четвъртък, 16 май 2019 г.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ – НАКЪДЕ?

Ще се измъкне ли Китай от световното лидерство?
Дмитрий Косирев, сп. „Огонёк“, бр.18, 13.05.2019, стр. 20

Ничий успех не остава ненаказан. Това се вижда особено ясно от случилото се след неотдавнашния пекински форум „Един пояс, един път“[1].
Работата не е в това помпозно събитие, с присъствието на 5000 делегати от сто и петдесет страни. Не е и в присъствието на форума на близо 40 лидери на държави. В крайна сметка, никой не се съмнява, че китайците са в състояние да провеждат големи форуми.
Тук формулата за успех е – ако преди официалните партньори на Китай в „пояса и пътя“, т.е. в глобалния проект за създаване на световна търговска инфраструктура бяха 124, сега според сметките варират от 127 до 150. Но най-важното е, че ако някои се надяваха на дезертьорство от проекта на няколко ключови страни, то надеждите им бяха напразни. Никой не си тръгна, но дойдоха мнозина нови.
Именно след форума стана ясно, че ситуацията в света най-накрая навлезе в етапа на отговор на въпросите: „Кой е лидерът в този свят. Кой има програма за бъдещето, споделяна от десетки страни на различни континенти и кой няма нищо подобно?“
Или нищо, което да е толкова популярно. Заля ни огромна вълна от общи коментари: съперничеството между САЩ и Китай вече е много сериозно и за дълго време и не е двустранно (под формата на конкуренция в търговията и технологиите на двете най-големи световни икономики), а е вече глобално. И по време на „пояса и пътя“ всички неща бяха пределно изяснени.
Най-добрата мисъл по тази тема принадлежи на американеца от индийски произход Амар Бхатачария (Brookings Institution, Washington). 

Всички пътища в Римската империя водеха към Рим, напомни той. И сега, когато Китай има десетки партньори от Азия, Африка, Европа и Латинска Америка, обновява или изгражда пристанища, магистрали, железопътни линии и други съоръжения с тях, накъде ще водят или вече водят всички пътища? И какво ще остане от пътищата, които съвсем наскоро водеха изключително към Вашингтон (и към другите столици на западната група държави)?
Разбира се, може да отнеме много време, за да разберем как се е случило това, тъй като преобладаващото мнозинство от световните лидери четат безполезни речи от трибуната на ООН за дълговия капан на Запада и за фаталната привързаност към единствения световен център на властта и финансите, но веднага щом се появи алтернативата, се възползват от нея. Между другото, дори и сега те се намират в дълговия капан на „старите” източници на финансиране като МВФ, а ролята на Китай на световните финансови пазари е значително по-малка. Във всеки случай именно западняците могат да предложат и финансират амбициозна програма за обновяване на търговската инфраструктура, но не го правят.
Някой смятаха, че Съединените щати и Китай са на път да сключат търговско споразумение (след дълги месеци заплахи и съвсем реалното въвеждане на взаимни митнически тарифи за стоки) и всичко ще се успокои. Не така мисли Ричард Търнел – Managing Director at BlackRock (финансова компания във Великобритания).

