сряда, 8 май 2019 г.

Трагедията със „Суперджет“ потвърди най-големите страхове в гражданската авиация

               Автор: Сергей Маржецки, 07.05.2019, от


Трагедията на 5 май на летище Шереметиево, отново постави на дневен ред въпроса за плачевното състояние на родната авиация в широкия смисъл на думата. Някои обвиняват „Суперджет“-а, други - човешкия фактор, а трети говорят за проблемите на системата като цяло. Нека се опитаме да изясним проблемите.

Лош ли е самолетът?
Проектът „Суперджет“ е подложен на непрекъснати и сериозни критики:
Първо. Три четвърти от „руската новост“ се състои от вносни компоненти.
Второ. В продължение на много години производителят не си е направил труда да създаде сервизна мрежа за следпродажбено обслужване на самолета. Поради това, по-голямата част от времето, лайнерът, предназначен за къси разстояния, стои на земята, чакайки за резервни части за ремонт. Мексиканската авиокомпания, закупила „Суперджет“, беше принудена да разглоби някои от тях на компоненти за ремонт на другите самолети, което доведе до претенции към „гражданските самолети на Сухой“.
Трето. Разработчиците решиха да се намесят в най-тясната ниша за пътнически самолети - лайнер със 100 места, което се вижда и от името му. Световното търсене на самолети от този клас не надвишава, според експерти, 60-70 единици годишно. Много по-търсени за кратки дестинации са самолети с  65 до 75 места. Тук палмата на първенството държат бразилският „Embraer“ и канадският „Bombardier“.
Властите са си поставили за цел да направят съкратена версия на „Суперджет“, но и тук не всичко е лесно. Известният руски експерт Роман Гусаров обяснява: „Суперджет“ е проектиран така, че не може да бъде нито удължен, нито съкратен – всяка подобна промяна означава почти пълна преработка на машината“.
На практика, милиарди бюджетни средства бяха изразходвани за едно от разклоненията на еволюцията в самолетостроенето, което „няма изход“. В миналото това би било класифицирано като „саботаж“ с всички произтичащи последствия. Днес обаче участниците в проекта продължават да бъдат уважавани хора. Прави ли това „Суперджет“ лош самолет, особено като се има предвид, че бедствието в Шереметиево е 20-то авиационно произшествие  от 2012 г. насам?
Въпросът не е еднозначен. От една страна, катастрофи с човешки жертви са регистрирани както сред бразилските, така и сред канадските конкуренти. От друга страна, и двете страни са произвели много повече самолети, които летят много по-често от „Суперджет“. Най-вероятно трябва да се признае, че „руската новост“ не е чак толкова лош самолет, колкото неуспешен самолет, който не  съответства на обявения пазарен сегмент. Доколко това е профаниране на проблема, или е въпрос на зла воля, е нещо, което трябва да решат специализираните органи.
Дали потребителските качества на „Суперджет“ са непосредствената причина за трагедията?
Парите?
И пилотът на злополучния полет и пътниците заявяват, че мълния е ударила самолета. Много е странно, че това е довело до смущения в работата на бордовите системи, като се има предвид, че съвременните пътнически самолети трябва да бъдат оборудвани с мълниезащита.
Друг въпрос е защо командирът на самолета е решил да лети през гръмотевичната буря. Защо не я е заобиколил,  защо не кацнал на резервното летище? Отговорът се крие в т.нар. „икономическата целесъобразност“. За авиокомпаниите закъсненията и нарушенията в графика на полетите са нерентабилни и за тях пилотът може да бъде наказан от ръководството. По тази причина, лоши метеорологични условия, миналата година Boeing 737-800 кацна в Сочи, при което пострадаха 18 души.
Отново за парите?
Най-реалистичната версия за причината за катастрофата е лошото обучение на пилотите, както и неубедителната работа на спасителните служби на летището. Командирът на „Суперджет“-а решил да кацне с пълни резервоари, без да изразходва гориво, и без да се опита да направи още един кръг, след като е станало ясно, че има проблеми с кацането. Александър Мелихов, пилот от старата школа, обяснява: „Във всяка ситуация самолетът може да се управлява ръчно, за това машината има щурвал, а пилотите – ръце. Друг въпрос е, че днес ръчното пилотирането на самолета не се изучава както трябва.“
И това е вярно. „Репортер“ многократно е разказвал за плачевното положение в гражданската авиация у нас. Училищата за пилоти днес дават лошо обучение, курсантите се учат да летят на остарели самолети „Diamond“, които в на практика не се използват. Летателните часове не са достатъчни, липсват достатъчно опитни инструктори. Контролът на съвременния самолета, в който всичко е свързано с електроника, е истинско предизвикателство за такива пилоти.
В резултат на това авиокомпаниите са принудени да отново да обучават новите си служители, но това се случва в ускорен режим, а не всяка разполага с подходящо оборудване. Андрей Литвинов, пилот 1-ви клас, обяснява: „Сега тези недоучени момчета идват след „Diamond“ и трябва да бъдат обучавани отново и то в кратки срокове“. Според пилота, обучението отнема средно година и половина-две години, вместо необходимите десетина (така е в текста. Вероятно авторът е имал предвид необходимите години за заемане на позиция командир на самолета – бел.моя)
Някои пилоти, пожелали анонимност, разказват: „Днес пилотът получава веднъж годишно 900 въпроса, сяда пред компютъра и отговаря на тях. И всичко това се нарича преквалификация.
Опитните пилоти от старата школа предпочитат да работят в чужбина, където заплатите са много по-високи. Онези, които останаха да летят на „Airbus“ и „Boeing“, не бързат да се научат „Суперджет“, нещо което правителството силно препоръчва на местните превозвачи. В резултат на това  зад щурвалите на самолетите застават млади пилоти, които нямат нужния опит.
Тези, които са запознати с проблемите на отрасъла, смятат, че изходът от ситуацията е в създаването на Министерство на гражданската авиация, което да контролира всички образователни институции, въздушни превозвачи и летища на страната. Така може да разреши срива на системата.
P.S. Дами и господа, не коментирам публикацията, тъй като не се чувствам компетентен. Статията обаче ме предизвика да си задам простички въпроси: „Какви са проблемите в родните ВВС? Ще ги реши ли предвидената трансформация на факултет ВВС към НВУ в самостоятелно военно-въздушно училище? Не очаквам отговор, подкрепен с АРГУМЕНТИ! На политическите речи на Борисов и Каракачанов съм се наслушал!

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар