот, и че те никога няма да забравят стореното им добро. Обаче в същност не само че не се сбъднаха надеждите им, но се случи и противното. Няма нищо чудно, че така постъпваха хора с развратено сърце. Защото такива хора дори и когато може би в ръцете им се стича благодеяние, и тогава не се отплащаха с искреност. Но ако погледне човек и на други, може да види, че и ревнителите на добродетелта помнят сторените им добрини и не престават да хвалят благодетеля си, докато им се правят тия добрини. Обаче като не получават вече благодеяния, такива дори и не запазват чиста и непристорена предишната благодарност, но с време захващат да я забравят, защото тя не се увеличава с нови благодеяния, и така прецъфтява силата и хубостта на благосклонността им. Ония пък, които се смятат, че имат умерено разположение, облагодетелствани, остават благодарни, а пренебрегнати, не се срамуват да превърнат предишното разположение в противоположно чувство, особено когато виждат, че други се наслаждават от благодеяния. Защото те не взимат под внимание, както трябва, сторените им отпреди добрини, а се взират в онова, с което са облагодетелствани близките, и подбудени от това, превръщат похвалата в неблагодарност. Следователно за един началник е по-полезно в обществената и частната си дейност да спечелва поданиците си чрез пожизнени дарения, отколкото чрез такива, които се правят вкупом и наведнъж. Подобава да се правят много и големи благодеяния повече на ония, които са извършили някой велик и извънреден подвиг за общо спасение, отколкото на хора, за които се смята, че твърде рядко имат нужда от нашата помощ.
Гневът е самоволно изстъпление и отчуждаване на човека от собствения му разум. Защото обладаните от гняв правят в това време такива дела, каквито изобщо вършат умопобърканите.
Както огънят унищожава материята, която го храни, така и гневът подяжда душата, която той е обладал, често и съвършено погубва човека.
В никой случай дори и справедливо не наказвай никого в гняв. Защото, макар и да претърпи наказанието пострадалият, ти все пак не по-малко ще бъдеш изобличен, че си сгрешил в тоя случай. Затова много добре е казал един от древните на едного, който е сгрешил: „Щях да те накажа, ако не бях се разгневил.
Гневът е сляпа страст и не може да различава доброто от лошото. Затова наставленията не принасят никаква полза на разгневилия се. Но след като се успокои, той трябва да се лекува чрез кротки изобличения. Защото нито лекарите имат обичай да дават на болни горчиви лекарства без мед, нито пък душата на невъзпитаните търпи строги изобличения.
Както е необходимо бързо да възнаграждаваш ония, които са достойни за награди, така трябва бавно да наказваш виновните; да се радваш, когато отдаваш на добрите почести, а да скърбиш, когато наказваш виновните.
Никога не бъди вероломен към оня, който ти се е доверил, защото, ако бъдем вероломни към ония, който са ни се доверили, какви ще изглеждаме спрямо другите? И с кои най-после ще можем да живеем без страх и с приятност?
Това, което е, не иска да бъде наедно с онова, което се мисли, че е. Затова, ако видиш че у някои има самомнение, знай, че деянието е далеч от тях и действителността е пропъдена.
Срамотно е да бъде победен от жени и да бъде роб на страсти човек, който властва и началства над мъже. Никой не греши, като живее с онази, която по закон е взел за помощница на живота си. Безбрачието е нещо божествено, дивно и стои по-горе от подобаващата на гражданина добродетел и законност. Еднобрачието пък е дело на човешката природа и има за цел да продължи рода и да даде възможност [на човека] да участва в живота облагороден и човеколюбив и в благоустроен обществен живот, а многобрачието е нещо твърде срамно, гнусно и свойствено на животинската невъздържаност и нечистота.
Александър Македонски, който с оръжие е завладял Азия, казал, че персийките са стрели за очите. Но истински целомъдреният мъж, който пази господните заповеди, ще избягва и ще страни не само от персийките, но и от вида на всяка жена като от остра и смъртоносна за душата стрела. Защото звукът на гласа удря на слуха и чрез него врязва в душата страстта, а телесната хубост привлича окото и чрез него оковава и заробва самовластния разум.
Както е невъзможно плаващият по море да се не изложи на бури и вълнения, така не е възможно оня, който се взира в телесни хубости и се интересува от тях, да устои на техните вълни и опасности. Затова човек трябва да страни от началата и причините на страстите, защото това е и полезно, и лесно. Но когато злото налети върху мислите и им се запечата образът на желания предмет, тогава е мъчно вече да се махне страстта и да се отърве човек от нея.
Казали са някои, че влюбените влагат душата си в чужди тела. Но мисля, че по-право е да се каже, че те са изгубили в чужди тела ума си заедно с душата.
Смятай пиянството и разпуснатостта на началниците за корабокрушение на управляваните, защото, когато кормчията потъва от преяждане и вино, как управляваната от него държава няма да се разбие от безбройни вълни и страшни бури и как няма да потъне заедно с управителя?
Никога не докарвай до отчаяние никого, дори и някой случаен човек. Защото отчаянието е силно и необоримо оръжие и често нуждата кара хората да предприемат смели дела и да извършват неочаквани промени, които преди са били смятани за басни.
Най-добре е човек да не греши, нито да се отбива от здравия разум. Но свойствено е на благоразумен човек и когато падне, по-скоро да се вдигне и падането му да му послужи за урок, за да не падне отново.
Доброволният труд премахва непоносимостта и трудността на принудителния труд. Затова полезно е да се занимава и привиква човек на доброволен труд.
Свойствено е на един началник, добродетелен и съвършен, да се срамува не само от множеството, за да не греши, но преди да се срамува от множеството - от себе си.
Обида с думи, нанесена на свободни хора, не се различава много от онази с удари и с бич. Затова трябва да се пази човек от необмислени думи. Защото, ако и да се мисли, че те не са голямо нещо, но причиняват големи пакости.
Шеговитостта мнозина е повредила. Защото, като е произлязла от игриво настроение, тя нанася тежка рана на осмените и заради кратко удоволствие на тоя и оня предизвиква голяма вражда между сериозните хора. Затова трябва да се пази от нея всеки разумен човек, но най-много от всички — един началник, защото тя е нещо просташко и става причина да се излага човек, по-скоро да се изложи на презрение, отколкото да разсмива другите с остроти.
Прави добрини на поданиците си и ги закриляй, защото те са нерви на властта и членове на тялото ти. Ако те се пръснат, опасно е заедно с тях да не пропадне и твоята власт.
По-добре е да се престориш, че не знаеш замислените бунтове, които не е лесно да се потушат, и да ги покриеш със забрава, отколкото да ги изваждаш наяве и да ги преследваш. Защото [гоненето] понякога разпаля още повече огъня, предизвиква големи опасности и причинява голяма пакост и на оногова дори, който е спасен. Когато, напротив, приспиването на заговорите с кротост е не само безопасно, но и човеколюбиво, и благоразумно, и безвредно.
Един началник, когато работите му отиват благополучно и стоят добре, трябва да ги крепи и се грижи за тях като че ли са разклатени, а когато вървят наопаки и се сблъскват, трябва да се мисли и се грижи, за да се възстанови предишният им ред и да ги укрепи. Защото опитът доказва, че няма положение на нещата, което отива в противна посока, да е безнадеждно. Но много пъти малка немара е събаряла силни и високомерни началства, а наопаки, прилежанието и благоразумието са довеждали провалените до високо положение.
Благоразумните и твърди човеци във време на сполуки не се надуват, но украсяват размера на благополучието с умереност и с това уталожват огорчението на завистниците. Напротив, злополуките си те доблестно търпят и като използват обстоятелствата като повод за добродетел, със силата на последната подкрепват ума си и премахват душевното си униние. Защото знаят превратността, несигурността на човешките работи. Безумно, глупаво и просташко е да се гордее човек във време на благополучие, а при злополучие да отпада твърде много и с унинието си да се държи срамотно.