Според него конкуренцията между САЩ и Китай вече не е търговски спор, а съперничество в политиката, идеологията и военната сфера.
Двете страни се развеждат и разделят собствеността си (предимно отвъдморски пазари). Инвестициите на китайския бизнес в САЩ са намалели наполовина в сравнение с 2016 г. (до US$ 3 млрд.). Е, има и разни дреболии като факта, че миналата година в САЩ бяха затворени десет американски Института Конфуций (в тях студентите изучаваха китайски език и култура) и бушува война от двете страни за изследователи и други учени.
И все пак това дреболия ли е? Нека погледнем по-отблизо какво казва Търнел - конкуренция в идеологията? За какво става дума?
Тук е необходимо да споменем, че най-интересното, което се случи през последните седмици около програмата „Един пояс, един път”, изобщо не е споменатият грандиозен пекински форум на най-високо ниво. Работата е в това, че той е единствен. Съществуват и камерни форуми „пояс и път“, но вече на експертно ниво. Някои от тях бяха проведени в Китай предишния ден, а други все още предстоят. Според моите изчисления те се оказват 27. И като цяло се говори за идеология, която произтича от проекта „Един пояс, един път“.
Освен това е много вероятно инициативата тук да не идва от Китай, а обратното - от десетки негови партньори. Самият Китай ... това е сложна история. Китайците не обичат да предизвикват някого и да говорят директно. Цялата история на „пояса и пътя” е свидетелство за това.
Припомнете си, че самият произход на термина „пояс и път” се роди от разговора на сегашния китайски лидер Си Дзинпин с Нурсултан Назарбаев през 2013 година. Идеята беше много обща, според принципа „да започнем и да видим какво ще се случи”. Главното е, че китайската идея на проекта се отличава с демонстративната липса на идеология. Само бизнес. Китай се е превърнал в производствен цех на планетата, но зависи основно от един морски път – Малакския пролив [2], който, ако не друго, то поне лесно може да бъде блокиран. Така че за китайските стоки трябва да изградят няколко нови, дублиращи се пътища в цяла Евразия (а след това за тази идея се хванаха африканците, после към тях се присъединиха латиноамериканците). Тези пътища ще активизират икономиките на участващите страни и ще създадат много работни места там. И всичко ще бъде добре.
Що се отнася до политическите изисквания към участниците в проекта, да не говорим за идеологията, не би трябвало да има такива - просто защото те са монопол на Запада. Китай не се занимава с тези неща. Той търгува. В същото време трябва да се има предвид, че тези идеологически и политически изисквания към проекти и заеми от Запада не са харесвани. Ето защо е необходимо да се прави точно обратното, без да се повтарят чуждите грешки.
Съдейки по програмите или имената на тези 27 камерни форуми, за които знам, не е Китай този, който иска да налага идеология на партньорите си. Те буквално принуждават Пекин да превърне чисто търговския, макар и грандиозен проект, в алтернативен, незападен идеологически  проект на бъдещето.
Различните цивилизации имат различни традиции по отношение на държавното управление. Световната журналистика не е свързана със стандартите на шепа агенции и медийни компании. Има конкуренция на различни ценности и идеали. Това искат да обсъдят експерти от различни страни покрай темата за „пояса и пътя“. Китайските майстори на мозъчната атака (съдейки по това, което чух на вече преминалите форуми) не са активни, но внимателно си записват всичко. И дори, признавам, се чудят: какво се иска от тях?
Фактът, че утрешният свят ще бъде „незападен“, вече е ясен за всички. Но засега никой не можеше да каже със сигурност, какъв ще бъде тогава. Китайски - едва ли, само защото Китай не се нуждае от това. Днес ние просто виждаме вълна от размисли от различни континенти по темата за бъдещето и не е ясно как ще свършат всички тези размисли.
Между другото, всичко това вече се е случвало – в епоха на конкуренция между Запада и Съветския блок, до голяма степен са познати и дискусиите. Единствената разлика е, че тогава СССР се мъчеше и безуспешно се опитваше да стане лидер на тази „световна алтернатива”, а Китай днес се опитва да не бъде такъв лидер. Но и при него нещо не се получава ...
Бележки:
[1] Проведен на 14-15 май 2017 г.
[2] Намира се в Югоизточна Азия и свързва Андаманско море с Южнокитайско море и Яванско море. Дължина – около 800 км, ширина между 50 и 300 км. На най-тясното си място е широк само 1,5 морски мили (2,8 км).Най-важните пристанища са Малака (Малайзия) и Сингапур. Проливът е от голямо значение за световната търговия и е сред най-натоварените морски пътища в света – между 20 и 25 процента от търговските кораби минават от там. Дневно през пролива преминават приблизително 2000 кораба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар