сряда, 15 май 2019 г.

Да постигнем превъзходство над останалото човечество!

„Началникът на руския Генерален щаб формулира програмата за подготовка за голяма война.“
Павел Фелгенхауер, военен анализатор и наблюдател на „Новая газета“, 09.05.2019, (www.novayagazeta.ru)

През януари 2013 г. генерал Валери Герасимов, назначен само няколко месеца преди това за началник на Генералния щаб (НГЩ), представи доклад за бъдещите войни на заседание на Академията на военните науки (АВН). Тогава той в голяма степен черпеше опит от масовите протести, въстания и вътрешни конфликти с външно участие в Близкия изток през 2010–2012 г., известни като „Арабска пролет”.
Докладът беше публикуван и след година-две стана известен на Запад като „Доктрината на Герасимов“ за така наречената „хибридна война“ след успешната специална военна операция за присъединяването на Крим, войната в Донбас и други драматични събития от „Руската пролет“.
На Запад се страхуваха, че именно този начин („хибридно“) Москва ще продължи да напредва със своите сили, постепенно изтласквайки свръх разширилия се НАТО, запълвайки геополитическите празнини, образували се след разпадането на СССР.
Самият доклад не съдържа думата „хибридни”, а става дума за „асиметрични действия”, за използването на военни и невоенни информационни методи за дестабилизиране на противника. Герасимов твърди, че „фронталните сблъсъци на големи групи войски (сили) на стратегическо и оперативно ниво постепенно се превръщат в минало“ и се заменят с безконтактни удари с голяма точност и действия на специални сили, комбинирани със силите на „вътрешна опозиция“.
Идеите от „Доктрината на Герасимов" бяха реализирани под една или друга форма в Крим, Донбас и Сирия. Апропо, не съвсем „безконтактно“ и без загуби, но главното бе, че Руската федерация затъна в един безкраен и все по-скъп прокси-конфликт, както в Сирия, така и в Донбас.
Изминаха малко повече от шест години, три „хибридни” конфликта, и на 2 март тази година Герасимов изнесе доклад на среща в същата АВН в Москва, който може да се счита за значително променен в условията на все по-напрегнатото глобално противопоставяне със Запада и бе наречен новата „Доктрина на Герасимов“ („Герасимов 2.0“).
Преди всичко се бе променил тонът на изражение – терминологията от разгара на Студената война се бе върнал в официалните документи.
Сега Съединените щати и техните съюзници са наричани „агресори“, готови да нападнат вероломно Русия по всяко време, използвайки „технологиите на цветните революции и меката сила“.
Някъде, очевидно в Москва, бяха изобретили нова коварна стратегия на Пентагона, наречена от  Герасимов, „троянски кон“. Този „кон“ в представата на началника на Генералния щаб изглежда ясен: „използвайки протестния потенциал на петата колона, САЩ дестабилизират ситуацията в Руската федерация, и едновременно с това нанасят удари с „високоточни оръжия“ върху най-важните обекти“. По този начин всеки граждански протест и като цяло, всяко недоволство, могат, ако желаете, да бъдат квалифицирани като предателство и тайно споразумение с агресора, както винаги е било при съветската власт. Но, според Герасимов, ние сме готови да се изправим срещу всяка стратегия на врага, включително да блокираме  пътя на „троянския кон“.
През последните години Генералният щаб разработва концептуални подходи за неутрализиране на агресивни действия.
В основата на „нашия отговор“, казва Герасимов, е стратегията за активна отбрана“. Това е „набор от проактивни мерки за неутрализиране на заплахите за сигурността на държавата“.
Формално, руската военна доктрина има чисто отбранителен характер.
Впрочем, в рамките на подобна концепция за активна отбрана, съветският Генерален щаб преди 40 години подготвяше масивен щурм на десетки хиляди единици бронирана техника към Ламанша. Планираха да стигнат до него за ден-два, проправяйки си път, ако е необходимо, с тактически ядрени удари, за да изпреварят потенциалния агресор и да победят в Европа преди американските подкрепления да пристигнат.
Днес, както преди 50 години, едновременно се развръщат ядрени и неядрени сили за възпиране. Герасимов, след президента Владимир Путин, изброи новите руски оръжия-чудо – „Авангард, Сармат, Пересвет, Кинжал, Посейдон, Буревестник и Циркон“.
Дълго преди официалното прекратяване на Договора за ликвидиране на ракети от среден и по-малък обсег (ДЛРСМО) през юли, в съответствие с декрета на Путин и „въз основа на необходимостта да се предприемат незабавни мерки във връзка с нарушаването от Съединените щати задължения им по ДЛРСМО“ бе започната ускорена разработка на хиперзвукови  ракети с наземно базиране със среден и по-малък обхват. При това няма да има надпревара във въоръжаването, твърди Герасимов (веднага след Путин), тъй като оръжията-чудо „ще бъдат създадени в рамките на планирания военен бюджет“, който, разбира се, в това ужасно време изобщо не бива да бъде намаляван.
Очевидно е, че относително умерената бивша доктрина „Герасимов“, с акцент върху хибридните действия, вече не е подходяща. Разбира се, в арсенала за действие остават всички видове „асиметрични, политически, икономически, информационни и други невоенни мерки“, но в основата на военната стратегия, твърди Герасимов, „е  въпросът на подготовката за война и нейното провеждане във въоръжените сили".
При това говорим за мащабна, а не за локална война, твърди Герасимов, тъй като вероятните противници също се готвят да воюват сериозно.
Разбира се, всички невоенни мерки, които влияят върху хода на войната се запазват, но те само създават и осигуряват условия за ефективно използване на военната сила. Генералният щаб е готов да координира „в интерес на постигането на обща цел“ хибридни действия „в други области“, но няма да ги ръководи пряко, твърди Герасимов.
За шест години всичко застана на мястото си, както в стар съветски военен учебник, по който някога подготвяха днешните висши военни. Всякакви диверсанти, интернет тролове и хакери, наемници, доброволци и местни милиции, разбира се, ще изпълняват важни задачи „в интерес на постигането на общата цел“ – дестабилизиране врага, подкопаване бойния дух, морала и сплотеността му, но те не могат да заменят танковата дивизия.
Герасимов е танкист и използвал сирийската кампания изключително ефективно, за да постигне тотална доминация на генерали-танкисти в ръководството на въоръжените сили.
Основната ударна сила в Сирия бяха ВВС, или ВКС, както и специалните сили, наемници и местни милиции. Ключовите логистични задачи бяха решавани от флота, но групировката на базата на редовна ротация бе неизменно командвана от генерали от Сухопътни войски. Всички станаха герои на Руската федерация, получиха нови звания и назначения, и правото без ограничения да разпространяват своето влияние. Възроди се Главното политическо управление начело със сирийския” генерал Андрей Картаполов (с ранг на заместник-министър), ВКС днес се командват от армейски генерал Сергей Суровикин, а има съобщения, че щаба на Военноморския флот също може да бъде оглавен от генерал. При такова безпрецедентно армейско-танково господство не е изненадващо, че във Въоръжените сили на Руската федерация сега има повече танкове, отколкото във всички страни от НАТО взети заедно.
Герасимов каза също така, че „сложността на съвременните оръжия е такава, че е малко вероятно да може да се адаптира производството им в кратки срокове след началото на военните действия. Ето защо необходимите оръжия трябва да бъдат произведени в съответното количество и да постъпят във войските още в мирно време.
Трябва непременно да гарантираме техническо, технологично и организационно превъзходство над всеки потенциален противник. „Това означава, че въоръжените сили на Руската федерация трябва да надминат обединените сили на останалата част от човечеството.“ Именно към тази цел се стремеше съветският Генерален щаб и частично я постигна към края на осемдесетте години  по общото количество танкове и ядрени бойни глави. Само че СССР не можа да устои на икономическото и социалното претоварване и безславно се срина през 1991 година.
Новата доктрина „Герасимов 2.0” е значително коригирана в сравнение с „доктрината на Герасимов” от 2013-та година, а Генералният щаб, както по време на Студената война, измисля или преувеличава външните заплахи, за да оправдае неограничената милитаризация на Русия. Крайният резултат от новия опит за постигане на превъзходство „над всеки потенциален противник“ вероятно ще бъде също толкова плачевен, колкото през 1991 година.



Няма коментари:

Публикуване на коментар