Умните хора предвиждат мъчнотиите и с благоразумие ги отстраняват. Но не стоят по-долу от тях ония, които добре уреждат случилите се неща и ги управляват.
Зная деяния, настанали тъй внезапно, че зрителите, смаяни от неочакваността на събитието, са ги посрещали спокойно и нито са въставали отпосле, за да се отърват от тежестта им. Това става особено тогава, когато щетата от тези деяния не се увеличава, а, напротив, чрез други, по-меки средства се намалява. С очите си видях как едни деяния бяха тъй добре устроени и постепенно благодарение на навика все по-леки за понасяне, че достигнаха да нямат неприятни сетнини. Други пък деяния, напротив, като някакво жило са събуждали сякаш от сън дори и ония, които са живели в безгрижие и малодушие. Защото всеки, раздразнен от неочакваността и внезапността на събитията, с всички сили се е противил и не е желаел дори и за един ден да приеме нововъведението. Други пък деяния, също и те необикновени, като се привмъкнали малко по малко и по тих и безшумен начин като замъглили съзнанието, че са нововъведения, се прокарали без труд, така че и дори опитните са забравили, че е станало нещо ново. Направен бил опит и други деяния да се привмъкнат по същия начин. Но понеже не са били наложени насилнически, самовластно, открито и ненадейно, затова били сметнати като плод на страхливост и твърде скоро са били осуетени от случайни хора, защото те, поради това че са били [извършени] по-предпазливо, са въоръжили против себе си с неудържима дързост и крайна смелост дори ония, които преди това се държели най-благосклонно, и се провалили когато са били още в самото начало. Как прочее може да се постигне целта? Защото, както се вижда, с едни и същи средства са били извършвани противоположни една на друга работи. По-добре е човек никак да не се залавя с такива работи. Защото нововъведенията са мъчна работа и освен другите неприятности безпокоят и смущават духовете и предизвикват народа да хули и клевети.
Но тъй като понякога нуждата налага и началникът е принуден да направи нововъведение, затова че обществото би добило от него голяма полза и радост, не трябва да се мисли много и да се разсъждава. Но ако нововъведението е неприятно, мисля, че не е лесно да се каже как може най-добре то да се извърши. Защото който е далеч от работите, не може да схване точно и да изкаже с общодостъпни думи това, което може да се случи при особени обстоятелства. Обаче оня, който е добре обучен в гореказаните неща и има в това отношение на помощ висша сила, ще може да добие голяма мощ,
Смятай, че благосклонността на управляваните е нещо по-силно и по-здраво, отколкото оръжията, храбростта и военната хитрост. Ако тази благосклонност съществува и предводителства, то и другите неща са полезни и имат голямо влияние във всичко. Но изчезне ли благосклонността, по-добре да изчезнат заедно с нея и другите неща. Защото те по-скоро служат против ненавижданата власт, отколкото против враговете ѝ.
Много пъти словото е отстъпвало пред копието. Обаче силата на словото често е притъпявала остротата на войната и е спирала напора на голяма войска. Следователно силата, съединена със словото, е двоен победен паметник. Надеждите засилват трудовете, а трудовете раждат надежди. Но ти, като умилостивяваш бога, не пренебрегвай нищо от това, което трябва да правиш, и ще пожънеш добри и големи надежди.
Да се помага на всекиго с това, от което той има нужда, а особено на падналите в злочестини, това е проява на началнически благоразумен дух. Защото покрай другото тези са свикнали винаги да помнят благодеянието.
Благоденствието на подвластните свидетелства, че властта е извънредно разумна и справедлива.
Смятай за справедливо да отдаваш богу причината за благополучието в частния си живот и в обществения живот.
*- от Посланието на Фотий I Патриарх Константинополски до  княз Борис-Михаил I Покръстител (по публикация на Институт за българска история, БАН, 1961


Няма коментари:

Публикуване на коментар